Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
България е под българска окупация
03.2006

Циркът, разиграван с имунитета на депутатите, отново показа, че трагедията на България не е демокрацията. Трагедията на България е окупацията ни от откровени бандити, политически кретени и икономически олигофрени. Именно това стана след 1990 г.

България попадна под българска окупация на няколко хиляди маргинали, които ограбиха всичко, изработено от другите, и превърнаха страната в гангстерска джунгла, в която равнището на корупцията бие всички рекорди на континента, а жизненото равнище е на безнадеждното последно място, като данъчната тежест нарасна с 290 на сто спрямо 1990 г., а външният ни дълг - със 70 на сто.

И докато например Чехия достигна на човек от населението 73 на сто от средното равнище за Евросъюза и отдавна изпревари най-бедната от "старата Европа" - Португалия, България, от една динамична икономика, се срина на последно място в континента, като изкарваме едвам 22 на сто от средната за ЕС. Станахме съвременни роби.

Такава е действителността и думата "роби" не е метафора. Ще ви обясним защо.

Съвременна България е съставна част от робството на глобализма. Ние сме сред онези 95 на сто от 6,5-милиардното човечество, които ще бъдат през целия си живот под робството на мизерните си доходи. Ние сме част от тези 6,2 милиарда съвременни роби.

Човек е роб, ако няма контрол над своя живот и ако е доминиран от други, независимо дали си дава сметка за това или не. Робството на приходите от наемния труд ни върна векове назад, към състоянието, в което човек, за да оцелее, трябваше да се продава като проститутка.

Това е съвременна България - окупирана от шепа бандити, осъществяващи трансмисията между глобалната олигархия и българските роби, от които 60 на сто живеят с по-малко от 2 долара дневно, т.е. с толкова, с колкото преживяват най-бедните 2,5 милиарда души на планетата.

Това е голямата картина. България е окупирана не от НАТО, САЩ или ЕС, а от българската им трансмисия, т.е. от хората, които заграбиха цялата наша публична собственост и я използват за лични цели. Но и те обичат България. Как няма да я обичат? Обичат я драматично, сценично, хващат се за сърцето, бият се по гърдите, пъшкат, стенат, декламират, пеят, на равнището на творческите възможности на българския Пигмалион.

Не, не сме черногледи. Напротив, оптимистично се радваме.

Радваме се, че в тази страна има левица и десница, либерали и консерватори, педерасти и педофили, и можем да изберем когото си искаме. Правото на избор ни е гарантирано.

Радваме се на бандитите във всички досегашни правителства и в къщата, наричана Народно събрание. Представяте ли си колко скучно щеше да ни е без тях. И какво щяхме да събереме в своите шапки на просяци, свирейки в подлеза на Европа една и съща мелодия на една и съща страна, ако не са те да ни пускат по някой лев?

Как да не се радваме, щом като при комунизма имахме само един вестник, едни телевизионни новини и един генерален секретар, начело на една партия, а сега имаме десетки секретари, чакащи прокурора, начело на стотици партии, хиляди вестници и още повече кабеларки, съобщаващи последните постижения в областта на криминалистиката. Как да не се радваме като можем да избираме да не отидем на работа и да се наредим на опашка за социални помощи, да бъркаме в кофите за боклук или да отидем на ваканция на Канарските острови, да гледаме порнография, или да не гледаме.

Черногледи сме не ние, а другите които постоянно вещаят като врачки различни катастрофи и все познават, защото Апокалипсисът у нас отдавна е настъпил, като България е пъпът на съвременния европейски кошмар.

Ние обаче твърдим обратното, че няма нужда да се подценяваме. Кошмарът у нас трябва да превърнем в промишленост, която да привлича туристи от целия свят, имащи афинитет към по-силните преживявания. Става дума за същите, които пътуваха с автобуси в Сараево, когато там се колеха и гърмяха на всеки ъгъл, които минаваха боси през минните полета в Афганистан или посещаваха плажа за нудисти в Иран. Всичко това трябва да се пренасочи към България. Онова там е нищо, у нас имаме повече, обещаваме ви го най-оптимистично.

Къде другаде ще видите държава, която сама унищожава своите граждани? Къде ще видите друг народ така ликвидиран от културата и цивилизацията на Европа?

Къде ще се види другаде такава територия, на която политическият и обществен живот си е чист дарвинизъм, в смисъл, че оцеляват по-тъпите и по-силни животни, като в крайна сметка остава онзи вид, който изкльопва останалите, въпреки че не му е много вкусно.

Но има и друга, по-правилна гледна точка. Я погледнете какво става около вас. България има най-високо равнище на благоденствие, най-ефективна икономика и най-добра перспектива от 13 века насам. И още 16 години. Всичко е наред. За първи път имаме и съюзници, които не ни ограбват и не ни ритат по задниците, за да взимаме от тях нефт и газ без пари.

Както виждате, черногледството има алтернатива. Лошите неща са само в очите на някакви дефетисти, които ви плашат постоянно, че от нерви няма да можете да заспите или да се изпикаете.

Или ви убеждават, че съвременна България е новият Джурасик парк на Европа, че българите са загубили разумната дистанция до така наречената политическа класа и позволиха да бъдат въвлечени от тези олигофрени в цирка, че няма никаква разлика дали сте управлявани от стадо свине или от банда кретени. Как да няма?

Притеснява ни обаче загубата на чувство за хумор на повечето българи, които започнаха да ги взимат насериозно, вместо да им теглят една майна.

В тази връзка ще припомним, че в последните избори в Германия участваха например две наистина прекрасни политически групировки, лястовички на прогреса. Първата беше Партията на негласуващите, чиято програма е срещу всякакви избори, заради което логично очакваше, че никой няма да гласува за нея. Така и стана, постигна огромен успех. За нея не гласува абсолютно никой.

Втората беше Партията на безработните срещу труда, чийто членове не работят и нямат намерение да работят, под лозунга Arbeit ist Scheisse (работата е лайно), което не звучи културно, но пък е откровено. И тя има изгледи за големи успехи в бъдеще.

А у нас? Вторачили сте се в някакви кретени и не виждате алтернатива. Обърнете нещата. Вместо да унивате от кошмарите, започнете да се тревожите за истинските неща - че в България всички са богати и печелят много пари. И престанете да твърдите, че Бог е българин. Защото ще повярва и ще се откаже, за да не му вземем имунитета...


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 130, March 2006
Обичаме ви, вашата мама
В американските филми всичко постоянно говорят: "I love you" - "Обичам те". Това е някакъв словесен тик, който е без съд...
    До читателите и абонатите на "Строго секретно"
Ситуацията на вестникарския пазар в България става все по-сложна заради рекламния монопол на германската групировка ВАЦ,...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com