Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Манджурският кандидат Барак Обама
Пореден проект на службите на САЩ
01.2009

Въпросът е защо на американския елит потрябва Барак Обама. Той е свързан с други въпроси - кой е Обама и какви задачи ще му бъдат възложени.

Въпреки че влизането му в Белия дом ще стане в края на януари вече могат да се направят някои прогнози. От тях първата е, че Обама може да е политически манджурски кандидат. Втората е, че САЩ са в навечерието на социална революция.

Несъмнено изборът на чернокожия Обама за 44-ти президент на САЩ беше огромна изненада. Това е истина. Въпреки че САЩ се хвалят, че са демократична държава, висшата върхушка, т.е. истаблишментът, е напълно закрит клуб, където чужди не се приемат. Особено ако става дума за президенти.

Ако се върнем към историята, ще видим, че всички без изключение предишни президенти на САЩ са хора с биографии и връзки - сенатори, губернатори, вицепрезиденти. Повечето от тях произхождат от стари политически кланове - Буш, Кенеди, Рузвелт, Адамс. Всички влизаха в политическия елит на страната поне 15-20 години преди техния избор.

На този фон изборът на тъмнокожия Обама, син на Обама от Кения, на толкова висок пост, е сензацията на историята на САЩ. Тя е още по-голяма с неговата скромна политическа биография.

Заради това в началото на 2008 г. всички залагаха на Хилъри Клинтън, а онези, които правеха това с Обама букмейкърите възприемаха като луди.

Имаха основания. Американският президент разполага с висшата военна, политическа и финансова власт. Той ръководи страната, която произвежда една пета от световния брутен продукт и изяжда четири десети от него. Доларът на САЩ досега беше основната световна валута. Половината от патентите на планетата принадлежат на САЩ. Президентът е и главнокомандващ на най-голямата военна сила на планетата и само той може да даде заповед за използване на ядрено оръжие.

Въпреки това, с Обама не познаха, което става много рядко. Десетки хиляди експерти, наблюдатели, анализатори сбъркаха и не видяха в чернокожия американец бъдещия президент на САЩ.

Единственото обяснение за това е масираната, тотална и безпрецедентно скъпа предизборна кампания на Обама, която му донесе победата.

И именно тук се появява въпросът на кого беше нужна тя, заедно със самия Обама, и кой плащаше за нея. Как стана така, че тези покровители на Обама успяха да убедят политическия истаблишмент на САЩ да подкрепят тяхната креатура и кои всъщност бяха хората, които го създадоха.

Какво беше ясно? Ясно беше, че чернокожият Барак Обама за политическия елит на САЩ и въобще на Запада беше човек от никъде. Кой беше неговият баща? Неговата майка? Коя е жена му? Къде се е родил, какво е учил.

Въпросите досега са без отговори. Да го сравняваш с досегашния президент Буш-младши и неговия кланов и политически статут беше смешно. Но защо тогава същата тази върхушка спря своя избор на Обама?

Ще кажете, че той все пак беше сенатор. Но и самото сенаторство на Обама прилича на кариерата на човек, зад който стояха някакви сили. Тъй като Обама беше единственият афроамериканец-сенатор, според логиката на американския политически живот, той би трябвало да е един изключителен афроамериканец, почти от ранга на Мартин Лутър Кинг или сенатора Джеси Джексън. Но Обама не беше такъв - почти неизвестен, с неизвестни качества, провинциален политик, чиято кариера започна в сената на щата Илиноис, където осем години (1997-2004 г.) той представляваше Демократическата партия.

И след това изведнъж Обама на общия конгрес на демократите, произнесе забележителна реч за обновяването на политическия живот на САЩ. Изяви се като нов тъмнокож Цицерон, когато през 2005 г. беше избран в Сената на Конгреса на САЩ. Някой много бързо започна да го движи нагоре.

След това дойдоха предварителни избори, на които Обама победи Хилъри, на която шансовете за първа жена-президент на САЩ даваха още преди осем години. Не стана.

Президентските избори в САЩ имат една особеност. Те са фабрика за пари, паричен конвейер, от който постоянно се харчат огромни средства за телевизия, пътуване, флагчета, брошури, значки, събрания, бензин. И в този конвейер отнякъде постоянно идват пари, а от другия край - постоянно се харчат. Така беше организирана кампанията на Хилъри, която си осигури подкрепата на голяма група финансисти и политици. Но как спонсорите на Обама бяха убедени да заложат на този неизвестен кандидат? Ставаше дума за огромни пари.

Само официалната кампания на неизвестния Барак Обама струваше два и половина милиарда долара, а неофициално сумата надмина 12 милиарда, с които САЩ биха могли да си построят няколко самолетоносача.

Но още по-впечатляваща е скоростта, с която беше събрана тази сума. Хилъри имаше за подготовка на своя паричен конвейер осем години. Обама - само няколко месеца. Но въпреки това парите при него на всеки етап бяха много повече, отколкото при жената на бившия президент и на републиканския съперник Маккейн, взети заедно.

От небето ли паднаха тези пари? Кои бяха силите, които му ги дадоха?

Всъщност именно това е ключът към отговора на въпросите, свързани с Обама и неговия реактивен полет към политическия Олимп на САЩ.

В съществуването на задкулисни покровители на 44-я президент едва ли някой може да се съмнява, което поставя два въпроса:

  • какви изгоди ще имат тези сили, заложили на Обама
  • и как ще го контролират, какви гаранции имат, че чернокожото момче от улицата няма да излезе извън контрол и да сътвори колосални глупости, т.е. как са постигнали неговото политическо програмиране и как са го превърнали в така наречения "манджурски кандидат", който ще извършва онова, което е "имплантирано", по един или друг начин, в мозъка му.

Всъщност първият роман, станал един от символите на Студената война "Манджурски кандидат" беше написан през 1959 г. Филмът се появи през 2004 г., вероятно неслучайно с чернокож артист в главната роля - Дензъл Уошингтън, но той беше римейк на филма "Манджурски кандидат" от 1962 г. от времето на корейската война, когато американски войници попадат в плен, където са оперирани мозъците им и след години при включването на съответния спусък ще убият лошия сенатор.

През 1962 г. този филм изглеждаше като фантазия, като в главната роля се снимаше Франк Синатра. Но само една година по-късно Джон Кенеди беше застрелян като извършителите изманипулираха един манджурски кандидат Ли Харви Осуалд, който вероятно нямаше нищо общо с убийството. Но тогава стана ясно, че идеята с промиването на мозъците е много сериозно нещо.

И така, през 2004 г. излезе римейк на филма, което странно съвпадна с началото на възхода на Обама.

"Манджурски кандидат" от 2004 г. разказваше не само за зомби с промит мозък, но за продукт с невролингвистично програмиране и даже с имплант в главата. Разбира се, никой не иска да каже, че на Обама са му имплантирали чип в главата и дистанционно го управляват. Нещата са много по-сложни.

Политическият живот, особено в САЩ, дава възможност за корекция на личността без физическа намеса, за създаване на обстановка, в която той се развива и възможност за предвиждане със 100 процента увереност неговите реакции във всяка една ситуация. Лабораториите на спецслужбите не работят само с чипове и фармакологии, а с психоанализи и прогнозиране. За тях е необходим само подходящ обект, дете или младеж с едни или други комплекси, най-добре сираче или дете на разведени или неизвестни родители, или изоставено от тях, за да има комплекса на фаталната обида. Още по-добре е, ако това е черен сред бели или бял сред черни, нисък сред високи, висок сред ниски и така нататък, от което се изгражда комплекс на ненавист към всички и целия свят. Така в мозъка на кандидата за зомби се появява психологическо слабо място в съзнанието, чрез чието манипулиране може да се постигне пълно подчиняване на съзнанието и действията на такъв човек.

Това е опростена схема, но тя съдържа основните моменти.

Барак Обама-старши, т.е. бащата на Обама, и майка му Ен Дънхъм, са регистрирали официално своя брак през февруари 1961 г. Но до днес оригиналното свидетелство за раждането на Обама на територията на САЩ не беше показано. Не беше показано и свидетелството за брак между Обама-старши и Ен Дънхам. Може да се предполага, че баща му се е оженил за майка му принудително или временно по време на следването си в САЩ и веднага щом се е появила възможност ги е изоставил. Това е станало в началото на 1964 г. В такива случаи не всяка жена е добра майка на детето. Майката на Обама се е заела с личния си живот като е оставила детето на баба му и дядо му, с които Обама е живял до 1967 г., когато майка му се е омъжила втори път и е заминала с мъжа си за Индонезия. Известно е, че детето не е могло да се интегрира в тази страна към новия семеен живот и е било върнато на Хаваите на баба му и дядо му. Там той е живял до постъпването в Колумбийския университет в Ню Йорк. Странно е, че архивът за следването на Обама в Колумбийския университет не беше показан по време на кампанията. Още по-странно е как Обама в най-полицейската държава на света е успял да живее цели 48 години без да остави никъде пръстови отпечатъци.

По време на предизборната кампания не бяха показани и снимките на Обама с неговите братя от втория му баща, с братовчедите и сестрите, с родствениците на дядото и бабата, т.е. детето е било игнорирано от семейството от страна на майка му и на бащите му.

Но видяхме снимка с неговата баба от Кения, която както всички местни баби, имат около 100 внуци и не могат да помнят всички. На една от снимките детето Барак сияе, че се е снимало за първи път със своя кенийски баща.

Несъмнено човек с толкова сложно детство като Обама има проблеми със самоидентифицирането най-напред дали е бял или черен. Вижда се, че той е повече бял, отколкото черен, тъй като майка му е бяла и е възпитан от баба и дядо в бяла културна среда. Той е далеч от истинските американски афроамериканци, да не говорим за оригиналните африканци.

Наивно е да се предполага, че хората, заложили на Обама сега или преди години, не са разполагали с информацията за неговото минало.

Вариантите са два.

Първият е, че американската върхушка е напълно луда и подкрепи чернокож кандидат за президент, чието поведение може да се окаже непредсказуемо заради сложното му и неизяснено минало. Този вариант е невъзможен.

Вторият вариант е, че американската върхушка знае, че новият 44-ти президент на САЩ е контролируем в 100 процента и ако се опита да излезе от контрол имат ефективни средства да го върнат на мястото даже чрез физическо ликвидиране.

Това може да е и основата на тезата за Обама като политически "манджурски кандидат", издигнат от върхушката на САЩ. Обама може да е пореден проект на службите на САЩ, каквито бяха Клинтън и Рейгън.

Следва въпросът в каква фаза на своето развитие се намират сега САЩ. Фазата е ясна. Тяхната върхушка трябва да решава изключително сериозни вътрешни и глобални задачи, но с чужди ръце, за да избегне ответния удар. Това са задачи, които могат да бъдат решени с използването на политически манджурски кандидат.

Каква е вътрешната ситуация в САЩ? Социалните проблеми вече буквално разкъсват тази страна. Въпреки че официално американците са една нация, реално това са няколко нации, живеещи в своите гета - бели, черни, латиноси. В тази ситуация трябва да се избегне официалният взрив.

Именно така започна Обама, който съобщи, че в края на януари ще представи своя план за антикризисно развитие на Америка със създаването на 2,5 милиона работни места, инвестиране в алтернативна (слънчева и вятърна) енергетика и в инфраструктурата. Онези, които доведоха страната до сегашния крах, разчитат не на повторение на Новия курс на Рузвелт, а на пълната му противоположност. Не народните маси трябва да възтържествуват над големия капитал, а точно обратното, капиталът над масите.

Главният обект на инвестирането на "плана Обама" трябва да е невероятно износената инфраструктура на САЩ - пътища, язовири, мостове, шлюзове, пристанища, енергосистеми, водопроводи. Само от корозията на водопроводите американците губят около 20 на сто от водата. Инженерно-строителното общество заяви, че страната се нуждае от 1,5 трилиона долара за инвестиции в националната инфраструктура през близките пет години. Заради това Обама реши да насочи парите за ремонт и обновяване на инфраструктурата, като ангажира колкото се може повече американци. Тук той съвсем не е оригинален. Повтаря практиката на Рузвелт от 30-те години, който също инвестираше държавните пари в инфраструктурата.

Но Рузвелт насочи парите към принципно нови проекти - електрифициране на фермите, създаване на гигантски енергиен комплекс в долината на река Тенеси.

А какви принципно нови проекти ще реализира Обама не е ясно.

Същото се отнася и за алтернативната енергетика. В САЩ няма ефективни вятърни централи. Подобна е ситуацията и със слънчевата енергия. А къде са АЕЦ и новите ядрени енергийни установки? Къде е водородната енергетика? Къде е развитието на обществения транспорт като алтернатива на леките коли. Къде са работите над водно-бензиновите смеси?

Енергийният план на Обама е несериозен и има шансове да завърши с грандиозен провал.

Засега Обама избягва въпроса, дали в САЩ ще бъдат възстановени много от загубените производства. Дали има намерение да създаде нов реален сектор? Как ще върне производството от Азия? Какво ще прави в търговията, туризма, комуникациите, пътническите въздушни превози. Откъде ще вземе огромните държавни инвестиции в реалния сектор?

Но тази политика ще се нуждае от скъсване със сегашния либерално-монетарен модел. Обама не може да направи това. Хората в неговия "отбор" са именно от либерално-монетарната кохорта на Клинтън, т.е. и тук манджурският кандидат вече е програмиран.

САЩ са в системен, идеологически и икономически капан. Финансовите магнати на страната, довели я до икономическия крах, ще получат нова огромна и неограничена власт над страната. По този начин президентството на Обама ще се превърне от "тържество на нисшата и средна класа над крупния капитал" в своята пълна противоположност - в окончателно поробване на САЩ от големия бизнес.

Това е програмирането на Обама от неговите спонсори, това очакват от него и никакви самостоятелни изпълнения няма да му бъдат позволени.

В САЩ започна поредна операция - използвайки левите настроения и лозунгите за борба с крупния капитал, той ще се опита да осъществи с помощта на Обама ултракапиталистическа контрареволюция.

Към САЩ настъпва нова вълна на ултралиберализма, на пълната приватизация на властта и собствеността. Тя ще завърши или с изключително остра криза на американската държавност или с установяване на диктатура. За това своя принос ще има и "манджурският кандидат" Барак Хюсеин Обама-младши, ако това всъщност е неговото истинско име.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 164, January 2009
Новата война за Африканския рог
Над 120 кораба бяха атакувани в океана срещу бреговете на Сомалия само през 2008 г. 17 от тях са в ръцете на така нарече...
    Оцеляване в кризата
През 2009 г. България ще продължи да затъва в глобалната криза.Вероятно през 2010 г. и първата половина на 2011 г. в САЩ...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com