STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Шахматната дъска
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Путин и Тръмп са в системен капан
Стари правила на нова игра
03.2017

Началото на годината беше невероятно динамично за Русия в основни направления – САЩ, Украйна, Сирия, Иран, Китай, Израел и Източна Европа.

Преди това, на 23 декември 2016 г., на разширеното заседание на Министерството на отбраната Путин съобщи, че "Русия днес е по-силна от всеки потенциален агресор". Това не беше казано случайно няколко дни преди новият президент на САЩ Доналд Тръмп да влезе в Белия дом.

Дали Путин предвиждаше резкият завой, който ще последва от страна на новата американска администрация спрямо предизборните й обещания, не е ясно. По-важно е, че Путин каза онова, за което предупреди точно преди 10 години в Мюнхен, а именно, че крахът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа, че заради това беше нарушено световното равновесие и че еднополюсният свят е най-лошият от всички възможни варианти, че Русия ще направи всичко възможно да възстанови стратегическото равновесие от времето на СССР - САЩ, т.е. взаимното възпиране и възможността двете страни да се унищожат взаимно.

10 години по-късно, на 22 декември 2016 г. Путин каза, че стратегическият паритет е налице, даже с предимство за Русия, и че Русия разполага с всички средства да унищожи всеки агресор. В момента най-вероятният е САЩ. Това е истината. През последните пет години военната мощ на Русия постоянно растеше, а военната мощ на Запада постоянно отслабваше – относително и абсолютно.

САЩ и НАТО преди 20 години извършиха стратегическа грешка, считайки, че отсега и завинаги Западът е глобален геополитически и военен хегемон, и че в бъдеще ще води само локални войни, които нарича хуманитарни интервенции.

Преведено това означава, че международно право днес практически не действа и че правилата се пишат от победителите. След разпадането на СССР американците решиха, че именно те са еднолични победители и започнаха да пренаписват правилата според своите интереси. Но сега стана ясно, че не са никакви победители и че може да се окажат главните губещи на последното десетилетие.

Именно след речта на Путин в Мюнхен през 2007 г. стана ясно, че мястото на победителя е вакантно и че за него претендира не само Русия, но и Китай. Времето на англосаксонския свят, подкрепян от ционизма е отминал завинаги.

На 14 февруари 2017 г. отново в Мюнхен, но 10 години по-късно, външният министър Лавров заяви, че "наблюдаваме краят на постзападния свят".

Западът ще се нуждае от време, за да разбере какво му беше казано. Или ще се направи, че не разбира. А дотогава единствената реална валута на световната политика ще са танковете, ракетите, спътниците, подводниците, самолетите и войниците. Всичко останало са празни словосъчетания без никакво значение. И който и да сяда на масата на преговорите от значение е само военната сила, на която се опира цялата политика.

Икономическата криза е обхванала всички /с изключение на Китай/. САЩ и Русия са в блатото на неолиберализма. Заради това на преден план излиза военният фактор, който носи огромни опасности от нова световна война.

Именно във вътрешната политика са най-големите опасности за Путин. Ясно е, че така нареченият путинизъм във вътрешната политика вече се е изживял. Той се опира върху бюрокрацията и неутрализиране на олигарсите чрез предоставянето им на привилегии, за да се постигне контрол над цялата страна. Съчетанието бюрокрация плюс олигарси в рамките на неолиберализма е ядрена бомба, заради което може да се очаква още през пролетта смяна на правителството, а заедно с него и смяна на целия модел – от неолиберален към промишлен и производствен. Защо?

Защото има и други данни, които също са шокиращи, а именно, че загубите на Русия след 1991 г., през периода на така наречената хибридна, информационна или Четвърта световна война, според някои руски анализатори възлизат на 50-60 милиона души. Въпросът с числеността на населението е толкова важен, колкото и икономическата криза, отношенията със САЩ и Китай, войната в Сирия и Донбас, ПРО в Източна Европа и т.н.

С една дума за последните 25 години Русия има 3 пъти по-големи загуби отколкото във Втората световна война. Едновременно в мюсюлманските страни населението се увеличи с 50-80 на сто, в Китай и Индия – с 20-30 на сто. Това е атаката срещу Русия в демографията – да оставят територията на най-голямата държава в света без население. След това ще бъде лесна за окупиране без ракети, танкове и войници.

Заради това беше и превратът в Украйна, откъсването на Източна Европа от Русия, изместването на новата желязна завеса по линията Балтийско – Черно море и т.н.

Специалистите добре знаят, че за да може Русия да си върне ролята на един от полюсите на света й трябват минимум 300 милиона население, а за да може да стане отново глобална алтернатива – около 600 милиона, т.е. да разполага с такива пазари. А тя засега само губи.

Това е доказателството, че системата, в която действа Русия след 1991 г. – на либералния капитализъм, е убийствена за страната. Това е капанът на системата който не може да бъде компенсиран от възстановяването на военно-промишления комплекс и военните успехи в една или друга област, или в един или друг район.

Ясно е, че от 4 години в Русия има икономически спад. Правителството периодично отчита, че спадът е преодолян, но хората, които живеят в реалния живот знаят, че не е така. От гледна точка на икономистите това е напълно естествено, тъй като в Русия обемът на инвестициите не обезпечава даже просто възпроизводство на икономиката. И руската икономика е в системен капан. Да се излезе от него може само при едно условие – принципна промяна на икономическия модел. Но, както показва историческият опит да се смени модела може само по пътя на смяна на онези, които са свързани с този модел.

Доколкото е известно Путин не обича да сменя кадрите. В този смисъл той се оказа заложник на хората, с които работи. Той не иска да ги сменя, те от своя страна не искат да сменят модела. Следователно спадът ще продължава и социалното и политическо напрежение в страната ще расте.

Заради това външнополитическите успехи на Путин могат да се сменят в негатив още през следващите месеци, още повече, че Доналд Тръмп, който бързо беше "наместен" няма да има ресурсите за имперската политика на Буш-старши, Клинтън или Буш-младши и срещу Путин ще избира минимално въздействие с най-силни болезнени усещания, например разполагане на ракети със средна далечина в Полша и Румъния, постоянни провокации на режима в Киев срещу Донбас, опит за откъсване и на Беларус от Русия, различни военно-терористични упражнения и заговори на руските олигарси. Това са същите хора, които движат "дълбоката държава" в САЩ.

Те вече поискаха от Русия да върне Крим на Украйна, която се намира под окупацията на Израел, а в Близкия Изток изграждат нова коалиция от Египет, Йордания, Саудитска Арабия и монархиите от Залива, срещу Иран, Русия и Китай.

Въпреки уроците от миналото Путин и досега не се отказва от надеждите си да бъде приет от Запада. Но единственият начин Русия да бъде "приета" от Запада е да бъде приета като васална държава.

Путин счита, че дипломацията може да реши създадената от Вашингтон криза в Украйна. Напразни са и надеждите за спазване на минските договорености, които са без подкрепа в Киев, Вашингтон, Лондон, НАТО.

Русия можеше да приключи украинската криза като се съгласи с исканията на руските територии да се обединят отново с Русия. Веднага след това кризата ще завърши.

Но Путин не приключва с кризата, тъй като мисли, че това ще е провокация срещу Европа. Прави впечатление, че режимът в Киев действа като режимът в Тел Авив спрямо палестинците – изграждат се някакви огради и стени, геноцидът срещу руснаците в Одеса от циониста Коломойски, определянето на украинците като държавообразуваща нация на цяла Русия, идеи за някаква Нова Хазария и т.н.

Всичко това е провал на дипломацията на Кремъл, а не успех. Дипломацията не може да успее докато само едната страна вярва в дипломацията, а другата вярва в измамата.

Както пишат вече много анализатори, Путин и Медведев трябва да разберат, че всички тези "много хитри планове" не работят, че в дипломацията със САЩ и натовските им васали Русия може да разчита само на силата.

Русия, Китай и Иран са основни противници на САЩ и Запада. Договорите и сътрудничеството са празни приказки и празни надежди. Даже в Сирия и Ирак, Москва и Вашингтон не могат да работят заедно тъй като имат коренно различни цели. Да не говорим за някакво сътрудничество между Русия и Израел зад сцените.

САЩ и Израел създадоха Ал Кайда и Ислямска държава. Американските консерватори, всеки от които е марионетка на Израел, не искат да остане нито една държава в Близкия Изток, която може да се противопостави на идеята на Голям Израел – от Нил до Ефрат. Държави, които не мислят стратегически, не могат да оцелеят и ще усетят това много скоро.

Красимир Иванджийски


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 261, March 2017
Нокаут в течността гама-бутиролактон
Дали строителните супермаркети продават и наркотици? Токсиколозите още не вярват. Жертвите обаче отговарят "да".Бутилкат... »»»
    50 години цветни преврати
През 2017 г. и 2018 г. се навършват 50 години от събитията, станали през 1967 г. и 1968 г., които бяха преломни за Европ... »»»

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com