Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Дадох бръснач на маймуните
12.2006

Изведнъж се навършиха 35 години, откакто присъствам в българската публицистика. В политиката съм от по-рано, по рождение, благодарение на родителите ми и осъзнаването (класово) в ранното детство, че има разлика между свинската мас, с която ни мажеха филийките, и френския гъши дроб, или между нашенския ерзац-марципан и швейцарския шоколад. Сравнението всъщност беше по индукция, тъй като и пастетът, и шоколадът липсваха в бедната следвоенна България.

Но тъй като имах щастието да работя в топ-журналистиката на България и Европа и да участвам, по един или друг начин, в топ-политиката на света, все някога количеството на натрупаните години и написаните материали трябваше да премине в качество, т.е. когато вече никой не се закача с теб като с цирея на задника на Айнщайн. Обикновено това е позицията на живия класик - никой не смее да го ругае, но всички очакват с нетърпение да вземе да се разкара завинаги. Ще ги разочаровам - през следващите 30 години имам намерение да удвоя постигнатото - качествено и количествено.

Може би именно заради това все по-често ме питат как е възможно толкова дълго да се работи с такова темпо. Отговарям, че за да се върви с времето, трябва да се пише не всеки ден, а всеки момент и инструментът винаги да е наред.

Така се случи, че моят беше наред и в най-невероятните условия, в каквито други журналисти вече никога няма да работят - насред пустинята в Намибия, заобиколен от бушмени (филмът за тях беше направен по-късно); на 3000 метра над морското равнище, в средата на 70-те години в Адис Абеба, когато освен за вестника предавах и за телевизията и заради липсата на кислород и смрадта на разлагащите се наоколо десетки трупове, се получаваше такава хипервентилация, че две думи не можеха да се изрекат; в най-затънтеното кътче на света - Лесото, където трябваше да уча местните хора как се работи с телекс; в залата за заседания на южнойеменското политбюро в Аден в средата на 80-те години, само няколко часа след като те се бяха изпоразстреляли до един, а мозъците им бяха по стените; в Кабул по време на предишната война, когато страшните болки от амебата щяха да ме ликвидират преждевременно; в Прага, където се напихме с Карлос (Чакала), за изненада на чехословашкото контраразузнаване; или пък когато за изненада на контраразузнаването на ЮАР, се срещнахме с шефа на военната организация на АНК Крис Хани, който молеше за оръжие... (Разбира се, вървях и по много VIP-червени пътеки, така че познавам нещата и от другата страна, но те не са толкова важни.)

Конфуций бил казал "прави онова, което обичаш, и няма да трябва да работиш." Без да знам тези думи, правех онова, което обичам, и работата никога не е тежала. Най-интересното е, че въпреки "номенклатурното" ми минало, винаги съм се борел за свободата на словото, заради което и тогава, и сега имах най-много досиета в по-специалните служби по света. Ще ги успокоя - няма да искам да ги чета, защото има опасност да умра от смях.

Има два свята - на медиите и на политиците, които се хранят взаимно, докато не се изядат един друг. При мен се получи симбиозата, заради което все още не съм изяден. Но добре е да се знае кой работи в медиите и кой им плаща. Същото е и с политиците - при които трябваше да стане като при социализма - най-напред обновление, а след това равновесие. Не се получи нито едното. Дано да я докараме до равновесие.

Ако написаните от мен статии можеха да са съдебни доказателства, всички правителства след 1989 г. би трябвало in corpore да бъдат изправени пред военен съд за национално предателство и разстреляни преди прочитането на обвинителния акт. Но всичко е все още пред тях. Горе главите. Поне първи ще видите надлитащите гарги.

Въобще стигнах до извода, че напоследък България се управлява от вампири, които трябва да смучат чужда кръв. По този начин "пролятата за България кръв" вече не е метафора и може да се измерва с литри, като водката. И ако искате да намерите добри вести, трябва да четете некролозите на политиците.

Неслучайно повечето от тях се правят, че не четат "Строго секретно", защото щели да си изцапат ръцете с "този вестник". Не им вярвайте. По-скоро трябва да са ми пожизнено благодарни, че им наливам нещо в празните кратуни. И изведнъж стана чудото - съдържанието на моите публикации, вероятно по телепатия, започна да прониква в мозъците на демократичните свободнопазарни управници (отляво и отдясно). Всички те черпят своите знания от "Строго секретно".

Всъщност би трябвало да се радвам, че храня с драматични примери идеите-фикс на появилите се преди 17 години политмаргинали. Пишехме за бандитския преход, още повече, че познавам всички негови участници, които трябва да ми платят, че не съм закачил физиономиите им на училищния стенвестник. Доказахме, че приватизацията може да се обясни само със суперкорупцията. Предупреждавахме, че по-нататъшното разгръщане на връзките между парите и властта ще доведе до олигархично правителство, т.е. до такава държава, в която богатите решават кой ще спечели изборите, а политиците пък избират бизнесмените, които трябва да забогатеят, и че от тази схема може да се пръкне само още по-силна бандитска олигархия.

Произвеждахме сигнали и предупреждения. В един момент се чувствах като човек, който е дал на маймуната бръснач да си поиграе. (Онова, което постигнахме в областта на по-голямата политика и геополитиката, не соча, тъй като в този контекст наистина няма смисъл. Добре все пак, че има хора, които разбират за какво става дума.)

Истина е обаче, че напоследък има обнадеждаващи признаци, че започваме да се отърсваме от кошмарните години и че новите спонсори си стягат куфарите. Започва поредна игра, която все е последна и все се оказва предпоследна. Преди това също трябваше завинаги да победим. Сега пък поставят "край на историята", което също е глупост. Защото нито една битка не е последна и нито един край не е на историята.

Но във всичко това има и положителни моменти. Докарахме я дотам, че вече никой не иска даже да плюе върху нас, камо ли да ни атакува, разграбва или поробва. Което означава, че въпреки всичко, укрепваме нашия национален суверенитет. Както виждате, всичко е въпрос на гледна точка.

Пожелавам ви да я намерите през новата 2007 година!


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 139, December 2006
Русия-САЩ: студени ядрени отношения
Какви ще бъдат последиците от евентуалните корекции в курса на Буш върху руско-американските отношения. Отговорът в моме...
    Провал на Кадафи, ЦРУ и MI-6
Появиха се нови факти, оборващи обвинението на Триполи срещу българските медици и разкриващи за пореден път политическия...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com