Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Основните централи на световния шпионаж
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
"Карлос", "Чакала" работеше за Моссад
01.2012

Доста изненадващо в Париж беше възобновено делото срещу Илич Рамирес Санчес (с псевдонимите "Карлос" и "Чакала"). Смятаният преди години за терорист № 1 на планетата беше изправен пред съда във Франция през 1994 г. по обвинение, че в началото на 80-те години е организирал четири взрива, в които са загинали 11 души. Санчес беше осъден на доживотен затвор, като по време на първия съдебен процес бяха разгледани всички епизоди на неговата терористична дейност на територията на Франция. Поради това не е ясно защо толкова години след 1994 г. французите отново възобновявиха делото срещу Санчес и отново го осъдиха на доживотен затвор. Или искаха да изтискат от него нещо ново? Или пък да укрият? Какво можеше да е то?

Една от най-големите сензации може да е, че Карлос, Чакала, е работил за... израелския Моссад и за повечето извършвани от него терористични операции е получавал заповеди именно от Тел Авив.

Но да се върнем към онези години...

...Бъдещият терорист е роден на 12 октомври 1949 г. в Каракас (Венецуела). Неговият баща е известният адвокат-комунист Хосе Алаграсия Санчес, който дава на своя старши син името Илич (двамата други синове са с имената Ленин и Владимир).

През 1964 г. Илич влиза в Съюза на венецуелската комунистическа младеж, което не му пречи да постъпи и в един от най-престижните колежи в Каракас.

След завършване на колежа Илич, заедно със своя брат, учи в Лондон и Париж. Неговите преподаватели помнят, че по това време той с нищо не прилича на революционер - самоуверен, мързелив, носи скъпи дрехи и въобще прилича на плейбой...

...През 1968 г. Илич пристигна в Москва, където постъпи в Университета за дружба между народите "Патрис Лумумба". Но през юли 1970 г., заради участие в забранена демонстрация на палестинските студенти пред посолството на Либия в Москва, Илич беше изключен от университета.

Но това беше само предлог. Младият революционер въобще не се занимаваше с науката, водеше весел начин на живот и участваше в контрабанда.

По-късно Илич разказваше: "По онова време златото на кюлчета на черния пазар в Москва струваше в рублев еквивалент 20 пъти повече, отколкото в Женева, а в Ташкент тази цена се удвояваше. Грях беше да не се възползвам от такава възможност. Но парите той събирал за борба със...световния империализъм.

От СССР Илич замина за Палестина. Защо не се върна в Латинска Америка, за да продължи делото на Че Гевара, не е ясно. Възможно е някой от палестинските студенти да го е препоръчал на някой член на ЦК на Националния фронт за освобождение на Палестина. Уади Хадад по онова време организира няколко отвличания на самолети и обмен на пътниците им срещу палестинци, намиращи се в затворите на Израел.

След среща с Хадад Илич замина за Лондон, където напълно явно разказваше на всички, че неговият нелегален псевдоним е Карлос и че е пристигнал в Англия по поръчение на Хадад, за да извърши серия от терористични операции. Агентите на Скотланд Ярд за всеки случай обискираха дома, в който живееше Карлос, намериха неговия фалшифициран паспорт, но счетоха това за дреболия, която не заслужава внимание.

Една година след пристигането си в Лондон Санчес извърши своя пръв терористичен акт, тъй като вече никой не му вярваше, че е палестински терорист. За своя жертва Санчес избра безобидния собственик на мрежата от супермаркети Джозеф Сиеф. Ето как описа тази операция самият Санчес: "Когато лорд Сиеф излезе от ваната, аз открих по него огън със своя стар пистолет "Берета". Той беше ранен. Куршумът влезе в горната му устна, малко под носа. Обикновено вкарвам три куршума под носа. Това е сигурна смърт. Но в случая само един куршум го уцели, въпреки че стрелях три пъти".

Разбира се, Сиеф не беше никакъв лорд и Карлос просто си вдигаше цената. Стреля от един метър и би трябвало доста да се постарае, за да уцели поне един път. Освен това Сиеф оживя. Каква "Берета" използваше Санчес остана тайна, но британските журналисти побързаха да му дадат псевдонима "Чакала".

Един месец след нападението срещу Сеиф, Санчес отново попадна на първите страници на английските жълти вестници, взривявайки една банка. Сутринта, докато още нямаше посетители, той отвори вратата на банката и хвърли вътре примитивно устройство - ръчна граната, руско производство, със завързан към нея пластичен експлозив с тегло 600 грама. Взриви се само гранатата. В резултат на терористичната операция беше разбит един прозорец, а един от чиновниците беше одраскан.

Всички лондонски вестници съобщиха, че тази ужасна терористична операция е дело на Карлос, тъй като самият той този път не мързелуваше и обиколи всички редакции, за да им съобщи лично за своя героизъм. Журналистите добавиха от себе си, че само щастливата случайност предотврати пълното разрушение на цял жилищен квартал.

След като реши, че в Лондон вече е достатъчно известен със своя героизъм, Санчес се прехвърли в Париж, където взриви редакциите на три френски вестника. Взривовете станаха в 2 часа през нощта, така че никой не пострада, още повече, че Санчес предварително съобщи на журналистите за предстоящите операции. Узнавайки за това Уади Хадад препоръча на смелия терорист да се прави на глупак и да залови на парижкото летище Орли един израелски самолет със заложници. На Санчес това предложение не се хареса и той реши да свали самолета при неговото излитане. На 13 януари 1975 г. негов помощник стреля по израелски самолет с гранатомет, съветско производство РПГ-7. Самолетът се намираше на разстояние 130 метра, така че шансовете да се попадне в него практически бяха нулеви. Успяха да уцелят само паркирана наблизо лека кола. Освен това кумулативният заряд на гранатата не се взриви. Отгоре на всичко в настъпилата суматоха счупиха и предното стъкло на собствения си автомобил.

След две седмици неуспешните терористи се опитаха да повторят своята операция, но този път охраната на летището откри огън по тях. Трябваше да се крият в тоалетната, да взимат заложници и самолет и да летят до Багдад. Но Санчес не беше сред терористите. Избяга веднага щом започна стрелбата.

Европейският представител на Националния фронт за освобождение на Палестина Мишел Мохабал, който започна разследване на случая, скоро беше убит. Убийството му беше разиграно според най-добрите традиции на Холивуд.

Ако се вярва на самия Санчес, Мохабал, който се оказал агент на Моссад, довел при него трима френски контраразузнавачи. "Аз извадих своя пистолет, направен в Русия, разказваше по-късно Санчес - и стрелях най-напред в Сонатини, който вече беше извадил своето оръжие. Познавах го. Беше известен като великолепен стрелец. Но аз се оказах по-пъргав и му вкарах един куршум в лявото слепоочие. След това стрелях в Дусу. И накрая изпратих един куршум в ухото на третия французин. Остана само Мишел. Когато дойде съвсем наблизо, му стрелях в челото. Той падна. Стрелях още веднъж, този път в лявото слепоочие. След това през съседната стая скочих в тъмнината. Цялата операция продължи само шест секунди".

Уади Хадад, разбира се, не повярва в тази приказка, но Санчес, като доказателство за своята преданост към палестинската кауза, не само прие исляма, но и обеща да вземе за заложници министрите на нефта на страните-членки на ОПЕК по време на поредната им конференция във Виена.

Хадад се съгласи с това предложение и му нареди да убие двама министри - шах Ямани - от Саудитска Арабия, и Джамшид - от Иран, като останалите да замени срещу палестинци, намиращи се в затворите на Израел.

След като пристигна в Австрия, Санчес си пусна коса, бакенбарди и брада и си сложи черна барета, за да прилича съвсем на Че Гевара. Най-интересното беше, че Санчес живееше в "Хилтън", но изпрати своите другари в една малка квартира под наем.

На 19 декември 1975 г. той донесе в тази квартира няколко чувала с пистолети, автомати и експлозиви. На следващия ден терористите, заедно с чувалите, безпрепятствено влязоха в щаб-квартирата на ОПЕК и взеха за заложници 11 министри. Австрия предостави на Санчес самолет, с който терористите и заложниците долетяха до Алжир, където изчезнаха. Всичките заложници бяха цели и невредими. Вероятно терористите бяха получили откуп за тях. Санчес беше доволен. Вече беше известен по целия свят. Уади Хадад, както се очакваше, съобщи на Санчес, че в Палестина не искат да имат нищо общо с него, тъй като подозират, че работи отдавна за израелския Моссад. Там бяха съобразили някои неща - как и защо. Едновременно Хадад започна да събира информация за човека на име Илич Рамирес Санчес, но през март 1978 г. неочаквано умря от левкемия.

Постепенно и журналистите започнаха да губят интерес към Санчес и той трябваше да поеме отговорността за операциите, които бяха извършвани не от него, а от други терористи. Влакът Париж-Тулуза беше взривен от баската терористична група ЕТА, но Санчес първи съобщи, че това е направено именно от него.

Впрочем през януари 1982 г. Санчес реши да накара целия свят да трепери от ужас, като взриви ядрената установка, която се строеше в центъра на Франция. През нощта неговата група стреля с РПГ-7 по външната част на ядрения реактор на АЕЦ Феникс. Но върху железобетона, разчетен да издържи атаката на огромни бомби, гранатометът остави само малка драскотина.

Как стана така, че през всичките тези години Санчес не беше заловен. Французите щяха непременно да го заловят, ако от ЦРУ и Моссад не ги пращаха постоянно по лъжливи следи. След това стана ясно, че ЦРУ и Моссад са знаели къде и с какво се занимава Санчес, но не са бързали да дадат тази информация на французите.

Оправдавайки се, шефът на антитерористичния департамент на ЦРУ Винсент Канистрар заяви: "Карлос предизвикваше любопитството само сред историците. Комунистическа бъчва с уиски, невярващ в бога и ненужен на мюсюлманските правителства, той представляваше тъжно зрелище. В Дамаск по цял ден пиеше".

Но французите решиха, че тези слабости не освобождават Карлос от отговорност за извършените престъпления, за които той сам си признаваше и накрая заловиха "съратника на Че Гевара" в Судан, откъдето го изпратиха направо в парижкия затвор "Ле Сан".

Ако сега в Париж отново подновяват неговия процес, това може да е по няколко причини.

Възможно е Санчес да е разказал кой е финансирал неговите терористи и от кого е получавал инструкции.

В тази ситуация най-добре е да му затворят устата с две доживотни присъди.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 200, January 2012
Конспирацията Дьонме в Турция и Саудитска Арабия (2)
В района на Близкия Изток има скрита една "горила", която наднича зад кулисите на почти всеки сериозен исторически, воен...
    Планетата на шпионите
Само преди няколко години видеокамерите в банките и магазините бяха сензация. Днес броят им нарасна толкова, че въобще п...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com