STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


От нашия архивен фонд
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години от първите цветни контрареволюции в Европа (11)
12.2017

В предишнийе броеве се спрях на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и появата на одиозния театрал Михаил Горбачов.

Имаше само две структури, които можеха да реализират неговите планове за елиминиране на партийно-държавните ръководства на всички други социалистически страни, без изключение, в това число, и в България. Това бяха КГБ и ГРУ – военното разузнаване, или по-точно техните ционистки крила, които доминираха от времето на Андропов.

Паралелно се движеха много по-дълбоки и неизвестни по онова време процеси – връзките между Горбачов, Рейгън и Буш-старши, между КГБ и ЦРУ, и оформянето на огромната геополитическа атака на САЩ и Запада срещу СССР и Източна Европа.

По този начин се стигна до най-големия парадокс – че превратите в източноевропейските страни се осъществяваха съвместно от КГБ, ГРУ и ЦРУ.

Но операцията на КГБ и ГРУ се оказа грандиозен провал. Това беше преди всичко огромно предателство на Горбачов.

***

Навършилите се 32 години от началото на перестройката на Горбачов в СССР и социалистическите страни от Източна Европа, довели до разпадането и унищожението на социализма, поставиха отново въпроса, който беше формулиран и в днешна Русия: "Дали Горбачов беше глупак, идиот или предател".

По този начин се формулира въпросът в Източна Европа, защото унищожението на социализма можеше да стане само с организираните от Горбачов, Яковлев, КГБ и ГРУ държавни преврати в съюзническите страни от Варшавския договор и СИВ. Това е безпрецедентно престъпление, за което едва ли ще има давност.

Самият Горбачов на семинар в Американския университет в Турция години по-късно призна: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се запознах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Просто и ясно. Но въпреки това проблемът с Горбачов продължава. Какъв беше този човек - глупак, идиот или предател? Или всичко наведнъж.

Ако беше предател съобразителен, аморален и циничен тип, който с договорености с външните врагове унищожи СССР и неговите съюзници, защо след това остана до разбитото корито, превърнал се от лидер на могъщата държава в някакво политическо жалко чучело четящо тук-таме лекции за някоя хилядарка долари, рекламиращ куфари и пици, без реални преференции, както от тогавашните външни врагове на СССР и социализма, така и от новите политически и икономически елити в Русия и на Запад, които той въведе в новия странен свят и които сега не му обръщат никакво внимание, освен периодичните профилактични похвали за глупостта му.

Добре, Западът го изостави, повече не е нужен. Но защо Горбачов овреме не се подсигури. КПСС имаше тонове злато и валутни сметки!

Ако беше глупак, влюбен в своето собствено празнословие за плурализъм, ново мислене и перестройки, как успя преди това този провинциален аутсайдер да направи такава кариера, въпреки че КПСС и КГБ в последните години бяха вече доста странни организации. Но все пак чак такъв провал беше нелогичен.

Доста опити за анализ на Горбачов се връщат към неговия създател Юрий Андропов, който го откри, издигна и реално назначи на най-високия пост в СССР.

Кой беше Андропов?

Ще припомним, че когато се разиграваше унгарската драма през 1956 г. той беше посланик на СССР в Будапеща, а ръководителят на КГБ при Горбачов - Владимир Крючков, през 50-те години беше пресаташе в съветската мисия в Унгария и по-късно приемник от Андропов на поста председател на КГБ.

Днес е доказано, че телеграмите на Андропов в немалка степен повлияха на решението на Кремъл да хвърли Съветската армия за елиминиране на унгарския метеж.

Всички, които познаваха Андропов, бяха съгласни в едно - унгарските събития, според него, щяха да доведат до разклащане на социалистическия строй, заради което беше необходимо незабавно вмешателство. Даже силово. Заради това Андропов зае позиция и за влизане на войските на СССР и на страните от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г.

Същото може да се каже и за Афганистан. Това също беше негова идея.

Причините, заради които Леонид Брежнев назначи Андропов за председател на КГБ вместо Владимир Семичастни, и до днес не са ясни. Още повече заради подозренията към Андропов лично на главния идеолог на КПСС Михаил Суслов, на който не се харесваше обкръжението на Андропов - Георгий Арбатов, Феодор Бурлацки, Александър Бовин. Андропов не се разбираше и с премиера Алексей Косигин. Двамата изпитваха един към друг дълбока антипатия.

Заради това Брежнев за всеки случай се застрахова. След като назначи Андропов за шеф на КГБ, за негов заместник изпрати Семьон Цвигун, работел с Брежнев още в Молдавия, и Георгий Цинев - работил с Брежнев в Днепропетровск.

Силата на КГБ по онова време беше наистина колосална. Целият апарат наброяваше 490 000 служители. В състава на КГБ влизаше и военното контраразузнаване, негови представители имаше във всички държавни ведомства, обществени организации, крупни промишлени предприятия и т.н.

По времето на Андропов КГБ отчиташе нова работоспособност, нови победи в Студената война и в защита на социалистическата държава от посегателствата на "вътрешните врагове". Но постепенно Андропов започна да изгражда позиция на контрол над Политбюро на ЦК на КПСС, ЦК на КПСС и техните членове, на борба с корупцията и нарушенията на социалистическия морал. Това не се харесваше на Брежнев, Черненко и Громико.

Но в средата на 70-те години СССР ставаше страна на герантокрацията. Престарелият и практически нетрудоспособен Брежнев до самата си смърт остана генерален секретар. През 1984 г. неговото място беше заето от 72-годишния Константин Черненко, който също не беше в състояние да управлява партията и страната. През 1980 г. за премиер беше назначен 75-годишният Николай Тихонов, също в тежко здравословно състояние.

В Политбюро около Андропов започнаха да стават доста странни работи, и особено около секретарите Фьодор Кулаков, Пьотр Машеров и Григорий Романов. Дали те бяха стигнали до обща договореност да се спре възходът на Андропов или бяха разбрали за неговата най-голяма тайна, която в тогавашните условия в СССР и света щеше да означава елиминиране на Андропов, даже физическо. Каква беше тази тайна?

Това беше еврейският (по-точно хазарски) произход на Андропов.

Несъмнено появата и възходът на Юрий Андропов към върха на властта в СССР е една от най-големите неизвестни в близката история. Същото се отнася и за Горбачов. На пръв поглед всичко за него беше известно, още повече след избирането му за председател на КГБ, а след това и за генерален секретар на ЦК на КПСС. Но някъде дълбоко зад кулисите се криеше друга истина, за еврейския произход на Андропов, истерично укривана от него, и за направения чрез него смъртоносен пробив на световния ционизъм във върхушката на СССР, пренесен след това с Горбачов, Елцин и т.н.

Генсекът Андропов беше внесъл вероятно преднамерено много лъжи в своята биография, но те като че ли трябваше да скрият най-важната.

Днес е известно, че бащата на Юрий Андропов се е наричал Левл (Владимир) Либерман и е бил полски еврей, а майката е била Геня (Евгения) Файнщейн. Баща му е бил телеграфист на жп станцията Нагутска и е умрял от тиф през 1919 г. Вдовицата му се е преместила със 6-годишния си син в Моздок, където се е омъжила за гърка Андрополу, който осиновил Юрий. Но и вторият баща скоро умрял и му оставил в наследство своята фамилия, преведена на руски като Андропов.

Тези факти за произхода си Юрий Андропов укриваше старателно и вероятно нямаше да излязат наяве, ако не бяха някои случайни находки.

В лъжите участваше и неговият близък помощник и бъдещ председател на КГБ Владимир Крючков, който твърдеше, че Андропов не е роден през 1914 г., а през 1915 г., че баща му е бил донски казак, а майка му - от дребната буржоазия.

Укриваха се и други неща. Така например до 1931 г. Юрий Владимирович Андропов се е наричал Григорий Владимирович Андропов - Фьодоров. Кога е станал Юрий и е загубил половината фамилия не е известно. Но като професионален революционер, той умееше няколко пъти да преработва своята биография, укривайки своя етнически произход.

От онова, което е сигурно в неговата биография, освен произхода му, е че през 1930 г. Андропов е работел на телеграфа, а до 1932 г. е бил помощник на киномеханика в Клуб на жп работниците. Тогава влиза в Комсомола с фалшивата биография, украсена с донски казаци, железопътни служители, майка - перачка, но дворянка и т.н.

През 1937 г. на беседа с инструктора на ЦК на ВЛКМС на Ярославския обком Андропов съобщава поредната версия: "Баща - железопътен работник, майка - от дребната буржоазия в Рязанска губерния, подхвърлена като малко дете в семейството на часовникаря финландския гражданин Флекенщейн, живеещ в Москва, където я възпитават."

За хората на Изток и Запад, които знаеха политическите реалности и процеси от онова време, е ясно защо при наличието на тази специфична биография, Андропов правеше всичко, за да скрие еврейския си произход.

И дали това нямаше решаващо значение за изкривяването на историята на СССР от времето на Андропов, станал истински баща на перестройката на Горбачов...

Така стигаме до Горбачов, който заради петното на главата си беше наречен "белязаният Миша". Но по-точното наименование ще бъде "кървавият Горбачов". Защото Горбачов беше само резултат и кулминация на процес, продължил в СССР дълги години и свързан със смъртта на едни от най-изтъкнатите съвременни лидери на СССР.

Причината за перестройката не беше Горбачов. Той беше продукт на онова, което беше свързано преди всичко с дейността на Юрий Андропов.

Горбачов, отгледаният от съветската власт щатен парторг на Ставрополското териториално-производствено-колхозно-совхозно управление, стигна до ордените "Ленин", на "Рузвелт", на звездата "Бен Гурион" - в Израел, на кръста на свободата на Португалия и на още десетки чуждестранни парични отличия, в това число "Нобел", автор на няколко книги, баща на руската социалдемокрация и изключителен Буратино. С една дума - ставрополски съветски късметлия, който през март 1985 г. беше избран и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Но и до днес не са ясни тайните на изкачването на този човек до лидер на най-влиятелната в света политическа партия. През 80-те години на XX век те изглеждаха пределно ясни - брежневското ръководство беше попаднало в старчески маразъм и застой, и под давлението на всенародното недоволство партийната върхушка избра "младия, но с достатъчно жизнен и политически опит" Горбачов, за да извърши перестройката. По това време в СССР и другите социалистически страни даже се радваха на неговия избор.

(Продължение в следващия брой)


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 270, December 2017
Визуализиране на 63 трилиона долара световен дълг
Според последни данни от МВФ всички държави са натрупали над 63 трилиона долара дълг, като на САЩ се падат над 30 процен...
    Как КГБ направи през 1989 г. "кадифената" революция в Прага
"Никой не знае кога всичко ще почне. Причината може да е увеличаването на цените на бензина или пък, както през 1968 г.,...

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com