Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Кулиси на аферата Скарамелла-Проди
Парчетата от мозайката около Литвиненко-Скарамелла-Березовски-MI6-ЦРУ-Израел
03.2007

Всъщност аферата Литвиненко-Скарамелла-Березовски и някои спецслужби около тях започна преди няколко години, когато "Строго секретно", като единствено издание в света, разкри странни неща около работата на италианската "Комисия Митрохин".

За нас най-важен беше опитът на някакъв италиански десен журналист от Forza Italia Паоло Гуццанти, да реанимира "българската следа". Тъй като знаехме механизмите на предишните антибългарски провокации с Георги Марков и атентата срещу Йоан Павел II, започнахме по-внимателно да се вглеждаме в онова, което се подготвяше. Започнаха да се очертават познати елементи от стара конструкция, която в малко по-различна опаковка, подготвяше нова комплексна операция. Около нея постепенно се събираха познати играчи - английското разузнаване MI-6, италианското военно разузнаване SISMI и негови сътрудници (сред които някакъв италиански провокатор Марио Скарамелла), ЦРУ и директно Белият дом.

Знаейки логиката на тези съчинения очаквахме, че на определен етап всичко това ще бъде вписано в един общ сценарий с много по-голяма тежест и насоченост. Така и стана. Кулминацията беше смъртта в Лондон на руския дисидент Александър Литвиненко и неговото странно отравяне с радиоактивен полоний-210, въпреки че в сценария тази смърт едва ли е била предвидена. По-скоро му е била определена друга роля - в подготовката в Русия, Европа или в САЩ на огромна провокация, която да послужи като претекст за нова студена или гореща война.

След смъртта на Литвиненко тези сценаристи са в паника и не знаят как да излязат от собствения си капан. Стигна се до абсурди. В Скотланд ярд, най-напред засекретиха делото за Литвиненко, а след това го... прекратиха.

За България тази афера е не по-малко важна, отколкото за Русия, Англия, Италия или САЩ. Защото се готвеше реанимиране на така наречената "българска следа". От кого? По-долу ще разберете.

В началото ще припомним какво беше "Архива на Митрохин" и кой е този човек.

Василий Митрохин е бил 12 години архивар на КГБ и е успял да препише хиляди страници, които е изнесъл в чорапите или обувките и е укривал на дачата си. През 1984 г. Митрохин е бил пенсиониран. На 7 ноември 1992 г. той е прехвърлен от Рига в Лондон от английското разузнаване.

През 1996 г. Митрохин, заедно с англичанина Кристофър Ендрю, известен със своите връзки с MI5, започнали да работят над "Архива на Митрохин", чийто първи том излезе през 1999 г. (Митрохин е починал през 2004 г.)

Споменатата книга "Щит и меч. Архивът на Митрохин и тайната история на КГБ" е изследване на механизмите на съветската разведка. И веднага прави впечатление, че може да е била съчинена от архивите на MI-6, т.е. архивът на Митрохин да е архив на MI-6 и неговите разработки от времето на Студената война.

Книгата беше първият сигнал. Обърнете внимание, става дума за 1999 г. Само четири дни след излизането на "Архивът на Митрохин", на 20 септември 1999 г. римската прокуратура откри дело за съветската шпионска мрежа в Италия. Тогава стана ясно, че от началото на 1996 г. английското разузнаване е давало данни от "архива на Митрохин" на съюзническите разузнавания на държавите от НАТО, в това число и на Италия.

Но какво са получавали тези служби. Обърнете внимание. Английските документи са известни с названието "Досието на Импедиан" (приетото на Запад название на обработените от английското разузнаване листчета на Митрохин, от името на шефа на отдела, занимаващ се с това - Импедиан). Именно "досието Импедиан" е било използвано от италианската парламентарна "Комисия Митрохин" начело с Паоло Гуццанти.

Да обясним още веднъж - италианците са работили с досие, което им е било представено от англичаните. Те са чели някакви разработки, написани от англичаните на английски, никой от тях не е видял нищо, написано от Митрохин на руски език, или изнесено от него от КГБ. Италианските спецслужби не са извършили собствено разследване, въпреки че в предадените им от англичаните на английски език досиета са присъствали 261 италианци, "въвлечени в съветската агентурна мрежа". Никой от италианците не се е виждал с този Митрохин, въобще този човек не е виждан от никой. Никой не е виждал поне един негов оригинален документ, което означава, че никой не знае дали реално английското разузнаване разполага с такива документи или пробутва свои съчинения.

Това означава, че "Архива на Митрохин" е или пълна измишльотина или поредна провокация на англичаните и италианците. Италианците са получили не руското, а английското досие. Англичаните са дали на италианците "досието Импедиан", но никой не е видял първоизточника.

В италианската "Комисия Митрохин", създадена през април 2002 г., наред с Гуццанти работеше и печално известният от процеса срещу Сергей Антонов съдия-следовател Фердинанд Импозимато. Тогава за първи път се появи и името Марио Скарамелла, работещ като "експерт" за "Комисията Митрохин". Вътрешната насоченост на тази комисия в Италия беше ясна - Берлускони искаше да я използва срещу левия си опонент Романо Проди под претекста, че е бил агент за КГБ по време на Студената война. Това обвинение трябваше да бъде скалъпено от Гуццанти, Скарамелла, и от избягалия от Русия Литвиненко, който трябваше да "потвърди", че в КГБ бил чул, че говорят, че Проди е агент на КГБ.

За да бъде работата на тази комисия още по-убедителна, те решиха да реанимират "българската следа" и да я представят в още по-широк обхват - българските специални служби, КГБ, Щази и още всеки за когото са се сетили. Импозимато и Гуццанти направиха нова "експертиза" на стрелбата на "Свети Петър" на 13 май 1981 г. и "доказаха", че на мястото на атентата е бил и Сергей Антонов, въпреки че тези снимки бяха отдавна анализирани и там нямаше никакъв Антонов.

Не ги интересуваше, че Йоан Павел II сам свали обвиненията срещу България, което отново постави въпроса, кой и защо стреля по него като следите пак водят към ЦРУ и неговите филиали Сивите вълци, Propagande Due, Gladio, масоните и двете банки на Ватикана и "банкера на Господа" Роберто Калви.

Но Импозимато, Гуццанти и Скарамелла продължиха да се ровят в архивите.

Ще припомним и една друга причина за продължаващата тревога на Запад. След 21 години разследване в Лондон беше доказано, че Роберто Калви, "банкерът на Господа", италианският финансист, чийто труп беше намерен да виси под моста Blackfriars, в Лондон на 18 юли 1982 г., т.е. една година след атентата срещу папата, е бил убит от мафията и масоните от Propaganda Due заради финансови злоупотреби, а не се е самоубил, както гласеше официалната версия. Калви работеше с тогавашния шеф на IOR - архиепископ Пол Марчинкус, който беше "човекът" на ЦРУ във Ватикана. Калви беше и член на Р-2, чийто шеф - 82-годишният Личо Джели, беше осъден на 8 години затвор заради ролята му в колапса на Banco Ambrosiano.

Зад сцената се кръстосваха амбициите кой да контролира Ватикана с неговите пари и един милиард католици, около които циркулираха много разузнавания. Битката беше за бъдещето и парите на света.

Banco Ambrosiano и ватиканската банка IOR заедно вършеха финансови престъпления. Заради тези проблеми най-напред беше ликвидиран Йоан Павел I. Дойде Йоан Павел II, който наследи проблемите. В началото на 1981 г. Калви вече го заплашваше. Истинските организатори на атентата бяха пред огромна опасност - да загубят пари и влияние. Потърсиха турската мафия. 23-годишният турчин Мехмед Али Агджа стреля по папата. След това дълго мълча. Знаеше, че ако проговори ще бъде ликвидиран от италианската мафия в затвора. Когато проговори заяви, че е действал по поръчка на тайните служби на България. Сценарият вече беше съчинен. В него се включиха сътрудниците на ЦРУ - Пол Хенци, Клеър Стърлинг, Майкъл Ледин и Франческо Пациенца.

Да припомним кой всъщност беше Майкъл Ледин, който почина неотдавна. Повечето американци въобще не са чували за него, въпреки че онова, което Буш-младши прави е в голяма степен "заслуга" на Ледин. За да стигне до такава позиция, той трябваше да работи за клана Буш 40 години.

Академичната кариера на Майкъл Ледин свърши още през 1972 г. когато му отказаха докторат на Университета "Вашингтон" в Сент Луис заради плагиатство. През 70-те години започна да работи като журналист в Италия например за Il Giornalе Nuovo и кореспондент на американския The New Republic, което само по себе си беше интересно, тъй като Ледин е с еврейски произход, но беше на крайни неофашистки позиции.

Ледин беше дълго време асоцииран със CSIS - Center for Strategic and International Studies, и беше един от основателите на JINSA - The Jewish Institute for National Security Affairs.

По онова време Италия беше във фокуса на работата на ЦРУ заради силната позиция на комунистическата партия. Американците работеха с италианското военно разузнаване SISMI, парамилитарната организация, създадена от структури на НАТО - Gladio, с масонската ложа Propaganda Due, водена от неофашиста Личо Джели, която готвеше преврат в Рим и беше завладяла изцяло финансите на Ватикана чрез IOR и Banco Ambrosiano. Тези структури в Турция работеха със Сивите вълци, които се контролираха от ЦРУ и израелския Моссад в трафика на цигари, оръжия и наркотици.

В Италия Ледин работеше и с Клеър Стърлинг, която по внушение на ЦРУ пусна първата информация за "българската следа".

През 1980 г. Майкъл Ледин започна да работи с Франческо Пациенца, служител на SISMI и оперативен работник на Propaganda Due. Според тогавашни информации Пациенца се беше срещнал с Ледин през лятото на 1980 г., като агент на SISMI, работещ под прикритие в ООН в Ню Йорк. Появи се опасен тандем.

По-късно, през 1985 г., Пациенца беше осъден в Италия за криминална дейност и връзки с терористите. Оказа се, че той е фалшифицирал информацията за взрива на гарата в Болоня, за да се пренасочи вниманието от Gladio и Р-2.

По това време Майкъл Ледин беше идентифициран като агент на SISMI, вербован от Пациенца.

При администрацията на Роналд Рейгън и Буш-старши Ледин се изкачи още по-високо, като беше съветник на държавния секретар Александър Хейг и играеше активна роля в Иран-Контра, и, разбира се, в "българската следа".

Ледин беше с псевдоним Z-3 и парите бяха изпращани на негова сметка в Бермудите, призна по-късно Франческо Пациенца.

Ледин циркулираше и около ЦРУ и стана неофициалната връзка между Хейг и генерал Джузепе Сантовито, директорът на SISMI.

Франческо Пациенца през 1985 г. беше осъден по обвинения, в това число за фалшифициране на информацията за брата на Джими Картър.

Ледин не беше никога обвинен в никакво престъпление, но беше основен помощник на Пациенца.

По време на разследването на убийството на Алдо Моро, Ледин беше посочен като един от организаторите на това престъпление. Тогава беше изведен от Италия от сътрудници на италианските спецслужби. До смъртта си беше директор на института за американско предприемачество - American Enterprise Instituse. В съседния на неговия кабинет работеше жената на вицепрезидента Чейни, а в Държавния департамент, под негово ръководство работеше сегашната жена на президента на Украйна Виктор Юшченко - Екатерина Клер-Чумаченко, която при Ледин отговаряше за връзките с... талибаните, а сега за връзките на Юшченко с ЦРУ.

Но да се върнем към началото на 80-те години. Най-важно за нас е участието на Майкъл Ледин, Пациенца, SISMI, масоните от Р-2 в съчиняването на "българската следа" през 1981 г. Това беше една огромна дезинформационна кампания по поръчка на силите, за които работеше и Ледин. Той и Пациенца бяха нейното острие. С Роналд Рейгън, току-що инсталиран в Белия дом, "българската следа" правеше перфектна студеновоенна пропаганда. Имаше само един проблем, тя не беше вярна заради една проста истина - контролираните от ЦРУ турски Сиви вълци нямаха нищо общо с българските комунисти.

Единственият източник за "българската следа" беше Мехмед Али Агджа, патологичен криминалист, лъжец и умствено недостатъчен. Вторият беше споменатият Франческо Пациенца, агент на SISMI. Именно при него Агджа се "издъни", което остана тогава незабелязано, въпреки че тогава убиецът за първи път не лъжеше.

Пациенца участваше във всички истории, в които участваше и Ледин. Заради това и за да не проговори, той е в затвора от 20 години и повечето документи за неговия процес са засекретени. На 10 март 2005 г. Пациенца изпрати меморандум от 66 страници от затвора в Ливорно до посолството на САЩ в Рим. Изпрати и дълго писмо до Кондолиза Райс, на което тя не отговори. Едва ли ще го направи, защото Пациенца е вторият ключ към "българската следа" може би по-важна и от Ледин.

Освен работата си в SISMI, Пациенца участваше и в Р-2. Чрез масоните във Ватикана те бяха постигнали пълен контрол над Ватикана.

Сега ще припомним какво ставаше във Ватикана в началото на 80-те години. Апостолската столица беше арена на жестока задкулисна битка. Ставаше дума за огромни финансови престъпления, извършени от Р-2, мафията, Личо Джели и Роберто Калви в Banko Ambrosiano и IOR. Това беше битка с масоните, проникнали в него и в най-близкото обкръжение на новоизбрания папа Албино Лучани - Йоан Павел I, който беше папа само 33 дни. Йоан Павел I беше убит от масоните, защото искаше да изтръгне ватиканската банка от мафията и да разкрие огромните корупционни афери. Той се запозна и със списъка на 150-те масони сред кардиналите, архиепископите в свободната масонерия, в това число в Р-2 и с други тъмни истории.

Но на 29 септември 1978 г. в 4,45 часа сутринта Йоан Павел I беше намерен мъртъв в своите покои. Държавният секретар, кардинал Виьо, наложи пълно ембарго върху информацията, докато убийството не беше прикрито. Вероятно Йоан Павел I беше отровен вечерта, въпреки че диагнозата беше инфаркт от голяма доза лекарство срещу кръвно налягане. Една година по-късно, след избирането на Карол Войтила през октомври 1978 г. за папа, кардинал Виьо също умря.

Това беше фонът на предстоящия атентат срещу Йоан Павел II.

Написаното дотук ще допълним с неизвестни или отдавна забравени подробности за самия атентатор Али Агджа - роденият през 1958 г. турски терорист от Сивите вълци, който през пролетта на 1981 г. беше осъден на доживотен затвор за опита си да убие Йоан Павел II. В последния ден на-процеса той каза: "Винаги говоря истината, но не казвах, че това е абсолютната истина."

Но кой манипулираше Агджа?

Той се отказа от своите показания в съда, като обясни, че подробностите на българите е знаел от вестниците. След това призна, че "българската следа" е била измислена от агент на италианското военно разузнаване SISMI. Познайте кой? Франческо Пациенца, който по онова време работеше с другия съчинител на следата Майкъл Ледин. Пациенца наистина посещаваше Агджа в затвора. Но малко хора тогава обърнаха внимание на един важен момент. Как Агджа, може би за първи път, каза истината в съда в един особен момент. Защитата на българите точно питаше кой в затвора е напълнил главата на Агджа с тези информации за българите. Съдията, когото адвокатът с този въпрос прекъсна, извика ядосан: "Ablia Pazienza, моля за спокойствие, позволете ми да си свърша работата."

- Пациенца - каза Агджа, който не схвана за какво става дума. И за първи път си призна. Подробностите за българите му бяха давани от агента на SISMI Франческо Пациенца.

Разбира се, Пациенца отрече, че е посещавал атентатора в затвора. Но веднага след това самият беше изправен пред съда и пратен в затвора, за да мълчи.

Най-странното беше, че папата прости на своя неуспешен убиец само четири дни след атентата, което не направи никога спрямо Антонов и не се извини за причинената му трагедия. През декември 1983 г. папата посети Агджа в килията в Ребибия. Разговаряха 20 минути. След това папата няколко пъти молеше президента на Италия да помилва атентатора. Накрая Агджа беше изпратен в затвор в Турция. Там е и сега.

Междувременно Майкъл Ледин се катереше в йерархията на неоконсерваторите във Вашингтон. През 2001 г. беше един от съчинителите на фалшивите документи, че Ирак е купил уран от Нигер. Документите бяха фалшифицирани отново от SISMI. Публикацията се появи в италианската Panorama, която "случайно" е собственост на Берлускони. Публикацията послужи на Чейни, Ръмсфелд, Карл Роув, Харолд Род, Дъглас Фейт, Ричард Пърл, Пол Вулфовиц, Дейвид Вурмсер и, разбира се, на Буш, за оправдание на войната срещу Ирак. Сега същата група съчинява нова "следа", този път срещу Иран.

Нищо ново. Едни и същи хора присъстват на сцената от 40 години и съчиняват различни следи, връзки, провокации и войни, ръководени от един и същ център.

На този фон трябва да се анализира и италианският провокатор Марио Скарамелла (виж предишните два броя на "Строго секретно"), който може да се окаже върха на айсберга на огромна международна мрежа за ядрен оръжеен трафик. Скарамелла беше арестуван от италианската полиция в Неапол след като се върна от "медицински преглед" в Лондон след убийството на Литвиненко, с когото се беше видял в деня на предполагаемото отравяне на руснака. Едновременно се води и следствие срещу Скарамелла като експерт към "Комисия Митрохин", че са наклеветили Романо Проди, че е бил агент на ЦРУ.

Скарамелла е един от онези типове, които често се появяват в италианския политически и криминален живот. Човек с фалшива биография и лъжливи връзки. Италианците наричат тези хора millantatore di credito, някой, който лъже, че знае много повече и че е свършил много повече, отколкото реално е направил. Това по принцип се счита за престъпление в Италия и обикновено се появява при процеси за измама. Скарамелла твърди, че е бил вербован преди няколко години от ЦРУ, за да разработи връзките между южноамериканския наркотрафик и руските служби. Твърди, че е завършил образование в Англия, Белгия и Франция без да посочи къде. Че е преподавал в университета в Неапол, където не са чували за него, и в американски университети, които не съществуват.

Единственият неоспорим елемент в биографията на Скарамелла е, че през последните 3 години беше платен консултант към италианската "Комисия Митрохин", като задачите му са били възлагани от Паоло Гуццанти. След като Берлускони взе властта през 2001 г. превърна тази комисия в средство за елиминиране на опозицията. Гуццанти е наел Скарамелла, за да "осигури" необходимата информация. Но Скарамелла се превърна и в източник на много сериозни проблеми. Той съобщи, че руснаците са инсталирали антена на Везувий, която може да активира ядрените ракети в потопената съветска подводница на дъното на Неаполския залив. След това, заедно с Гуццанти, твърдеше, че е трябвало да бъде убит от някакви украинци, превозващи оръжие в ТИР, като оръжието май е било от България.

Но интересът на Скарамелла към ядрените продукти е свързан с бизнеса, който той прави със своята Програма за защита на околната среда от престъпления (ЕСРР), която се оказа една малка стаичка в Неапол, празна кутия, която му дава правото на визитна картичка и внушително звучаща фирма.

За да осигури исканите сведения за Гуццанти, Скарамелла се беше свързал с Литвиненко, който заяви, че Проди е "бил агент на КГБ", което от подслушаните негови разговори с Гуццанти, се оказа измислица.

Междувременно друг избягал агент на КГБ Олег Гордиевски разкри, че Скарамелла го е преследвал две години, за да направи лъжливи изявленията, че Проди и други италиански политици са били агенти на КГБ и че става дума за патологичен лъжец и луд човек. Накрая Гордиевски се е свързал с MI-6, за да го предпазят от Скарамелла.

В по-широката схема Скарамелла беше използван като човек, който може да потвърди, че Литвиненко е бил убит по заповед на Путин. Скарамелла, чрез Литвиненко, е имал връзка с избягалия в Лондон руски магнат Борис Березовски, който пък имаше бизнес с Нийл Буш, най-младият брат на президента Джордж Буш. Администрацията на Буш имаше връзки и с фалиралата руска нефтена компания ЮКОС на Михаил Ходорковски. Двама от заместниците на Ходорковски - Михаил Бродно и Владимир Дубов, избягаха в Израел през 2003 г. и бяха официално приети от Джордж Буш в Белия дом на 2 февруари 2005 г., въпреки че за тях има заповед за арест в Русия. През ноември 2003 г. контролът на дела на Ходорковски в ЮКОС премина към Джейкъб Ротшилд, от английския клон на клана Ротшилд.

Какво е мястото на Скарамелла в тази паяжина не е ясно. Той се е срещнал с Литвиненко на 1 ноември 2006 г. в Лондон, след което руснакът започна да умира.

Литвиненко и Скарамелла са имали връзки и с друг човек на Ходорковски - Леонид Невзлин, който е в Израел и оттам ръководи група, действаща срещу Путин, въпреки че и той трябва да бъде арестуван по обвинения в Русия за убийство и финансови престъпления.

Проникването на организираната престъпност от израелско-руската и чеченската мафия и от италианската Камора в агенциите за опазване на околната среда е идеалната позиция за транспортиране на радиоактивни материали по света.

Връзките на Скарамелла с американската държавна агенция за околната среда - ЕРА, са особено важни, тъй като тя има достъп до космическата наблюдаваща географска информационна система на NASA-GIS, с която се знае къде на цялата планета се намира всяка "опасна" стока във всеки момент. Няма да е изненада, ако се окаже, че полоний-210 е дошъл от тази група. ЕРА разполага с база-данни, която може да идентифицира подозрителни пратки или транспорти.

Скарамелла е свързан с цял спектър контрабандни операции и десни политици. През 2004 г. той се установи в Сан Марино, където ЕСРР се представи като постоянна междуправителствена конференция с ротационно президентство. През Сан Марино вероятно минаваха операциите на израелско-руската мафия с ядрени материали. Некоронованият "капо" на американската мафия - Марк Рич, има щаб-квартира в Цюрих, където действат и основните оператори и агенти на израелско-руската мафия.

През май 2002 г. Скарамелла е присъствал на секретна среща на италианските спецслужби в Приверно - южно от Рим, с Франко Фратини - министър на сигурността на Силвио Берлускони, Марио Мори - шеф на SISDE, и Николо Полари - директор на военното разузнаване SISMI. Неотдавна Полари беше уволнен и е следствен за ролята му в отвлечения от ЦРУ от Италия египетски имам Абу Омар в Милано през 2003 г.

Скарамелла е имал връзки с оперативния шеф на отвличането Робърт Селдън Лейди, предполагаем резидент на ЦРУ в Милано. Лейди и неговите хора са издирвани от италианските власти. През 80-те години Лейди участваше активно в операцията Иран-Контра в Централна Америка, ръководена от Буш-старши, в която участваше и тогавашният губернатор на Арканзас - Бил Клинтън. Лейди беше свързан и с фалшификата за покупките от Ирак на "жълт кейк" от Нигер, като документите бяха подготвени от италианската SISMI.

Лейди напусна ЦРУ през 2004 г. и Италия - през 2005 г., и сега се предполага, че е в Хондурас, където работеше през 80-те години заедно с Оливър Норт, Чорбанифар и Майкъл Ледин.

Отравянето на Литвиненко в Лондон на 1 ноември беше само една седмица преди изборите на 7 ноември за Конгреса на САЩ. Това може да подсказва много по-голям заговор, ако Скарамелла и Литвиненко са участвали в контрабанда на радиоактивни материали за предвижданата в САЩ "ноемврийска изненада", т.е. огромна провокация, този път с ядрен взрив, която би трябвало да повлияе върху изборите през ноември.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 142, March 2007
Евентуални атаки от съседни държави
Доста експерти предполагат, че ударите по Иран ще бъдат нанесени от шест авиационни групи, едновременно или поетапно.В п...
    Русия навлиза в "Операция 2008"
Владимир Путин стана президент в резултат на "Операция наследник 2000 г.". Много нейни детайли не са известни. Но едно н...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com