Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Top Secret
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Защо англичаните убиха Марков
Как Олег Калугин получи американско гражданство
09.2003

След отпадането на "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II, остана последното "обвинение" - убийството на писателя Георги Марков в Лондон с прословутия "български чадър".

През последните години в "Строго секретно" публикувахме поредицата "Защо англичаните убиха Георги Марков", в която бяха изнесени неизвестни обстоятелства, даващи основание за тезата, че именно англичаните са убили Марков, като вината след това хвърлиха върху България.

Характерно е, че интересът към "българския чадър" се изостри след 1990 г., когато англичаните и американците настояваха да получат секретния архив на ДС по този въпрос. На Запад бързаха да поставят окончателно точката над и-то, като че ли се страхуваха в променящите се условия да не изплува друга истина. На западните централи им беше необходим окончателен и неоспорим аргумент, който веднъж завинаги да подпечата версията за "българския чадър". Но такъв не беше намерен. Не защото нямаше желаещи, а защото това убийство не беше организирано от българите. Едновременно англичаните оказваха давление върху българските органи да изолират някои следи, оборващи тезата, че Марков е бил убит от ДС.

Необходимо беше друго потвърждение. И то дойде от о.з. генерал-майора на КГБ Олег Калугин. Именно той след 1991 г. разказа как е бил извикан от тогавашния шеф на КГБ - Юрий Андропол, който му казал, че трябва да се помогне на българските другари да се отърват от Марков, как на заседание на Политбюро Живков поискал Марков "да млъкне" и се е обърнал към КГБ. Мократа работа е била възложена на българската ДС, която е получила достъп до секретната лаборатория № 2 на КГБ.

Оказа се, че Калугин помни неща, които по никакъв начин не би могъл да знае. През 1978 г. са били извършени три опита да бъде убит Марков. Първият е бил в Мюнхен през пролетта на 1978 г., когато е посетил радио "Свободна Европа". Опитът се е провалил. Вторият е бил на италианския остров Сардиния през лятото на 1978 г., но и той не е успял. Тогава резидентът на КГБ във Вашингтон купил няколко американски чадъра (!) и ги изпратил в Москва, за да бъдат "преработени". След това ги изпратили в София на ДС.

Последният успешен опит е бил направен точно преди 25 години - на 7 септември 1978 г., на моста Ватерло в Лондон. Марков е отивал на работа в ВВС. На автобусната спирка е почувствал болка в бедрото на десния крак. Обърнал се е и е видял мъж да вдига паднал чадър, който взел такси и изчезнал.

До вечерта Марков вдигнал висока температура и бил закаран в болница, където започнало лечение на неопределена форма на кръвно отравяне. Състоянието му се влошило.

След три дни агония и делириум Георги Марков почина на 11 септември 1978 г. Според англичаните, при аутопсията в тялото на Марков е била намерена сачма с два отвора по 0,34 мм. След 1979 г. английски екип констатира, че Марков "не е умрял от естествена смърт и че сачмата е била пълна с отровата рацин".

И всичко това беше "потвърдено" от бившия генерал от КГБ Олег Калугин, който в една или друга форма е участвал в подготовката на убийството на Марков. Край. "Българският чадър" остава завинаги. Никакво опровержение.

Но не е така. Най-голямото е самият Калугин. Преди няколко седмици той получи американско гражданство. Присъждането му на бившия шеф на контраразузнаването на КГБ от 1973 г. до 1980 г. беше само по себе си доказателство, че става дума за предател. Вероятно Калугин е помогнал в съчиняването на "българския чадър" при Марков, а след това и на "българската следа" - при папата. Калугин е и един от най-големите провали на КГБ през студената война. САЩ никога не дават гражданство на човек, който може да е потенциална опасност за тях. Но Калугин не е такъв, т.е. или е работил за американците още през студената война или сега е разказал всичко, което знае за КГБ.

На 26 юни 2002 г. московският градски съд му отне генералското звание, всичките държавни награди и го осъди задочно на 15 години затвор за национално предателство. Процесът беше при закрити врати в отсъствието на Калугин, който вече беше в САЩ. По рано, през 2000 г. и Путин нарече Калугин предател. Какво имаше предвид?

Кой всъщност е Калугин? Роден през 1934 г, член на КПСС до 1990 г. След университета по собствено желание влиза в органите. През 1958 г. е изпратен на стаж в Колумбийския университет в САЩ. След завръщането работи в Комитета за радиоизлъчване, след което отново е изпратен от КГБ в САЩ, този път като първи секретар в посолството във Вашингтон. През 1972 г. е върнат в СССР и оглавява вътрешното контраразузнаване на КГБ. На 40 години става генерал-майор.

Агенти на КГБ, които работеха през 60-те години във вашингтонската резидентура са убедени, че Калугин сам е предложил услугите си на ФБР през 1958 г. или 1959 г. в Колумбийския университет. От тогава е действал срещу СССР и страните от Варшавския договор, в това число и срещу България. През 1973-1979 г., когато ръководеше външното контраразузнаване не беше вербуван нито един сътрудник от спецслужбите на САЩ, не беше разкрита нито една агентура на противника. Вместо това имаше странни провали на КГБ по света. През 1978 г. беше и убийството на Марков.

В края на 1979 г. Калугин е пренесен в Ленинград, като неговата разработка за шпионаж в полза на американците е наредена лично от Андропов, който е убеден, че Калугин е агент на ЦРУ.

Когато беше върнат в Москва през 1987 г., разработката му продължаваше и арестът му беше неизбежен, ако не бяха августовските събития през 1991 г. След август 1991 г. Калугин стана съветник на тогавашния шеф на КГБ Вадим Бакатин. Получи достъп до архива на КГБ и до онези разработки, които го компрометираха като агент на ЦРУ. През 1992 г. вече беше в САЩ. Дали версията за убийството на Марков не беше негова услуга към американците и англичаните?

Преди всичко е странно защо след такива показания Калугин не беше подведен под отговорност на Запад за съучастие в убийството. Отгоре на всичко му дадоха американско гражданство. Разбира се, Калугин е знаел някои неща, други е понаучил от българи след 1990 г. Но реално не е знаел нищо, защото нещата бяха много по-високо от неговото равнище...

...Избягалият през 1969 г. (след събитията в Чехословакия) Георги Марков реално е бил "подставен" на англичаните, т.е. създадена е била обстановка да "избере свободата". Това не е било сложно, имайки предвид амбициите, здравословното му състояние и творческите обиди, особено когато на върха на популярността му пиесата "Комунисти" беше свалена от сцената, последвана от "Аз бях той", въпреки връзките на Марков със службите и тяхното покровителство.

Но разочарованието от Запада е дошло бързо. Марков е в криза още през 1971 г. За това е съобщил работещият за полското разузнаване в "Свободна Европа" Анджей Чехович, който беше върнат във Варшава през 1971 г. Тогава в София е била получена информация, че Марков не крие разочарованието си. Това е било потвърдено и от друг полски агент в "Свободна Европа" - Анджей Смоленски, който беше върнат през 1974 г. Той също е съобщил (информацията му е стигнала до най-високо място в София), че Марков е "готов да се върне заради незадоволени амбиции, личен интерес, депресия и финансови проблеми".

Но тъй като "Свободна Европа" и ВВС бяха инфилтрирани от ЦРУ и английската MI-6, там са знаели, че Марков за втори път е станал дисидент. В средата на 70-те години той вече е имал сериозни проблеми. Трябвало е постоянно да демонстрира преданост към новите работодатели. След 1976 г. вече е изолиран и е разбрал, че е бил манипулиран и от двете страни.

В началото на 1978 г. се е свързал по различни пътища с лични писма със София. Те са стигнали до висше равнище - в ЦК на БКП и ДС.

Марков е изразил готовност да се върне и да се отдаде само на литературна дейност.

Това щеше да бъде най-големият успех на българската - в частност, и на социалистическата - въобще, пропаганда, и най-големият провал на Англия и САЩ в условията на студената война.

На този фон елиминирането му от спецслужбите на Кралицата беше закономерно. За да се разбере по-добре тази закономерност, трябва да се върнем към атмосферата на онези години и към малко известните кулиси на идеологическата и разузнавателна дейност.

...През 1971 г. започна затоплянето на международните отношения. Това се дължеше на новата източна политика на канцлера на ФРГ Вили Брандт.

Най-раздразнена от разведряването беше Англия. В Лондон нарастваше паниката на тогавашното консервативно ръководство, че западногерманците са прехванали инициативата за сближаването с Москва и заедно ще диктуват политическата и икономическа перспектива в Европа.

В Лондон получиха заповед да спрат бурното развитие на този западно-източен флирт и да го парализират чрез провеждането на мащабни операции за давление върху СССР и неговите съюзници, сред които на челно място беше България.

Тази широкомащабна операция беше поръчана на британските спецслужби. Марков беше малка пионка. Убийството му беше в същия сценарий. Нещата вървяха постепенно и по различни канали.

Малко хора знаят, че мерките на Лондон срещу разведряването бяха обхванати в дългосрочна специална операция, която заемаше особено място в противоборството на MI-6 срещу Източна Европа. Още през 1953 г. MI-6 разработи програмата "Льоте", чиято същност се свеждаше до провеждането на комплексни мероприятия, които трябваше да донесат плодове чак след 30-50 години. Планът носеше името на френския маршал Льоте, участник в колониалните войни в Северна Африка. Веднъж в Мароко, под африканското слънце, маршалът заповядал на войниците по двете страни на пътя да започнат да садят дървета. "Но те ще пораснат чак след 20-50 години" - му отговорили. "Заради това започвайте веднага" - заповядал Льоте.

Принципът на дългосрочната операция, чийто резултати ще дойдат след много години беше заложен в основите на "Льоте" на английското разузнаване.

За реализирането му Лондон създаде на правителствено равнище специални органи за планиране и провеждане на подривни операции. Най-високо се ценяха онези, които подриваха престижа на управляващите партии в Източна Европа, държавната власт, спецслужбите и въоръжените сили.

В тази игра Марков на определен етап можеше да минира разведряването.

Аналогични планове за разлагане на социалистическите страни се реализираха и от спецслужбите на други западни страни. Но MI-6 координираше тази дейност. По този начин в Лондон получаваха цялата информация, която имаха и в ЦРУ от неговите агенти в КГБ.

В MI-6 беше създадена секретна служба "Специални политически операции". Директивата беше формулирана по следния начин: "Да се осъществяват такива операции като преврати, тайни радиостанции, подривни мероприятия, издаване на вестници, книги, провал на международни конференции, влияние върху интелигенцията, привличане на писатели и журналисти към "Свободна Европа" Би-Би-Си, "Радио Свобода" и т.н. В този контекст Марков се вписваше в общата стратегия на Лондон.

Всички източноевропейци в Англия се наблюдаваха от английското контраразузнаване, разузнаването покриваше и цяла Западна Европа, в това число "Свободна Европа".

Британските спецслужби винаги са отделяли особено внимание на избягалите от Източна Европа, особено ако са настоящи или бивши сътрудници на техните спецслужби, какъвто беше и Марков. Това ставаше по отработена схема. Най-напред беше периодът на разпит на избягалия, в който по правило участваха служители от MI-6 и Министерството на отбраната. На такава процедура е бил подложен и Марков. На бегълците даваха да подпишат три документа - молба за представяне на политическо убежище, клетва за вярност към английските власти и формален отказ от среща с официалните представители на съответната страна. В края на 60-те години, когато избяга и Марков, бегълците се обработваха в една от вилите на MI-6.

Но спрямо Марков англичаните са имали много въпросителни. Цялата информация за него стигаше и до САЩ, където също имаха възражения и са предполагали, че той е подставен от българското разузнаване. Съдбата му беше решена. Спецслужбите на Лондон готвеха една от най-големите си провокации срещу разведряването с дългосрочна цел- убийството на Георги Марков.

Марков е убит от англичаните в сложна комбинация, за да се отърват от "двойния дисидент" или "двойния шпионин", който им е станал излишен. Убийството му е реализирано по различен начин от предполагания. Чадърът и отровната сачма са били измислени. Реално е използвана друга отрова, експериментирана по онова време в лабораториите на MI-6 и ЦРУ.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 100, September 2003
Престъпник ли е Кобургготски
Като първо издание в България още през 1994 г. поставихме въпроса за така наречените имоти на Симеон Сакскобургготски. П...
    Путин срещу олигарсите: Ходорковски и Абрамович са само началото
В Русия има някои неща, които са неизбежни. Едно от най-неизбежните е битката между държавата и така наречените олигарси...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com