Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Кой и кога съчини "Българската следа"
Каква беше ролята на Ледин и Пациенца
11.2006

Дойде време да обясним кой, кога и защо съчини така наречената "Българска следа" в атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г., кой и защо искаше смъртта или сплашването на Войтила, и кой и защо искаше да хвърли вината върху България и нейните служби, а оттам и върху СССР и неговите служби, както и върху ГДР и ПНР и техните служби.

Кой беше този октопод?

Ще започнем с две имена - Майкъл Ледин и Франческо Пациенца. За Ледин въпреки неговото желание напоследък се говори все повече, като се започне от убийството на Алдо Моро, взривяването на гарата в Болоня, атентата срещу папата, прословутата афера Иран-Контра, операциите на ЦРУ по времето на Рейгън и Буш-старши, войната срещу Ирак при Буш-младши, подготовката на атаката срещу Иран, актуалните скандали в САЩ с Лари Франклин, Харолд Род, Дъглас Фейт, с така наречените неоконсерватори и AIPAC (виж "Строго секретно" от септември 2006 г.) и т.н.

Второто име е на Франческо Пациенца, за който се говореше по времето на процеса срещу Антонов, но след това остана в сянка, по-точно в затвора.

Да започнем от Майкъл Ледин. Кой всъщност е този човек?

Повечето американци въобще не са чували за него, въпреки че онова което Буш-младши прави и ако започне война срещу Иран, ще бъде в голяма степен "заслуга" именно на Ледин. За да стигне до такава позиция, той трябваше да работи за клана Буш 40 години.

Когато неотдавна запитаха Джордж Буш защо не се страхува в такъв сложен момент да сменя постоянно шефовете на ЦРУ той отговори, че има лично разузнаване, в сравнение с което хората от Ленгли играят второстепенна роля. И добави, че неговото лично разузнаване преди всичко е вицепрезидентът Дик Чейни, който пък на въпроса каква информация използва отговори, че на "неговия най-добър приятел" Майкъл Ледин, който знае всичко на този свят.

Дали е така?

Академичната кариера на Майкъл Ледин свърши още през 1972 г. когато му отказаха докторат на Университета "Вашингтон" в Сент Луис заради плагиатство. През 70-те години започна да работи като журналист в Италия например за Il Giornal Nuovo и кореспондент на американския The New Republic, което само по себе си беше интересно, тъй като Ледин е с еврейски произход, но на крайно неофашистки позиции.

Ледин беше дълго време асоцииран със CSIS - Center for Strategic and International Studies, и беше един от основателите на JINSA - The Jewish Institute for National Security Affairs.

По онова време Италия беше във фокуса на работата на ЦРУ заради силната позиция на комунистическата партия. Американците работеха с италианското военно разузнаване SISMI, парамилитарната организация, създадена от структури на НАТО - Gladio, с масонската ложа Propagandа Due - Р-2, водена от неофашиста Личо Джели, която готвеше преврат в Рим и беше завладяла изцяло финансите на Ватикана чрез банките IOR и Banco Ambrosiano. Тези структури имаха връзки с десните военни преврати в Гърция и Турция по времето на Студената война.

В Турция те работеха и със Сивите вълци, които се контролираха от ЦРУ и израелския Моссад в трафика на цигари, оръжия и наркотици.

В Италия Ледин работеше и с Клер Стърлинг, която по внушение на ЦРУ пусна първата информация за "българската следа".

През 1980 г. Майкъл Ледин започна да работи с Франческо Пациенца, служител на SISMI и оперативен работник на Propagandа Due. Според тогавашни информации Пациенца се беше срещнал с Ледин през лятото на 1980 г., като агент на SISMI, работещ под прикритие в ООН в Ню Йорк. Появи се опасен тандем.

По-късно, през 1985 г., Пациенца беше осъден в Италия за криминална дейност и връзки с терористите. Оказа се, че той е фалшифицирал информацията за взрива на гарата в Болоня, за да се пренасочи вниманието от Gladio и Р-2.

По това време Майкъл Ледин беше идентифициран като агент на SISMI вероятно вербован от Пациенца. Известно е, че Ледин получаваше пари от SISMI, за "рискови оценки", обучение на италиански агенти и за разработки за италианското правителство за тероризма.

При администрацията на Роналд Рейгън и Буш-старши Ледин се изкачи още по-високо като беше съветник на държавния секретар Александър Хейг, агент в Италия, и играеше активна роля в Иран-Контра, и, разбира се, в "българската следа".

Ледин и Пациенца работеха заедно и в така наречената Билигейт през президентската кампания през 1980 г., насочена срещу брата на тогавашния президент Джими Картър - Били, с компрометираща връзка с Муамар Кадафи (според съдията Доменико Сика). В резултат Рейгън и Буш-старши и стоящите зад тях кръгове, успяха да елиминират Картър, който беше считан за твърде мек по времето на Студената война. Целта беше по-младият брат на Картър - Били, пияница и "добро момче" от Джорджа, чрез който беше съчинен и компроматериал срещу самия президент.

Историята започна след като Били Картър посети Либия по времето, когато нейният лидер Кадафи беше "рекламиран" в САЩ като диктатор, подкрепящ тероризма. След като той си призна, че е получил от Кадафи заем от 200 000 долара, това доведе до огромен скандал в САЩ и разследване в Конгреса. Но затихна в навечерието на изборите през ноември 1980 г.

Тогава, в последната седмица на октомври 1980 г., само две седмици преди изборите, The New Republic във Вашингтон и New Magazine в Англия публикуваха съвместната история на Майкъл Ледин и Арнод де Борчгрейв (сега един от големите във Washington Times и UPI).

Според историята, озаглавена "Кадафи, Арафат и Били Картър", братът на президента "бил получил допълнително 50 000 долара от Кадафи, освен първите 200 000 и се е срещал тайно с лидера на ООН Ясер Арафат". По този начин атаката срещу Картър беше възобновена, като не беше трудно да се разбере, че зад информацията за Кадафи и Арафат се криеше израелското разузнаване Моссад. По-късно, през 1985 г., стана ясно, че статията в двата вестника беше част от голяма дезинформационна кампания, осъществена от Ледин и SISMI, за да бъде провалено избирането на Джими Картър. Според различни източници Ледин беше получил за своята "заслуга" най-малко 120 000 долара от SISMI през 1980 и 1981 г. за работата над "Билигейт" и други проекти сред които и "българската следа".

Ледин беше с псевдоним Z-3 и парите бяха изпращани на негова сметка в Бермудите, призна по-късно Франческо Пациенца. Активното участие в провалянето на кампанията на Джими Картър му спечели високата оценка на Александър Хейг.

Ледин циркулираше и около ЦРУ и стана неофициалната връзка между Хейг и генерал Джузепе Сантовито, директорът на SISMI. Ледин работеше и с Клер Стърлинг, която през 1980 г. написа в своята книга The Terror Network, че СССР и страните от източния блок са спонсорирали Червените бригади и другите "терористични организации". Визитата на Сантовито в САЩ и срещите му с Хейг беше организирана от Ледин. Според някои източници тогава Хейг е признал, че няма никаква връзка между Червените бригади, СССР и Източна Европа", но "това е друга история".

Франческо Пациенца през 1985 г. беше осъден наред с другите обвинения и заради фалшифициране на информацията за брата на Джими Картър.

Ледин не беше никога обвинен в никакво престъпление, но беше основен помощник на Пациенца.

В интервю за Vanity Fair Ледин отрече, че е работил с Пациенца или с Propaganda Due. "Познавах Пациенца, но не знаех за съществуването на P-2. Мислех, че е чиста италианска фантазия". Отново лъжеше. Реално Ледин беше шеф на Личо Джели - шефът на Р-2.

По време на разследването на убийството на Алдо Моро, Ледин беше посочен като един от организаторите на това престъпление. Тогава той беше изведен от Италия от сътрудници на италианските спецслужби. Днес е директор на Института за американско предприемачество American Enterprise Instituse. В съседния на неговия кабинет работи жената на вицепрезидента Чейни, а в Държавния департамент, под негово ръководство работеше сегашната жена на президента на Украйна Виктор Юшченко - Екатерина Клер-Чумаченко, която при Ледин отговаряше за връзките с ... талибаните, а сега за връзките на Юшченко с ЦРУ.

Но да се върнем към началото на 80-те години, когато Ледин се намеси и в Иран-Контра и в сделката със заложниците с Иран. Израел участваше в нея чрез задкулисните доставки на оръжие за Техеран. Един бивш шеф на Пентагона - Ноел Кох, по-късно потвърди, че "докато Ледин беше в Италия, резидентът на ЦРУ там го считаше за агент на чуждо правителство, т.е. на Израел."

Най-важно за нас обаче е участието на Майкъл Ледин, Пациенца, SISMI, масоните от Р-2 в съчиняването на "българската следа" през 1981 г. Това беше една огромна дезинформационна кампания по поръчка на силите, за които работеше и Ледин. Той и Пациенца бяха нейното острие, с връзките си със SISMI и ЦРУ. С Роналд Рейгън, току-що инсталиран в Белия дом "българската следа" правеше перфектна студеновоенна пропаганда. Ледин беше един от нейните глашатаи по телевизията и вестниците. Имаше само един проблем, тя не беше вярна заради една проста истина - контролираните от ЦРУ турски Сиви вълци нямаха нищо общо с българските комунисти.

Единственият източник за "българската следа" беше Мехмед Али Агджа, патологичен криминалист, лъжец и умствено недостатъчен. Вторият беше Франческо Пациенца, агент на SISMI. Именно при него Агджа се "издъни", което остана тогава незабелязано, въпреки че убиецът за първи път не лъжеше.

Пациенца участваше във всички истории, в които участваше и Ледин. Заради това и за да не проговори, той е в затвора от 20 години и повечето документи за неговия процес са засекретени. На 10 март 2005 г. Пациенца изпрати меморандум от 66 страници от затвора в Ливорно до посолството на САЩ в Рим. Изпрати и дълго писмо до Кондолиза Райс, на което тя не отговори. Едва ли ще го направи, защото Пациенца е вторият ключ към "българската следа" може би по-важна и от Ледин.

Освен работата си в SISMI, Пациенца участваше и в Р-2, ръководена от фашиста Личо Джели. Чрез масоните във Ватикана те бяха постигнали пълен контрол над Ватикана, което стана и причината за убийството на Йоан Павел I (не го бъркайте с Йоан Павел II).

Оттам всъщност започна и предисторията на "българската следа".

Когато през март 1981 г. италианската полиция нахлу в дома на Личо Джели, именно Ледин с Пациенца, по поръчка на Александър Хейг и Хенри Кисинджър, предложиха да купят списъка на 953 члена на Р-2, за да не стане публично достояние. Преди това, сутринта на 2 август 1980 г., голяма бомба, поставена от хората на Джели, избухна на гарата на Болоня, убивайки 81 души и ранявайки 200. Генерал Сантовито - шеф на SISMI, също беше член на Р-2. След отстраняването му от SISMI, Пациенца премина в Р-2, масонска ложа, установена още през 1877 г. и реанимирана през 60-те години на XX век. Ще споменем само че при обиска в дома на Джели в списъка на масоните беше името на Силвио Берлускони, последвалият дългогодишен премиер на Италия, при когото в парламента беше направен опит от Импозимато и Гуццанти за реанимиране на "българската следа", този път по поръчка на Лондон, под предлога на така наречения "архив на Митрохин".

Министър на отбраната при Берлускони беше Антонио Мартино, близък с вашингтонските неоконсерватори и с Ледин още от 70-те години. Същото се отнася и за шефа на SISMI при Берлускони - Николо Полари.

Сега ще припомним какво ставаше във Ватикана в началото на 80-те години. Апостолската столица беше арена на жестока задкулисна битка. Ставаше дума за огромни финансови престъпления, извършени от Р-2, мафията, Личо Джели и Роберто Калви в Banko Ambrosiano и IOR. Това беше битка във Ватикана с масоните, проникнали в него и в най-близкото обкръжение на новоизбрания папа Албино Лучани - Йоан Павел I, който беше папа само 33 дни. Йоан Павел I беше убит от масоните във ватиканската върхушка, защото искаше да изтръгне ватиканската банка от мафията и масоните и да разкрие огромните корупционни афери. Той се запозна и със списъка на 150-те масони сред кардиналите, архиепископите в свободната масонерия, в това число в Р-2 и с други тъмни истории.

Но на 29 септември 1978 г. в 4,45 часа сутринта Йоан Павел I беше намерен мъртъв в своите покои. Държавният секретар, кардинал Виьо, наложи пълно ембарго върху информацията, докато убийството не беше прикрито. Вероятно Йоан Павел I беше отровен вечерта, въпреки че диагнозата беше инфаркт от голяма доза лекарство срещу кръвно налягане.

Една година по-късно, след избирането на Карол Войтила през октомври 1978 г. за папа, кардинал Виьо също умря.

Това беше фонът на предстоящия атентат срещу Йоан Павел II.

Написаното дотук ще допълним с неизвестни или отдавна забравени подробности за самия атентатор Али Агджа. Роденият през 1958 г. турски терорист от Сивите вълци, който през пролетта на 1981 г. беше осъден на доживотен затвор за опита си да убие Йоан Павел II. В последния ден на процеса той каза: "Винаги говоря истината, но не казвах, че това е абсолютната истина."

Преди това, през 1979 г., Агджа седеше в друга съдебна зала в Турция и зад него имаше войници. Това беше процесът, в който той беше обвинен за убийството на турския журналист Абди Ипекчи. Той беше осъден, но успя да избяга от военния затвор без никакви проблеми, за да стигне до площад "Свети Петър" и да стреля по папата. След тридневен процес, на 22 юли 1981 г., Агджа беше осъден на доживотен затвор. По-късно щеше да каже: "Когато стрелях по папата бях на 22 години, бях млад фанатик и безотговорен човек. Изминаха много години и разбрах, че съм извършил голяма грешка, че насочих оръжието срещу човек, който промени целия свят."

Ще припомним, че за избирането на Карол Войтила за папа основна заслуга имаха средите около Рейгън-Буш-старши, начело със Збигнев Бжежински, техният съветник по националната сигурност. През папата минаваха "помощите" на "Солидарност", идващи от ЦРУ.

Но Агджа остана в затвора. Толкова често променяше показанията си за събитията от 13 май 1981 г., че накрая въобще престанаха да му вярват, което беше и целта на истинските му манипулатори. Кои бяха те? Онези, които бяха представлявани от Ледин и Пациенца.

Първият сценарий, от Агджа през София, стигаше до Москва.

Веднага след ареста Агджа заяви, че сам е измислил идеята да убие папата и е действал напълно самостоятелно. Една година по-късно смени показанията си. Действал е с турската мафия, която през България е прекарвала на запад наркотици, което не беше тайна по онова време за основните световни служби. С турската мафия, според Агджа, е работело и българското разузнаване. "Заповедта за убийството на папата дойде от посолството на СССР в София" - каза той. За да бъде по-убедителен добави, че е трябвало да убие и Лех Валенса по време на неговата визита във Ватикана през януари 1981 г.

Съдът, вземайки тези лъжи за истина, издигна обвиненията срещу четирима турци и трима българи. Започна процесът на столетието.

На 27 май 1985 г. пред италианския съд бяха изправени по обвинение в организиране на убийството на Йоан Павел II:

  • Омар Багджъ - 38-годишен турчин, работник в кланица в Швейцария, член на неофашистките Сиви вълци;
  • Муса Челеби - 32 години, турчин, шеф на Сивите вълци в Западна Германия;
  • Сергей Антонов - 36 години, служител на представителството на "Балкан" в Рим.

Издирвани бяха:

  • Орал Челик - 25 години, турчин, приятел на Агджа, член на Сивите вълци;
  • Бекир Челенк - 50 години, турчин, кръстник на турската мафия в София;
  • Жельо Василев - 42 години, българин, майор, секретар на военното аташе в Рим;
  • Тодор Айвазов - 31 години, българин, касиер на посолството на България в Рим.

Но още през първия ден подробно подготвяното две и половина години в затвора с Агджа представление рухна, след като той започна да крещи: "Обявявам края на света. Аз съм Исус Христос. Целият свят ще бъде унищожен."

След това ставаше все по-лошо за сценаристите. Агджа врещеше: "По-велик съм от Дарвин и Фройд, заедно взети."

След огромна пропагандна и юридическа битка, в която беше впрегната цялата българска пропагандна и външнополитическа машина, съдът не можа да докаже, че българите и турците са организирали атентата срещу папата. Бяха освободени на 30 март 1986 г. Изчислихме, че Агджа беше променил най-малко 128 пъти версията си за атентата.

Това не пречеше на Клер Стърлинг, по поръчка на Ледин и неговите италиански и американски суфльори, да доказва "българската следа", към която, се присъедини и Пол Хенци.

"Агджа не е луд, обаче се прави на луд" - заяви прокурорът Антонио Марини. А съдията Северино Сантипияки добави: "Това е доста интелигентен човек."

Но още на процеса беше ясно, че Агджа, въпреки 128-те версии за убийството на папата, все пак даваше някои истински подробности. Това беше сигнал към неговите работодатели - внимавайте, мога да кажа цялата истина. Разбира се, ако я знаеше.

Тайната на Агджа не реши и падането на комунизма. В архивите на българската ДС и ЩАЗИ не бяха намерени никакви документи за участието на България в атентата.

Имаше и други версии, че атентатът е бил организиран от КГБ, че Андропов е изпратил на резидентите във Варшава заповед да се "поддържа максимум информация за средствата за физическо сближаване до папата, "т.е. да го убият". Че КГБ е използвал чужденци, за да се скрие зад атентата и прочее съчинения, които никой не третираше сериозно.

Бяха включени и специалните служби на Полша и тяхното IV управление, за което е работел Агджа.

Появи се и Мата Хари. През есента на 1998 г. беше разсекретен докладът на италианските служби, редактиран 8 години по-рано. Според него, КГБ, веднага след избора на Войтила за папа, е организирал заговор да го дискредитира и даже да го ликвидира. Говореше се за подслушване, заложено във Ватикана. Появи се и красива жена - Ирина Тролерова, чехкиня, съпруга на братовчеда на кардинал Казароли, който от 1979 г. до 1991 г. беше държавен секретар при Йоан Павел II. Тя била подменила фигури в столовата, в които имало микрофон.

Но имаше и други, по-сериозни версии. Така например премиерът на Италия Джулио Андреоти през 1991 г. насочи нещата в различна посока. "Възможно е - каза той - зад атентата срещу папата да стои едно от западните разузнавания". И припомни един детайл, на който в България беше обърнато внимание още по време на процеса. Оказа се, че Агджа прекрасно познава живота на българските "агенти". Знаеше, че Василев разбира от електроника и носи японски часовник на дясната ръка, че Айвазов има проблеми със зъбите. Най-много говореше за Сергей Антонов - че събира малки бутилки от алкохол, че обича поп-музика и че често купува цветя. Знаеше имената на жена му и дъщеря му, къде в апартамента му има телефон и каква е гледката от прозорците. Или наистина беше се срещал с българите или беше информиран от някое разузнаване. Ясно беше, че е второто. Но кое беше това разузнаване?

В описанията на Агджа всичко съвпадаше, освен една подвижна врата. Такава нямаше само в апартамента на Антонов. Но имаше един етаж под него, където живееше известен агент на едно западно разузнаване. Ставаше дума за пастора Андре Феликс Морлион, агент на ЦРУ. Това през 1991 г. беше повторено от премиера Джулио Андреоти, който каза, че никога не е вярвал в "българската следа". 80-годишният политик беше обвинен във връзки с мафията. Прокуратурата му поиска 15 години затвор.

Но кой манипулираше Агджа?

Той се отказа от своите показания в съда, като обясни, че подробностите на българите е знаел от вестниците. След това призна, че "българската следа" е била измислена от агент на италианското военно разузнаване SISMI. Познайте кой? Франческо Пациенца, който по онова време работеше с другия съчинител на следата Майкъл Ледин.

Пациенца наистина посещаваше Агджа в затвора. Но малко хора тогава обърнаха внимание на един важен момент. Как Агджа, може би за първи път, каза истината в съда в един особен момент. Защитата на българите точно питаше кой в затвора е напълнил главата на Агджа с тези информации за българите. Съдията, когото адвокатът с този въпрос прекъсна, извика ядосан: "Ablia Pаzienza, моля за спокойствие, позволете ми да си свърша работата."

Пациенца - каза Агджа, който не схвана за какво става дума. И за първи път си призна. Подробностите за българите му бяха давани от агента на SISMI Франческо Пациенца.

Разбира се, Пациенца отрече, че е посещавал атентатора в затвора. Но веднага след това самият беше изправен пред съда по няколко обвинения и пратен в затвора, за да мълчи две десетилетия.

Агджа трябваше да се спасява и измисли по-сериозна история - че при визитата на двамата разпитващи го български съдии, преводачът го е заплашил, че ще убият цялото му семейство.

Или италианската мафия? Агджа беше посещаван и от една неизвестна личност - отец Сантини, затворническият пастор, който след това беше обвинен в контакти с неаполитанската мафия.

Но и това не беше всичко. През 1993 г. някой си Бедри Атеш, заловен пет години по-рано от френската полиция за наркотрафик и осъден на 8 години затвор, призна онова, което от началото беше ясно - че "истинското му име е Орал Челик и че беше фотографиран на "Свети Петър" като бяга след атентата. Челик беше приятел на Агджа и негов колега от Сивите вълци. Франция предаде Челик на италианците, които обаче не намериха доказателства за неговата вина.

Челик замина за Турция и през 1997 г. се обади в Париж на Paris Match. Предложи им за 50 милиона долара да разкаже цялата истина. Не му платиха. Но за един италиански вестник Челик каза, че зад атентата срещу папата се криеха "хора от висшата йерархия в Апостолската столица".

Имаше и други събития. На едно от тях обърнахме внимание още през 1996 г. На 3 ноември 1996 г. на трасето до Сусурлук, в югозападна Турция, Мерцедес, движещ се с 200 км/ч. се удари в камион. Загинаха трима души. Хюсеин Коджадаг - шеф в полицията, Абдула Чатлъ - наркотрафикант на хероин, и неговата любовница бившата Мис Турция Гонча Уз. Собственикът на Мерцедеса Едип Бучак, парламентарист от консервативната Партия на правилния път беше натрупал богатство от рекет, правителствени поръчки и търговия с наркотици. Катастрофата показа тесните връзки между турската мафия, полицията и политиците. Цялата четворка се връщаше от преговори за купуване на мрежа от казина. В същия хотел в Кушадъсъ, в който бяха отседнали, беше и тогавашният министър на вътрешните работи Мехмед Агар.

През април 1998 г. се появи парламентарно разследване за катастрофата в което се казваше, че цели 20 години турските спецслужби са финансирали крайно десните неофашистки оррагинации в това число и Сивите вълци и наркобандити. В доклада се появи и името на Абдула Чатлъ, който беше помогнал на Али Агджа да избяга от турския затвор през 1979 г., след убийството на журналиста Ипекчи като му беше дал фалшив паспорт. В доклада се казваше, че по онова време Чатлъ се е намирал на заплата към турското правителство.

И какво излиза? Че помощникът на Агджа е бил човек на правителството и получавал заповедите от нейните спецслужби, които пък са ги получавали от ЦРУ. Това означава, че Агджа се е ползвал от защитата и подкрепата на турското правителство.

Но какъв интерес имаше то да помага на Агджа?

Бекир Челенк, който дълго време пребиваваше в България след атентата, беше екстрадиран в Турция за трафик на наркотици и оръжие, където умря през 1985 г. от инфаркт. Този кръстник на турската мафия също беше сред обвинените в атентата срещу папата. Именно той, според прокуратурата, беше дал на Агджа 1,2 милиона долара. Но никога не беше изправен пред турски съд. Турция не се съгласи.

Негов съдружник беше Енри Аслан - сириец, собственик на вносно-износната фирма "Стимаб" в Милано, търговец на оръжие, с връзки с "Кинтекс". Но малко хора знаеха, че Арсан работеше и за масонската ложа Р-2.

Да се върнем към Агджа. Беше роден в предградието Малатия, откъдето е и Малатийската мафия. В средата на 70-те години Турция беше на ръба на гражданска война. Терористични групи организираха убийства и атентати. Агджа се присъедини към Сивите вълци, които бяха фашисти, антикомунисти, но и антикапиталисти. Искаха Турция от Средиземно море до Монголия, атакуваха комунистите, кюрдите и независими журналисти. "Имах симпатии и към Хитлер" - призна по-късно Агджа. Рудко ходеше на църква, пиеше алкохол и не беше религиозен фанатик. В Сивите вълци получи псевдонима Императора. Такива даваха на най-добрите.

На 1 февруари през 1979 г. пред дома си беше застрелян Абди Ипекчи, издател на либералния Милиет, известен журналист.

Агджа призна, че е стрелял. Беше арестуван и изпратен във военния затвор Картал - Малтепе. На 25 ноември 1979 г., облечен в униформа, избяга от този най-охраняван затвор. Няколко дни след това Милиет публикува писмото му, в което заплаши, че ще убие Йоан Павел II, ако не отмени визитата си в Турция. Папата я посети три дни след бягството на Агджа.

Но дали Агджа беше убиецът на Ипекчи? Пред съда той изтегли показанията си и каза: "Не съм убил Ипекчи, но знам кой го направи" и заяви, че ще го издаде на следващото заседание. Но успя да избяга. Появи се година и половина по-късно, за да стреля по папата. Странното беше, че избяга от затвора без една драскотина.

Ясно е, че Агджа беше забелязан или от някое разузнаване или е бил предложен на някое разузнаване като изпълнител. Започнаха да си го предават все по-нагоре.

След бягството от затвора Агджа напусна Турция. Пътуваше в Иран, Сирия, България, Рим, Цюрих, Виена, Майорка, Милано, Тунис. Похарчил беше над 50 000 долара. През 1981 г. беше в палто от камилска вълна, със златен Ролекс и скъпи костюми. През май 1981 г. зае стая 31 в пансионата Иса в Рим, на две крачки от Ватикана.

Най-странното беше, че папата прости на своя неуспешен убиец само четири дни след атентата, което не направи никога спрямо Антонов и не се извини за причинената му трагедия. През декември 1983 г. папата посети Агджа в килията в Ребибия. Разговаряха 20 минути. След това папата няколко пъти молеше президента на Италия да помилва атентатора. Накрая Агджа беше изпратен в затвор в Турция. Там е и сега.

Междувременно Майкъл Ледин се катереше все по-високо в йерархията на неоконсерваторите във Вашингтон. През 2001 г. беше един от съчинителите на фалшивите документи, че Ирак е купил уран от Нигер. Документите бяха фалшифицирани отново от SISMI. Публикацията се появи в италианската Panorama, която "случайно" е собственост на Берлускони. Публикацията послужи на Чейни, Ръмсфелд, Карл Роув, Харолд Род, Дъглас Фейт, Ричард Пърл, Пол Вулфовиц, Дейвид Вурмсер и, разбира се, на Буш, за оправдание на войната срещу Ирак.

Сега същата група съчинява нова "следа", този път срещу Иран.

Нищо ново. Едни и същи хора присъстват на сцената от 40 години и съчиняват различни следи, връзки, провокации и войни, ръководени от един и същ център.

Малко хора знаят, че популярният днес термин "пътна карта" за една или друга операция на Белия дом беше заимстван от Ледин от италианската мафия по времето на атентата срещу Йоан Павел II...

(Продължението следва)


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 138, November 2006
Сянката на III-та световна война
В обстановката в Близкия изток, която продължава да е предвоенна, настъпи рязка промяна. Този път тя се дължеше на ... К...
    Може наистина да ни призлее
Поредната шашкъния, наречена президентски избори, убеди и последните скептици, че най-голямата опасност за България са н...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com