STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact
'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:

Световна икономика
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
"Кой кой е" в голямата война
Внимание: Ротшилд и Рокфелер се съюзяват
08.2013

Едновременно вървят няколко много важни процеса, свързани с икономиката, геополитиката, войните и т.н. Такава е логиката на ставащото в света от няколко години. Аналитичната разработка на тези процеси е сложна, тъй като трябва да се свържат хиляди несвързани факти, за да създадат някаква единна картина, и то с доста условности. Един от тях е избухналият скандал със секретната програма PRISM, в чиито рамки американската NSA събира колосална информация по целия свят.

Без да влизам в детайлите само ще отбележа, че много отдавна, даже и най-неграмотните в това отношение хора, знаят за тоталното следене и слушане. Това не е никаква новина. И само наивните граждани на САЩ, повярвали в някаква американска мечта, могат да си мислят, че имат шансове на личен живот.

Заради това по-интересно е защо този скандал се разгоря именно сега и именно в САЩ.

Да се върнем към лятото на 2011 г., когато в Ню Йорк беше арестуван тогавашният шеф на Международния валутен фонд - французинът Доминик Строс-Кан. В началото свързаха неговия арест с намеса на американците в предстоящите президентски избори във Франция и с услуга на американското ционистко лоби за тяхната марионетка Никола Саркози. В това може би имаше някаква истина, но тя не беше цялата. Арестът на Строс-Кан по-скоро стана заради желанието на световния финансов елит да повтори в световен мащаб онова, което направи в началото на XX век в САЩ, а именно да създаде контролиран от него финансов център, подчинил цялата финансова система. Тогава успяха, в резултат на което финансовата система в условията на кризата през 30-те години подчини по-голямата част от световната икономика.

Днес обаче те не успяват. Вероятно бюрокрацията на САЩ около Обама нанесе точен удар по плановете на световния финансов елит да създаде "централна банка на централните банки". Буквално ден след ареста на Строс-Кан от всички документи на Г-8 и на Г-20 изчезнаха даже намеците за "централна банка на всички централни банки". Световният финансов ционистки елит се оказа в сложно положение. След делото срещу Строс-Кан всички чиновници на Федералния резерв на САЩ разбраха и "легнаха" под Белия дом. Изпод краката на елита беше избит крайъгълният камък. И стана ясно, че като единно цяло този елит повече не може да съществува. Започна разпадането му на няколко групи.

Днес ситуацията е аналогична, както в началото на XX век. Финансовата система повече няма ресурси да стимулира икономическото развитие, лихвите са близки до нулата. А това означава, че и ресурсите за съхранението на системата са недостатъчни.

А това пък означава, че отделните части на световния елит ще водят смъртна битка за останалите ресурси.

Според някои експерти групите са три. Според мен те недооценяват някои важни промени и групите са най-малко пет.

Първата са останките от основната капиталова група на "лихварите" и "златарите", тоест кланът Ротшилд, който днес стои зад идеята да повторят фокуса от началото на XX век и на базата на контролираният от тях Финансова резервна система на САЩ да създадат "централна банка на всички централни банки", използвайки за това и Международния валутен фонд (а вероятно и Китай). Идеята не беше глупава, но елиминирането на Строс Кан я провали, защото като съставна част тя предвиждаше забрана за всички централни банки, в това число и на Федералната резервна система, на самостоятелна емисия. Групата на Ротшилд беше и основният създател на лихвения и неолиберален капитализъм, наричан още "финансов интернационал".

Втората група са така наречените "промишленици" на Рокфелер, които от десетилетия търсят успех и се налагат на международните пазари, преди всичко енергийните, а не на вътрешните американски, зависими от емисията на долара.

Третата група са "новите капитали" на страните от БРИКС, преди всичко от Китай, Русия, Бразилия, Иран, Венецуела и ЮАР, които се ориентират към създаване, или по-точно, към връщане към няколко алтернативни валутни зони на силни валути, независими от долара.

Четвъртата група, която се очертава през последните няколко години е на "вътрешна групировка в САЩ", която, заедно с администрацията на Белия дом, иска да възстанови икономиката на тази страна като си върне ресурса на Федералния резерв, контролиран досега от Ротшилд, и да го използва за развитието на американската икономика и американски национални институти. Предполагам, че зад тази група застават и някои силови централи, начело с Пентагона и ЦРУ.

Петата група, която също играе важна роля, е "Ватикана и неговите пари".

В момента, доколкото следя световния икономически и финансов анализ, само аз правя това групово разделени и предполагам, че ще успея да го обоснова.

Но тъй като динамиката е огромна и действат много неизвестни, в него могат да постъпят нови доуточнявания.

Но именно това разделение дава в голяма степен обяснение на "неочакваното" съюзяване на групите на Ротшилд и Рокфелер срещу новите капитали на Русия и Китай и срещу "вътрешната групировка" в САЩ.

Така или иначе, първата група на "лихварите" понесе сериозен удар. От нея отнеха контрола над Федералния резерв, тоест емисионния глобален център, нанесоха удари по офшорите и имат намерение да въведат данъка на Тобин, тоест оборотният данък върху финансовите спекулации. Но не трябва да се счита, че тази група е елиминирана. Тя продължава да контролира Федералния резерв, Световната банка, национални банки и други международни финансови организации. Съдейки по всичко, тя се опитва да вземе реванш срещу Обама, и да го елиминира, даже с повторение на съдбата на Джон Кенеди. "Лихварите" нямат време и трябва да бързат, още повече че пренесоха своята база от Лондон в Пекин и Хонконг. Ако не успеят, ще продължават да затъват, като вече са им отнети и повечето основни ресурси.

През последните години кланът Ротшилд започва да се пребазира от Лондон в Хонгконг и Китай, като главният инструмент стана Хонгконгско-шанхайската банка, известна като HSBC. В САЩ започна атака срещу HSBC. Тя се изрази в съобщението, че липсата на контрол над бизнеса на HSBC в САЩ доведе до това, че през банката в течение на много години ставаха операции за изпиране на пари на мексиканските наркокартели, както и на съмнителни клиенти от Близкия Изток.

Мексиканските клиенти са само претекст. Ясно е, че HSBC в САЩ ще бъде елиминирана според всички правила на играта. Това е война. Поводите ще бъдат много, защото HSBC беше създадена по времето на опиумните войни в Китай и парите от наркотрафика винаги заемаха в нейния оборот сериозно място. Ясно е, че американската Федерална резервна система ще натиска другите банки, за да ги принуди да заемат съответното място в рамките на глобалното противостоене.

Но важното събитие беше съюзяването на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер.

На 30 май 2012 г. се появи информация за споразумението, според което компанията RIT Capital Partners, принадлежаща на клана Ротшилд, закупи 37 процента от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, управляваща семейния бизнес на клана Рокфелер и на някои други най-богати семейства на САЩ.

Разпространената от всички така наречени "световни медии" информация се съпровождаше от коментари, чиято същност се свеждаше до констатациите, че двата крупни клана на глобалните олигарси след десетилетия "война" сключват стратегически съюз, или обратното - че двата клана се съюзяват заради кризата и техните съвпадащи интереси са застрашени до такава степен, че трябва да обединяват своите сили и ресурси.

В началото ще припомним, че създадената от Джон Рокфелер-старши през 1870 г. компания Standard Oil в края на XIX век монополизира добива, преработката и продажбата на нефта и нефтопродуктите в САЩ.

От друга страна, Rockefeller Financial Services беше формирана през 1882 г., когато Джон Рокфелер основа една от първите компании в света за управление на частния капитал.

Ротшилд, европейската еврейска династия на банкерите, беше основана през ХVIII век и през XIX век имаше най-голямото богатство в съвременната световна история. Кланът Ротшилд финансираше много крупни събития, предимно войни. Така например след края на Нюрнбергския трибунал Сталин заяви, че истинските организатори на войната, финансирали идването на Хитлер на власт - "Ротшилд и Ко", избягаха от отговорност.

Любопитно е, че още през 2005 г. инвестиционната банка на групата на Ротшилд Goldman Sachs предвиди икономическия ръст на Китай от 10 на сто годишно и започна да пренася своята база към Китай и Хонг Конг.

От друга страна, главната инвестиционна банка на Рокфелер Merill Linch не се насочи към Китай. Базата й остана в САЩ и в началото на кризата стигна до фалит.

Какво принуди двата най-крупни клана на глобалната управляваща плутокрация да се обединят? Дали това се диктува от безизходността на кризата е трудно да се каже. Но все пък обединяването е индикатор за дълбочината на общите проблеми, които досега бяха покривани с пълна тишина. И именно тя падна на 30 май 2012 г.

Преди да се спрем на анализа на днешния ден на двата клана и какво означаваше техният съюз, ще започнем с кратък исторически екскурс.

Истинският възел на противоречията между двата глобални клана бяха двете световни войни през XX век, които и в двата случая бяха разпалени от Рокфелер и именно те жънеха плодовете на войните.

Като условие за влизането на САЩ в Първата световна война, когато стана ясно, че Франция, Британия и Германия не се справят с Русия, Рокфелер постави ултиматум за допускането на своята нефтена империя Standard Oil до разработката на принадлежащото на Ротшилд нефтено богатство в Близкия Изток.

От 1927 г. Standard Oil притежаваше 25 процента от акциите на IPC - иракската нефтена компания, създадена още през 1912 г. под названието ТРС - Турска нефтена компания. 50 процента от акциите тогава останаха собственост на правителството на Османската империя, по 25 процента получиха Shell на Ротшилд и Deutsche Bank, попаднала в техните обятия малко по-късно.

Влизането на САЩ във войната беше наложено на американското правителство с най-различни начини. Освен това и немците бяха зависими от Рокфелер. През 1914-1916 г. те отпуснаха крупни кредити не само на кайзера, но и на неговите османски съюзници.

Решаващият повод за излизането на САЩ от неутралитета и влизането във войната беше потопяването от немска подводница на "пътническия кораб Луизитания", чиято постановка напомняше японската атака през декември 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Не е тайна, че и двете събития имаха един и същи корен.

През Втората световна война икономиката попадна в още по-голяма зависимост от политиката. Когато през май 1940 г. немците атакуваха Франция, френско-британската групировка беше бързо разгромена и французите подписаха примирие, сдавайки Париж, а англичаните се оказаха притиснати към Ламанша в района на белгийския Дюнкерк.

Заедно със "странната война" през есента и зимата на 1939-1940 г., една от главните тайни на Втората световна война беше въпросът защо немците, вместо да доубият противника и веднага да прекосят Ламанша спряха и не направиха крачка напред, докато англичаните не си върнаха личния състав обратно на острова.

А тайната беше много проста. Тя се състоеше във факта, че и Хитлер почти изцяло зависеше от Рокфелер във военната част на икономиката преди всичко при нефта, нефтопродуктите, бензина. Така например през цялата война до Хамбург работеше нефтопреработващият комбинат на Standard Oil.

А и хората, които докараха Хитлер на власт, се намираха в САЩ, същите Алън и Джон Фостър Дълес (братовчеди на Рокфелер). И всичките се ръководеха от триглавото американо-британско-немско чудовище, банката на Шрьодер. И даже Рузвелт, докаран на власт от Ротшилд, реално беше креатура на Рокфелер.

Хитлер точно изпълняваше инструкции на Рокфелер:

  • да не пипа англичаните в Дюнкерк
  • да не пресича Ламанша и въобще да остави Британия на спокойствие, като спре подготовката на операцията Морски лъв (нахлуване на британските острови) и да насочи подготовката към Плана Барбароса, тоест нападението на СССР.

Хитлер изпълняваше тези инструкции много точно. Но защо ги получаваше. Защото Чърчил, оказал се в Дюнкерк на ръба на разгрома, се съгласи да изпълни всички условия, които му бяха поставени от Рузвелт в обмен на военна помощ, а именно:

  • да предаде на американците нефтената перла на Великобритания Саудитска Арабия
  • да изведе всички британски капитали от САЩ
  • след войната да разпусне Британската империя и да даде независимост на колониите, започвайки от Индия през 1947 г., след което се разпаднаха и другите империи на Ротшилд - френската, холандската, белгийската, южноафриканската.

До този извод стигат все повече политици и историци. Главната причина за двете световни войни беше изземването от Ротшилд и консолидирането на евразиатските нефтени активи на Рокфелер.

Хитлер, както и Кайзерът, беше финансиран от Рокфелер. Рузвелт лично диктуваше на посланика на Британия в САЩ лорд Халифакс: "Саудитска Арабия - на САЩ, Иран - на Британия, Ирак и Кувейт - ще доим заедно."

Но Ротшилд не забрави обидата. Ако Рокфелер са преди всичко нефтена династия, за Ротшилд главното са банките, златото и другите ценни метали. Това са техните главни сфери на влияние и контрол.

Заради това Ротшилд започнаха да подкопават долара, за да го заменят със златото. Главното средство беше цената на златото. От средата на 40-те години всеки ден без прекъсване, два пъти дневно, на лондонската борса за ценни метали са така наречените фиксинги, в които участват пет банки: главната банка на Ротшилд NM Rothschild & Sons, френският клон Societe Generale, Deutsche Bank, китайският филиал на Ротшилд, глобалната банка HSBC, израсла от XIX век с търговията на наркотици, и световният лидер в сферата на оборота със злато и ценни метали Scotia Moccatta подразделение на Scotia bank Global Banking.

Това се правеше на площадката на NM Rothschild, която от 2004 г. фарисейски се оттегли "на сянка".

Само ще припомним, че през последното десетилетие златото поскъпна над 10 пъти, а доларът отслабна заради колосалния дълг на САЩ, в чиято основа отново бяха Ротшилд, чрез знаменитата "рейгъномика", тоест надуването на финансови балони.

И какво можеше да направи третостепенният холивудски актьор Роналд Рейгьн, когато шефът на Федералния резерв Пол Уолкър, представител на Ротшилд му съобщи, че във Форт Нокс няма нито един грам американско държавно злато, има само частно и чуждестранно. Нали трябваше по някакъв начин да се финансира Студената война срещу СССР. И Рейгьн започна да надува "балони". Именно оттогава се появи и огромният дълг на САЩ.

САЩ щяха да фалират много по-бързо, ако нямаха огромен късмет с появата на Горбачов и разпадането на СССР, което беше цел именно на Ротшилд.

Парадоксално, но Рокфелер нямаха интерес в разпадането на СССР. Нещо повече. Докато СССР беше противовес на Ротшилд, Рокфелер еднакво подкрепяше както нацистите, така и съветското индустриализиране.

След като победи своите "исторически спътници" Йосиф Сталин от 1945 г. стана най-голямата самостоятелна фигура в глобален мащаб. Ситуацията обаче радикално се промени след неговата смърт. Достигналият до властта в резултат на "дворцови преврати" Хрушчов (1953-1958 г.) се присъедини към Ротшилд. При Брежнев силна позиция получи Андропов, който въпреки че не успя да реализира разрушителния ротшилдов проект "роди" Горбачов, който пусна този проект в действие.

Всъщност именно тогава, а не сега, се роди новият съюз между Ротшилд и Рокфелер. Заедно те се включиха в разгрома на СССР, като консенсусът по този въпрос беше постигнат през лятото и есента на 1989 г.

Обединяването на двата клана на 30 май 2012 г. вероятно е свързано с убеждението, че заради атаката на новите глобални капитали, съдбата им е решена или най-малкото ще загубят досегашното си влияние в света.

Световната клептокрация е готова да отиде до край, иначе ще загуби всичко.

Разбира се, едва ли някой е в състояние да влезе в кулисите на този нов стратегически съюз или в главите на великите кукловоди и да разбере какви цели преследват.

Въпреки това може да се направи опит за анализ на ставащото и предстоящото на основата на историческите данни, текущата световна ситуация, войната между клановете на Ротшилд и Рокфелер и така нататък. Много от тезите се основават на предположения, но след време вероятно ще се окаже, че са били близки до истината.

И така, до 1972 г. отношенията между двата клана, въпреки че бяха конкурентни, оставаха партньорски в стратегически смисъл. Ротшилд контролираха Федералната резервна система на САЩ. На Рокфелер принадлежеше голяма част от реалния сектор на икономиката на САЩ.

След излизането на САЩ от златния стандарт, или по-точно от златното покритие на долара, през последвалите първи десет години преимуществото премина на страната на Рокфелер. Това се подпомагаше от двете последователни нефтени кризи през 1973 г. и през 80-те години, които бяха според сценариите на Рокфелер. В резултат цените на нефта подскочиха няколко пъти, което осигури колосални печалби на "Стандард ойл" на Рокфелер.

По същото време финансите на Ротшилд бяха в подчинено положение. Системата на безинфлационната парична маса през тези години тепърва се отработваше и използваше.

Но след това Ротшилд решиха да вземат реванш. Финансовата система на САЩ, подкопана не по-малко от съветската, от безкрайната надпревара във въоръжаването и особено от програмата Звездни войни на Рейгьн, се нуждаеше от нови подходи при финансирането на нарастващите дефицити. И Ротшилд успяха да решат този проблем. През 90-те години банковата сфера започна да излиза на преден план и финансовите услуги, които все пак не бяха производителни, заемаха все по-голям дял в брутния продукт на САЩ. Колосалният балон с дълговете и дефицитите, беше пуснат. Започна ерата на глобалната икономика, в която на страната на Ротшилд се оказа колосално преимущество във вида на контролираната по целия свят огромна банкова мрежа. Плаващите валутни курсове, възможностите за неограничени спекулации с финансовите инструменти, пускането на многобройните програми за банковите деривати, всичко това доведе до гигантски възможности за ръст на печалбите на империята на Ротшилд и постепенно изместване на баланса на силите в тяхна посока.

Налаганата от тях виртуална икономика само за няколко години показа, че за разлика от реалния бизнес, в който нормата на рентабилността е ограничена от конкуренцията, от една страна, и от потенциала на населението - от друга, във финансовата сфера е ограничена само от възможностите на спекулации и манипулиране на реалните активи.

В резултат на рязкото изостряне на конкуренцията между двата глобални клана Рокфелер фактически загубиха част от банковия бизнес в полза на Ротшилд и заедно с това на контрол над ставащото.

Контролен изстрел, според Ротшилд, трябваше да стане гигантската афера с подмяната на реалното злато във Форт Нокс с фалшивите кюлчета, пълни с волфрам, осъществена по времето на Буш-старши и Бил Клинтън в Арканзас. Именно по това време английската банка на Ротшилд, която не едно столетие беше лидер в търговията със злато в Лондон, неочаквано излезе от бизнеса, за да не бъде .свързана с откриването на колосалната волфрамова измама, която вече циркулираше в световния златен пазар.

Според последни оценки 80 процента от златото, което притежава светът не съществува. Голяма част от него е фалшиво, друга част е така нареченото (книжно злато), тоест манипулации на централните банки на златния пазар, заинтересовани от поддържането на държавните облигации, на долара и запазването на лихвите на актуалните почти нулеви равнища.

След това настъпи организираният от същите сили в САЩ 11 септември 2001 г. В резултат на колосално жертвоприношение и още по-голям риск, Рокфелер успя да получи няколко години отсрочка. Именно през този период започна изтеглянето на капиталите на Ротшилд от САЩ. Те, както и преди, контролираха големите банки, но реалните активи в тези банки започнаха да бъдат замествани от фиктивните кредити на Федералния резерв на САЩ, което, при пълния контрол на Ротшилд над него, не беше толкова сложно.

Към 2008 г. фактически вече всичко беше подготвено за фалита на долара и на САЩ. Но агонията беше удължена. Това позволи на Рокфелер да започне контраатака и да накара Ротшилд да се замисли доколко му е гарантирана победата.

Много вероятно е, че от средата на XX век Ротшилд се считаха сигурни победители в надпреварата за световното господство. Това се засили и след унищожението на СССР, в което те взимаха активно участие заедно с върхушката от Лондон и Тел Авив. Тяхната главна банка "Голдман Сакс" надуваше един балон след друг. Ротшилд контролира и по-голямата част от руския бюджет, да не споменаваме за частните капитали на различните руски олигарси, присъединили се набързо към Ротшилд.

Но изведнъж нещата се промениха.

В основата най-вероятно е все по-самостоятелната геополитическа игра на Китай с подкрепата на Русия и другите страни от БРИКС. За какво става дума. Китай заяви, че е готов за незабавна емисия на конвертируем юан във всякакви необходими мащаби. Това означава, че именно Китай, а не Ротшилд, е готов във всеки един момент да организира банкрут на САЩ и долара. Едновременно, поне засега, Китай прави всичко възможно да не допусне разпадане на еврозоната, което пък е цел на Ротшилд.

В отговор Ротшилд направиха отчаян опит за организиране победата на своите хора в Пекин. Но този път загубиха окончателно. И сега собствените капитали на Ротшилд в Китай се оказаха под заплаха.

И Ротшилд беше принуден да възприеме отново САЩ като единствена възможна база, гарантираща запазването на позициите им в глобалната игра.

Казаното дотук беше мотивацията на Ротшилд за съюзяването с Рокфелер. А каква беше мотивацията на Рокфелер?

Тук нещата са по-прости. На клана Рокфелер САЩ са абсолютно нужни, тъй като извън САЩ те са извън играта. Не е ясно и дали ще успеят да доведат своята игра за ликвидиране на монархиите в Персийския залив до искания от тях финал. Но за това им е нужно съюзяване поне временно с Ротшилд. В тази игра Израел става ненужен, което носи опасност въобще за неговото съществуване. Това обяснява и стремежът на Тел Авив на всяка цена да въвлече САЩ в нова голяма война, този път срещу Иран.

Така или иначе, налице са нови важни елементи на така наречената голяма шахматна дъска. Безусловно обединяването на Ротшилд и Рокфелер е признак за техния страх, че и двата клана губят своето влияние върху световната геополитика, икономика и финанси. В момента изясняват реалните параметри на своите възможности. Такива съюзи се правят само когато става дума въобще за място под слънцето и за съюз срещу общия за системата враг. В момента основният враг за тях е Китай, след това Иран, и след това Русия.

Досега в историята тези две сили никога доброволно не са излизали иззад кулисите, без да имат крайна нужда. Преди 10 години хората по света въобще не бяха чували за Ротшилд или Рокфелер, да не говорим за дълбоко укритите структури, контролирани и направлявани от тях.

А сега вече никой не смее да ги отрича.

Според някои експерти общото богатство на клана Ротшилд надминава 3,2 трилиона долара, според други - 100 трилиона долара. Никой не знае. Всъщност не заради това са трупали и крали столетия, за да го съобщават публично.

Кланът Рокфелер май има 1 трилион по-малко, тоест от 2 до 99! Отново никой не знае. Реалната власт е тайната власт.

Най-важен сега обаче е Китай. Както писахме, там Ротшилд елиминираха човека, от когото явно се страхуваха. Това беше популярният политик и член на Политбюро Бо Силай.

След като отстраниха Бо Силай, кланът Ротшилд вероятно реши, че новият генерален секретар на ЦК на КПК Си Цзинпин ще играе тяхната игра. Но сгрешиха. Си заяви, че ако се държи като Горбачов, ще завърши и като Горбачов.

В началото споменах и за капиталовата група на Ватикана. Преди една година, точно в навечерието на обявеното примирие между Ротшилд и Рокфелер се появи и компроматът срещу Бенедикт XVI, който беше принуден да подаде … оставка, нещо което във Ватикана не се беше случвало от векове. Кланът Рокфелер е тясно свързан с Ватикана. Отстраняването на Бенедикт XVI на пръв поглед беше още един показател за отслабване на неговите позиции. Една от линиите на борбата за папското място е контрола над банката на Ватикана IOR. Нейните активи, според някои оценки, са над 2 трилиона долара. Според други - много повече. Това е сериозен принос в битката за финансовото бъдеще на света. Любопитно е, че сега банката се ръководи от представител на Малтийския орден. Малтийците заемат особено място в структурата на световните ордени. Тази структура осъществява връзката между Ватикана и западните спецслужби MI-6, ЦРУ, а напоследък и Моссад. Не забравяйте, че новият папа Франциск е и йезуит. Това е още една интрига в битката за Ватикана.

Що се отнася до групата на младите капитали от БРИКС - Русия, Бразилия, Индия, Китай, ЮАР, те са трън в очите на собствениците на "старите пари", създавани в течение на поколения. Според различни оценки "новите пари" са от 20 до 34 трилиона долара. За "старите" те са с "нелегален произход". Тяхната конфискация, която започна със събитията около банките в Кипър и се пренесе в атаката срещу офшорите, ще забави краха на глобалния финансов елит с 15-10 години. Заради това Ротшилд и Рокфелер се обединиха, за да елиминират новия млад и силен съперник, който, за разлика от тях, е с напълно легални и реални капитали.

Всичко това обяснява загадъчното на пръв поглед съюзяване на Ротшилд и Рокфелер. Техният тръст е символична акция за спасяването на хипербуржоазната аристократична върхушка на света. Ако потрябва, старите вълци ще разкъсат младите, които още не са разбрали в каква игра са въвлечени. Става дума за сблъсък на непреодолими противоречия, които могат да бъдат решени само по пътя на война. На Трета световна война.


 Issue 219, August 2013DiscussPrint articleSend to friend
Къде "живеят" интернет и Google
Глобалната мрежа интернет и глобалният Google са в основата на съвременните комуникационни и информационни технологии. Т... »»»
    Русия – крах или пета империя
Русия навлиза в нов важен етап. Дали ще успее или ще останат само намеренията е трудно да се каже. Както няколко пъти до... »»»

 
(c) 1993-2014, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com