В какъв бардак ни се падна да живеем? Бардак в двойния смисъл. Класическият, в който тази френска дума означава бъркотия, хаос, безпорядък. И българският - в който тя си е бардак. На нас ни се падна да живеем и в двата смисъла на думата - сбъркан, хаотичен, безпорядъчен бардак. А тъй като днешният ден е вчерашното утре, този бардак покрива три времена - минало, сегашно и бъдеще.

От няколко години с още няколко автора по света се опитвам да анализирам кризата на капитализма в тези три аспекта и твърдя, че и в трите, особено в бъдещия, той няма никакъв шанс. Защото това е криза на самата система.

Онези, които са ме чели и през 80-те години вероятно помнят, че като първи анализатор в тогавашната Източна Европа, обърнах внимание на транснационалните (многонационални) корпорации и "тяхната роля в съвременния капитализъм". Явлението беше важно, но не се забелязваше от икономистите. На Запад им запушиха устата, а на Изток никой не се интересуваше, тъй като "вече бяхме победили". Напразно. Защото именно корпорациите могат да са основната причина на сегашната криза.

Ще започна с един анекдот: "С какво се различава комунизмът от капитализма. В комунизма банките се национализират и след това фалират, а при капитализма фалират и след това са национализирани."

За капитализма това може да е истина, ако се отнасяше не за банките, а за корпорациите.

Банки, като самостоятелно съществуване, вече де факто няма. Тяхното място от 80-те години започнаха да заемат транснационалните корпорации, които от една страна станаха носител на глобализирането, а от друга - ликвидатор на капиталистическата система. Едновременно те отпускаха кредити, играеха на борсите, правеха собствени инвестиции, събираха от хората депозити и т.н. Институциите, които традиционно се наричат банки, днес са собственици или съсобственици на корпорации. И обратното - корпорациите са собственици или съсобственици на банките. Всичко е така объркано, че никой не знае за кого работи, откъде идват парите и къде отиват.

Този хибрид няма нищо общо с капитализма, описан от Кейнс, Фридман или Маркс и Вебер. Роди се някакво чудовище, което изяде самата система.

Централният играч в капитализма беше отделният собственик на капитала. Днес собственици на капитала са корпорациите. С тях никой не може да спечели. Пипалата им обхванаха цялата планета и душат всеки конкурент. Ако не направо, то чрез лобисти, политици, журналисти и юристи.

В повечето страни държавата беше погълната от корпоративните чудовища, чиято мощ е колосална. Приходите на най-големите корпорации през 2008 г. бяха както следва (в милиарди долари): Wal-Mart - 380, Exxon Mobile - 373, RoyalDutchShell - 360, BP - 292, Toyota - 230, Chevron - 211, ING Group - 202, Total - 188, GM - 183, Conoco Philips - 179.

Както виждате, почти всичките действат в енергийния бизнес, което обяснява и колосалното увеличение на цените на петрола до 150 долара за барел преди да паднат на сегашните 70. Печалбите в този бизнес са в дистрибуторската и преработваща промишленост, а не в добива. Според Световната банка, само 25 държави на планетата имат брутен продукт по-голям от оборотите на Wal-Mart и нито една не е по-силна от оборотите на първите 15. Това е съвременният свят и истинските му господари.

Пикът на корпорациите се падна на първия мандат на Джордж Буш-младши, чието обкръжение беше от представители на най-големите корпорации. Но през втория му мандат стана ясно, че възможностите за тяхното по-нататъшно глобализиране, т.е. разширение, се изчерпаха. Бяха глътнали всичко, което беше за гълтане. Излязоха извън контрола на правителствата и започнаха да ги контролират.

Но за същността на корпорациите е присъщо чувството на безотговорност, което им дава чертите на психопат. Заради това типичният за корпорациите метод за увеличаване на печалбите стана така нареченото екстернализиране, т.е. прехвърляне на разходите върху другите.

В САЩ корпорациите излязоха извън контрол и започнаха да изнасят капиталите си в други държави, където беше по-евтино за тях, заедно с работните места и плащаните данъци. Това не можеше да не доведе до крах на цялата система. Причината е залегнала в нейните основи, т.е. във вярата, че сумата от егоизмите може да даде положителна величина. Не може. Даде глобален корпоративен олигополизъм, т.е. съчетание на олигархията и монополизма чрез корпорациите. Стигнаха до края, в който вече няма какво да се яде. И започва обратният процес - на имплозията. Потреблението, което беше техният основен двигател, намалява, което обезцени напълно US-долара.

В момента седим на бъчва, пълна с неравенство, несправедливост, опасност, т.е. с барут.

За настъпването на кризата не бяха нужни някакви външни фактори. Всичко беше вградено вътре в самата система. В нея потреблението стана ключов елемент. Именно то затваря цялата икономическа верига и оправдава производството, инвестирането, обслужването и т.н. Ако няма потребление, икономиката спира.

Именно в рамките на тази система се създаде ситуацията, в която делът на потреблението на САЩ в световното е нереално висок, докато тяхното производство намалява. От средата на 40-те години производството им се съкрати повече от 2,5 пъти, до 18 на сто от световното, но потреблението им е 40 на сто от световното. Поддържането на тази система е невъзможно, тъй като иска постоянно стимулиране на потреблението. Сривът на това стимулиране е причината за сегашната криза. Под удар попадна глобалният свят на корпорациите, наричан още Западен проект.

По-нататъшното развитие на кризата ще има още по-унищожителни последици. Тъй като половината от актуалното потребление на САЩ идва от вноса, а спадът на тяхното потребление ще бъде минимум с 40 на сто, върхушката на Америка ще трябва да избира или да спре вноса и да свали жизненото равнище на населението до 50 на сто от сегашното, или да запази вноса, като продължи да свива вътрешното производство, да увеличава безработицата и да се докара до социална революция.

Както виждате, и двата варианта не са работещи за тях. Ситуацията е безизходна. Ще става по-лошо преди да стане още по-лошо - It’s going to get worse before it gets worse.

С други думи, трябва да се готвим за социалните и политически катаклизми, очаквайки от огъня на изгарянето на кризата да се роди нова система. Вероятно доктрината за бъдещето ще се появи скоро. Не е изключено тя да бъде нов вариант на социализма. Дано обаче не е първобитен вариант на комунизма, върху отломките на унищожената в ядрен катаклизъм цивилизация.

Заради това тишината, която е легнала върху човечеството, е изключително опасна. Всички очакват нещо. Всички знаят, че то ще се случи през тази или следващата година. Всички чуват съскането на змиите. Всички са се вторачили в отворената врата на глобалния капан. Дали ще има нов 11 септември в САЩ или другаде? Дали свинският грип H1N1 ще се ожени с птичия H5N1 и ще дадат на човечеството "меден месец", който то никога няма да забрави.

Дали нашият вид се приближава с бясна скорост към своята последна инкарнация?

Quel Bordel - какъв бардак!

Issue 170, July 2009

Булава отново на старт Новата руска балистична ракета "Булава", ако влезе на въоръжение, ще остане в историята като най-коментирана въобще във ... »»»

За Аврора и пожарната С присъствието на сцената на един пожарникар, цветната контрареволюция в България, започната през 1989 г., достигна свое... »»»