Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Станах и на 60 години
06.2007

Хубавите и лошите неща идват неочаквано. Такова е сполетялото ме съчетание - моята 60-годишнина. 60 години? Минаха като един миг. Имаха хубави и лоши страни. Хубавите са, че не трябва да ги повтарям и че в тях и аз може би имах своите "5 минути на славата". Лошото е онова, което предстои след тези 60 години. Казват, че е като последната, с извинение, "говняна" хокейна третина. Но все пак е третина, а не игра до първи гол. Дали ще я изкарам?

Някога Ванга ми даваше 77 години. Дано е познала. По генетична линия нещата са смесени - има и столетници, и отпътували рано. За съжаление, сред последните беше и баща ми, заради доживотния затвор, предписан му от татенцето на гостуващия у нас мадридски бандит. Използвам случая да се поклоня на всички пострадали от онзи варварски режим. И майка ми не беше глезена от него. Всъщност семейният ни музей е почти готов. Надявам се в него да се намери малко място и за мен, въпреки че не пожелах да ставам по-голяма публична личност, отколкото съм сега. Публични личности у нас са хората, които публично живеят в този публичен дом.

Ако той беше нормална държава сега щяха да ми изсипят чувал с отличия и награди. Но държавата не е нормална, а наградите получих по-рано. Все пак, по настояване на сътрудниците ми, тук се публикува и кратка моя биография само като илюстрация на онези няколко поколения, които имаха възможност за невероятно социално, интелектуално и лично усъвършенстване на спуснатата от бога на всеки от нас енергия.

60-годишнината съвпада с 35-годишнината от присъствието ми в българската публицистика. В политиката съм от рождение, благодарение на осъзнаването (класово) още в ранно детство, че има разлика между филийката с мас и швейцарския шоколад. Няма отърване от класовата борба.

Имах и шанса да участвам в така наречената топ-журналистика не само в Европа. И все някога количествените натрупвания трябваше да преминат в качество, т.е. когато с теб никой не се закача като с цирея на задника на Айнщайн. Обикновено това е позицията на живия класик, когото никой не ругае, всички му подражават и хранят откровената надежда, че ще отпътува завинаги по-бързо.

С това е свързан и друг въпрос, който ми задават - как е възможно толкова време да се работи с такова темпо. Отговорът е, че трябва да се прави онова, което се обича, за да не се работи. Същото се отнася и за професурата ми. Има хора, на които не се харесва, защото, за разлика от други професори, разбират какво им обяснявам.

Питат ме и защо не се кандидатирах за президент. Отговарям с думите на Стайнбек, останали в главата ми за един от неговите герои, че е бил толкова гениален, че ако е бил поискал, е щял да стане президент, но не е поискал и не е станал. Или по-просто - само аз липсвах в този бардак. И защо да се бутам в избори, които станаха идиотизмометър, т.е. инструмент за измерване на нивото на идиотизма в тази страна.

На тази тема беше посветено и интервюто, което тези дни дадох на няколко западни издания и агенции, което ще публикувам в следващите броеве. Тук само ще резюмирам някои от отговорите си:

  • През последните години България се управлява от вампири, които трябва да смучат чужда кръв, измервана в хектолитри, като водката, и в която добрите вести са некролозите на политиците и бандитите.
  • Ако българите знаеха какво ги очаква след 10-и ноември 1989 г., щяха да се стекат в Бояна и да молят Живков да не прави глупости с оставката, след това щяха да тичат до Народното събрание и да накарат Джуров да докара танковете и да гръмне по струпаните отсреща демократични олигофрени, след което щяха да отидат доброволци в Берлин, но не да свалят Стената, а за да я направят по-висока от Китайската.
  • Днес България е оазис на пълното безумие и се полагат всички усилия да остане такава. Тя обаче не е изолирано явление, а част от системната криза на целия западен и атлантически модел. Стигна се до най-голямата безсмислица - парите да са по-важни от хората, въпреки че хартийките не представляват никакво богатство. Парите убиват човечеството в буквален смисъл. Но това повече не работи. Хората вървят към система, в която парите ще са само инструмент за постигането на социални и морални цели. Сегашната повече не може да съществува. Край на вечеринката.
  • Заради това вярвам, че ще успеем да се изтръгнем от властта на глупостта и да се върнем към властта на разума.

На въпроса за сравнението между социализма и капитализма отговорих, че социализмът все пак беше електрификация и власт на народа, а това сегашното са сметки за ток, които народът не може да плаща.

Зададоха ми и по-наивен въпрос, "как все още съм жив", с което показват непознаване на демокрацията в България. Въпросът съдържа презумпцията, че човек като мен не може да съществува в нея. Обратното. Аз съм доказателство, че я има - щом Иванджийски може да пише такива неща, значи България е супердемократична държава. Което не пречи да съм най-разработваният българин от политическата полиция след 1990 г. Имат обаче още да работят, защото едновременно съм и българинът с най-много досиета по света. Но това не означава, че съм работил за службите - разузнаването и контраразузнаването, както твърдят някои игноранти, които не разбират нещата. Отговорът е елементарен. Бях висша партийна номенклатура и взаимоотношенията ни бяха точно обратните. Но всички работехме заедно за България. Разбира се, изпълнявах задачи на Политбюро и Секретариата. Нямаше нужда да тичам по управленията, защото те сами идваха при мен - американци, руснаци, англичани, чехи, поляци, германци, занзибарци. В това отношение си приличаме например с Евгений Примаков (без разликата в произхода). Все пак бях кореспондент на "Работническо дело" в чужбина почти 15 години.

Що се отнася до службите, си спомням думите на бай Петко Петков, работил за Коминтерна и интербригадист, мой поръчител за партията, който ме учеше на някои основни хватки. "Момче, ако си внимателен, след години само с един поглед ще разбираш кой за кое разузнаване работи." Стигнах по-далеч. С половин поглед разбирам кой е кретен.

Неслучайно Живков през 1994 г. ме потърси, за да му напиша онова прословуто интервю, в което той нарече Горбачов "предател и политизтърсак".

Що се отнася до сегашните демократични недоразумения, на тях им е необходима виагра за умствената импотентност и трябва да са ми доживотно благодарни, че им наливам нещо в празните кратуни. Ще припомня, че идеята за геополитическия неутралитет на България се роди в политическите среди около мен още през 1995 г. и ако бяха послушали, днес съдбата ни щеше да е по-различна.

Напоследък обаче не пиша интервюта, а ги давам. Това има и положителна страна, защото с отговора на "какво се случи и кой е виновен" има шанс да се отговори и на "какво да се прави". Този въпрос е по-важен.

Ако сега чакате някаква сентенция за смисъла на живота, не се сещам нищо, освен думите на една песничка, че "животът е като новела - онзи ден детско небе, вчера бяло було, утре бели коси, и няма на кого да се оплачеш."

Заради това, внимавайте. Имате мозъци и отговорността за тях е изцяло ваша. Време е да събирате камъните. И ще извикате: "Страж, колко е часът? А той ще отговори: "Все още е нощ, но вече съмва."


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 145, June 2007
Кой Елцин всъщност беше погребан
Погребението на Борис Елцин се съпровождаше от един въпрос: "Кой Елцин всъщност беше погребан." Той се дължеше преди вси...
    Кой е главният редактор на "Строго секретно"
Известният публицист и политик Красимир Иванджийски е роден на 15 юни 1947 г. Доайен на съвременната българска публицист...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com