Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Истината за 10-ти ноември
11.2003

Драматичните дни на ноември 1989 г. още дълго ще будят интерес и ще бъдат ключ към последвалите процеси. Те сложиха край на един етап и откриха друг, който в момента изживяваме с цялата му сложност и трагичност.

Как и защо Тодор Живков подаде оставка? Сам ли направи това или под давление? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов? Какво щеше да стане, ако Живков беше отказал и използвал възможностите на практически неограничената власт?

Трудно е да се отговори? Заради което изключително важно е да се знае истината за събитията, разиграли се в началото на ноември 1989 г., които кулминираха на 9 ноември - на заседанието на Политбюро и на 10 ноември - на Пленума на ЦК на БКП. Само тогава няма да има измислици, митове, присвояване на чужди заслуги.

Когато през 1991 г. започнахме публикациите за истината около 10 ноември те най-напред не бяха "забелязани". Когато обаче публикувахме стенограмата на заседанието на Политбюро на 9 ноември, Луканов и Младенов бяха вече бесни. Защото истината нямаше нищо общо с тяхната нова митология и защото тя неизбежно доведе до логичните последици, битки, междуособици и трагични грешки.

***

... През втората половина на 80-те години цялата партия и почти цялото ръководство искаха перестройката. Позицията на Живков ставаше неудържима. На практика беше останал сам. Имиджът му сред обществото падаше - вицове, недомлъвки, страх. Живков разбираше, че перестройката на Горбачов му беше подписала присъдата. Както на Хонекер, Кадар, Хусак, Чаушеску.

Горбачов трябваше да се спасява. Поради това жертваше другите - в България, ГДР, Чехословакия, Румъния и Унгария чрез държавни преврати, заповядани от него на огромната машина на КГБ, ГРУ и Министерството на външните работи на СССР.

Горбачов беше наредил да бъде отстранен Живков. Задачата се изпълняваше от тогавашния посланик Шарапов, по други канали и от голяма част от нашата партийна, правителствена и държавна върхушка.

Живков вероятно искаше да остане още на върха не само от лична амбиция. С дългогодишния си политически нюх към "ветровете" и към политическото оцеляване разбираше и не го криеше, че този път идващото откъм Москва ще бъде непредвидимо, а в някои отношения и трагично. Опитваше да се противопостави. Пишеше писма до Горбачов. Говореше за снижаване, изчакване. Но "присъдата" беше подписана в Москва. В София трябваше да бъде "изпълнена"...

Кулминацията беше периода 4-10 ноември 1989 г.

Живков беше достатъчно прозорлив, за да разбере накъде вървят нещата. Очевидни признаци имаше още в началото на ноември, когато на събранието по-случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом, в своя доклад посланикът на СССР Виктор Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, в която беше акредитиран. Това беше безпрецедентен случай. Всички присъстващи (и неприсъстващи) разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.

Едновременно - от достоверни източници, Живков знаеше почти всичко за срещите между Шарапов и Луканов в прословутата сауна.

Но Живков продължаваше да опипва почвата. Дали се надяваше на нещо? Едва ли. Достатъчно дълго беше в политиката, за да разбира тези неща.

"Изпита" обаче отново Шарапов на 7 ноември, на приема в съветското посолство. "Дали да не си подам оставката" - запита той посланика. "Това ще ви направи само чест" - беше отговорът.

Всичко беше ясно.

На същия прием Живков говори доста време и с Луканов. За какво ли?

Няма да е преувеличено, ако се каже, че Живков закъсня с няколко месеца. Ако беше решил по-рано "проблемът Луканов", той едва ли щеше да се изправи срещу "проблема оставка".

На същия прием "чавдарци" - Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, се уговориха с Живков да говорят с него на следващия ден - 8-и ноември.

Събитията набираха невероятна динамика. На 10 ноември предстоеше пленум, на който Живков трябваше да направи важен доклад. Но до пленума оставаха два дни.

На 8-и ноември Живков се срещна с Джуров, Йотов и Станишев.

Тримата му казаха, че е време да се оттегли. Живков не се противеше. Разбираше неизбежната развръзка. На този разговор за първи път започнаха да обсъждат кой да бъде наследника. Живков спомена, че биха могли да бъдат и хора извън ЦК.

На 9 ноември беше насрочено заседанието на Политбюро. Тримата - Джуров, Йотов, Станишев и ген. Георги Минев (Чапай) разбраха, че Живков ги вика отново. Отидоха - най-напред Йотов, след това Джуров и Станишев.

Джуров постави въпроса за оставката. Нервите му не издържаха. Живков го успокои: "Добре, нали вече се разбрахме." Тримата бяха изненадани. "Не сме се разбирали."

Живков беше решил. Да си подаде оставката веднага, на заседанието на Политбюро.

Отново стана дума кой да бъде избран на негово място. Споменат беше Георги Атанасов.

Заседанието на Политбюро на 9 ноември започна в 17.00 часа.

Тодор Живков без всякакъв увод започна: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет: Аз искам да поставя един предварителен въпрос, с който съм запознал някои другари. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ - наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен. Нашата партия е авангард, водеща партия, тя няма да отстъпи своите позиции на водеща партия. Затова и работата на генералния секретар няма да бъде лека, тя ще го държи в голямо напрежение.

Кой да бъде избран за генерален секретар - това е работа на Политбюро. Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, се имаше предвид да бъде издигнат по-млад другар. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за др. Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Може да бъде от състава на политбюро, от състава на ЦК, а може да се кооптира някои извън състава на ЦК. Така че, моля Политбюро да се занимае сега и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията. Това е, което мога да кажа. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен."

Милко Балев: "Отчитате ли временната сложна обстановка у нас?"

Тодор Живков: "Обстановката сега навсякъде е сложна, не бягам от трудности, но нямам сили да работя в такава обстановка поради възрастта си."

Георги Атанасов: "Аз лично, приемам предложението на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло, като предложение, което ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшното разгръщане на процеса на преустройството в страната. Ние трябва да кажем, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Това е един достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. И съображението, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, то е и политическо съображение. Утрешният пленум, на който ще се обяви свикването на конгреса, в политически план е най-подходящият момент да се извърши тази назряла промяна. Смятам, че тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар.

Моля моята кандидатура за генерален секретар да не се обсъжда. Основният ми аргумент е, че този пост освен всичко друго, изисква и някои други качества.

Предлагам за генерален секретар на партията Петър Младенов."

Тодор Живков предложи да се даде почивка, за да могат да помислят.

Милко Балев: "Ние становища сме изразявали."

Добри Джуров: "Не е необходима почивка."

Димитър Стоянов: "Аз сега научавам за това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан, в такъв смисъл, че сега сме в етап, когато искаме да разгърнем на широк фронт преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага една по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става в другите социалистически страни. На този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна. Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство. Аз не виждам нищо, което да налага сега да се правят промени."

Стоян Овчаров: "Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, на интересите на народа, на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз. Мисля че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим."

Андрей Луканов: "Категорично подкрепям предложението на Тодор Живков за оставка. Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и неговото бъдеще. Днес и утре за нас са такива дни и всеки е изправен пред една изключително политическа и човешка отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо. Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двумислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."

Пенчо Кубадински: "Другарят Живков 30 и толкова години води партията и страната по много пътища на възход и ние трябва да му благодарим. Мен напоследък ме тревожат някои неща, които стават в България. В много категории, сред наши партийни членове, сред активни борци се създава едно негодувание, едно настроение, което аз сам не мога да си обясня докрай. Смятам, че една такава законна и нормална промяна ще послужи като отдушник в нашата партия. Иначе може да стигнем до положението, до което искат да ни докарат неформалните групи, които изкараха вече хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, по-млади другари да поемат щафетата и да се умиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. Затова трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обстановката.

Само с един обединен Централен комитет и Политбюро можем да вървим напред. Колкото на мен да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, аз виждам, убеден съм, че трябва да стане промяна.

Обстоятелствата сега са такива, че без тези промени ще има негативни последици за партията."

Начо Папазов: "Тодор Живков, когото ние дълбоко уважаваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва съвършено мъдро и правилно. Обстановката у нас не е никак добра и се налагат промени."

Добри Джуров: "Обстановката в страната - и в партията, и в икономиката, и в духовната сфера - е изключително сложна, с определени кризисни явления. Международната обстановка също е сложна. Предложението на др. Живков в контекста на тази сложност просто му прави чест. Това е едно мъдро предложение. Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство. Аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Във връзка с това ми се чини, че не бива да има абсолютно никакво колебание в приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки да се отнесем към неговото дело."

Георги Йорданов: "Аз мисля, че страната и партията се намират наистина в много сложен етап и от политическата мъдрост на решенията, които ще се вземат от Централния комитет по инициатива на Политбюро, много ще зависи бъдещото развитие на страната. България има име на страна, която се е развивала стабилно. И ако сега намерим такава мъдрост, ние много ще улесним процеса на преустройството, който е един от най-трудните в историческото ни развитие през последните десетилетия. Аз съм дълбоко убеден, че др. Живков е обмислил предложението, което прави, поради което виждам в него мъдрост и политическа целесъобразност. На свой ред смятам, че ние трябва да го приемем.

Приемането на това решение трябва да бъде единодушно и цивилизовано. Когато у нас се сменя човек от висок политически или държавен пост, това се превръща в драма и за самия него, и за семейството му, става повод да бъде обсипван с хули и кал."

Тодор Живков: "Предлагам да се обединим около становището за приемането на оставката ми и да се прекратят разискванията."

Милко Балев: "Може да има възражения против оставката."

Димитър Станишев: "Това заседание има изключително принципно значение за по-нататъшната работа на нашата партия. Искам да се присъединя към думите на др. Живков за причините за даване на оставка от поста генерален секретар. Това е постъпка на политически деец, който правилно оценява времето, когато трябва да напусне."

Емил Христов: "Одобрявам предложението за оставка на Живков."

Йордан Йотов: "Приемам всички изказани съображения. Една такава промяна ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес."

Милко Балев: "Аз неслучайно зададох въпроса: "Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това ваше предложение?"

Тодор Живков: "Очевидно съм мислил."

Милко Балев: "Ние не сме разговаряли предварително по този въпрос. Преди месеци ние обсъдихме ваше писмено предложение, по-рано устно в Политбюро, и тогава пак единодушно се обединихме около становището, че не бива да се приема оставката ви или оттеглянето ви, по редица международни и вътрешни съображения. Обстановката сега е сложна. Вие сам предлагате да се обединим около общото предложение.

Проблемът е сериозен. И ако се отиде с такова предложение, трябва да се помисли как пленумът на ЦК ще приеме някои от тези съображения и тези предложения.

Тодор Живков: "Другари, вие чувствате спокойствието, с което аз се отнасям към този въпрос. Значи съм го мислил. В това трябва да бъдете убедени."

Милко Балев: "Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави."

Петър Младенов последен взе думата. "Тодор Живков - това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено сега и което сигурно ще се прави дълго време. Аз мисля, че който и да бъде след него, ще му бъде ужасно трудно. Нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническата класа, на комунистическата партия, изцяло, от началото на съзнателната му дейност и досега."

Петър Младенов благодари, че са го предложили за генерален секретар. И пое инициативата и ръководството по организирането на пленума на 10 ноември.

Тодор Живков: "Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава."

Младенов предложи пленумът да се занимае само с този въпрос, за да не мине освобождаването на Тодор Живков незабелязано, между другото, а точката, свързана с конгреса, да се отложи за един следващ пленум. Тодор Живков и останалите присъстващи не се съгласиха. Петър Младенов предложи да останат сами (без Живков), за да решат въпросите около пленума. Живков се съгласи като наблегна на това, че Политбюро трябва да излезе на пленума с документ. Добри Джуров уточни какъв да бъде документът: първата част да е свързана с Тодор Живков, а втората - с Петър Младенов.

Тодор Живков се съгласи и напусна заседателната зала на Политбюро.

След неговото излизане членовете и кандидат-членовете на Политбюро се договориха кой ще ръководи пленума, кой ще докладва за оставката на Тодор Живков, кой ще предложи новия генерален секретар и какво съдържание да има документът, който ще се предложи от Политбюро, а също преди пленума да се извикат първите секретари на областните комитети на партията и да се информират за оставката на Живков...

***

Така протече заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989 година. Не се споменаваше нищо за прословутото писмо на Петър Младенов.

След излизането на Тодор Живков от залата отново се постави въпросът за освобождаването му и като председател на Държавния съвет, но решението не бе взето. Такова решение бе взето на другия ден.

Личеше договорка Георги Атанасов да бъде избран вместо Тодор Живков. Атанасов си направи отвод и предложи Петър Младенов.

Откритото противопоставяне на оставката на Живков от страна на Димитър Стоянов и Милко Балев, което в началото беше осмивано, сега дава повод за преоценка.

Ясно личеше противопоставянето на Живков на Младенов и Луканов. Той оценяваше, че им липсват държавнически качества. Кандидатурата на Младенов, а зад него на Луканов, не му беше по вкуса.

Може да се каже, че в този момент започна следдесетоноемврийския преврат. Процесът на промяната след 10-и ноември беше оглавен от хора, които нямаха никакво влияние в партията, идваха от паразитиращи министерства на външната търговия и външните работи, и от някои управления на вътрешните работи. Те нямаха подкрепата на апарата.

Едно нещо обаче е сигурно. Основната заслуга за мирния преход бе на други членове на Политбюро и донякъде на самия Живков. В никакъв случай на Младенов и Луканов. Лошото е, че повечето тогавашни членове на Политбюро помислиха, че с това е свършила тяхната мисия. Не разбираха, че най-сложната битка тепърва започва.

Тя се изрази още на пленума на 10 ноември, на който Живков направи силен доклад. След това бе пристъпено към организационните въпроси и бе съобщено, че Живков иска да се оттегли. Някои членове на Политбюро се опитаха да отложат пленума. Настана объркване. Последва бърза почивка и кулоарни комбинации.

След почивката беше направено предложение изказванията да бъдат прекратени. Гласуваха "за".

Живков искаше да му дадат думата. Георги Атанасов отговори: "Нали гласувахме за прекратяване на изказванията."

Край.

Всичко беше решено.

От този момент е и прословутата снимка на Живков, гледащ объркано присъстващите.

Живков беше играч и знаеше, че това е краят. Но изведнъж разбра, че е изигран напълно, че нищо не му е оставено.

***

Беше последният след Сталин. Което ще рече, че беше работил във времето на Сталин, Хрушчов, Брежнев, Черненко, Андропов. Надживя ги. С изключение на един - Горбачов. Според Живков, Горбачов беше единствената му грешка. В първото си голямо интервю в "Строго секретно" след 1991 година това беше ъгловият камък за неговите оценки: "Горбачов беше предател. Каква пародия на историята и до каква степен един сбъркан човек може да унищожи една велика страна и един велик народ. Това е трагедията на XX век. Една жалка историческа личност. Реформите на Горбачов причиниха идеологически банкрут, делегитимираха системата, като политик той не разбираше простата истина, че всяка система се нуждае от идеология. Горбачов доведе до дегенериране на кадрите, до деморализиране на обществото, до мафиотски неофеодализъм и до капитализъм в най-уродливото му издание, включително в България."

На тази тема Живков беше бесен. Не защото е бил лично излъган и унижен, а защото нещо, което е било градено с толкова труд през десетилетия от милиони беше унищожено от един политически аутсайдер.

А Живков не беше аутсайдер. Присъстваше на върха на политиката от 1949 г. до 1989 г. 40 години. Въпреки всичко, въпреки оспорването му, въпреки волунтаризма и селската му тарикатщина, той не допусна трагични грешки. Оцеляваше. В България нямаше кървавите бунтове на Берлин, Познан и Будапеща, на Пражката пролет, на полската "Солидарност". Превратът дойде чак през 1989 г. Той беше неизбежен, въпреки че Живков съжаляваше, че не се е опитал да се противопостави.

Както неговото време, така и той беше авторитарен. Но за разлика от другите оставаше в рамките на политическото приличие, на "правешките параметри", характерни за цялата ни политическа върхушка след 9 септември. Той не позволи да бъде изграден култ към него както при съседите - Енвер Ходжа, Чаушеску, Тито. Надсмиваше им се. Шегуваше се със себе си. Беше прилежен ученик на съветските лидери, техен добър подражател. Политически експлоатираше добре българо-руската духовна и историческа близост. И печелеше от нея за България. Това беше силната му страна, която ще сложи печата под историческата оценка на един живот в един свят на тотално противопоставяне и глобален конфликт.

Въпреки това разбираше нуждата от запазване на баланса между националното и интернационалното, между необходимите разходи (материални и човешки) и надеждата за по-добро бъдеще. Това беше неговият здрав народен нюх - да търси баланса.

"Мога ли да бъда упрекнат, че не предвидих такъв абсурд. Да имат цялата власт, към която всячески са се стремили с години... Да я пропилеят в непристойни кьорфишеци срещу мен, в угодничество пред Горбачов. Срещу самите себе си. Срещу България" - написа по-късно Живков за станалото в началото на ноември 1989 г.

Трагичното е, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Всичко тръгна в друга посока. Всичко се оказа фалшиво. Намеренията си останаха намерения. Реалностите се оказаха коренно различни и брутални. Силите не достигнаха. Промяната беше използвана от хора, които извършиха контрапреврат и социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце. Както и илюзиите, че след 10 ноември ще стане нещо по-добро.

Не стана.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 102, November 2003
Китай излезе в Космоса
Първият китайски пилотиран космически полет на кораба Шенчжоу-5 на борда с първия тайконавт Ян Ливей, изстрелян с ракета...
    Писмото на Младенов
Каква беше тази история около писмото на Младенов, изпратено на 24 октомври 1989 г. до Тодор Живков, ЦК на БКП, Политбюр...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com