Въпросът дали Доналд Тръмп ще влезе наистина в Белия дом продължава да е на дневен ред. Защо? Заради особеностите на избирателната система на САЩ неговата победа може да бъде отнета в последния момент. Това можеше да стане на 19 декември, когато бяха преброени гласовете на така наречените електори, или на 6 януари, когато Конгресът ще се събере за преброяване на гласовете.

Атаката срещу Тръмп започната от Хилъри Клинтън е под претекст за "намеса на Москва", "руска следа", "хакване на изборите от Кремъл" и т.н.

Спиралата за руска намеса беше навивана, за да бързат убедени електорите, които трябва да гласуват за Тръмп да гласуват накрая срещу него. Как може да стане това? В миналия брой обяснихме как са устроени американските непреки президентски избори.

Само по себе си ноемврийското "народно гласуване" не беше народно, тъй като, когато застават пред компютъра или будката и отбележат името на Тръмп, те дават своя глас не за него лично, а за избрания представител–електор от своя щат, който по-рано е обещал на финала на целия изборен процес да гласува за Тръмп. Но той законодателно не е задължен да държи на своята дума и има право да я промени.

В САЩ понятие народни избори няма и се подменя от крайно онгажирана или манипулирана система на представителите.

В тази система жителите на един или друг щат гласуваха не за Клинтън или Тръмп, а за изборна колегия, т.е. за група хора, на които делегират правото си да гласуват за президент. И именно тези представители с лично гласуване, а не избирателите пряко, както по целия свят, определят кой ще стане президент на страната.

Това означава, че, когато американците в първия вторник на ноември гласуваха за кандидата за президент, те се лъжеха, тъй като мислеха, че гласуват лично за кандидата, но реално гласуваха за представители, които вместо тях ще гласуват по-късно за същия претендент. Но може и да не го направят.

Не беше изненада, че в атаката срещу Тръмп се включи и ЦРУ, а в неговата защита застана ФБР. Това е отражение на огромната битка, която се води вътре в така наречената "дълбока държава" в САЩ.

"Дълбоката държава" е хибридното чудовище от публични и частни институции, които реално управляват държавата, а не чучелото, поставено от тях в Белия дом или марионетките, изпратени в Капитолия. Това е секретната конспирираща кабала, държава в държавата, която стои на тъмно, а нейните слуги действат на светло. Тя не може да бъде определена с думата establishment, защото американската "дълбока държава" е класа и структура сама за себе си.

"Дълбоката държава" е хибридна структура, в която влизат Департаментът на отбраната, Държавният департамент, Департаментът за държавна сигурност, ЦРУ, Департаментът на правосъдието, Департаментът на финансите, няколко ключови съдилища и т. н.

"Дълбоката държава" на САЩ, държаща се на двата стълба – на императива за национална сигурност и изключителност на САЩ, и на корпоративната хегемония, се разпростира чрез доларовото глобализиране върху целия свят. До неотдавна тя изглеждаше непоклатима.

И именно тази "дълбока държава", а не "дългата ръка на Москва" решава изборите в САЩ. Не става дума за личности, а за много по-важни за САЩ процеси, които ще продължат в Белия дом независимо кой ще е вътре президент.