Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Изборите като тъпо-измометър
10.2011

"Защо не се кандидатира" - ме питат разни хора. "Защото щяха да ме изберат" - отговарям. Или по-просто - само аз липсвах в този бардак. Все още не съм изкукуригал дотолкова, че да се бутам в избори, които станаха идиотизмометър, т.е. инструмент за измерване на нивото на идиотизма в България.

Преди няколко години в интервю за няколко основни западни издания и агенции резюмирах положението в България по следния начин:

  • След 1990 г. България се управлява от вампири, които трябва да смучат чужда кръв, измервана в хектолитри, като ракията. В тази държава единствените добри новини са некролозите на политиците и бандитите.
  • Ако българите знаеха какво ги очаква след 10-ти ноември 1989 г., щяха да се стекат в Бояна и да молят Живков да не прави глупости и да не си подава оставката. след това щяха да тичат до Народното събрание да молят Джуров да гръмне най-накрая с тези танкове по струпаните там демократични олигофрени. След това щяха да тичат до Берлин, но не да свалят стената, а да я направят по-висока от китайската.
  • Съвременна България е оазис на безумието и се правят необходимите усилия да остане такава.
  • Ясно е, че досегашната система повече не може да съществува. Край на вечеринката. Все пак вярвам, че ще успеем да се изтръгнем от властта на глупостта и бандитизма.

С такива фундаментални постановки станах най-подражаваният и плагиатстван публицист в България. Всичко, което пиша, веднага се присвоява от разни тъпаци отдясно и отляво, от крайното дясно и крайното ляво, от центъра и зад центъра.

И изведнъж станах политикоопределящ, което е още една причина да не се кандидатирам за разни президенти и кметове.

С това е свързан и следващият, често задаван ми приятелски въпрос: "Как все още съм жив". С него обаче питащите показват непознаване на демокрацията в България. Питането им съдържа презумпцията, че човек като мен не може да съществува в нея, а е точно обратното. Аз съм доказателството, че тази демокрация я има. Щом мога да пиша такива неща, значи България е супердемократична държава и управляващите трябва да се грижат за здравословната ми кондиция.

Егоцентрично е да пилея място за повече детайли от моя живот, въпреки че постоянно съм затрупван с въпроси от сорта на пионерската организация: "Какъв си бил и какъв искаш да станеш?" В този контекст отново отговарям, че не пожелах да ставам по-голяма публична личност, отколкото съм сега. Казвал съм, че публични личности у нас са хората, които публично живеят в този публичен дом. Най-публични са индивидите от първите страници на вестниците. А, както знаете, аз не съм от 1-ва, а от тази, която е 2-ра страница. Но и от нея станах синдромен комплекс за доста "политици", които щом видят снимката ми, палят целия вестник. Това обаче не е чак толкова страшно в сравнение с личностите от 1-ва страница, за които най-често използваните думи са "кретен" и "бандит".

Може би заради това вече три пъти се появи идеята, че трябва да се кандидатирам за президент. Отдавна се знае, че властта дава по-голямо удоволствие от парите. Разбира се, най-добре е да имаш и едното и другото, и да си още здрав и красив. В реалния живот изборът е оставен за бедните хора. Богатият и красивият нямат дилеми. А тъй като България е невероятно бедна има безкрайно много избори - да ядем или да гладуваме, да си платим тока или парното, да сме болни или грозни.

Така е и с изборите за президент. Кого ще изберете? Тук възможностите са неограничени. По принцип всеки, който си е показал няколко пъти муцуната по телевизора има шанс да управлява. Това означава, че в България властта има и телевизионно-партиен характер. Изборът на президента и кметовете решават партиите, които получават най-много гласове. Реално обаче това е телевизионно - зоологическа система. На TV полит-сергията се купуват животните, които са най-податливи на дресура. От тази гледна точка, те могат да станат и Далай лама.

Но защо, щом никой не обича политиците, накрая все пак някои гласуват за тях?

Ще ви издам една тайна, за която още не сте се сетили. Регистрираните членове на политическите партии в България могат да се съберат на един футболен стадион. Най-голямата партия вероятно има по-малко от 30 000 регистрирани членове, от които в изборите гласуват половината. При другите положението е още по-лошо. И тази групичка ви управлява. заради това в престижната листа на професиите от 35 позиции министърът е на 32 място, депутатът - на 33, шефът на партия - на 34. Пред тях са чистачките, пощаджиите и неквалифицираните работници.

Сега всички тези политици се правят, че имат някакви програми, някакви идеи, някакви визии. Имат трици. Обединява ги едно нещо. когато са на тясно светкавично правят някакви коалиции и нещата свършват с ново забогатяване на богатите и обедняване на бедните. Бедни вече са 97 на сто от българите.

Така се стигна до монополизиране на политическата сцена от една малка група игноранти и неудачници, които не могат да изкарат и 5 лева с честен труд, но от политиката трупат милиони.

Политиците от всички партии в света на свободния пазар са свързани с обикновен клиентелизъм, който им заповядва да управляват в името на богатите срещу хората на труда, тоест укрепва доминирането на богатото малцинство над бедното мнозинство. Вече едва ли има човек, който вярва, че гласуването става с бюлетини. В урните се пускат парите, откраднати от вас.

Ще участвате ли в този фарс? Ако мислите по същия начин, вероятно няма да гласувате. За да избирате, трябва да има какво да избирате. Нищо подобно. Кандидатите на всички партии си приличат като близнаци. И все повече българи стигат до извода, че всички те не ни представляват. Майната им.

Вероятно сега разбрахте защо не се кандидатирах. Нямам време за глупости. Лошото е, че скоро и моето поколение няма да го има. Ако това е война, трябва да си признаем, че я губим. Побеждават ловците на плъхове. защото за тях ние сме плъхове, говеда, население. И под тази свирка вече 20 години вървим към гибел ежедневно, губейки пропадналите в пропастта наши сънародници.

Срещу нас работи мощно оръжие на нашите врагове - дебилизирането. Резултатите са страшни - убийство на морала и професионализма, разцвет на дилетанщината в политиката, икономиката, образованието, отбраната, науката, здравеопазването, медиите, спорта. На ключови постове са тиквеници, чиято цел е да си напълнят джобовете и джобовете на своите главатари. Тяхната цел е да превърнат в дебили целия народ. И тишината постепенно пада над България.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 197, October 2011
Златото: има ли го, няма ли го
Официалният държавен дълг на САЩ е 14 трилиона долара. Но това е само върхът на айсберга. Защото общият национален дълг ...
    И с идиотите не сме като хората
Започна поредната наборна кампания за полит-бандити и игноранти, тоест предстоящите избори за президент и кметове. И тъй...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com