Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Договорът за СНВ - честно надлъгване
Никой нищо няма да съкращава
05.2010

Прага продължава да е "златна". И пивото е чешко.

Преди години СССР и САЩ брояха ракетите във Виена. Сега руснаците и американците направиха това в Прага.

През периода 1977-1983 г. бях кореспондент на "Работническо дело" за Централна Европа, т.е. за Прага и Виена. В Прага се бях специализирал в бирата, а във Виена - в ракетите.

В "Испанската зала" на Храдчани, където Медведев и Обама подписаха новия договор за стратегическите ядрени оръжия преди години взимах интервюта от висшите ръководители на ЧССР. Последните бяха Густав Хусак и Милош Якеш.

Трудно ми е да кажа защо именно Прага, а не Виена, беше избрана за подписването на новия договор. Вероятно и трите страни - Чехия, САЩ и Русия, са търсили някаква символика от своя гледна точка. Домакините може би искаха да акцентират своето ново присъствие в европейската политика. Дмитрий Медведев пристигна в Прага след като два дни по-рано беше в столицата на съседна Словакия - Братислава, във връзка с 65-та годишнина от края на Втората световна война, като това беше неговото първо посещение в чешката столица.

Барак Обама пристигна в Прага за втори път. Оттук преди една година той представи своя план за избавяне на света от оръжията за масово унищожение.

И така, на 8 април в прекрасната "Испанска зала" на "Храдчани" двамата президенти, подписаха новия договор за стратегическите ядрени оръжия - СНВ-3. Всъщност договорът има по-дълго название - "Договор между САЩ и Руската федерация за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения", чиято цел е да се засвидетелства привързаността на двете най-крупни ядрени държави в света към съкращаването на стратегическите настъпателни арсенали в съответствие с духа на Договора за неразпределение на ядреното оръжие, чието обсъждане се проведе няколко дни по-късно, на 12 април, в САЩ.

Това е истина. САЩ и Русия притежават 95 процента от всички ядрени заряди по света и са двете най-големи ядрени сили на планетата. Според някои източници Русия има 14 000 бойни глави, а САЩ - над 9000.

И така, какво записаха Москва и Вашингтон в новия договор, който замени предишния договор, подписан през 1991 г. и прекратил своето действие на 4 декември 2009 г.

Новият договор ще замени и Договора между Руската федерация и САЩ за съкращаване на стратегическите настъпателни потенциали от 24 май 2002 г. (СНП).

В новия договор са фиксирани следните паритетни и пределни равнища за ядрените сили на Русия и САЩ:

  • 1550 разгънати бойни заряди за всяка от страните, което е приблизително с една трета по-ниско от равнището на зарядите, предвидени от договора от 2002 г. (СНП);
  • 700 разгънати междуконтинентални балистични ракети, разгънати балистични ракети на подводниците и разгънати тежки бомбардировачи, което е над два пъти по-ниско равнище от предвиденото в СНВ-1;
  • 800 разгънати и неразгънати пускови установки на междуконтиненталните балистични ракети, разгънати и неразгънати пускови установки на балистични ракети на подводниците и разгънати и неразгънати тежки бомбардировачи.

Сега всяка от страните има право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически настъпателни въоръжения. Това е особено важно.

Срокът на договора е до 2020 г.

Следователно формулата е 1500 заряда на 700 балистични ракети, изстрелвани от 800 разгънати и неразгънати установки. Просто и ясно.

Но дали е така?

Преди това ще се спра на статистиката на досегашното съотношение на ядрените стратегически настъпателни въоръжения на САЩ и Русия, и какво е то в момента.

Според повечето източници те изглеждат по следния начин.

САЩ имат около 2200 оперативно разгънати ядрени бойни заряди и 2500 заряди, които се намират в резерв и могат да бъдат активирани в случай на необходимост. САЩ имат и 500 нестратегически ядрени бойни глави, част от които се намират на бази на НАТО в Европа. Военновъздушните сили на САЩ имат на въоръжение 450 междуконтинентални балистични ракети - "Минитмън III" с моноблокови или разделящи се бойни глави с индивидуално насочване.

Военноморските сили на САЩ имат на въоръжение 14 атомни подводници от типа "Охайо", които носят 288 ракети с 1152 бойни глави, или около 43 процента от целия американски оперативен стратегически арсенал. Общо - около 900 носители.

Русия, според експертите, разполага с 331 междуконтинентални балистични ракети от три типа, на които са разположени 1100 ядрени бойни глави.

Военноморският флот на Русия разполага с 10 активни атомни подводници, на които са разположени 160 балистични ракети с около 576 бойни глави.

Военновъздушните сили на Русия имат на въоръжение 75 стратегически бомбардировача. Общо - около 630 носители.

При тактическото ядрено оръжие положението е следното.

САЩ имат около 500 единици тактическо ядрено оръжие, в това число над 300 крилати ракети Tomahawk, които могат да бъдат пускани от подводници и ядрени бомбардировачи, разположени в бази на НАТО в Европа.

Русия има около 5390 тактически ядрени бойни глави и бомби, в това число 1120 тактически ракети и ракети на противовъздушната отбрана, от които половината са оперативни.

Според оценките на повечето експерти в момента в стратегическите сили на САЩ има 1762 оперативно разгънати ядрени глави, а Русия има 1741 заряда. В договора не са ограничени хилядите бойни заряди на склад.

С тях е свързана една от първите тънкости. Съществуващите в сегашния момент в САЩ мощности няма да им позволят да пристъпят към реално съкращаване на ядрените бойни глави по-рано от 14 години. В момента в САЩ чакат за унищожение около 4000 стари бойни глави, свалени от дежурство в рамките на предишните договорености. Този колосален арсенал от демонтирани бойни глави окончателно ще бъде изваден от строя чак към 2024 г.

Освен това и мощностите за съхраняване на оръжейния плутоний от старите бойни заряди са препълнени. А за строителството на нови хранилища ще са необходими много милиарди инвестиции и време. А заводът, на който плутоният в САЩ трябва да се преработва за гориво за реакторите, още не е построен и няма да се появи до 2021 г. Споменах, че срокът на новия договор е 10 години, като за изпълнението му трябва да бъде съставена двустранна консултативна комисия.

Новият договор ще бъде ратифициран от Съвета на федерацията и Дума-та, а при американците - от Конгреса.

Несъмнено Барак Обама се нуждаеше от този договор. Това е важна победа за новия лауреат на Нобеловата награда за мир. Провалът с договора щеше да бъде удар по неговия авторитет. Друга причина за така наречените "отстъпки" на САЩ е тяхната катастрофална икономическа и финансова ситуация.

Но договорът сам по себе си не е някаква голяма крачка напред, тъй като не засяга основните различия между САЩ и Русия по ядрената им стратегия и особено високоточните оръжия и ПРО, за които ще стане дума по-долу.

Налице е и различна стратегическа обстановка, отличаваща се от онази, в която ЕС водеха преговорите по предишните съкращения и контрол над въоръженията. САЩ все по-малко се нуждаят от ядрено оръжие, тъй като пренасят усилията си към създаване на високоточни обикновени оръжия, както настъпателни, така и отбранителни, и скоростни ракети с обикновени заряди за нанасяне на бързи глобални удари. Русия все повече зависи от своите ядрени сили за възпиране, като основа за нейната национална сигурност.

На президента Медведев също е нужен някакъв резултат преди президентските избори в Русия през 2012 г., още повече, че 73 на сто от руснаците продължават да считат САЩ за основен противник.

В центъра на тази борба застана юридически задължителната връзка между стратегическите настъпателни въоръжения и стратегическите отбранителни въоръжения. По-точно, между стратегическите настъпателни въоръжения и противоракетната отбрана на САЩ. Става дума за стратегическата ПРО, която няма нищо общо с ПРО на театъра на военните действия.

За да бъдат удовлетворени и двете страни, участниците в преговорите бяха принудени да намерят няколко формулировки, които трябваше да станат компромис, и които утре могат да превърнат този договор в хартия с красиви подписи.

На първо място в преамбюла на договора беше записана формулата от "Съвместното разбиране по въпроса за по-нататъшното съкращение и ограничение на стратегическите въоръжения", подписано от Медведев и Обама в Москва през юли 2009 г. Там беше закрепена "взаимовръзката между стратегическите настъпателни и стратегическите отбранителни въоръжения, т.е. между СНВ и ПРО. А за Русия ПРО е стратегическо настъпателно оръжие, тъй като може да неутрализира нейните стратегически ядрени сили.

В текста на новото споразумение е допълнително записано, че то е "крачка в ситуацията, когато всяка от страните има съответно равнище на стратегическа отбранителна система, които реално бяха фиксирани в Договора за ПРО от 1972 г. между СССР и САЩ, от които Буш-младши излезе през 2002 г., и че изменението на тези равнища дава на всяка от страните право да решава въпроса за по-нататъшното участие в процеса за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения."

Какво означава това? Означава, че в договора е записано честна позиция, която не забранява на никой да предприема едностранни решения. Но други стратегически отбранителни въоръжения, освен ПРО не съществуват, т.е. ако една от страните, особено Русия, счете че изгражданата ПРО на САЩ - глобална или регионална, застрашава нейните интереси, Москва може да излезе от новия договор веднага с 3-месечно предизвестие.

Какво е към днешния ден съществуващото "равнище на стратегическите отбранителни системи на ПРО?" Русия има системата А-135, чиято стрелбова радиолокационна станция "Дон-2М" е разположена в подмосковското Фрязино, и сто противоракети в шахти около Москва.

В САЩ в ПРО на две позиции са 30 стратегически противоракети GBI в Калифорния и Аляска.

Всяка промяна в позицията на САЩ към количествено увеличение или приближаване към границата на Русия в Полша, Чехия, Румъния или България ще бъде за Москва достатъчен повод и причина за излизане от новия договор. Ако с времето и модернизацията тези средства на ПРО се приспособят и могат да прехващат стратегическите ракети на началния участък на тяхната траектория, това също ще бъде сигнал за промяна на руската позиция спрямо СНВ. Впрочем, това едва ли ще стане по-рано от 2020 г., тъй като именно тогава новият СНВ ще бъде изчерпан.

Опасният момент е, че секретарят на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви, че новият договор за СНВ по никакъв начин не ограничава САЩ в техните действия по отношение на противоракетната отбрана. А това означава едно нещо, че щом в договора е предвидена процедура за едностранно излизане от него на всяка от страните, значи, никой не разчита, особено на този договор. И още нещо - връзката между СНВ и ПРО е предвидена само като възможност за излизане от договора, т.е. точката, в която е основният сблъсък отново остана настрани. Направиха by-pass. И той ще продължи да действа, ако САЩ продължат да изграждат своята ПРО.

Ясно е, че САЩ се насочват към производството на високоточно оръжие, а Русия ще продължи да въвежда нови ракети с ядрени глави, срещу които ПРО ще противодейства. Но Русия няма да има противодействие срещу новите оръжия на САЩ. Всъщност американците отдавна не произвеждат шахтени ракети. Последният "Minuteman" беше произведен в края на 70-те години, а "Trident" - 10 години по-късно. Освен това след 5-10 години американците ще започнат масово да отписват и извеждат от строя, заради изтичане на техния срок, едните и другите ракети заради възраст и ще продължат по посока на високоточното оръжие и крилатите ракети.

Русия, напротив, ще произвежда наземни шахтени и морски ракети.

И какво излиза? Че Русия фиксира новото равнище на въоръжения така, че фактически ще трябва да се довъоръжава. А САЩ пък почти нищо няма да съкращават и ще се насочат към други оръжия.

ПРО на САЩ в Европа остава на дневен ред. Въпреки заявленията на Обама, САЩ не са се отказали от разполагането на нейни елементи в Европа и само отложиха началото на тяхното разполагане до 2015 г. Позиционният район на ПРО на САЩ, в това число и наземната му структура, се планира до 2020 г., т.е. когато изтича първият договор СНВ на четири етапа.

Доста години съм отразявал различни преговори в областта на разоръжаването като новия СНВ. Такива шеги в дипломацията се наричат "конструктивна недоговореност". Руснаците и американците се договориха и веднага обозначиха за какво не са се договорили. Но това всъщност е нормален договор, тъй като други няма.

Предварително бяха обозначени и предохранителните клапани. Ако не ви отговаря, ще скъсаме мембраната и конструкцията ще остане празна. ПРО на САЩ продължава да е уравнение с много неизвестни. От руска гледна точка това е провокация.

Договорът за СНВ беше необходим на САЩ, за да получат инструмент за давление върху други страни да прекратят разработването на ядрено оръжие и ракети-носители. И САЩ трябваше да демонстрират воля към разоръжаване. Тя е изразена и в новата ядрена стратегия, според която Вашингтон обещава да не създава усъвършенствани системи ядрени оръжия и да не използва ядрено оръжие в случай на неядрена атака срещу тях (биологическа или химическа). Но в САЩ все пак допускат използване на ядрено оръжие извън рамките на възпирането. Така че в ядрената доктрина на САЩ няма "епохални изменения".

Така стигам до други аспекти на новия договор. Всъщност в Прага беше подписан невиждан, направо потресающ договор. И даже честен. Честното в него е едно нещо - че никой няма намерение нищо да съкращава. А ако има намерение, това не е свързано с договора, а с причини, които нямат отношение към него.

Ще напомня параметрите на договора - разгънати носители - 700, с неразгънатите - 800. Русия в момента има общо 630 носители, от които 570 разгънати, т.е. тя отдавна е преизпълнила плана за съкращаването и няма нужда да съкращава каквото и да било. Обратното. Сега ще трябва да се довъоръжава, за да запълни "дупката" до 700 носители.

Американците също няма какво да съкращават. Реално те трябва да съкратят само 100 носители, тъй като в момента имат 900.

Договорът въобще не ограничава неразгънатите бойни глави, т.е. страните могат да имат всякакво количество бойни глави, които обявят за "неразгънати".

Освен това, новият договор приравнява стратегическите бомбардировачи към един ядрен заряд. Но на американските бомбардировачи има по 20 крилати ракети, а на руските - по 12-16. Освен това никой не задължава страните да унищожават бомбардировачите. Достатъчно е да бъдат обявени за неразгънати, да се свалят ракетите и да се поставят до тях.

Крилатите ракети на двете страни пък въобще не попадат под новия договор, който не засяга и тактическото ядрено въоръжение.

В новия договор липсват ограничения на районите за разгръщане на подвижните ракетни комплекси, което е плюс за Русия, особено при подготовката на новата ракета "Ярс".

Свободна е структурата на ядрената триада. За руснаците е малък плюс, тъй като ще могат отново да разгънат своите ракети-носители на железопътни подвижни платформи.

Няма и ограничение за ракетите с бойни части с индивидуално насочване, т.е. руснаците ще продължат да поддържат тежките ракети "Сатана" и да направят нов носител за тях. В САЩ никой не бърза с нов носител.

Договорът забранява разполагане на базирането на стратегическите нападателни въоръжения извън националните територии на САЩ и Русия.

Съществено е облекчен режимът на контрол и проверка. Отменена е американската инспекция на завода във Воткинск.

Страните ще обменят изходни данни и информации за придвижването, преоборудването и ликвидирането, както и за пуска на стратегически ракети. Съкращава се обемът на телеметрична информация.

Новият договор е за 10 години. Това означава, че поне теоретично до края на текущото десетилетие, т.е. до 2020 г. стратегическата стабилност в ракетно-ядрената сфера между Русия и САЩ ще се запази.

Както е известно, в ядреното планиране за поразяването на всяка цел се предвиждат не по-малко от 2 бойни глави. Простата аритметика показва, че за поразяването на 800 цели са необходими не по-малко от 1600 бойни глави. Трябва да се признае, че установяването на новото съотношение бойни глави към пускови установки (1:2) е по-изгодно за Русия, отколкото в Договора СНВ-1, където беше 1:3,5. Това затруднява осъществяването на внезапен удар по Русия. Още повече, че противоракетната отбрана на САЩ в течение на действието на договора няма да излиза съществено извън споменатите рамки на Договора за ПРО от 1972 г. Но към 2018 г. Пентагонът ще започне изпитания на новата модификация на ракетата-прехващач SM-3 Block IIB, която ще прехваща междуконтинентални балистични ракети.

Новият договор не съдържа никакви изисквания за унищожението на възвратния потенциал. Но досега нито един договор не е предвиждал унищожението на свалените бойни глави (според СНВ-1 се унищожаваха корпусите, а не самите бойни заряди). Освен това, нито САЩ, нито Русия, нито други ядрени страни са давали информация за броя на своите ядрени заряди. Досега никой не е предложил политически и технически план за ликвидиране на ядрените бойни глави, и едва ли този проблем ще бъде решен в близко време.

Обективният анализ показва, че поне до 2020 г., моделът на взаимното ядрено възпиране в руско-американските отношения ще се запази. Освен ако САЩ не започнат провокация със своята ПРО в Европа, в това число и в България.

Заради това с изумление слушах невнятните думи на присъстващия в Прага Б. Борисов, "искащ защита от иранските ракети". Преди това Обама го попита: "Как сте", а Ленчето Поптодорова, която отново превеждаше, отговори, че е добре. Борисов пък обясни, че тя ще е негов личен пратеник в САЩ, въпреки че всеки посланик представлява държавата и държавния глава. На вечерята, на която според Борисов е имало първо, две втори и едно трето, му се било паднало да докладва за Иран, Ирак и за ПРО. Пази, боже! С една дума иска ПРО, за да не ни нападне Иран. Абе човек, не се ли сещаш, че ако Иран ни нападне, това ще бъде заради американските бази и ПРО у нас и защото САЩ вече ще са нападнали Иран. И че е по-добре да не харчим пари за американски ракети, а да разкараме US-базите от България.

Наистина трудно ми е да обясня на американците, че няма да имат никакъв успех в България, докато работят с такива хора като Борисов, Костов, Кобургготски... Същото май се отнася и за руснаците.

От професионална гледна точка обаче ми е интересен един друг въпрос към Поптодорова, която е завършила същата гимназия, както и аз, благодарение на което стана преводачка, а след това дипломат. Ленче, тъй като знам няколко езика повече от Вас, много ми е интересно, как сте превела на споменатата вечеря в Прага думите на Борисов "тинтири-минтири". Да не говорим за неговия доклад за Иран и Ирак...

Но не мислете, че докато бях в Прага брояхме само ракети-носители, и ПРО-та. Нищо подобно. Пихме по няколко бири със стари приятели - журналисти и дипломати, от няколко страни. Лично предпочитам "Старопрамен" вместо "Пилзен". "Деситка".

Красимир Иванджийски
Прага-София, април

You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 180, May 2010
Небето преди "Катрина"
Тези снимки, направени сутринта на 29.08.2005 г., са запечатали началния стадий на урагана "Катрина". Последвалата вълна...
    10 000 тона фалшиво злато
Тази новина, въпреки всичко, си пробива път и ще се окаже най-голямото мошеничество не само на XX и XXI век, но и въобще...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com