STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Енергетика
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Основни щрихи към глобалната газова картина
11.2017

От две десетилетия, като основно европейско издание, анализираме газовата и нефтената катина, не само в Европа, но и в света. Що се отнася до Европа, това от много време правим подробно и комплексно.

От нашите анализи знаете какво е "пикът на ресурсите" и Третият енергопроект, за разлика от газовите аборигени в парламента. Успяхме да спрем и дупченето на североизточна България за така наречения шистов газ. Не успяхме обаче да спрем един пожарникар, който провали Южен поток, Белене и Бургас – Александруполис и превърна България в енергийна пустиня.

Започвайки с Европа, на първо място отново ще се спрем на енергобаланса, за да сравним нуждите и тяхното задоволяване.

От сравнителният енергобаланс на ЕС през 2000 г. и през 2015 г. се вижда, че са станали следните промени – от една страна за сметка на ръста на зелената енергетика делът на газа, като източник на енергия, е нараснал, но не много, от 17 на 21 процента, но в абсолютни цифри, за сметка на новото строителство, мощността на газовата генерация се удвои от 92 на 191 гигавата.

Главен пострадал от "зеленото" нарастване на баланса се оказа атомната енергетика, чиято величина минимално спада в абсолютни цифри, но доста в относителни – от 23 до 13 процента, както и нефтът, чиито спад беше още по-голям – от 11 до 4 процента.

По този начин потреблението на газ продължава да е много важно, през 2015 г. то възлезе на 426,3 млрд. кубометра /срещат се и 530 милиарда/ годишно, като гарантиран обем, върху който може нормално да функционира европейската икономика. При това обаче неговото значение, въпреки че е по-голямо отколкото през 2014 г., е по-малко, отколкото преди нея. Въпреки ръста на газовите мощности Европа продължава да гори евтини вносни въглища.

Собственият газов добив на Европа е около 140 млрд. кубометра. Останалият обем трябва да се покрие от внос, а разликата от около 280 млрд. кубометра на Газпром се падат около 160 милиарда кубометра годишно.

На газовия пазар на Европа действат ограничения по обема, който може да се пада на един или друг доставчик. Тези ограничения бяха въведени още по времето на СССР и противодействат на монополистите да диктуват своите условия на купувача, а от друга страна, за да бъде установена пазарна цена. Допълнително, за да бъде усилена позицията на потребителите, бяха въведени разпоредителни документи, известни като Трети енергиен пакет на ЕС. Те влязоха в сила на 3 септември 2009 г. и са задължителни на територията на ЕС. Основното е следното.

На първо място, това е централизирано планиране на развитието на енергомрежите в Европа, в това число и на газопроводите. Ако преди това те се осъществяваха от всяка страна отделно, сега това се прави на общоевропейско равнище. Нараства и ролята на общоевропейските регулатори в отрасъла. Увеличиха се и изискванията към тарифите, арбитража, прозрачността на участниците в пазара. Най-спорният момент в пакета е, че изисква разделение на вертикално интегрираните доставчици на доставчици, продавачи и транспортировачи. Това е призвано да създаде конкурентен пазар за транспортирането на газ и да изключи контрола над него от доставчиците.

Като цяло този документ усложни живота на Газпром, тъй като за него е важно да контролира цялата верига – от добива на газа до крайния потребител. Нормите на Третия пакет се оказаха насочени и срещу плановете за строителство за обходни газопроводи, заради което построеният вече "Северен поток" се оказа натоварен само наполовина.

Негативна роля на Русия играе появата на два допълнителни фактора – технологията на втечняване на природния газ и технологията за добив на шистов газ.

Първата от тях е над 50 години. Първият завод за втечняване на газа в промишлени обеми беше построен през 1964 г. в Алжир. След това пазарът се разви и лидери станаха Малайзия и Индонезия. Но ситуацията се промени през 1991 г., когато Катар започна да експлоатира гигантския залеж Северен Парс в Персийския залив и беше взето решение да се изпращат в танкери-газовози. Катар бързо стана лидер на световния пазар на втечнения газ и с 15 процента е безспорен лидер.

Преимуществата на втечнената технология пред традиционните газопроводи е очевидна. С танкери може да се доставя газа, където искат, а по тръба – само където има тръбопровод. Но има и недостатъци. Процесът за втечняване и обратно изпарение на газа се нуждае от съответна инфраструктура, която засега е екзотична. Газоналивните терминали не са обичайна картина, като нефтените терминали. Освен това и самите газовози са скъпи инженерни съоръжения и техните размери са ограничени от размерите на Суецкия, Панамския и Малакския канали. Заради това е икономически оправдано с втечнената технология на дълги разстояния, докато на по-къси печелят газопроводите. В близко време втечнената технология ще се развива от САЩ и Австралия в строителството на нови терминали, газовози и т.н.

Много по-спорен обаче е добивът на шистов газ и използването на хидроразрив на пластовете, който не само е по-скъп и по-сложен от традиционния, но и оказва лошо влияние върху околната среда.

Заради това шистовата технология продължава да е под въпрос. Известно развитие тя получи в САЩ, благодарение на машинациите с цифрите и инвестициите. Но завърши с провал в Полша и Украйна.

Но, както втечненият, така и шистовият газ, вече са части от картината на либерализиране на газовия пазар в Европа.

Заради това в прогнозирането на руско-европейските отношения в газовата сфера икономическите аспекти са неотделими от политическите, както и политиката на САЩ да влияе върху тях с оглед енергийното колонизиране на Европа и изграждането на нова газова завеса от Балтика до Черно море и т.н.

На европейския газов пазар имаме и тенденция към намаляване на обемите заради икономическата криза и алтернативните енергоизточници. Газът се изтласква от енергобаланса от въглищата и зелените мощности. При това, както по политически, така и зарад икономически причини се поставя задачата да бъде избегнато газовото монополизиране от Русия. Заради това беше приет и Третият енергопакет. Но въпреки изострянето на конкуренцията и появата на нови и бъдещи играчи, Европа няма пълна алтернатива на доставките на газ от Русия.

От друга страна, тъй като досега руският газ основно преминаваше транзит през Украйна, това прави невъзможни нормалното газоснабдяване на Европа, което от началото беше използвано от САЩ в тяхната геополитическа и енергийна игра.

Единственото разумно решение в тази ситуация е търсенето на алтернативни на Украйна транзитни пътища. Отчитайки, че и Полша води същата антируска политика, което доведе до спирането на строителството на газопровода Ямал – Европа 2, решение може да бъде строителството на газопроводи по дъното на Балтийско и Черно море или увеличение на доставките на втечнен газ.

Тук прогнозите са доста сложни, но може да се представи техният пунктир. Като допълнителни газопроводи Газпром разглежда следващите нишки – Северен поток – 2, като допълнение на вече съществуващия Северен поток, и тръбопровода на дъното на Черно море, като в началото това трябваше да бъде южен поток през България, провален от Б. Борисов, след това е преориентиран към Турция в Турски поток.

Северен поток – 2 трябва да стане дубльор на Северен поток и има същата разчетна мощност от 55 милиарда кубометра годишно. Но за разлика от своя двойник той не е разчетен за газ от Щокмановия залеж, а ще работи в комплекс с планирания балтийски терминал на втечнен газ в Уст-Луг, и започва от това пристанище.

Главният проблем за неговата реализация е същият, който при Северен поток – нормите на Третия пакет, които затрудняват включването към газоразпределителната мрежа на Германия преди всичко OPAL. При добро стечение на обстоятелствата, ако Северен поток – 2 заработи през 2019 г. на пълна мощност и при пълно натоварване от 67,1 милиарда кубометра от транзита през Украйна, Газпром ще може да се откаже напълно. Тогава ще спре и транзитът към България.

Вторият по значение е газопроводът по дъното на Черно море.

Русия беше принудена да търси алтернатива на Южен поток. Това стана газопроводът по дъното на Черно море, но не към България, а към Турция, с названието "Турски поток".

Едновременно в Русия се работи и над технологията за втечнения газ. Тя започна през 2010 г., когато беше реализиран проектът Сахалин-2. Мощността на завода е 13 млрд. кубометра годишно. Освен Сахалин-2 Русия сега реализира още редица проекти за втечнен газ. Четири от тях се поддържат от държавата – Ямал, Щокман, Балтийския и Владивосток. Освен това има планове за независимо строителство на комбината Печора /втечнен/. Тези проекти засега са далеч от завършване и тяхното влизане в експлоатация е предвидено до 2020 г. Ако бъдат реализирани Русия ще може допълнително да изнася 30-35 милиарда кубометра годишно, като купувачи ще бъдат предимно страните в Азия – Китай, Индия и Япония.

Събитията в Украйна показаха и уязвимостта на Русия от износа на газ към Европа, заради което Газпром започна работа по диверсифицирането на износа. Строят се и износните газопроводи към Китай в рамките на проекта "Силата на Сибир". Първите доставки ще започнат през 2019 г., с около 38 милиарда кубометра годишно.

По този начин главният фактор, който пречи на нормалните доставки на руски газ в Европа е транзитът през Украйна, който се контролира от САЩ.

САЩ използват режима в Киев, за да работят срещу Русия и срещу Европа. Русия, иска или не, трябва да решава този въпрос.

Най-вероятно украинският транзит до 2020 г. ще бъде напълно заменен от Северен поток-2 и Турски поток.

Ще започнат и доставки на руски втечнен газ за Европа.

Едновременно Русия ще излезе и на нови газови пазари, освен европейския, за да избегне зависимостта си от европейските клиенти, т.е. сама ще започне да диверсифицира доставките и пазарите си.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 269, November 2017
Фаза №6. Последната преди голямата война
Откъде дойде тази Фаза 6? Може би още от прогнозите ни отпреди 10 години, когато предвиждахме развитието на икономическа...
    Защо САЩ и Русия се обвиняват в нарушения на Договора за РСМД
Въпросите за структурата на договореностите между САЩ и Русия в областта на въоръженията навлязоха и на територията на Д...

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com