Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Новата мисия на Путин
Новата мисия на Путин дали ще е мисия възможна
03.2004

В навечерието на президентските избори Русия започна най-големите маневри на своите ядрени сили за последните две десетилетия.

Ученията бяха наблюдавани от Путин, който искаше да демонстрира възраждащата се военна мощ на страната именно в навечерието на изборите през март.

Маневрите бяха всъщност повторение на големите учения на ядрените сили на СССР през 1982 г. под кода "7-часовата ядрена война", от която тогава на Запад се изплашиха не на шега. Сегашните включваха изстрелването от стратегическите бомбардировачи Ту-160 на Круз-ракети над Северния Атлантик, което си беше чиста имитация на ядрена атака срещу САЩ. Други бомбардировачи прелитаха над арктическия район на Русия и изстрелваха учебни ракети към района на Каспийско море. Едновременно бяха направени няколко изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети, в това число от ядрени подводници в Баренцово море. От Байконур бяха изстреляни военни спътници, а от Плисецк беше направена симулация на замяна на сателити, загубени в ядрена война. В системата за предупреждение за ракетна атака на врага участваше и защитата на Москва.

Ако се съди по "географията" на тези крупни командно-щабни учения, именно евроатлантическият театър на военните действия - САЩ, НАТО и Западна Европа, а не Китай, се разглеждаше от Генщаба на Русия като един от най-вероятните в предстоящ военен конфликт. Излитането на стратегическите бомбардировачи в Атлантика и Арктика демонстрира, че не само САЩ, но и страните от ЕС се считат от Москва като военно предизвикателство.

Докато със САЩ нещата са ясни, акцентирането върху Европейския съюз със сигурност ще накара много хора в щаб-квартирата на НАТО да се замислят.

"Заплахата се състои в това, че Евросъюзът показа своята пълна геополитическа несъстоятелност. Заявлението на европейските парламентаристи, призоваващи към извеждането на руските войски от Чечения и установяването в републиката на чуждестранен военен и административен контрол по принцип може да се разглежда като Casus Belli (повод за война) - съобщиха руски военни експерти. Проблемът е в това, че подписаният от депутатите на Европейския парламент документ беше официално подкрепен от Международния комитет и може да бъде внесен на разглеждане в Европарламента. По този начин ЕС поема отговорността да изтласка руските войски от Чечения."

А в Евросъюза не скриват, че европейските сили за бързо реагиране, чието създаване върви с пълна пара могат да бъдат задействани за "провеждането на хуманитарни мисии" на постсъветското пространство. За това те биха могли да поискат да "тренират" в Чечения или Молдова.

Другият проблем е, че заради новата ситуация в Европа, Русия вече не разполага с механизъм за сдържане на европейската експанзия с мирни средства. Русия и Европа нямат отработени механизми за решаване на кризисните ситуации. Заради това Сергей Иванов заяви, че Москва може да се откаже от ратифицирането на договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа.

Русия преди всичко беше предупредила Вашингтон за ученията като защита срещу терористични заплахи, въпреки че те бяха имитация на тотална ядрена война.

Нещата са ясни. Путин, след две десетилетия, искаше да покаже, че в настоящия момент и в бъдеще ще е противникът, който е в състояние да нанесе съкрушителен удар срещу евентуална агресия на САЩ.

Във Вашингтон схванаха намека, колкото и да им беше неприятно. Всъщност, трудно биха могли да не обърнат внимание на такава масивна военна демонстрация от страна на Русия преди президентските избори там, преди предстоящото разширяване на НАТО и Европейския съюз, и по време на американската авантюра в Близкия Изток и Централна Азия.

Дали търпението на Кремъл се изчерпва, дали струната, която американците натягат от 14 години вече се скъса, дали светът отново ще бъде разделен на лагери?

През този период стана очевидно, че едностранната любов на Русия към Запада й донесе катастрофални последици, заради които загуби позициите на СССР на световната арена. Отношението на САЩ към Русия стана пример за отношение на победителя към победения с това изключение, че победеният не беше победен, тъй като беше най-силната ядрена държава. След 1990 г. САЩ се занимаваха с издигането на нова желязна завеса от бази около Русия.

След като се сблъска с тези реалности, кремълското ръководство най-накрая осъзна невъзможността от установяване на стратегически съюз със САЩ. В отговор, в началото на 1999 г. Москва прие нова доктрина за своята сигурност, в която беше вградена не само възможността от нанасяне на изпреварващ ядрен удар. НАТО (разбирай САЩ) фигурираше като един от възможните агресори.

Путин започна постепенно превъоръжаване - създаване на малки и високоточни бойни ядрени глави за индивидуално насочване, на нови мобилни стратегически ракети, на нови подводници и извеждане от орбита на нови разузнавателни спътници.

В края на миналата година се състоя церемонията по въвеждане в бойно дежурство на ракетния комплекс "Топол-М", който е считан за най-съвършения в света и способен да поразява цели на 10 000 км. Преимуществото на тази ракета е, че не се разпознава от американската система за ранно предупреждение. Всяка от шахтените установки на "Топол-М" носи една ядрена бойна глава, но може да бъде въоръжена с три глави, насочващи се към целите самостоятелно.

Мобилната установка, която ще влезе в дежурство през 2004 г. може да носи от 4 до 10 глави. Разполаганите в Саратовска област нови балистични Топол-М до 2015 г. вече ще бъдат ядрото на ракетните стратегически войски.

Според Министерството на отбраната, Топол-М зачерква всякакви опити за оказване на давление върху Русия.

Москва декларира, че прекратява политиката на ядрено едностранно разоръжаване и се връща към политиката на глобално възпиране. Тази крачка беше и отговор на решението на Вашингтон да изгражда националната система за ракетна отбрана. Първите прехващащи ракети на американците ще влязат на бойно дежурство в Аляска през лятото на 2004 г. няколко седмици по-рано от предлаганото.

Според някои източници при последните изпитания бойната глава на Топол-М се е отдалечила на 400 км от основния корпус със скорост, свидетелстваща за наличието на собствен водороден свръхзвуков двигател.

Връщането на Москва към ядрените оръжия в по-широкия контекст означава, че Русия отново акцентират върху своята глобална ядрена сила. На второ място отново се появява стратегията за взаимното осигурено ядрено унищожение, което определяше цялата Студена война.

САЩ и Русия се ангажират в ядрената доктрина "назад към бъдещето", запазвайки си правото да нанасят първи ядрен удар и да складират достатъчно ядрени оръжия, за да отразят чужда агресия.

Това ще бъде определящо за следващите 15-20 години.

Ситуацията започна да се променя през 2000 г., когато в Москва схванаха, че САЩ няма да спазват предишните антиракетни (АВМ) договори. Това кулминира в излизането на Буш от договора от 1972 г. който забраняваше изграждането на национални антиракетни системи. Буш и Путин подписаха през 2002 г. нов договор, който предвижда съкращаване на активно инсталираните ядрени глави от около 6000 (които двете нации заедно притежават) до 1700-2000 глави, всяка от тях. Но договорът не предвижда унищожение на тези глави, а само тяхното деактивиране. Това означава, че огромните складове от оръжие ще бъдат запазени, като само малка част от тях бъдат активно инсталирани.

Актуалният нападателен потенциал на Русия превъзхожда многократно защитния потенциал на САЩ. И обратното. Топол-М още повече усложнява задачите на антиракетната система на САЩ, която ще е безпредметна поне още 20 години.

С този акцент Путин пристъпи към президентските избори.

Какъв ще бъде дневният ред на втория му мандат (в победата му едва ли някой се съмнява). Голяма част от отговора се съдържа именно в споменатите по-горе военни моменти.

Но проблемите, които го очакват, са много повече. Защото вторият мандат на Путин няма да са просто поредни четири години. Те ще определят съдбата на най-голямото парче суша на планетата, на което някога се разполагаше и на което може би отново ще се върне Империята. Период, в който тази огромна страна ще търси отговора на хамлетовския въпрос.

Заради това през втория си мандат Путин ще се опита да пише вече не с малки, а с главни букви. Това е неизбежно.

Какви са реалностите?

На първо място след 1990 г. Русия загуби голяма част от своята икономическа и военна мощ, и мина под външно управление, чиято цел беше да удовлетвори желанията на САЩ й транснационалните корпорации. Това доведе до илюзорна стабилност на Русия, която изглеждаше стабилна само в стремежа към самоунищожение.

През този период Русия преживяваше период на най-тежката национална депресия, предизвикана от кризата на самоидентифицирането. Депресията и стабилното развитие са несъвместими неща.

На трето място през този период беше унищожено националното единство на нацията. Режимите на Горбачов и Елцин обслужваха интересите на външното управление, преди всичко на САЩ, и нямаха желание да използват фактора на националното мобилизиране.

На четвърто място, което е най-важното, руският псевдолиберален проект и флиртът със Запада претърпя пълен крах.

Въпреки всичко, Русия успя да запази своето участие в тези наистина тектонични процеси, както и своите исторически шансове.

Всичките тези предпоставки ще дадат на втория мандат на Путин ново съдържание. През 2004-2008 г. той ще се сблъска с концентрираното предизвикателство на историята. В този смисъл 2004 г. ще бъде за него най-важната.

Сумракът на историческата нощ ще го изправи пред необходимостта да взима решения, понякога по интуиция.

Въпросът каква трябва да е Русия, е най-сложният, но на него Путин ще трябва да отговори най-напред.

Капитулацията на СССР беше де факто призната още през 1989 г., когато Горбачов предаде безплатно ГДР и ликвидира Западната групировка на съветските войски. Следващите две години на бившата империя бяха живот след смъртта, която завлече и бившите съюзници, в това число България.

САЩ в края на 80-те години правилно разбраха, че втори толкова благоприятен шанс да се избавят от най-сериозния си противник историята няма да им даде. Но формалното ликвидиране на СССР не беше императив за Вашингтон. Най-важното беше завинаги да се подчини предалия се враг на американската система от глобални цели. Именно тук американците демонстрираха доброто владеене на предмета.

САЩ се съгласиха с разпадането на СССР при условие, че Русия, като номинален наследник на свръхдържавата, ще признае своята историческа несъстоятелност и се съгласи да предаде механизма за взимането на стратегическите решения на външното управление. Вашингтон се нуждаеше в Москва от лоялно вътрешно управление на такива като Елцин и олигарсите. Имаше и награди - правото да изнесат откраднатото от Русия и да го внесат в американските банки. Това външно управление реши, че Русия трябва да стане доставчик на суровинни и енергоносители за САЩ.

Най-яркият, макар и публично необсъждан акт на капитулация, беше през пролетта на 2003 г., когато пребиваващият във Вашингтон (а сега в затвора) олигарх Михаил Ходорковски заяви, че ще извърши пълно ядрено разоръжаване на Русия, тъй като доктрината за ядрено възпиране вече се е изчерпала и е отстъпила място на паричното възпиране. Ходорковски даже изчисли, че цялата програма по унищожението на целия руски ядрен потенциал, в това число преработката на оръжейния плутоний щеше да струва 60 милиарда долара, като поиска от американците още 100 милиарда за "организационните разходи" за пропагандната кампания. 160 милиарда долара за сделката на историята на човечеството! Русия щяха да я продадат за една милионна от нейната стойност.

Това беше само част от огромната пропаст между "елита" и 99 на сто от руското население. Пропаст, която периодично се запълваше с трупове, които никой не оплакваше.

И така, най-важната задача на втория мандат на Путин ще е ликвидирането на външното управление. Русия ще продължи да връща своята национално-държавна битност и като следствие - своите национални интереси.

Възстановяването им е невъзможно без връщането към основополагащите духовни и исторически ценности на Русия, унищожени почти напълно от външното управление.

Путин върна центъра за взимане на решенията в самата Русия.

През 2004-2008 г. ще продължи бързото изграждане на основите на руската нация, която има имперска съдба. Главното оръдие на формирането на нацията е националният проект, който ще бъде формулиран през предстоящите четири години. Или никога.

Всичко това предполага отстраняването на елита на 90-те години, за който Русия е само материален ресурс, експлоатиран за търговски цели. Това ще доведе до напълно нови механизми при формирането на елита. "Елитът" на 90-те години беше формиран в условията на примитивната американска идеология, изграждана на основата на социал-дарвинисткия естествен подбор.

Сега Путин ще трябва да отвори шлюзовете на вертикалната мобилност. Човешки материал в тази страна има, въпреки усилията на предишните елити. Все пак Русия продължава да е най-голямата бяла нация в света, въпреки че населението й спадна до 145 милиона.

Путин подаде сигнала в тази насока, което доведе до оглушителна победа в изборите за Дума-та на партиите на "руския реванш" - Единна Русия, Родина и либералдемократите. Към тях, в една или друга степен, трябва да се причислят и комунистите. Ревизията на идеите не означава отказ от опитите на западнизиране на Русия, които не започнаха при Горбачов, а 300 години по-рано, когато ги нямаше още САЩ. Но такава ревизия се нуждае от кардинални промени, от революция по върховете. Заради това вторият мандат на Путин ще бъде революционен.

Парадоксално най-точен може да се окаже политическият шизофреник Жириновски, който сменя мненията си по два пъти на ден.

Но именно той каза, че "приемайки правилата на симулативната игра, трябва да ги разбираш и да ги използваш докрай. Само тогава идва победата".

Това се опитва да направи Буш. Всичко половинчато е неефективно.

Дилемата на Путин е, че той реално е много по-голям демократ от Елцин, Чубайс и Немцов взети заедно, заради което отразява много повече волята на народа, отколкото елциночубайските елити. Руснаците най-накрая получиха възможност да гласуват за когото искат.

Именно при Путин се появи възможността да се обсъжда публично съдбата на руската нация и Руската империя, което преди това беше опасно или маргинално. Само при Путин до средствата за масова информация получиха достъп хората, които са против външното управление и които до 2000 г. като че ли не съществуваха.

Заради това в Русия трябваше да се стигне до тотална криза на американската експанзия. Американското нашествие се сблъска с бариерата на националния манталитет, култура и национално съзнание. А какво може да предложи масовата култура на Америка на руската култура?

В този смисъл Путин ще се покрие с Хамлет - или, или. Мисията на лидер, останал сам на сам с огромната страна и поел отговорностите.

В Москва вече написаха, че през втория мандат на Путин предстои да стане издател на нов руско-руско речник. На тълковен речник на реалната реалност в Русия. И да изготви основите за всяка страница.

Твърде много за четири години? Истина е. Но само така се влиза в историята.

Дали ще успее? Повечето руснаци са убедени, че тяхната страна отново ще стане велика. Тази убеденост се гради върху факта, че и в миналото Русия преживя периоди на огромна слабост - при Наполеон, Първата и Втората световни войни, и като феникс възкръсваше от пепелта.

Сега обаче аналогията не е точна.

Ще бъде трудно, почти невъзможно.

Но Тополи-те вече почнаха да растат. Това може да се окаже най-важният фактор.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 106, March 2004
Сталин беше срещу "тях"
Без да се разбере същността на битката на Сталин с вътрешните и външни врагове на СССР, не може да се разбере и онова, к...
    Как Елцин разшири НАТО
Една от най-големите мистерии на близкото минало е как бившият президент Борис Елцин доброволно се съгласи с разширяване...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com