STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Войната в Сирия в решителен и заключителен етап
Следващите 2-3 месеца ще са решаващи
12.2016

С битките за Алепо и Мосул войната в Сирия и Ирак навлезе в своя решителен и вероятно заключителен етап.

В близките 3-4 месеца ще станем свидетели как под ударите на руската ескадра митът на американското военно превъзходство ще умре от позорна смърт.

Разбира се, Вашингтон се суети и трескаво се опитва да маскира своите сирийски провали с мними успехи в съседен Ирак.

На 18 октомври започна щурмът на Мосул, предварително рекламиран като стратегическа победа и коренен прелом във войната с Ислямска държава. Но всичко това беше пиар акция на Обама преди изборите за президент в САЩ. Съответно и на Хилъри Клинтън беше необходима някаква "внушителна военна победа". Но за военните експерти беше ясно, че всичко това е димна завеса."

Основанията за скепсиса са много. На първо място са противоречията в настъпващата групировка срещу Мосул. Правителствената армия на Ирак, отрядите на шиитското опълчение, протурските отряди и кюрдската пешмерга отдавна и искрено се ненавиждат взаимно. И всичките заедно яростно ненавиждат американците. Кюрдите например заявиха, че в Мосул няма да влизат. Защо им е да проливат кръв щом като, под давлението на Турция, американците след това и без това ще ги изпъдят от Мосул. Даже в американските военни среди предупреждаваха, че битката за Мосул може да се превърне в пълна катастрофа.

На този фон бяха осветени задкулисните опити за спецслужбите на САЩ да се договорят с Ислямска държава, т.е. американците да купят победата, да платят на полевите командири награди и да пуснат терористите от Ан Нусра от Мосул, за да влязат в Сирия и да воюват срещу руснаците в битката за Алепо. Но от Мосул до Алепо са 537 км, до Ракка – 370, до Дейр ез Зора около 250. По плоската като маса пустиня, по правото като стрела шосе, под наблюдението на руските спътници и под ударите на сирийската авиация това е поредна глупост.

Най-вероятно по някое време американците ще обявят тържествено превземането на Мосул.

Но от Русия руските бомбардировачи летят към истинска, а не постановъчна стратегическа победа, защото превземането на Алепо ще означава коренен прелом в сирийската война, след което окончателното поражение на джихадистите или на проамериканската "умерена опозиция", събрана от Вашингтон, ще стане, въпрос само на време.

И именно на този фон Вашингтон промени отново тактиката си и започна да плаши Москва или с международен съд за някакви военни престъпления в Алепо, или, намеквайки за някакъв супертайнствен план Б, в чиито рамки Пентагонът е готов да използва военна сила да установи над Сирия безполетна зона и да нанесе масирани удари по нейната военна инфраструктура, въпреки че това ще донесе жертви сред руските военнослужещи. Москва изчака истериите и заплахите на Вашингтон и пристъпи към своя собствен План Б, прехвърляйки в Сирия допълнителни сили – най-напред мобилният комплекс С-300, чиято далечина на откриване на цели е 600 км, а далечината на поражение на целите от хиперзвуковата ракета 9М82МД – 400 км. След това прехвърли още няколко десетки мобилни ракетни стволови комплекса Панцир-СМ, прикриващи близката зона на противовъздушната отбрана до далечина 40 км. И накрая изпрати към бреговете на Сирия бойни кораби, напуснали руските брегове през последните 30 години.

Това е смъртна присъда за всякакви опити на САЩ да постигнат военно превъзходство в Близкия Изток. Нещо повече – на всеки опит на НАТО да решава в бъдеще международните проблеми с помощта на груба военна сила и най-вече на всякакви опити на Запада да оказват силово давление върху онези, които Русия счита за свои съюзници и просто ги взима под своя защита.

В този момент на Запад се чуха гласове: с какво се гордеете, изпращате в Средиземно море единствения руски самолетоносач "Адмирал Кузнецов", който е стар и следващата година трябва да влезе за пет години на ремонт, Русия не е в състояние да осигури отбрана на военната си групировка от възможни американски удари" и въобще "какво може руската средиземноморска ескадра срещу могъщия 6-ти американски флот. Нищо не може. В случай на война ще бъде унищожена за няколко часа. Американците имат самолетоносачи, ракетни крайцери, морски и въздушни бази в Турция, Ирак, Оман, Катар, Бахрейн, руснаците няколко С-400 и С-800, двадесетина самолети в базата Хмеймим и десетина малки кораби в Тартус".

Истина е, че флотът на американците наистина е голям, от столетия американската военна стратегия е да контролира гигантски пространства, преди всичко морски, далеч от собствената територия. За тази цел САЩ имат над 900 военни обекта в 150 държави и поддържат чрез тях своето господство на морето. САЩ построиха огромен военен флот.

Днес ударното ядро на военно-морската мощ на Вашингтон са 10-те атомни самолетоносача, всеки от които може да носи авиокрило от 70 самолета и хеликоптера.

За охрана и логистика на самолетоносачите ВМС на САЩ имат 22 ракетни крайцера и 62 есминеца, всеки от които е въоръжен с мощен комплекс за ПВО и ударни крилати ракети Tomahawk.

За възпирането на американските самолетоносачи СССР още преди 30 години изгради мощна междувидова групировка от самолети на далечната авиация и атомни подводници, въоръжени с крилати ракети с голяма далечина, чиито удар трябва да осигури пробив в отбраната на корабите за охрана и гарантирано да унищожи врага. След краха на СССР, САЩ постигнаха господство в океаните, което изглеждаше непоклатимо и вечно.

Но неочакваното възраждане на руската военна мощ обърка всички карти на господарите на морето. Днес руската крилата ракета Оникс е противокорабен вариант на прословутите Калибър и може да удари всяка морска цел на далечина 500 км със скорост 2,5 пъти скоростта на звука. Масата и габаритите на тази ракета са такива, че даже на малки ракетни кораби – по-малки от 1000 тона, могат да се разположат осем Оникса.

Това означава, че даже един малък Буян-М, стрелял по терористите в Сирия през 2015 г. от Средиземно море, може да потопи американски крайцер, който е 20 пъти по-голям от него. А 2-3 Буяна могат да потопят и огромен самолетоносач от 100 000 тона с всичките негови самолети и хеликоптери.

През последните 5 години с тези ракети бяха въоръжени всички нови кораби и подводници на руския флот. А модернизирането на старите позволява да се разположат например на атомната подводница от проекта 949М чак 72 бройки от смъртоносните Калибър и Оникс.

Но и това не е всичко. Неотдавна на въоръжение на руските въздушно-космически сили постъпи новата противокорабна ракета Х-32, чието прехващане практически е невъзможно. След старта изпод крилото на самолета тази ракета се издига в стратосферата на височина от 40 км и там недостъпна за противовъздушната отбрана на противника, с огромна скорост от 1,5 км на секунда лети на далечина до 1000 км. Оказала се над целта пикира към нея практически вартикално. При това бойната част на тази чудо-ракета е около 1 тон. С такива характеристики попадението само на 1-2 ракети Х-32 в американски самолетоносач гарантирано ще го унищожи.

Първоначално носители на тези ракети ще бъдат 30 модернизирани самолети Ту-22 М3М. След това са новите Су-34, многоцелевите Су-300М и Су-35С.

Сега да поговорим за мощта на американските самолетоносачи, които, според Пентагона, ще могат за няколко часа да унищожат цялата руска средиземноморска групировка.

На първо място, тези самолетоносачи са предназначени за действие срещу наземни, а не морски цели. За удари по кораби на противника те са въоръжени само със стари крилати ракети Харпун, приети на въоръжение преди 40 години, имат далечина 3-4 пъти по-малка от Калибър и Гранат и летят със скорост 2-3 пъти по-бавно от ракетите на руските кораби. Американският ракетен крайцер носи само 8 такива ракети Харпун. А това означава, че ударният противокорабен потенциал например на крайцера "Тикандерога" с 10 000 тона, е по-малка отколкото на Буян, който има само 949 тона водоизместимост.

На второ място, ударните Tomahawk, които с десетки влизат в боекомплекта на американските кораби, въобще не могат да се използват срещу подвижни морски цели, а новата далекобойна противокорабна ракета LRASM, с която се гордее Пентагонът, ще бъде приета на въоръжение чак през 2018 г. И ще бъде по-лоша от Калибър, с дозвукова скорост не повече от 800 км. Докато Калибър, с три пъти по-голяма скорост ще прелети 500 км на далечина 1500 км.

Освен това американските самолети, които ще излетят от самолетоносачите за нанасяне на удари по руските бази в Сирия неминуемо ще попаднат под удара на С-300 и С-400 в Хмеймим и Тартус, като преди това ще трябва да влязат в боя с изтребителите на Хмеймим и на самолетоносача "Адмирал Кузнецов".

И самият "Адмирал Кузнецов" не е стар. Той влезе в състава на Северния флот през 1991 г. и е само на 25 години. При американците корабите от този клас служат не по-малко от 50 години, т.е. при Кузнецов всичко предстои. И ремонтът му – 2017-2019 г. е нужен, не защото е остарял, а защото ще му сменят електрониката и оръжията със свръхефективни образци от най-ново поколение. Например ще бъдат утроени – до 36, неговите крилати ракети. На мястото на тромавите Гранит ще се появят съвременните Калибър и перспективните хиперзвукови Циркон. Авиокрилото ще се попълни с нови самолети, т.е. в стария корпус ще бъде създаден нов боен кораб, който след модернизирането ще служи още 20-25 години.

Аналогично модернизиране очаква и атомния крайцер "Петър Велики", на който също ще разположат Калибър и Циркон, които ще утроят и без това огромната ударна сила на този ядрен гигант.

И на този фон ще се опитаме поне приблизително да предвидим как ще се развива ситуацията, ако американците все пак решат да нанесат масиран удар по войските на Асад и по руската военна групировка в Сирия. Даже точно. Още повече, че с такива прогнози се занимават постоянно в Генералния щаб на въоръжените сили на Русия.

Със съвременни компютърни алгоритми и с опита на много войни и военни действия в реален мащаб и време, се разработват стотици и хиляди военни сценарии за най-различни случаи и ситуации.

Да предположим, че американците съсредоточат в Източното Средиземноморие цялата ударна мощ на своя 6-ти флот, като разгънат там чак три пълноценни авиосамолетоносачни групировки. Или да останат там, а третата формират в състава на 5-ти флот в Персийския залив при бреговете на Ирак, за да атакуват сирийските обекти едновременно от две стратегически направления. Или страхувайки се от удари на руската ескадра в Средиземно море основните сили разгънат в Персийския залив и в Карско море като оставят в състава на 6-ти флот минимално количество кораби. Във всеки от горните сценарии ядрото на американската ударна групировка ще бъдат:

  • 3 самолетоносача от типа Нимиц по 100 000 тона, всеки от които носи максимум 90 самолета и хеликоптера, но реално на борда има 50 ударни самолета от типа F-16.
  • 6-7 ракетни крайцера от типа Тикондерога, всеки от които е въоръжен със 122 пускови установки за ракети, типичното ракетно въоръжение е 26 ударни Tomahawk, 15 противоподводни ракети ASROC и 80 зенитни ракети SM-2.
  • 12-13 ракетни есминеца от типа Арли Берк, основно оръжие – 96 универсални пускови установки с максимум 56 Tomahawk.
  • 3 атомни подводници от типа Вирджиния, въоръжени с четири торпедни апарата и 12 пускови установки за Tomahawk.

Действията на тези сили ще се поддържат от авиацията на САЩ от базите в Турция, Бахрейн, Катар и други нефтени монархии. В резултат, в района на бойните действия ще има над 30 американски бойни кораба и до 300 бойни самолета на въоръжение с 600-800 ударни ракети Tomahawk за използване по наземни цели, около 200 противоподводни ракети ASROC /до 28 км/ и около 1000 зенитни ракети Standart – 2 и 3.

Това е огромна и много мощна групировка. Но при оценката й трябва да се отчитат редица допълнителни фактори, които намаляват бойните възможности на американските самолети и кораби. Така например зенитната ракета SM-2 не може да поразява цели, летящи на височина по-малка от 15 метра или над 15 км, т.е. тя е напълно безполезна срещу руските Калибър, които атакуват противника, летейки над морето на 10 метра, както и срещу авиационната ракета Х-32, чиято височина на полета е 40 км. А американската Standart-3 е въобще безполезна срещу маневриращи цели. Това е противоракета от системата ПРО във височина на въоръжение до 500 км, която може да сваля спътници на известни орбити, но не може да гони нисколетящи аеродинамични цели, постоянно променящи посоката и височината на полета.

Срещу тази американска армада ще бъде руската средиземноморска оперативна ескадра и авиационна групировка на сирийската база Хмеймим.

Да предположим, че в състава на ескадрата Москва включи 15-20 кораба и подводници. Ядрото й ще бъдат "Адмирал Кузнецов" и "Петър Велики", 2-3 големи противоподводни кораба, 2-3 ракетни фрегати, 2-3 малки ракетни кораба от типа Буян М, 1-2 дизелови подводници от типа Варшавянка и 1-2 атомни подводници от типа Антей с крилати ракети на борда.

На тези кораби могат да се разположат до 80 ракети Гранит и до 56 – Калибър, плюс 70-80 бойни самолета за "Кузнецов" и Хмеймим, плюс поддръжката на далечната авиация. Ту-22 М3 могат да действат от Маздок през Ирак и Иран, а Ту-160 и Ту-95 пък могат въобще да не напускат въздушното пространство на Русия и да нанасят удари по американските бази в Близкия Изток. При това разположената в европейската част на Русия дивизия от тежки бомбардировки наброява 80 машини.

Освен това самата Сирия има около 200 ракети от най-новите комплекси на С-400 и С-300 с далечина на действие до 400 км, плюс около 600-800 зенитни ракети с близък радиус на действие /само на "Кузнецов" има 448 такива ракети/. Без да се броят мобилните Панцир, които са разположени на Хмеймим за защита на С-400. Общо над 1000 съвременни зенитни ракети с различен радиус на действие, можещи да свалят и американски самолети, и крилати ракети Tomahawk.

Не трябва да се забравят сирийските въоръжени сили, например техните брегови ракетни комплекси Бастион, получени от Русия още през 2011 г. ПВО на Сирия номинално е внушителна сила до 900 наземни ракетни комплекса. Истина е, че повечето са старите съветски С-75 Двина, Волга, Куб, С-125 Печора и мобилната Оса. Но именно с тях през 1999 г. Югославия сваляше американските невидими F-117 и F-16.

Още по-голяма опасност за американските самолети са сирийските комплекси С-200 Ангара и С-200В Вега, чиито ракети летят на далечина до 250 км и могат да свалят цели на височина до 40 км. Сирийските ПВО възстановиха своята боеспособност. Да предположим, че от тези 900 бойни комплекси са върнати в строя 450-500, ако към тях се добавят новите 36 съвременни комплекси Панцир-С, днес сирийските зенитни ракетни комплекси имат боезапас от 3000 зенитни ракети с различен радиус на действие.

Ако руснаците и сирийците имат създадена единна интегрирана система за ПВО, тя може да използва по въздушни цели не по-малко от 4000 зенитни ракети. Ако към тях се прибавят и руските комплекси за радиоелектронна борба Хибини – на корабите в Средиземно море и на самолети, както и мобилните наземни станции Красуха, американците ще имат огромен проблеми с управлението и командването на своите самолетоносачи, самолети и ракети.

Ясно е, че при това съотношение на силите САЩ нямат никакъв шанс да нанесат сериозни щети на руската средиземноморска ескадра и военната инфраструктура в Сирия. Американците нямат и никакъв шанс да затворят въздушното пространство на Сирия. Единствената държава, която може да направи това е именно Русия и самата Сирия. Те имат абсолютно превъзходство във въздуха.

В случай на пълномащабен конфликт загубите на американците след първите руски удари ще бъдат не по-малко от половината от тяхната групировка, в това число два самолетоносача, 2-3 крайцера, 4-6 фрегати и не по-малко от 150 самолета. Ще зависи и кой ще нанесе първия удар. Ако това са руснаците, американските загуби ще стигнат до 75-80 процента, т.е. пълно унищожение на тяхната огромна групировка.

Митът за американското военно превъзходство отдавна е разбит. Вашингтон го кара предимно на блъф. Но блъфът в такава ситуация може да доведе и до унищожението на самите САЩ, за което Русия има достатъчно средства.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 258, December 2016DiscussPrint articleSend to friend
"Mein Trumpf" на сцената на Белия дом
На 20 януари 2017 г. новият президент на САЩ Доналд Тръмп ще влезе в Белия дом.Дали ще започне радикална промяна на поли... »»»
    Народът срещу мафията
Това не бяха избори. Какво ви се предлагаше да избирате – едно подобие на жена – политик, зад която стърчаха ушите на ед... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com