Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Началото на великите газови войни
Москва представи сметката
02.2006

В последните дни на 2005 г. и в първите на 2006 г. започна и завърши първата руско-украинска газова война. Но дали наистина завърши? Правителствената криза в Киев показа, че това не е така и че "газовата война" навлиза в стадия на перманентна политическа криза в Украйна.

Това беше първият резултат - скалпът на "оранжевото" правителство, което означава, че Украйна в периода до парламентарните избори през март ще е в криза. Газовата война беше само началото.

За да се разбере кой е спечелил, не са достатъчни официалните изявления на руския "Газпром" и "Нефтогаз - Украйна", че и "двете страни са постигнали онова, към което са се стремили." Защото такова нещо и не е възможно, което означава, че някоя от страните представя привидното за реално, или не е разбрала какво подписва. Все пак имаше губещ. Кой беше, или по-точно, кой е той?

Да се разбере как завърши тази война, трябва да се обясни за какво всъщност се водеше. А това не е просто.

Украйна сега купува газ не само от Русия, т.е. от "Газпром", но и от Туркменистан, Казахстан и Узбекистан. Главният й доставчик е Туркменистан. През 2006 г. на Украйна ще й трябват 76-78 милиарда кубометра газ, от които около 20 милиарда ще бъдат добити на нейна територия и около 40 милиарда ще получи от Туркменистан. Това означава, че Украйна е зависима не толкова от доставките на "Газпром", които са липсващите 16-18 милиарда кубометра, колкото от транзита на туркменския газ през Русия.

"Газпром", от своя страна, зависи от украинската тръба, по която минава по-голямата част от неговия газ, изнасян за Европа. Досега Украйна получаваше за транзитните си услуги по 1,09 долара за 1000 кубометра на 100 км разстояние. В бартера това даваше по 25 милиарда кубометра и реално Киев имаше излишъци, които препродаваше изгодно, в това число и в Западна Европа.

Но "оранжевата" революция на Юшченко беше преди всичко антируски проект. През цялата 2005 г. Киев се държеше крайно враждебно спрямо Русия. Тенденцията ще се влошава. Заради това за субсидиране на украинската икономика по досегашната ниска цена от 50 долара за 1000 кубометра вече не може и дума да става. Още повече заради ръста на световните цени на газа.

Ако Киев се беше съгласил да даде под контрола на "Газпром" поне частично украинската газотранспортна система, Москва вероятно щеше да се съгласи да запази старата цена. Но тези преговори с "оранжевия" режим в Киев се оказаха невъзможни и повишението на цените беше предопределено - 230 долара за 1000 кубометра.

Заради това голямо значение за Киев имаха преговорите с Туркменистан. Ако се вярва на президента му Туркменбаши, украинците са се договорили с него за доставки през 2006 г. на около 40 милиарда кубометра по цена малко по-ниска от 65 долара за 1000 кубометра, като през първото полугодие цената ще бъде 50 долара, а през второто - 60. Отчитайки обаче, че Туркменистан не добива такива количества газ, могат да се направят поне два извода. На първо място, Туркменбаши продава един и същ газ два пъти и прекрасно разбира, че Киев няма да получи тези 40 милиарда кубометра, на второ място - той спокойно може да повиши цената за Украйна още в близко време, което вече се опитва да прави.

Но зад всичко това имаше нещо, което не се знаеше и което се разбра чак след края на "войната". Става дума за укривания факт, че от 1 януари 2005 г. всички покупки на туркменски газ за Украйна осъществяваше компанията "Росукренерго" - RusUkr Energo. Именно тя е оператор на транзитния газ, купен от Туркменистан. "Нефтогаз - Украйна", като заплащане за тези услуги през 2005 г., е дал на "Росукренерго" около 37,5 на сто от транспортирания газ, естествено за по-нататъшна продажба на европейците.

Акционери на регистрираната в Швейцария "Росукренерго" на паритетни начала са 100-процентни дъщерни фирми на "Газпромбанк" и на Raiffeisen Investment. Кой стои зад последната не е известно напълно. На Raiffeisen е свързана едновременно с действащите мениджъри на "Газпром" и с хора от обкръжението на бившия президент на Украйна Леонид Кучма.

Създаването на "Росукренерго" през 2004 г. беше лично одобрено от Путин и Кучма, като за изпълнителни директори бяха назначени членът на управлението на "Газпром" Чуйченко и бившият мениджър на Eural Trans Gas.

Повечето експерти са убедени, че "Росукренерго" фактически се управлява от хората на руския "Газпром". Заради това бившият шеф на Службата за сигурност на Украйна - Турчинов, обвини президента Юшченко, че лобира за "Росукренерго". Ясно е едно - че чрез "Росукренерго" газпромовската група присъства на газовия пазар на Украйна през цялата 2005 г. и никой в Киев не се притесняваше от това. Докато тази група работи с туркменистански газ за никаква енергийна независимост на Украйна не може да става и дума, което напълно отговаря и на руските интереси.

Украйна отказа да купува руски газ по 230 долара. "Оранжевите" бяха убедени, че руското ръководство и "Газпром" няма да се решат да спрат подаването на газ от 1 януари, защото няма възможност да се прекрати техническото изземане на газ от украинската тръба и защото това щеше да удари по газпромовската репутация.

"Газпром", от своя страна, предполагаше, че Киев ще престане да краде газа на европейците, за да не получи от тях по носа.

Стана точно обратното. "Газпром" спря подаването на газ за Украйна и украинците започнаха да си взимат от газа на европейците. Последваха обвинения за кражба. Киев отговори, че "Нефтогаз - Украйна" законно си взима не руски, а туркменистански газ.

Западът изрази симпатия с украинците, но не прояви желание да защитава ниските цени на газа за Киев.

В тази ситуация "Газпром" направи тактическа крачка - подаването на газа беше възстановено, но украинците вече нямаха избор и трябваше да се предадат.

И така на 4 януари в Москва "Нефтогаз - Украйна" призна базисната цена за руския газ от 230 долара за 1000 кубометра и необходимостта да купува от "Газпром" 17 милиарда кубометра. Всички доставки за Украйна сега ще се осъществяват чрез "Росукренерго". Тя ще купува газ от "Газпром" по 230 долара и от Туркменистан, Казахстан и Узбекистан по техните цени, ще го смесва и ще ги продава на "Нефтогаз - Украйна" по 95 долара за 1000 кубометра.

Целият договор предвижда доставка от "Росукренерго" за Украйна през 2006 г. на 73 милиарда кубометра. "Газпром" реално се изтегля от украинския пазар, но споменатите 17 милиарда кубометра за огромния концерн, който през 2005 г. изнесе над 150 милиарда кубометра, не е критичен обем.

"Газпром" утвърди не само новата цена от 230 долара, но и новата тарифа за заплащането за транзита на своя газ към европейските партньори от 1,60 долара за 1000 кубометра на 100 км разстояние, въпреки че Киев е искал 1,80-2,50 долара.

Киев сдаде по целия фронт - 50-те долара останаха в миналото, призна новата цена на руския газ, съгласи се с новата тарифа за транзита и отвори вътрешния си пазар.

Освен това, Туркменбаши в близко време може да поиска не 65, а 95 долара от Украйна, още повече, че без "Росукренерго" или без друг газпромовски посредник, туркменският газ въобще няма да стигне до Украйна. Нищо няма да помогне на Киев - нито кражбата от тръбата, нито заплахите да спре европейския транзит.

В тази ситуация политическата битка в украинската Рада закъсня. Хората на Юшченко срещу хората на Тимошенко и срещу хората на Янукович. Едните са срещу Русия, другите - срещу Юшченко, третите - срещу Русия и Юшченко, четвъртите - за Русия, но срещу Юшченко и Тимошенко, и т.н.

До изборите има два месеца и вероятно Тимошенко и Янукович ще успеят да подкопаят позициите на Юшченко, а президентският блок "Наша Украйна" ще трябва да се блокира с Партията на регионите на Янукович. Европа не се намесва.

От руския газ никой не може да се откаже. Той е нужен на всички. "Северният газопровод" ще се строи. "Синият поток" ще бъде удължен.

И още нещо. От 1 януари 2007 г. влиза в сила договорът на "Газпром" с Туркменистан, което съвпада с края на действащия сега украинско-туркменистански договор. Руснаците ще купят практически целия туркменски газ. Договорът е за 25 години.

Киев може да се опита да преразгледа договора с "Газпром", но това ще бъде още по-голямо поражение.

При каквото и да било развитие на ситуацията от 2007 г. Украйна не може да купи от никой газ, освен от руския "Газпром". Перспективите за украинската икономика не са добри. При цена от 95 долара химическата промишленост на Украйна губи своята рентабилност. При минно-металургичния комплекс този праг се достига при цена от 103 долара. Тези два отрасъла общо дават 30 на сто от брутния национален продукт на Украйна и 45 на сто от валутните й постъпления.

Отдавна не се помни такава динамика в политикоикономически конфликт, съпътстван няколко едновременни събития.

В средата на декември Русия и Германия пристъпиха към строителството на Северния газопровод, който ще съедини двете страни по дъното на Балтийско море. Недалеч от града Бабаево във Вологодска област - 410 км североизточно от Москва, започнаха работите по провеждането на сухопътната отсечка на магистралата.

Първата нишка на газопровода трябва да бъде завършена през 2010 г., а втората - през 2012 г. Шефът на "Газпром" заяви, че към строителството на втората нишка на газопровода Ямал-Европа, преминаващ през Полша, Русия няма да се върне по-рано от 2012 г. Това означава пълен приоритет на Северния газопровод, който пряко ще свърже производителя и получателя на газа и ще ликвидира политическия риск, свързан с транзита през Украйна, Полша, Словакия и Чехия.

Северният газопровод се строи съвместно от "Газпром" с немските EON и BASF. По тръбата ще бъдат транспортирани по 27,5 милиарда кубометра газ годишно, а след втората нишка - по 55 милиарда кубометра. Транзитната роля на Украйна и Полша ще бъде елиминирана, а заедно с нея и възможността да се прави политика за чужда сметка.

Друго паралелно събитие беше съобщението за назначението на бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер за глава на Съвета на инвеститорите на Северния газопровод, който е най-големият проект не само за руско-германското, но и въобще за европейското сътрудничество през последните 25 години. От 1 януари Русия започна нова политикоикономическа игра, за която предупреждаваше отдавна, още с приемането на новата си икономическа доктрина, в която се казваше, че икономическите връзки трябва да подпомагат възвръщането на ролята й на световна държава и защитата на нейните национални интереси.

Русия беше готова да направи отстъпки и предложи на Украйна цена от 160 долара, но Юшченко не се съгласи. Тогава "Газпром" заяви, че "Украйна е изпуснала времето, когато цената от 160 долара за 1000 кубометра би могла да се счита за пазарна". Новото предложение беше 230 долара за 1000 кубометра.

Междувременно Юшченко успя да внесе и краен политически момент в преговорите и заплаши Москва с прекъсване въобще на транспортирането на газа към Европа, "за да устрои на Русия фалит". Поредно безумие. За да устрои на Русия фалит, Украйна трябва да измре до последния човек.

Става дума и за пари и за политика.

Цялата украинска икономика се държи на руския газ, а за тръбите, произвеждани на металургичните заводи в Украйна, главният пазар е именно Русия - за около 2 милиарда долара годишно, предимно по дъмпингови цени, във вреда на руската металургия. Заради това от 1 януари бяха въведени и мита за всички видове тръби от Украйна.

Друг конфликтен проблем е "мирният атом". Русия купува от Украйна природен уран по пазарни цени, а й продава готовото ядрено гориво по преференциални. Загубите на руската страна са около 150 милиона долара годишно. Значи Украйна твърди, че не е задължена да плаща по европейски цени, но Русия трябва да прави това.

Стигна се до момента, в който Путин трябваше сам да изчисли възможностите на Киев, от което се виждаше, че състоянието на украинската икономика позволява да купува руски газ по пазарни цени. Според Путин 18-те милиарда кубометра газ, които Украйна добива у себе си, са напълно достатъчни за битовите потребители. При цена на газа за Европа от 255 долара, а за Украйна от 50 долара, отчитайки транспортирането, загубите на "Газпром" при доставката на газ за Украйна са 180 долара за 1000 кубометра, общо над 4,5 милиарда годишно.

И за какво Русия да издържа Украйна? За проамериканския и пронатовски избор на оранжевия Киев?

Политическият характер на проблема се засилва и от друг фактор - предстоящите през март парламентарни избори в Украйна и очакваното изостряне на обстановката около Иран (вероятно във Вашингтон правят именно такава връзка и ще се опитат максимално да влошат отношенията дотогава между Киев и Москва). Това беше и целта на визитата на шефа на ЦРУ в Киев. Тези избори ще бъдат важни. Те са призвани да решат фундаменталното противоречие на украинския политически и икономически живот - 60 на сто от населението на Украйна желаят тесни връзки с Русия, но оранжевата власт вижда в това заплаха за своя проамерикански и пронатовски курс и за самото свое съществуване. Това е залогът.

Юшченко е враг на Русия. Това е слаб враг, заради което е много по-старателен от всичките "кондолизи" на света. Неговият електорат живее предимно в Западна Украйна, където 55 на сто от населението виждат в Русия "враждебна държава".

Но "обичай своите врагове" съвсем не се отнася за международните политически, а още по-малко за международните газови отношения. Русия няма никакви основания да субсидира сегашния киевски режим с неговите ГУАМ-и, общества на демократичния избор, стратегически съюзници с Грузия и Молдова, политиката срещу Приднестровието и така нататък. Единствената смислена политика на Русия може да бъде в Източна Украйна - богата, динамична, градска, образована, рускоезична като се ограничи влиянието на западна Украйна - бедна, селска, ксенофобска, националистическа. Това също е част от газовата война.

Но не трябва да се мисли, че Украйна е основният обект на газотранспортната политика на Русия. Тя е частен случай. Русия укрепва геополитическата си мощ чрез наличните природни ресурси и именно сега се наблюдава феномена на засилване на руската енергийна експанзия, като западното направление не е толкова приоритетно. Постепенно неговото място започва да заема източното - към Китай, Далечния Изток и Индия. По този начин Русия противодейства на основната геополитическа атака на САЩ, която минава през Украйна, Грузия и Черноморието.

Руски газ се доставя в десетки страни по света. 40 на сто от внасяния от Европа газ идва от Русия. Делът му във вноса на Молдова и Украйна надминава 90 на сто. Минаващият през Украйна транзит стига до Австрия, България, Унгария, Германия, Турция, Италия, Македония, Полша, Румъния, Словакия, Турция, Франция, Чехия и др.

"Газпром" определя газовите тарифи в индивидуален порядък. Тъй като е държавна фирма това се отразява в междуправителствени договори на чиято основа се подписват годишни контракти, които конкретизират цените, газа, обемите, транспортните тарифи и т.н.

Но този фон, газовият скандал премина в нова фаза. Киев може да закрие радиолокационните станции за предупреждение за ракетно нападение, които са разположени в Карпатите - до Мукачево, и в Крим - до Севастопол, и работят в интерес на сигурността на Русия, т.е. на нейната система за противоракетна отбрана, което я поставя под силна заплаха. Юшченко е връчил на Кондолиза Райс предложение за сътрудничество в ракетно-космическата сфера, в това число допускане на американски специалисти до споменатите системи в Севастопол и Мукачево. Бившият командващ ракетно-космическата отбрана на СССР генерал-полковник Валтер Красковски каза, че: "предаването от Севастопол и Мукачево в централния команден център може да бъде блокирано." Системата за предупреждение за ракетно нападение срещу Русия се състои от два ешелони - наземен и космически. В Космоса Русия сега има три спътника за следене на стратегическите балистични ракети, един геостационарен Космос 2379, и два на високоелептически орбити - Космос 2388 и Космос 2393. Тяхната задача е откриване на старта на балистични ракети от територията на САЩ и предаване на командния пункт Серпухов 15 в Калужска област. След обработка, тази информация постъпва в командния пункт на армиите на ракетно-космическата отбрана в Солнечногорск (Московска област), където трябва да се вземе съответното решение. Но спътниците не могат да открият старта на ракети с морско базиране или стартиращи от други райони на планетата. Заради това действа и наземната радиолокационна система. Нейните станции са в Русия, Украйна, Азербайджан, Казахстан. Тя включва 68 ракети 53Т6 (Газела) за прехващане в атмосферата, и 32 ракети 51Т6 (Горгон) за прехващане извън атмосферата. Всички те влизат в системата на ПРО на Москва. Закриването на базите в Мукачево и Севастопол ще създаде сериозни проблеми за руската антиракетна отбрана. Тя ще ослепее на голям сектор, който включва Средиземно море, Индийския океан и голяма част от Атлантическия океан, т.е. в сектор, в който ракети срещу Русия могат да изстрелят САЩ, Англия и Франция.

Разбира се, това не е фатално. В Русия бяха създадени вече мобилни радиолокационни системи за предупреждение срещу ракетно нападение, които могат да бъдат поставени на нужното място в нужното време.

Газовата война ще става все по-гореща като кулминацията ще бъде през март.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 129, February 2006
Какво става с "имотите"
Огромният скандал с "имотите" на Симеон Сакскобургготски продължава. И този парламент е в паника. Говори се за някакъв с...
    Годината на мечката
Ако не се случи нещо извънредно, като например нова световна война, 2006 г. ще бъде Година на Мечката. Под този знак Пут...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com