Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Крахът на САЩ
Идва цунами от 600 трилиона долара. Това е погребалната криза на капитализма
11.2008

Сред хилядите неточни или лъжливи оценки, направени от американските икономисти през последните месеци, можем да се съгласим с една - "Такава криза се случва веднъж на 100 години." Това изненадващо бяха думите на гуруто на новия "Американски век" Алън Грийнспан, същият, който преди две и половина години, като тогавашен шеф на Федералната резервна система, т.е. на основната финансова институция, който би трябвало да познава най-добре състоянието на американската икономика, твърдеше, че тя е "прекрасна".

По същото време, и даже няколко години по-рано, ние, анализирайки Теорията на кризата, твърдяхме, че САЩ са на прага на нещо нечувано и невиждано в световната история - катастрофа с космически пропорции и последици. Оказахме се прави. Даже скромни. Защото онова, което става днес не е само криза, която е веднъж на 100 години. Това е началото на Финансовия апокалипсис, който ще продължи 10-15 години, ще причини смъртта на Уол стрийт, ще доведе до непредвидими социални последици в САЩ и въобще на Запад.

Това е началото на краха на западната капиталистическа цивилизация. Това е края на Американския век, който вместо да продължи 100 години, продължи точно 1 година, т.е. до 11 септември 2001 г. - събитията в Ню Йорк и Вашингтон, след което се превърна в агония. Това е началото на истинския постамерикански XXI век, който ще има коренно различни параметри. Това е началото на Първата глобална Велика депресия, краят на новия световен ред и началото на напълно нов, непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.

Капиталистическата монетарна система се оказа мит, опиращ се на хартиени банкноти и банкови виртуални компютърни операции.

Днес всички говорят на Ватерлоо, за цунами, за нов Бретън Уудс, за необходимостта от изграждането на многополюсен свят. И си задават въпроса "какво ни очаква.".

Дали това ще бъде възходът на Китай, изправилата се Русия, или боледуващата Европа? Никой не знае. Ясно е, че САЩ повярваха в собствения си мит - икономически, политически, идеологически и не издържаха. Не издържаха по всички фронтове.

Перифразирайки американската поговорка "ако сте толкова богати, защо сте толкова глупави", защо американският елит извърши толкова огромни грешки. Или тези грешки бяха неизбежни? Защото не става дума за грешки, а за железните закони на Историята, за логиката на човешката еволюция и социален възход.

Разбира се, еднополюсният свят никога не е бил повече от една обикновена метафора. Реално САЩ нито в един ден не успяха да постигнат унищожително превъзходство над останалия свят. Но не става дума за "закриването" на САЩ и дали те ще паднат до втора или трета лига, още повече, че в момента никой не бърза да ги измества. САЩ сами се изпратиха в нокаут и сега висят безпомощни на въжетата на ринга. И няма кой да хвърли кърпата на ринга.

Онова, което в края на септември и началото на октомври предложи Департаментът на финансите на САЩ, определено като "план за спасение" с напомпването на 700 милиарда долара, беше най-мащабната интервенция на финансовия пазар и въобще на пазара, от времето на Великата депресия от 1929 г. От друга страна, това е обречено решение, тъй като парите се насочиха към банките, т.е. за поддържането на провалената финансова система, градяща се върху лихвите. И какво означават тези 700 милиарда при положение, че сумарният дълг на САЩ е над 60 трилиона долара, а може би и повече. Защото никой, там или другаде, не знае реалното положение.

В крайна сметка САЩ ще се окажат един обикновен банкрут, както например инвестиционната банка Lehman Brothers. Реално САЩ от няколко години са в технически фалит, за да се стигне до сегашния момент - "спасявай се всеки както може", и да се разкрие истината, че това е последната криза на световния капитализъм.

Всъщност тя трябваше да се случи още през 1989 г., но САЩ успяха да се измъкнат като прехвърлиха своя крах върху СССР, където не успяха да схванат за какво става дума, а перестройчикът Горбачов ги хвърли в пропастта на онова, което се разиграва през последните 20 години. Поне някой трябваше в Политбюро да се сети, че единствената държава, която въобще не почувства предишната Велика депресия от 1929-1933 г. беше плановата съветска икономика и че по същото време, когато промишленото производство в САЩ спадна с над 50 на сто, а безработицата надмина 30 процента, в СССР възходът беше безпрецедентен, което и днес доказва, че социалистическата икономика не е красива мечта или погребана илюзия, а неизбежна необходимост на еволюцията.

За това ни напомня и днешната криза на капитализма. Опитите на САЩ да включат в този кошмар все повече други държави показва, че ситуацията е много сложна.

Дали САЩ ще издържат, дали ще се разпаднат като единна държава, дали ще станат някаква територия с особен визов режим? Тези въпроси на пръв поглед са лишени от смисъл. Но в днешния свят е натрупана твърде много материална мощ и много малко смисъл.

Ясно е, че Америка вече не е основен производител на разнообразни стоки и услуги. Приоритетът в масовото производство неотклонно се поема от Китай. САЩ нямат и чертежите, според които останалият свят може да живее през следващите 50 години. Не може да предложат и нови интелектуални импулси или ценности. Този колос на глинени крака ще рухне окончателно всеки момент в геополитически и икономически план. Зад използването на силата стои традиционната американско-англосаксонска география, предполагаща разрушаването на националните държави, национални егоизми, които могат да бъдат сблъсквани, за да се управляват противоречията между тях - стара схема, разработена преди векове от английската социална антропология.

Тази икономическа, политическа и социо-културна криза, в която се оказаха САЩ е край и на цивилизацията, която знаем.

Ще започне съвършено различно устроена реалност, която няма да има нищо общо със сегашните понятия. Не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят, тъй като реално първият въобще не успя да се появи. Става дума за новия цивилизационен модел, или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта капитализъм - социализъм, а в нещо ново, неизвестно и непроучено.

Светът се намира на прага на преход към нова техно-промишлена и социо-културна система. Основата й ще бъдат създаването на нови технологии, превишаващи ефективността на днешните решения стотици пъти, на открития на нови принципи във фундаменталните науки и пренасянето им в различни сфери на човешката дейност.

Това засега са абстрактни теми. Реалността обаче е, че сегашната глобална финансова криза разкри формите на грабежа на ресурсите на цялата планета от САЩ, които осъществяват паразитиращо съществуване и чрез своята система присвояват много повече, отколкото създават.

Според някои експерти все още има възможност за мирно излизане от световната финансова криза. През юли 2008 г. на първата сесия в Модена (Италия) за стратегическо планиране "Световни финанси, нови инициативи" беше разработена Моденската декларация, която предлагаше формирането на нова финансова архитектура и свикването на специална конференция - нов Бретен Уудс. Формирането ще стане под ново лидерство, което ще предложи съвършено различна идеология за световен финансов център и операции, отговарящи на потенциала на обменни ресурси - храна, вода, технологии, енергоресурси, знания, компетенции. В една или друга форма свикването на такава конференция става неизменно и колкото по-бързо, толкова по-добре. Путин каза, че всички трябва да се замислят за промяната на архитектурата на международните финанси и диверсифицирането на риска. Меркел и Саркози говорят за необходимостта от преход към "честна икономика и регулируем капитализъм." Берлускони иска нов Бретън Уудс.

В момента обаче много по-важно е онова, което става. И отново старата песен. Когато банките започнаха да падат като круши, всички бяха изненадани като от първия сняг и след малко тълпа от експерти вече обясняваше, че катастрофата беше неизбежна и какво трябва да се прави, за да не се стигне до повторението на 1929 г. Но повторението е неизбежно, тъй като се крие в основите на самата капиталистическа система - печалбата на всяка цена, хазартът, алчността. Те са горивото не само за кризите, но и за цялата западна цивилизация.

Заради това сега никой не може да предвиди последиците от кризата. Можем само да правим предположения на основата на исторически аналози. А той е един - Великата депресия от 30-те години, най-голямата катастрофа в съвременната история, без да броим, разбира се, световните войни.

Онази депресия започна в САЩ през есента на 1929 г. и продължи до пролетта на 1933 г. Паднаха 5000 банки, в това число голямата нюйоркска Банка на САЩ. Америка бързо зарази и Европа, която използваше американски капитали. Най-напред това почувства Англия, след това Германия и накрая цяла Европа. Фалира най-голямата банка в Централна Европа на Ротшилд - австрийската Credit-Anstalt, немската Danat Bank и т.н.

Банковите системи на САЩ и Европа получиха инфаркт, който парализира напълно икономиката. Въпреки че кризата приключи след четири години, нейните последици се чувстваха още десетилетия. Без нея в Германия нямаше да дойде на власт Хитлер и нямаше да има Втора световна война.

И сега отпускането на тези "спасителни" 700 милиарда долара на американските банки едва ли ще спаси положението. Много по-добре би било правителството да поема контрола над тези банки, отколкото да помпа в тях стотици милиарди. Но даже ако бъде освободена от токсичните активи, банковата система още дълго време няма да функционира нормално.

Това не е всичко. Надвисва огромната цунами на финансовите деривати, които са ... 15 пъти по-големи от целия световен брутен продукт. Става дума за невероятна сума, която надвишава 16 пъти световния БНП и през юни 2008 г. беше около 600 трилиона долара. Ако това е сумата на лошия дълг, световната финансова система я очаква пълно стопяване и вълна от хиперинфлационна депресия.

Важна част от този дълг могат да са кредитните дефолтни суапове.

Кризата на така наречената "субстандартна", т.е. рискова жилищна ипотека, беше само върхът на айсберга. Докато вниманието беше насочено към сравнително скромната криза на тази ипотека, в полезрението започна да навлиза много по-голям проблем. Това беше само надводната част на колосален айсберг на съмнителни кредити, който започна да се топи.

Започна следващата криза на 62-та трилиона - пазарът на така наречените кредитни дефолтни суапове Credit Default Swaps - CDS.

Темата е сложна, но може да се обясни и по-просто. CDS представлява кредитен дериват, т.е. вторичен финансов инструмент, или споразумение между две страни: едната прави редовни вноски на другата, която поема на себе си задължението да погаси отпуснатия кредит в случай на дефлот, т.е. на фалит, на третата страна, т.е. на длъжника. Първата страна получава своего рода застраховка на отпуснатия кредит и се нарича "купувач". Втората страна, обезпечаваща тази защита, се нарича "продавач". Третата страна, която може да фалира или да се откаже от погасяването на дълга, е известна като reference entity, което примерно може да се преведе като "предмет на договора". През последните седем години кредитните дефлотни суапове - CDS, станаха зашеметяващо популярни, заедно с ръста на риска в САЩ. Банките твърдяха, че с тяхна помощ могат да разпределят риска по целия свят.

Дефолтните, т.е. фалитни суапове, приличат на застраховка, тъй като могат да се ползват от кредиторите и за огромни спекулации. Заради това бяха наречени "финансово оръжие за масово поразяване". Както много други екзотични финансови инструменти и кредитните деривати от август 2007 г. спомагаха за разпространението на риска и значително го засилваха.

Този пазар въобще не се регулира, не съществуват никакви публични потвърждения, че продавачите на дефолтни суапове притежават активи, с които да се погасят задълженията в случай на фалит на получилите кредити. Тези 62 трилиона извънборсов пазар оставаха нерегулирани и непрозрачни, така че никой не знаеше при падането на икономиката какъв ще бъде мащабът на риска. Пазарът на CDS беше съсредоточен предимно в нюйоркските банки, които държаха към края на 2007 г. суапове за 14 трилиона долара, начело с JP Morgan Chase, Citigroup и Bank of America, съответно със 7, 8 и по 3 трилиона всяка.

Пазарът на CDS стана атомна бомба с цъкащ детонатор. Заедно с разпространението на кредитната криза през следващите месеци корпорациите ще бъдат принудени да обявят фалити по своите облигации и обезпечилите застрахователни CDS компании ще се сблъскат с вълна от искове по заемите и непрозрачност на правилата.

Пазарът на CDS не беше подлаган на изпитания досега. Сега обаче вълната на корпоративните фалити принуди купувачите на CDS да се опитат да получат стотици милиарди долари от своите застрахователи. Това още повече усложни финансовата криза, замрази цялата финансова система.

Банките са жизнено заинтересовани да запазят пазара на суаповете непрозрачен. Но сега, когато фалитите се разпространяват в САЩ и извън техните предели, съществува висока вероятност, че много от купилите защита по суаповете ще останат с празни ръце като се опитат чрез съда да получат своите пари. Когато всичко наоколо се руши, хората се опитват по всякакъв начин да се спасяват.

Все по-лоша изглежда и ситуацията на фронта на борбата с инфлацията. Защо все пак растат цените, т.е. инфлацията.

Да кажем, че някои носи в американската банка 100 долара. Банката му открива депозит и в съответствие с исканията на федералната система за 10-процентна норма за резерв, отделя 10 долара годишен резерв под този депозит. С останалите 90 долара може да се разпорежда както иска - да даде кредит, да сложи на депозит в друга банка, да купи облигации. По този начин тези 90 долара ще продължат да пътуват във времето и пространството. Банките ще си оставят като резерв от тях 10 на сто, т.е. 9 долара, и останалите ще пуснат по-нататък в работа. Лесно се вижда, че началните реални 100 долара банковата система ги умножава фиктивно, с помощта на депозитните пари, до сумата от 1000 долара.

Този механизъм, както обяснявахме в миналото, се нарича мултипликатор. При това, всеки собственик - притежател на депозита, е уверен, че на неговата сметка лежат именно неговите пари, а не някакъв сурогат. Реално обаче, те са сурогат - така нареченият "паричен агрегат М-3" или "широката парична маса". Сега, ако някой дойде в банката и изтегли своя депозит от 100 долара в налични, влиза в сила обратният паричен мултипликатор. Изтеглянето на 100 долара налични от банковия оборот ще повлече намаляване на депозитната парична маса с 1000 долара. Когато тези хора станат много (паника на вносителите) "широката парична маса" рязко се съкращава, раждайки банкова криза на ликвидността, крах на пазарите на различни активи и в най-лошия случай дефлационен колапс на икономиката.

Започвайки от 1994 г. агрегатът М-3 полетя нагоре със страшна скорост. Но към 2005 г. нещата вече бяха толкова лоши, че трябваше да се отвори крана още повече. Предвиждайки какво може да се случи, федералният резерв престана да публикува въобще статистиката за М-3.

До 2000 г. немалка част от тези пари отиваше към технологичния сектор на фондовия пазар. Последният обаче се наду и изгърмя през 2002 г. и охлади страстите на публиката към прости спекулации. Немалки средства се оказаха на свобода в търсене на приложение от техните собственици. Това навиваше инфлацията, което най-накрая разкри инфлационната същност на цялата политика на властите на САЩ, Потребителските цени нараснаха до неузнаваемост. Настъпи часът на разплатата.

Горещите пари, в опит да се спасят от инфлацията, полетяха към стоковите пазари, което доведе до рязък ръст на цените на горивата, металите и продоволствието. Финансовата система, в резултат на посочената измама, се оказа напълно дезориентирана. Колкото повече пазарите се дерегулираха, толкова ставаха по-спекулативни.

Накрая предмет на спекулациите стана и пазарът на недвижимостите, който трябваше да изгърми. Което се случи.

По този начин цялата следвоенна система за регулиране на западната икономика лежи в руини и вече няма как да бъде избегнато рязкото свиване на балоните на дисбалансите като при Великата депресия. Но сега тя е общосветовна.

Ако се отчете споменатият мултипликатор това означава 20 трилиона долара, т.е. спадане на световния брутен национален продукт с 20-35 на сто. САЩ никога няма да станат владетел на света. Номерът не мина.

Заради това САЩ нямат шанс да царуват в света. Техният елит няма необходимият цивилизационен код. Няма програма. Америка е една болна цивилизация, израснала на пусто място, без история и корени, присвоила си правото да експериментира със съдбата на други народи.

Днешните САЩ нямат собствена вътрешна логика на развитие. Това е криза на цялата система, поточно на нейното пълно отсъствие. Америка е едно изкуствено държавно образование, чийто монтажен цех се намира далеч извън нейните предели - в Англия и Израел.

Това е крах на американско-англосаксонския финансов капитализъм. Ню Йорк и Лондон бяха главният финансов център на "световното казино", т.е. опора на безплодната икономика на финансовите спекулации и на операциите "пари-пари". Именно този център наводни планетата с "кухи пари", които отдавна не са обезпечени с нищо.

Кризата се пренесе в Европа много бързо. Европейските банки са свързани с американските с акционни капитали и взаимно кредитиране. Допълнително европейските банки са сравнително по-големи от американските. Активите и пасивите на Deutsche Bank възлизат приблизително на целия брутен национален продукт на Германия, т.е. 2 трилиона евро. Задълженията на белгийската Fortis Bank са три пъти по-големи от белгийски БНП. Много съмнително е Централната европейска банка, която няма опит в подобни ситуации, да се справи с кризата. Още повече, че американският финансов секретар Полсон иска да създаде три глобални финансови гиганта City Group, GP Morgan-Chase и Goldman Sachs, които ще използват своите възможности за опустошаване на европейските банки.

В заключение ще ви припомним, че под заглавието "Чумата дойде от Америка" през 1930 г. в един френски вестник бяха публикувани малки обяви, сред които: "Директор на банка, млад енергичен, намира се в крайно тежко материално положение със своето семейство. Моли за каквато и да било работа."


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 162, November 2008
Чудовищната мистификация KAL 007
На 31 август 1983 г., 269 пътници, на които предстоеше да летят с Боинг-747 на южнокорейската авиокомпания Korean Air (б...
    Знаете ли какво ядете
Телешките кренвирши не съдържат и грам телешко. Маслото се състои от палмово олио, саламите - от смесица от месо и вода,...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com