STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Китай
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
"Един пояс, един път", за който ще отидат 1 трилион долара
03.2017

Отделяме все повече внимание на Новия копринен път, който е не само единен транспортен коридор за сухопътно и морско движение на китайските стоки. В действителност това е грандиозен, колосален геополитически проект, може би най-големият за ХХ и ХХІ век, койо вече предизвика редица революции и войни.

Борбата за централните земи на евразия върви от векове. Така наречената Сърцевина на Евразия – Heartland свързва огромните простори на източните и западните, северните и южните цивилизации. Заради контрола над търговията редица завоеватели водиха жестоки борби, раждаха се и умираха империи, строиха се градове и пътища.

Един от основните световни пътища в историята стана Великият копринен път, водещ от Китай към Европа. Днес, когато икономиката на планетата се глобализира, но от друга страна тръгва обратно към протекционизъм, този проект получи втора реализация.

Както гласи народната мъдрост "добрата мисъл се ражда едновременно в няколко глави". Именно така стана с идеята за Копринения път, свързващ световния производствен цех в Азия с пазарите на Европа.

През март 1999 г. от Конгреса на САЩ беше приет Акт за стратегията на Копринения път – New Silk Road, чиято основна задача беше осигуряването на икономически и военен контрол над бившите съветски републики на Кавказ и Централна Азия и техните южни съседи. Така бившите съветски републики трябваше да играят ролята на санитарен кордон между Русия, Китай и Иран. Причината, разбира се, беше крахът на СССР, хаосът в Русия и невъзможността на Кремъл при Елцин, и в началото при Путин, да оказва каквото и да било влияние в този бивш съветски район. Това обаче не можеше да бъде допуснато от Китай, който след 1990 г. с огромна тревога следи ставащото в бившия СССР, а в някои отношения и в днешна Русия.

"Актът" на САЩ предполагаше и милитаризиране на евразиатския коридор и преразглеждане на границите. Предполагаше се създаването на Южен Азербайджан, отделяне на Гилян от Иран, обединяване на Монголия, китайска вътрешна Монголия и руските Тува и Бурятия в нова държава.

Освен САЩ, преди 20 години стратегията на Копринения път разработваше и Япония. През 2008 г. свой проект за Копринен път представи и Турция.

Не остана настрана и ЕС със своята международна програма ТРАСЕКА, включваща ЕС, страните от Кавказ и Централна Азия. Но, заради пълната зависимост на Европа от САЩ идеята за обходен транспортен коридор, заобикалящ Русия, може да се счита част от американския "нов копринен път". Отличителната черта на предлаганите от САЩ и техните съюзници проекти беше конфронтацията и насочеността към изолация на най-крупните азиатски държави и разкол на континента, т.е. огромна геополитическа атака срещу Евразия, Русия и Китай.

Напълно различна философия през 2013 г. предложи Китай. Главната идея на концепцията "Един пояс – един път" се състои в пет свързващи елемента – политическа съгласуваност, единна инфраструктура, търговски връзки, валутно-финансови потоци, хуманитарно общуване. По този начин проектът е напълно открит за всички евразиатски държави, без блоков характер и шанс да стане основа за многостепенна интеграция.

Освен това, за разлика от западните концепции, именно китайският проект има значително материално, финансово и организационно обезпечаване. Още през 1992 г. Китай предложи картите на основните маршрути на новата Копринена артерия.

За реализацията на този безпрецедентен инфраструктурен проект Копринен път, по инициатива на Китай беше създадена Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, която започна да работи на 29 юни 2015 г. В банката влязоха над 50 държави, в това число и Русия. От ключовите страни извън проекта останаха само САЩ и Япония, които бяха противници на тази банка.

Сегашният уставен капитал на банката е около 100 милиарда долара, от които точно половината са на Китай.

Освен това Пекин учреди и Фонд на Копринения път за 40 милиарда долара. Проектът годишно ще се нуждае от инфраструктурни инвестиции за около 75 милиарда долара.

Общо в проекта "Един пояс – един път" ще бъдат вложени около 1 трилион долара в 900 инвестиционни проекта в 60 държави. Но според споменатата банка за инвестициите в инфраструктурата на азиатския район през близкото десетилетие ще са необходими 8 трилиона долара. САЩ и американските транснационални корпорации не могат да осигурят такъв ресурс. Заради това новата банка от самото начало стана основният конкурент на Световната банка, на Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие.

Общите средства на Фонда на копринения път на АБИИ са сравними с капитала на Азиатската банка за развитие, действаща в интересите на Япония. Те са равни на средствата, с които разполага Световната банка и са само два пъти по-малко от капитала, с който действа Международният валутен фонд.

От самото начало китайският проект беше с общоевразиатски обхват и включваше освен морския път, южен, централен и северен маршрут.

На приложените тук карти се виждат схемите и маршрутите, опасващи планетата с китайски търговски "копринени ленти", които, според плановете на Пекин, трябва в бъдеще да включат стотици инфраструктурни проекти не само по цяла Евразия, но и по цялата планета. Проектът за световна система от транспортни коридори, според началните планове, трябваше да съедини Австралия и Индонезия цяла централна и Източна Азия, Близкият Изток, Европа, Африка и през Латинска Америка и Мексико да влезе в САЩ. В рамките на проекта трябваше да се прокарват железопътни линии, магистрални шосета, морски и въздушни линии, тръбопроводи и мащабни електропроводни магистрали.

Заедно с цялата тази транзитна транспортна система в страните, през които ще минава, съвместно ще се създава и грандиозна съпътстваща инфраструктура, което е изгодно за всички участници в проекта и трябва да включи и да обслужва около 4,5 милиарда души на планетата. Това означава, че ХХІ век ще стане вместо американски, китайски.

Разбира се англосаксонският свят не може да допусне това и започна да противодейства по всевъзможни начини за реализацията на общо евразиатската концепция.

В началото да обърнем внимание на третия маршрут - /В2 – линия С/ – карта 1. На картата се вижда, че третото сухопътно направление на новия Копринен път започва в Източен Китай, преминава покрай Южната Китайска граница, през Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Мианмар и Бангладеш и през Индия към границите на Близкия Изток. На този участък обаче реализацията на третото направление беше блокирано от САЩ. Първата страна, в която непреодолимо заседна третият маршрут беше Афганистан. Неговата дестабилизация от САЩ и НАТО и въвеждането на военни части на НАТО поставиха кръст на този коридор в неговия начален вид. опасявайки се от реакцията на Китай и корекция на неговите планове и преместване на коридора от Афганистан към Пакистан, Западът взе мерки за блокиране и на този обходен маршрут. За тази цел САЩ подпалиха котела на пакистанските вътрешни противоречия и на отдавна тлеещите индийско-пакистански спорове.

След това, за да бъде напълно спрян третият маршрут на Копринения път, в САЩ беше решено следващата страна на този път – Иран, да бъде превърнат в основно "световно зло" и беше подложен на различни санкции под предлога за иранската ядрена програма. В резултат, въпреки че Иран е най-развитата държава в района, Коприненият път през неговата територия се оказа напълно блокиран.

Но и това не успокои САЩ и Тел Авив, които покрай целия маршрут на Копринения път инициираха верижна реакция от преформатиране на държавите и режимите. Оста Ирак – Сирия – Йордания, а в перспектива и Турция, беше въвлечена в управляем хаос, формирането на терористични анклави чрез пълзящ тероризъм и др. Без намесата на Русия целият Близък Изток щеше окончателно да се превърне в непреодолимо препятствие за транзитния коридор от Китай към Европа и щеше да попадне напълно под контрола на САЩ, Англия и Израел.

В момента от южния маршрут работеща е частта от Китай до пакистанското дълбоководно пристанище Гвадар, арендирано от Китай за 43 години.

Маршрутът на втората линия /B1 – Line B/ – карта 2, преминаваща от Кавказ в Ростовска област на Русия, Украйна и ЕС беше успешно блокиран от провокирания от САЩ преврат в Киев и цветната революция в Грузия.

Преди това САЩ и ЕС се опитваха да реанимират умрелия проект ТРАСЕКА, в който влизат Азербайджан, България, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Румъния, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Украйна, Иран и Армения. Но маршрутът се оказа крайно сложен заради несигурността по трасето, многобройните граници, претоварванията от влак на фериботи и т.н. Освен това предаването от Грузия на пристанището Анакля в разпореждане на САЩ намали доверието на Китай към кавказкото направление.

По този начин към 2013 г. единственият маршрут за надеждно функциониране /въпреки че Китай не се е отказал напълно и от другите маршрути/ на новия евразиатски път е най-северният маршрут под номер /Line A и B1 – Line A / – карта 3, по направлението Китай-Централна Азия – Русия – европа, което беше и официално обявено от лидера на КНР Си Цзинпин.

Проектът получи наименованието "Един пояс – един път". По този начин към момента основата на сухопътния коридор на Копринения път до границите на Европа е китайско-казахско-руският коридор, по който преди няколко дни мина и първият товарен влак от Китай до Англия /в момента Полша се опитва да сложи прегради по този маршрут под давлението на САЩ/.

Въпросите по това трасе се появяват след излизането от зоната на отговорността на Русия. В това отношение имаше няколко варианта.

Първият е подразбираем маршрут от Русия към ЕС през територията на Украйна . Вторият е от Русия към ЕС през Беларус. Третият е от Русия в ЕС, направо през Петербург.

Първото направление през Украйна беше успешно блокирано от военното дестабилизиране на страната след преврата в Киев. Така украинската територия се превърна в непригодна за транзитния маршрут област и най-късното и удобно направление Русия-Украйна-Западна Европа беше блокирано.

За блокирането на второто - белоруското, направление също има сега опити. Заради това САЩ ускорено принудиха Полша да се откаже от изгодното предложение на Китай да стане уникален транзитен разпределителен клапан за китайско-руските стоки и превози към Европа. Полша, която още преди няколко седмици приемаше във Варшава Си Цзинпин и одобри идеята да стане "врата към Европа" само няколко дни по-късно чрез своя министър на отбраната заяви за блокиране на транзита на китайските стоки през своята територия. Освен това в Полша беше прехвърлена най-голямата от времето на Втората световна война военна групировка на НАТО.

По този начин основната артерия на Новия копринен път в неговия централен участък стана не Азия или Близкият Изток с номинално участие на Русия, а именно оста Китай – Казахстан – Русия – ЕС, при който нов живот ще получи не само програмата за инфраструктура по руския Транссиб, но и проектът за руско-европейски фериботни ж.п. превози от Петербург до Европа. Това означава, че евразиатското интегриране по тази ос ще набира темпове.

Реално северният маршрут на Копринения път вече работи. За първите 9 месеца на 2016 г. транзитният трафик по Трансиб нарасна спрямо 2014 г. с 90 процента. В момента Транссиб поддържа маршрути от Китай към Европа: Лодз – Варшава – Дуисбург – Хамбург – Пардубице – Мадрид. Отработен е и комбинираният маршрут до Финландия. Строи се ж.п. мост Нижнеленинское – Тунцзян, който ще позволи да се возят стоки от Китай по Транссиб през европейската автономна област. Според данни на Беларус по маршрута Китай – Западна Европа – Китай се движат осем контейнерни влака: Китай – Полша, Китай – Германия, Нов копринен път – Германия, Китай – Лайпциг, Шинян – Литва, Китай – Полша/Чехия и т.н.

За сериозността на намеренията на страните да развиват спрегнати с Копринения път дългосрочни програми, Казахстан и Китай се договориха за състиковане на Копринения път с казахстанската програма Светъл път, Беларус създава най-големият си индустриален парк "Великият камък". Русия и Китай подписаха няколко мащабни инфраструктурни и енергийни проекта, с които се стиковат евразиатският икономически съюз и Коприненият път, което в бъдеще ще позволи да се гради общо икономическо пространство на целия евразиатски континент.

Потенциалът е огромен. Русия и Китай обективно не са конкуренти. Проектите, които Русия и Китай развиват в Евразия са взаимно допълващи се. Те предлагат на района различни неща. В исторически мащаб Евразия и Коприненият път са млади проекти, но имат потенциал да надминат всички сценарии за световното развитие.

И именно през призмата на Копринения път и съюзяването на Китай с Русия трябва да се анализират другите ключови събития в света – създаването на терора в Близкия Изток, превратът в Киев, смяната на режимите в други райони на планетата и т.н.

Що се отнася до китайско-американската търговия, тя се характеризира със силна небалансираност. Доставките от Китай за САЩ надминават много доставките на стоки от САЩ за Китай. През 2015 г. вносът на стоки от Китай за САЩ надминаваше износа от САЩ за Китай 4,2 пъти. Търговският си дефицит САЩ покриват с печатането на кухи долари от Федералния резерв, което е още едно потвърждение на паразитния характер на американската икономика. Това вече не е икономика или система за производство, а машина за фалшиво печатане на потребление за сметка на другите.

Китай обаче с доларите не купува ценни книжа на САЩ, а строи Копринения път. Шах и мат!

Тръмп обяви Китай за враг № 1. Това е обречена позиция. Вероятно ще трябва да измисли нещо друго или да извърши промяна в подхода. Ще видим.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 261, March 2017
Какво се крие зад войната срещу наличните пари
Атаката на глобалните банкери да изолират използването на налични пари – cash, по целия свят продължава. Движението вече... »»»
    Откритията на Тесла отново актуални
Този път вече не говорят за конспирации, заговори и т.н., а направо се поставят хипотезите.И така, заради изключително с... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com