STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Геополитика на религиите
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Великият разкол на църквата започна с "българския въпрос"
12.2016

Причините за разкола или разделянето на единната християнска църква на Западна и Източна са се формирали в течение на цялото първо хилядолетие от съществуването на християнството.

Повод за църковния разкол е станал конфликтът на първойерарсите на двете столици – Рим и Константинопол.

Началото на разногласията било възвишението на Изток на константинополския патриарх. Рим не могъл да се примири с това. Именно тук минавала една от най-дълбоките пропасти, предопределила великото разделение на църквата. Времето и ходът на историческите събития го задълбочили още повече.

Един от първите сериозни конфликти по пътя на великия разкол се случил през ІХ век. В отношенията между Изтока и Запада отдавна е имало атмосфера на недоброжелателност и неразбиране. Много римски епископи са показвали открито своя стремеж към властта, както църковна, така и светска.

Един от най-ярките представители на това направление е бил папа Николай. Той е считал за своя задача възвишаването на папския престол над цялата вселена. Както бог господства над света, така и папата, като негов наместник, е длъжен да стои начело на земните царства и църквата. В знак на своето царско достойнство Николай е бил първият от папите с тройна тиара. Раздробената Европа е била безсилна пред умния и волеви Николай.

На диктаторските стремежи на римския епископ, на Изток се е противопоставил константинополският патриарх Фотий. Той е произхождал от богато и знатно семейство и получил блестящо образование. Направил е при двора блестяща дипломатическа кариера. Не по-малко блестящо е била и неговата образованост. Учениците на Фотий са били елитът на столицата.

Фотий е бил избран за патриарх от миряните. За шест дни той изкачил цялата църковна стълба – от четец до епископ. Фотий, като първи от източните йерарси е обърнал внимание на отклоненията на римската църковна практика от нормите на вселенската църква.

Разбира се, и тук не може да липсва "български въпрос". Защото изострянето на противоречията е станало заради така наречените тогава "български въпрос". Римският епископ е поел в свое ведение България, което довело Фотий до крайно негодувание, тъй като считал, че папата посяга на изконно източни земи.

През 867 г. Фотий изпратил послание към източните епископи, в което се жалвал от латиняните, потъпкващи истинската християнска вяра. В посланието си той е показал отличията на римската обредна практика от практиката на източните църкви. В това число включил целибата, т.е. задължителното безбрачие на свещеника, поста в събота, разрешението да се употребяват мляко и яйца във велики пости. Но главното е, че патриарх Фотий първи е указал на нововъведението в учението на западната църква – първенството, приматът на папата, и учението за произхода на Светия дух не само от Отца, но и от Сина /филиоква/. Тази промяна на вярата представлявала главната заплаха за единството на християнската църква. Разбирайки сериозността на разногласията Фотий свикал Събора, на който папа Николай бил порицан.

По-късно заради политически интриги, патриарх Фотий бил свален от своя пост. Спорът между Рим и Константинопол позатихнал. Но след 150 години конфликтът отново се изострил и завършил по най-печален начин. Конкретен повод за църковния разкол станал конфликтът между първойерарсите на двете столици – Рим и Константинопол.

Римският първосвещеник е бил Лев ІХ. Още докато е бил немски епископ той дълго се е отказвал от римската катедра и само след молбите на духовенството и на самия император Хенрих ІІІ се е съгласил да приема папската тиара. В един от дъждовните есенни дни на 1048 г. във влащеница, дрехата на каещите се, с боси крака и посипана с пепел глава той влязъл в Рим, за да заеме римския престол. Това необичайно поведение се харесало на гордостта на римляните. С тържествени викове тълпата веднага го провъзгласила за папа.

Лев ІХ бил убеден във високата значимост на римската катедра за целия християнски свят. С всички сили се е опитвал да възстанови разколебаното папско влияние, както на Запад, така и на Изток.

По това време започнал и активният ръст на църковното и обществено-политическо значение на папството, като властова институция. Папа Лев спечелил уважение за себе си и цялата катедра не само по пътя на радикални реформи, но и с активната си намеса в полза на всички обидени и преследвани. Именно това го принудило да търси политически съюз с Византия.

По това време политическите врагове на Рим били нормандците, които вече били превзели Сицилия и застрашавали Италия. Император Хенрих не е могъл да окаже на папата необходимата военна подкрепа, но и не искал да се откаже от ролята на защитник на Рим и Италия. Лев ІХ решил да търси помощ от византийския император и константинополския патриарх.

През 1043 г. константинополски патриарх е бил Михаил Керуларий. Произхождал от знатен аристократичен род и е заемал висок пост при императора. Но след неуспешния дворцов преврат, когато заговорниците се опитали да го поставят на престола Михаил бил лишен от имущество и насилствено подстриган за монах. Новият император Константин Мономах го направил свой близък съветник и след това със съгласието на клира и народа Михаил е заел и патриаршеската катедра.

Новият патриарх, като държавно мислещ човек, не е търпял пренебрежението към авторитета на константинополската катедра. В преписката между папата и патриарха Лев ІХ е настоявал за първенство на римската катедра. В своето писмо той е писал до Михаил, че константинополската църква, и даже целият Изток, трябва да слушат и почитат римската църква като майка. С това положение папата е оправдавал и обредните различия между римската църква и църквите на Изтока. Михаил бил готов да се примири с всички различия, но по един въпрос неговата позиция останала непримирима. Той не е желаел да признае римската катедра по-високо от константинополската. Но от своя страна римският епископ пък не е искал да се съгласи с такова равенство.

През пролетта на 1054 г. в Константинопол пристигнало посолство от Рим, начело с кардинал Хумберт – човек, горещ и високомерен. Целта на визитата била да се обсъдят възможностите за военен съюз с Византия, и да се помири с патриарха без да засегне при това първенството на Римската катедра.

Но посолството от самото начало взело тон, неотговарящ на помирението и се отнесло към патриарха надменно и хладно. Заради това на свикания Събор Михаил определил на папските легати последното място. Кардинал Хумберт счел това за унижение и отказал да води каквито и да било преговори с патриарха. На 15 юли 1054 г. по време на богослужение в Света София Хумберт оставил на главния престол акт за отлъчване на патриарха и неговите привърженици.

Прочитайки документа Михаил се разпоредил да бъде огласен. Чули се викове на възмущение. В Константинопол се вдигнал метеж, който едва не струвал живота както на папските посланици, така и на самия император.

На 20 юли 1054 г. патриарх Михаил свикал Събор, на който била произнесена насрещна анатема, която била разпратена до всички източни патриарси.

Така започнал великият разкол. Но окончателното разделение между Изтока и Запада станало след превземането и разоряването на Константинопол от кръстоносците през 1204 година.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 258, December 2016
Смяната на глобалната система ще стане с глобална революция
Светът навлиза в последната фаза на съществуването на капитализма като система. Съществуващата система за възпроизводств... »»»
    Еврокомисията освободи и газопровода OPAL
Едно от най-важните събития на европейския газов фронт остана незабелязано, въпреки че се отнася пряко и за България. За... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com