Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Рецесията свърши, започва депресия
САЩ вече са без спирачки, идва нова цунами
02.2010

В началото на 2010 г. могат да се обобщят нашите прогнози за 2009 г. и резултатите от нея. Който ни е чел ще забележи, че прогнозите се покриха почти напълно с резултатите.

Западният финансов и икономически свят е в системна криза. Въвеждането на този термин не беше случайно. Това е кризата на самата система и за да бъде преодоляна трябва да бъде ликвидирана самата система. Причините са доларът и лихвите.

Доларът вече изгърмя, лихвите са нулеви. И двата стълба на капиталистическия свят вече ги няма. Защото вместо да произвеждат материални блага, в САЩ започнаха да произвеждат долари, т.е. зелени хартийки.

Преди 3-4 десетилетия брутният продукт на САЩ се формираше в 75 на сто от реалното производство. След това настъпи прелом и той започна да се формира в почти 80 на сто от услугите, т.е. от нищото, без реално покритие. Но къде отиде производството?

Ще го обясня с един анекдот. В този ден американецът Джо се събуди рано, защото будилникът Made in Japan беше поставен на 6 часа сутринта. По онова време в чайника Made in China започна да кипи водата. Той се обръсна с бръсначка Made in Hong Kong, облече си джинсите Made in Singapur и фланелката Made in Korea. След това на своята печка Made in India си направи закуска. Седна на масата със своя калкулатор Made in Mexico, за да изчисли колко пари може да похарчи днес. След като чу точното време по радиото Made in Sri Lanka погледна часовника си Made in Taiwan, качи се на колата Made in Germany, за да тръгне да търси добре платена работа в САЩ. В края на тежкия ден Джо реши да си почине. Обу чехлите Made in Brasil, наля си чаша вино Made in France, включи телевизора Made in Indonesia и се замисли, защо отново не можа да намери добре платена работа в тази Америка.

Тази шега е истина. През 2009 г. 86 процента от потребителските стоки в САЩ идваха от вноса и само 14 процента бяха от вътрешно производство, т.е. това е държава, която не произвежда, но потребява много повече. Заради което живее на кредит спрямо целия свят, като разликите покрива с печатане на долари, които са без покритие в стоки, злато, енергоресурси или други реални активи.

Империята е куха. Реално американската икономика се разпада пред очите ни.

За да се разбере как се стигна до този колапс се изисква поне малко здрав разум.

Ще дам прост пример. През 1987 г., когато в САЩ разглобиха един компютър се оказа, че 95 на сто от неговите елементи се произвеждат в Китай, Япония и други азиатски държави. В този момент производството на САЩ вече беше "изтекло" и пренесено в чужбина, а заедно с него и работните места. Средната класа, която дотогава беше най-обширният слой, започна да обеднява.

Именно през 80-те години президентът Рейгън провъзгласи така наречената "икономика на услугите". Тъй като американците губеха съревнованието спрямо Япония, Китай, Мексико и Бразилия, вътре в САЩ започна процесът на изкуствено създаване на работни места в сферата на услугите, които се запълваха от безработните от промишления сектор, който ставаше все по-малък. Със съкращаването на промишлеността продължаваше сривът на конкурентноспособността на Америка. Стигна се до момент, че Китай стана "цехът на планетата" и започна стремително да върви нагоре, докато в САЩ произвеждаха само оръжия и компютърни програми.

Още тогава не беше трудно да се предвиди, че от САЩ в скоро време ще останат само развалини. Успяха да се спасят временно благодарение на появата на Горбачов, който ликвидира СССР и социализма. САЩ колонизираха това пространство със своите долари, т.е. глобализираха го. Спечелиха няколко години, но присъдата не беше отменена. СССР го нямаше, но остана Китай.

Всичките си дефицити американците покриваха с правенето на нови дългове на всички равнища - федерално, щатско, фирмено, семейно. Появи се най-голямата финансова пирамида в историята на човечеството - една държава, която е фалирала, дължи на света десетки трилиони долара и едни "преуспяващи" американци, всеки от които, в това число и току-що родените бебета, дължат над 235 000 долара. Няма грешка. Всеки американец дължи по 235 000 долара. Това е страшна сума, както на национално, така и на индивидуално равнище. Тя не може да бъде сравнена с нищо в световната история, тъй като такова нещо досега не е имало.

В САЩ се опитват да лекуват болестта с повече болест, т.е. с печатане на все повече зелени хартийки, които отиват в банките и за изплащане на дълговете.

Само това би било достатъчно да твърдим, че кризата не завършва, а тепърва ще се развива право пропорционално на паричното наливане, водещо до колосална излишна парична ликвидност. Ако трябва да се изразим по медицински, гангрената е стигнала дотам, че вече има смисъл да говорим за ампутиране, т.е. за мерки които ще разрушат самата база на съвременните финанси. Да се прави ампутация е страшно, но във всеки случай поне има някаква призрачна надежда, че пациентът може да оживее.

Засега обаче няма признаци за края на кризата, тъй като започна нейната втора вълна. Сега е затишие пред бурята. Може би последното затишие преди дълги кризисни години.

Все повече експерти предлагат САЩ да обявят фалит, светът да ги постави под карантина и да им дадем шанс да станат една нормална държава с нормална икономика. Но това ще е смърт за съвременната англосаксонска и ционистка олигархична върхушка.

Така с по-прости думи могат да се обяснят на пръв поглед много сложни неща.

Всички антикризисни мерки на сегашните правителства прехвърлят задълженията върху държавните бюджети, които, спрямо брутните национални продукти, станаха твърде големи, даже за най-богатите страни. През близките две години държавният дълг на Англия ще нарасне до 105 процента, на САЩ и страните от еврозоната - до 125 процента, на Япония - до 170 процента.

Това са само държавните дългове. Ако се вземат съвкупните дългове, нещата стават още по-страшни. Англия няма никакви шансове. При САЩ положението е също трагично. 16 трилиона са дълговете на Департамента на финансите. Още толкова са дълговете на корпоративния сектор. 10 трилиона са дълговете на отделните щати, над 13 трилиона са дълговете на домакинствата. Общо сумата е над 50 трилиона. Към това ще добавим и дълговете в системата за здравеопазването и пенсионното осигуряване - 30 трилиона. Само за обслужването на тези дългове американците годишно трябва да дават 5 трилиона долара.

А какво ще става по-нататък? Рано или късно тази пирамида ще рухне. И тогава ще видим какво означава глобална криза. Моделирането показва, че сривът на дълговата пирамида на САЩ ще стане през 2012-2014 г.

Никой не разбира защо в САЩ продължават всячески да стимулират кредитирането и раздаването на пари на всеки, който ги поиска. Разбираемо би било да се кредитира реалния сектор, но това, при спад на потреблението от страна на домакинствата, е сложно (на кого ще се продава произведения продукт). Домакинствата са затънали до гуша в дългове, техните намаляващи приходи не позволяват да се върнат теглените кредити, без рязко спадане на жизнените стандарти.

Кризата ще бъде дълга и по-силна от Великата депресия от началото на XX век. САЩ обаче продължават да печатат долари. През двете кризисни години паричната маса там нарасна 2,5 пъти. Растат държавните дългове на Япония, Англия, Бразилия, Индия. Сумарната световна скорост на държавните дългове скоро ще достигне невъобразимата цифра от 1 трилион долара месечно. Това е тотален крах на финансовата система, ураганна хиперинфлация. Балонът на държавните и общи дългове ще се спука. Няма да се спука, а ще изгърми с мегатонна сила. Рано или късно ще настъпи глобален фалит.

Ситуацията направо е безизходна. Ако падне потреблението до размери, отговарящи на реалните доходи на американците, ще падне и целият брутен продукт на САЩ (според официални данни е около 14 трилиона долара), ще паднат и доходите, което от своя страна ще доведе до спадане на потреблението. И така нататък. Според някои експерти равновесието ще бъде постигнато при спадане на потреблението в САЩ с около 6 трилиона годишно, т.е. около 50 на сто от брутния продукт.

Този спад може да стане бързо. Тогава социално-политическата катастрофа в страната ще бъде по-силна, но излизането от кризата на САЩ и света ще започне по-бързо.

Спадът може да бъде и по-бавен, но ще бъде и много по-дълъг.

Първият от тези варианти отговаря на дефлационния сценарий. В този случай се спира отпускането на кредити, цените започват стремително да падат, фирмите се разоряват. С предимство са банките, които имат достъп до преките кредити от Федералната резервна система.

Вторият сценарий е инфлационният. В администрацията на Обама си мислят, че ако банките продължават да отпускат кредити, ситуацията ще е друга. Но не е така. Парите в обращение ще растат, а заедно с тях и инфлацията, даже хиперинфлацията. За Обама главното е, че в бюджета ще има много пари, които ще му позволят да води активна социална политика, да снижава политическото напрежение и да определя кой ще фалира и кой - не.

Дефлация или инфлация. Това е дилемата за Вашингтон.

Ситуацията е ясна - или страната и в бъдеще ще живее за сметка на целия свят, или я очаква фалит и загуба на голяма част от националната собственост в полза на Япония и Китай. Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.

Не е трудно да се схване начинът на мислене на американската финансова олигархия и да се моделира планът им за запазване на доминиращото положение. За тази цел САЩ трябва да станат единственото привлекателно място на планетата за инвестиции. По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите - ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят. Това е неизпълнима задача, но американците ще се опитат.

Стратегическата задача за преформатирането на световната икономическа система може условно да се разбие на три етапа -унищожение на конкурентните капитали, нулиране на американските дългове и накрая изкупуване на световните активи.

Унищожението на конкурентните капитали се осъществява по пътя на манипулирането на доларовата маса. Редуват се цикли на насищане на световната икономика с доларова ликвидност и следващо поскъпване на долара спрямо другите валути, което води до различни проблеми в света - от неголеми валутни кризи до фалити на цели държави, унищожение на националните капитали, които в крайна сметка почти даром ще преминат в ръцете на структури, свързани с Уол стрийт.

Разбира се, дълговете на правителството на САЩ са надминали всякакви разумни предели и сривът на долара е въпрос на време и ще завърши с чудовищна катастрофа. Заради това достатъчна е само малка паника и ще започне масивно освобождаване от държавните облигации на САЩ. Голямата криза предстои, както и още по-големите катаклизми и катастрофи.

Всяка система не е вечна. Това се отнася и за капитализма. Може би в момента присъстваме в края на три циклични процеса.

По принцип капитализмът влезе в последната спадаща фаза на своя живот още през 1968-1973 г., но тогава успя да я забави с различни международни кризи и атаки срещу СССР и социалистическите страни. Това беше кризата на първите сигнали, а именно, че 60-годишният икономически цикъл на Кондратиев навлезе във финалния стадий на спад.

Краят на цикъла на Кондратиев съвпада с края на още един цикъл - политико-хегемонистичният. Става дума за цикъла на световната хегемония на САЩ. Спадът започна още от войната във Виетнам в 1970 г. От тогава САЩ само се опитват да спрат плъзгането от върха. Даже разпадането на СССР, с което временно забавиха срива, не можа да ги спаси.

Кризата се задълбочава и заради липсата на алтернатива. До 1990 г. това беше СССР и социализмът. Днес настъплението на десните сили засилва катастрофата, тъй като натрупването на капитали след 1970 г. доведе до отказ от промишлено развитие и преминаване към икономиката на спекулациите. Но балоните на спекулациите се надуваха и гърмяха по целия свят. В момента светът преживява последния балон - на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на крах.

Първите два цикъла съвпаднаха и с третия голям икономически цикъл. Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че "цялата земя вече е малка" (The world is not enough) и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.

По този начин в момента в една точка се сливат три огромни кризи - на вълната на Кондратиев, на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.

Въпросът вече не е по какъв начин да оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.

Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален взрив и глобална революция. Заради това главната цел на САЩ е отлагането на неизбежния по всички земни закони техен колапс. САЩ приличат на локомотив, който е останал без спирачки и се спуска по нанадолнище.

Така стигаме до последното откритие на Обама - че "войната е неизбежност, че войната е мир и мирът е война, и че справедливата война е по-добра от мира."

Но локомотивът на САЩ се движи с бясна скорост надолу без спирачки и завлича цялото човечество. Предстоят ни още по-тежки времена.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 177, February 2010
Геополитиката на наркотрафика
Положението в Афганистан е извън всякакъв контрол. Производството на опиум през последните 10 години достигна 6900 тона,...
    Как ни тровят с храните
Скандалите, избухнали през последните месеци в България след публикациите в "Строго секретно" за отвратителното качество...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com