Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Основните централи на световния шпионаж
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Жив ли е Робърт Максуел
Ако е така, сега би трябвало да е на 85 години
04.2008

Преди 16 години, на 4 срещу 5 ноември 1991 г., английският магнат Робърт Максуел - на 68 години, беше намерен мъртъв в атлантическите води до Канарските острови. Няколко часа по-рано екипажът на яхтата му Lady Chislaine съобщи, че той е изчезнал.

Смъртта му предизвика потоп от догадки, сред които най-странната беше дали Максуел наистина е умрял или смъртта му е поредна мистификация.

И в миналото в "Строго секретно" задавахме въпроса, дали Максуел е умрял, дали обстоятелствата за смъртта му отговарят за истината и ако не е така, кой всъщност беше погребан в Йерусалим.

За последен път зададохме този въпрос през февруари 2005 г. във връзка с публикациите на британския журналист Гордън Томас, който отдавна следи съдбата на Максуел в книгите си "Шпионите на Гидеон" и "Убийството на супер шпионина Робърт Максуел". В тях Томас написа, че, според информация от висше равнище в израелското разузнаване, именно Моссад е ликвидирал Максуел, като група от четирима израелски командоси са свършили това на 4 срещу 5 ноември 1991 г. на яхтата му Lady Chislaine, плаваща до Канарските острови.

Но веднага се появяваше въпросът, защо Моссад, който така ревниво укрива своите операции и престъпления, изведнъж си признава на Гордън Томас, че е ликвидирал своя най-добър агент Максуел. И даже обясняваше по какъв начин е станало това.

Според публикации на Томас, на 4 ноември 1991 г. двама души от изпратената от Моссад група, която с моторница е преследвала яхтата на Максуел, са се качили на нея. Единият е инжектирал въздух във врата на Максуел, който е умрял след секунди и е паднал във водата. В следваща своя публикация Томас обаче твърди, че е била инжектирана "парализираща отрова" и т.н.

Така или иначе, вероятно това е оправданието, защото в дробовете на намерения труп не е имало вода или морска сол. Значи, той не се е удавил, а е умрял още преди падането във водата, което натрапваше въпроса, дали Максуел е бил убит или вместо него не е бил погребан някакъв друг труп, например на известния му двойник, докато самият Максуел вече се е намирал далеч (може би в Латинска Америка или в района на Кейптаун в ЮАР, за което споменава шведската стюардеса на яхтата му, спомняйки си, че той се е хвалил, че си е купил "място в Южна Америка" в случай, че "нещата тръгнат на зле").

Така, от перспективата на времето, ставаше все по-ясно, че официалната версия за смъртта на Максуел и нейната "интерпретация" от журналисти като Гордън Томас е пълен нонсенс.

Ако се направи опит за анализ на мистериите, съпровождащи смъртта на Максуел, нещата могат да се насочат в най-изненадващата посока:

  • защо Максуел изведнъж е тръгнал със своята яхта без обикновения си екипаж и без предупреждение;
  • защо е променил курса след като се е срещнал с някой в хотела Reid в Мадейра;
  • с кого се е срещнал в Абона и защо след това е отплувал източно от Гран Канария;
  • защо в първата аутопсия испанските патолози описваха неговото тяло като "атлетично с кафява коса", въпреки че Максуел беше дебел и отпуснат и неговата побеляла коса беше боядисвана на черно;
  • защо Максуел, който пиеше няколко бутилки алкохол всеки ден, не беше пил абсолютно нищо онази нощ, според аутопсията;
  • ако е имало инцидент и е паднал от яхтата във водата, защо нямаше сол в дробовете му, което означаваше, че е умрял още преди падането;
  • защо пръстовите отпечатъци и зъболекарските записи не бяха представени към аутопсията, за да докажат, че това е именно Максуел;
  • каква беше втората моторна яхта, която местните рибари бяха забелязали в района във време, когато големи яхти обикновено не се движат там;
  • защо тялото му беше намерено сравнително недалеч до брега, въпреки че течението би трябвало да го отнесе по посока на Америка;
  • защо Максуел беше погребан в Израел, а не в Англия.

Ясно е, че Максуел не е умрял от случаен инцидент през онази нощ. Може да е бил убит. Имаше хиляди врагове, желаещи да го ликвидират. Беше обвинен, че е водещ агент на Моссад, че се занимаваше с търговия на оръжие, че беше близък приятел с комунистическите лидери в Източна Европа и с водещи мафиоти на Запад. Или на някой от екипажа беше платено да го убие? Или пък втората яхта, забелязана наблизо, е изпратила лодка, за да достави убийците на борда. Но откъде те са знаели, че той внезапно ще промени курса си около Гран Канария? Това обаче може да бъде обяснение за малкия белег, намерен при аутопсията зад ухото му, който може да е фаталната инжекция, убила Максуел преди да падне в океана?

Но никой не може да обясни необичайното поведение на Максуел през онези дни. Когато целият му бизнес се разпадаше, той изчезна за дълъг уикенд без никаква прислуга или помощници. Изведнъж стана очарователен за всички, въпреки грубиянския му характер.

И какви бяха тези мистериозни срещи в Мадейра и Абона? Изведнъж ноторичният алкохолик Максуел престава да пие, слиза на брега сам, отказва да обядва на яхтата, като че ли не иска никой от екипажа да го види, а друга бърза и луксозна яхта се намира в близост до неговата около Гран Канария.

След смъртта на Максуел стана ясно, че си е купил гробен парцел на Маслинения хълм в Йерусалим. Имаше застраховка живот в Лойдс за 20 милиона лири и беше оставил инструкции за семейството след смъртта му да бъде погребан в Израел. Тъй като смъртта му настъпи извън английската юрисдикция и тъй като той изчезна във вторник, семейството му трябваше да взима бързи решения, за да може да бъде пренесен до петък в Йерусалим.

И колкото повече се трупаха такива въпроси, толкова по-силно беше подозрението, че човекът, който беше умрял онази нощ, не беше Робърт Максуел, който все пак беше реалист и добре знаеше, че играта му свършва и че по някакъв начин трябва да се измъкне от пропастта. Последното нещо, което би понесъл, би било презрението на английската финансова върхушка, която не го понасяше, а той ги считаше за най-лесните хора за ограбване докато те не откриха, че с неговите фирми е завлякъл стотици милиони лири. Вероятно приятелите му от Моссад, за които той отдавна работеше, му помогнаха да си купи гроба. Това му даваше възможност да бъде погребан на "свещената земя" и тялото му никога да не бъде ексхумирано.

Когато дойдеше моментът да изчезне, все пак би трябвало да има труп, за да се предотврати издирването му от Интерпол. Неизбежният избор би бил един от двойниците на Максуел. Не се знае дали имаше само един или няколко двойника, но така или иначе, трупът най-напред трябваше да бъде намерен и след това разпознат от жената на Максуел - Елизабет.

Така стигаме до другата версия - че на Максуел помагаше група бивши служители от Моссад и ЦРУ, които си вършеха работата...

...За първи път Максуел ги потърси през юли. Мълвата беше, че един от световните магнати има проблеми. Тогава при Максуел се появи един човек, да го наречем Робин, с когото обсъдиха възможностите да изчезне при очертаващите се извънредни обстоятелства. Максуел имаше двойник, когото използваше от години. Той беше също така едър, но много по-строен от своя патрон - черен колан, непиещ, подреден живот за 100 000 лири годишно.

Максуел трябваше не само да изчезне. Той искаше трупът му да бъде идентифициран извън всякакво съмнение, за да може да живее спокойно.

Към ноември 1991 г. ситуацията му вече беше непоправима. И сценарият с неговата смърт беше пуснат в действие. Максуел беше погребан в Йерусалим с държавни почести. (На неговото погребение присъстваше и Андрей Луканов. И някои други още по-интересни хора.) От аутопсията беше съобщено, че Максуел е умрял от инфаркт. Неговата вдовица разпозна тялото. Той беше погребан бързо, като евреин. Но беше погребан двойникът, докато Максуел вече пътуваше към Южна Америка или Южна Африка като още на втората яхта към промяна на физиономията му пристъпи опитен хирург.

Но преди това, в началото на октомври 1991 г. Максуел потърси споменатия Робин, който му каза, че се нуждае от около три седмици и ще му съобщи план, който трябва да спазва. Каза на Максуел да се качи на яхтата си и да пристигне до петък на Мадейра, че ще се срещнат в хотела Reid в събота, за да финализират детайлите, в това число 1 милион лири за Робин.

Максуел потегли към Гибралтар във вторник, без своя обикновен антураж. Каза, че ще се върне до понеделник, за да произнесе реч пред англо-израелското общество.

След това нареди яхтата му да се насочи към Мадейра, където в хотела Reid се срещна с Робин, който му каза плана. До Канарите ще има друга бърза яхта, която ще го закара до Карибите. До неделя ще продължи да говори по телефоните и за всички ще бъде нормално.

Планът беше прост и изпълним и трябваше да изглежда като инцидент - Максуел е паднал от яхтата. Случва се. Трагедия в морето.

Размяната с двойника стана във водата, когато двамата плуваха. Двойникът се качи на яхтата Lady Chislaine и размяната не беше забелязана. Максуел се качи на другата яхта, където започнаха да го префасонират по такъв начин, че след един месец и предишната му секретарка не би могла да го разпознае.

Междувременно двойникът отказа да се храни на яхтата, слезе на сушата, след това посети фламенко-шоу, за да бъде забелязан и запомнен, каквато му беше задачата. След връщането на яхтата трябваше да направи само едно нещо, да нареди на капитана да заобиколи Гран Канария.

Робин изпълняваше своята част от сценария. Потегли от втората яхта към Lady Chislaine с малка лодка. Качи се на Lady Chislaine. Каза на двойника, че продължава да изпълнява някаква важна роля, докато Максуел "спасява своята империя" и че за това ще получи много пари.

Бедният двойник не разбра, че идва последният му момент. Става дума за белегът, намерен под лявото ухо на трупа, инжекция със смъртоносно вещество, което предизвиква инфаркт до няколко минути и не оставя никакви следи - стандартна операция.

Но тук имаше грешка. Трябваше да го хвърлят в морето преди да умре, за да се удави и глътне вода в дробовете. Но двойникът умря веднага и Робин нямаше друг избор. Тялото на двойника беше подхвърлено във водите, там където бяха сигурни, че рибарите ще го намерят до 6 часа вечерта. След това тялото трябваше да стигне до Израел като идентифицирането и проверките трябваше да приключат до четвъртък вечерта. Когато дръпнаха чаршафа, за да го разпознае, жена му Бети каза "да" и се обърна, за да не го гледа. Тя идентифицира за тези няколко секунди двойника като беше сигурна, че това е мъжът й. Приликата беше голяма. Освен това трупът е бил във водата поне 12 часа, което е достатъчно за деформиране на лицето му.

Застрахователите от Лойдс обаче бяха изпратили свои експерти да идентифицират Максуел и трябваше да направят нова аутопсия. Лекарят им не можа да установи как е настъпила смъртта.

По този начин трупът на Максуел беше окончателно готов за погребение в неделя в Йерусалим в неговия предварително осигурен парцел.

Дали Максуел е все още жив не е ясно. Може да се е скрил в Маями, на Каймановите острови, в Австралия, Южна Америка или около Кейптаун. Никакъв проблем. Ако е жив, сега би трябвало да е на около 85 години.

Разбира се, на този фон се появи друг въпрос - кой и защо уби Андрей Луканов. И защо споменатият в началото Гордън Томас по едно време си измисли, че Моссад е искал да "изведе Луканов от България". Какво ли пък би могло да означава това "да го изведе"? Заради какво и по какъв начин? В определен контекст "изведе" може да означава и "ликвидира".


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 155, April 2008
Новата US-Велика депресия започна
Човечеството е в изключително сериозна криза. Реалната картина показва, че става дума за повторение на Великата депресия...
    Двуглава мечка или матрьошка от Арбат
Важният въпрос сега е как ще живее Русия при новия президент Дмитрий Медведев и новия премиер Владимир Путин. Такава кон...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com