Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Кризата: ужасен край или безкраен ужас
Историята има лош навик да се повтаря
06.2010

Кой ще умре първи - доларът или еврото? Дали идва краят на ЕС? Успяха ли САЩ да прехвърлят своята криза върху Европа или Германия ще я отблъсне? Дали това е окончателната смърт на капитализма и ако не е, кой удължава неговата агония?

Въпросите стават все по-тежки. Отговорите са все по-категорични. Всичко това са частни симптоми на една колосална болест, на разрива между виртуалната стойност на "финансовите активи" и физическото създаване на реални ценности.

Ще се опитам да ви обясня, какво всъщност се случи през последните седмици и какво ни очаква в близко бъдеще.

Ужасен край или безкраен ужас?

Историята наистина има свойството да се повтаря. Преди повече от година на фона на тоталния спад на деловата активност, на срива на борсовите пазари и общите песимистични настроения Федералната резервна система (ФРС) на САЩ пристъпи към активна емисия, т.е. печатане на долари, стимулиране на икономиката чрез изкупуване на ипотечни бумаги и ценни книжа. От този момент балансът на Федералния резерв се попълни с над 1,5 трилиона долара. По този начин Федералният резерв реши да удави проблемите със свежо напечатани долари. В банковата система постъпиха огромни количества пари, т.е. ликвидност, което върна до известна степен доверието на участниците един към друг. Излишъкът от евтини пари доведе до скок на борсовите, стоковите, суровинните и валутните пазари, което, като че ли доведе до известно оживление в американската икономика.

Но зад него продължиха да се крият нерешените основни проблеми. Обемите на кредитиране на реалната икономика продължаваха да падат, напрежението на пазара на имотите, особено при търговската недвижимост, се запази, реалната безработица вече е 15 процента. Това показваше, че кризата е системна, че нищо не се решава и само се отлага във времето. Истина е, че американските монетаристи, начело с Бен Бернанке, успяха да постигнат някакво временно стабилизиране, което не можеше да се каже за Европейската централна банка, която винаги се е намирала една крачка след Федералната резервна система на САЩ. Но даже с по-големи проблеми. Защото ако за Федералния резерв основният проблем са така наречените "банки-зомби", за Европейската централна банка ключов проблем станаха цели страни, влизащи в еврозоната, т.е. "страни-зомби". На челно място излезе Гърция, след нея се наредиха Португалия, Ирландия, Испания.

Но именно Гърция вече над половин година държи в напрежение всички финансови световни пазари. САЩ получиха отдих и с най-голямо удоволствие започнаха да се занимават с Гърция вместо да си оправят своето положение.

Както обикновено, еврочиновниците в Брюксел не бързаха да взимат решения за Гърция и в един момент цялата финансова система на Еврозоната, в това число и самото евро, се оказа под реална заплаха. И чак тогава европейските власти се активизираха и предприеха безпрецедентни мерки във финансовата област. По подобие на предишните решения в САЩ страните от ЕС, заедно с Международния валутен фонд, взеха решение да създадат специален стабилизиращ механизъм (фонд), предвиждащ колосалната сума от 750 милиона евро (1 трилион долара) за пряко отпускане на кредити на нуждаещите се неконкурентни икономики на Европа и за предоставяне на гаранции по задълженията на проблемните страни. Нещо повече. Европейската централна банка взе решение да започне изкупуване на дълговите бумаги на Гърция, Португалия, Испания и други средиземноморски държави. По този начин Европейската централна банка, както и Федералният резерв на САЩ, иска да решава натрупалите се проблеми с печатане на евро. Глупавият пример винаги е заразителен.

Но от това, че ЕЦБ ще изкупи гръцките и португалските дългове те не стават по-надеждни, а на изхода цялата финансова система на Еврозоната става по-уязвима.

И изведнъж се оказа, че Гърция, еврото и ЕС са условни и неустойчиви понятия. И че в края на краищата може да изчезнат.

Гърция е най-актуалният пример. Какви варианти останаха за тази страна? Да се съгласи с плановете на правителството за излизане от кризата или да не се съгласи. Ако не се съгласи, трябва да обяви банкрут. Бремето на 300 милиардния дълг е огромно. Но Гърция, като част от ЕС, не може да обяви банкрут, тъй като това ще бъде банкрут на ЕС. Така Гърция има само един изход - да се съгласи с антикризисните мерки и да чака помощта, която й се обещава. Но ако тази помощ не помогне? Въобще пълна мъгла! Разбира се, може да поиска още помощ, след това - още.

Какво може да предприеме ЕС спрямо Гърция? Да помогне, да не й помогне или да я изключи от състава си. Последните две решения са малко вероятни. Разбира се, ако нещата продължат да се влошават, Гърция ще бъде изключена от ЕС или замразена. Но еврочиновниците не искат да чуят за това. Защото това ще е краят на еврото и на ЕС. Може и да не се стигне до изключване, ако ЕС поеме погасяването на гръцките дългове. И това би било икономически оправдано, вместо да се поддържа Гърция, която ще пуска все повече нови книжа със спекулативна и крайно неизгодна доходност.

Тук ще спомена и основателните съмнения, че Гърция въобще може да не излезе от кризата. Освен от туристическият бизнес тя едва ли може да печели от нещо друго.

Имам впечатлението, че Гърция въобще няма намерение да си плаща дълговете, т.е. че в перспектива ЕС ще трябва или да се прости с Гърция, с еврото или със самия себе си. И това ще бъде най-мощната вълна от кризата, която ще удави всички и окончателно. Този път може теоретично да завърши с масови банкрути на страните-членки на ЕС и разпадане на ЕС. Заради това беше създаден споменатият фонд, който може да е решение в краткосрочна перспектива. Но дългосрочно еврочиновниците не искат да мислят. Отчасти те нямат и друг избор. Европа и дълговият пазар на региона се оказаха под мащабната атака на спекулантите от всякакъв вид.

Разбира се, и тук не може да липсва Федералният резерв на САЩ и Международният валутен фонд, които откриха суапови линии с европейските централни банки. По този начин европейските финансови институции ще имат достъп до доларовите фондове чрез Европейската централна банка. В резултат, американците косвено влияят върху динамиката на валутния пазар. Това е удобна за САЩ процедура тъй като взиманите от европейците доларови заеми ще бъдат насочени към САЩ за покупка на американски ценни и корпоративни книжа, с което в краткосрочна перспектива ще се финансира гигантският държавен дълг на САЩ от 12 трилиона долара и огромния бюджетен дефицит от 1,4 трилиона. Европейската централна банка от своя страна попада в зависимост от американските банки. А това означава, че еврото, като глобална алтернатива на долара, по-скоро е обречено.

Проблемът не е толкова в дълбочината на ликвидността на европейския дългов пазар, колкото в това, че европейските власти показаха слабост пред глобалните спекуланти - предимно американските транснационални банки, хеджфондовете и т.н., които през последната година "шортваха", т.е. играеха на понижение на дълговете на Гърция, Португалия, Испания и т.н.

Гърция има още един проблем. Приемайки еврото, тя се отказа от своята национална валута - драхмата, и не може да печата евро, както американците долари. Гърция има почти същата структура на бюджетния дефицит като САЩ, но степента на хаоса в Гърция е по-малък от американския. Гърция трябва да намери около 40 милиарда евро, за да рефинансира своите дългове, но в САЩ само ипотечните агенции получиха стотици милиарди долари от държавата, т.е. бяха изкупени с парите на обикновените данъкоплатци.

Проблемът е, че Гърция не може като САЩ да прехвърля върху другите своите проблеми, освен като прави нови дългове, криейки от кредиторите реалното си положение. В САЩ действат по обратния начин. Неслучайно мащабите на поддръжката в САЩ през 2009 г. достигнаха 12 процента от техния брутен национален продукт. Аналогични цифри са планирани и за 2010 г.

12 процента не е случайна цифра. Именно с такава скорост падаше икономиката на САЩ през Великата депресия през 30-те години на миналия век.

В началото на 2010 г. финансовите власти на развитите страни взеха решение да не приемат нови програми за поддръжка, т.е. да не печатат пари, като се ограничат с онези, които вече бяха пуснати, чийто мащаб, отново по аналогия с 30-те години, през 2009 г. беше достатъчен, за да бъде спрян спадът. Но изведнъж бедата дойде откъдето не я очакваха в края на пролетта, точно когато настъпи срокът на приключването на приетите вече програми за емисионна поддръжка на финансовите институции.

На 5-6 май борсата в Ню Йорк рухна. И въпреки че след няколко дни се върна на предишните нива, ситуацията принципно се промени. Събитията на 5-6 май бяха сравнени с финансов тероризъм. Двете банки Goldman и GP Morgan и останалата финансова банда извадиха "покупките" от своите търговски програми и настъпи крахът. А когато хоризонтът се очисти от програмата бяха извадени всички "продажби" и пазарът тръгна нагоре. Но сривът се повтори на 20 май.

Главна техническа роля в тази мошеническа схема играят търговските роботи, които следват указанията на Уол стрийт и изпращат пазара в нужното направление като се оправдават - "това не сме ние, това е пазарът". Но след 5-6 май ситуацията вече принципно беше променена. Защото заедно с борсата, на 5-6 май рухнаха и цените на нефта и скочи цената на златото.

В уикенда на 7-8 май финансовите власти на страните взеха принципни решения. На първо място Федералният резерв на САЩ възобнови неограничените плащания на банките през "дисконтовия прозорец". На второ място Централната европейска банка за първи път в своята история съобщи за пряко изкупуване на държавните облигации на закъсалите страни, начело с Гърция. На трето място в ЕС беше създаден най-големият в историята финансов фонд от 750 милиарда евро, чиято цел е да спасява страните-длъжници.

Фактически става дума за това, че намеренията от началото на годината за прекратяване на емисионните програми бяха погребани и отново са печатани долари и евро.

С други думи, ръстът на пазара беше свързан с чисто спекулативни ефекти, заради което след това пазарите отново започнаха да падат.

И отново стана ясно, че на юнските срещи на високо равнище на Г-8 и Г-20 ще трябва да се взимат много тежки решения. Моделът за излизане от кризата се оказа неефективен, а времето беше изтървано. Така отново стигаме до въпроса - ужасен край, или безкраен ужас. Какво идва и ние не знаем...


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 181, June 2010
Руският проект "Марс-500"
В Москва стартира експериментът за наземното моделиране на полет до Марс.11 доброволци от 6 страни ще прекарат в модула ...
    Биометричното престъпление
Заради поредната българска трагедия с новите документи за самоличност Борисов би трябвало да си подаде оставката - лъжи,...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com