Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Дали Путин ще остане на трона
Това е 1905 г., още не е 1917 г.
02.2012

Подготовката на Путин за президентските избори през март 2012 г. започна още през есента на 2011 г.

През септември по-наблюдателните анализатори в Москва забелязаха под очите на премиера характерни петна, безпогрешен знак, че Путин се е подложил на пластична операция.

В началото на зимата дойде времето за инжекциите с ботокс, след които лицето на Путин придоби неестествена закръгленост и гладкост.

Но даже и пластичните корекции не му помогнаха да скрие голямата тревога от резултатите от парламентарните избори на 4 декември. Стигна се дотам, че той се отрече от собствената си партия и неговият говорител Песков заяви, че " Путин никога не е бил пряко свързан с Единна Русия".

На вълната на подготовката за президентските избори Путин искаше да се огрее и в пламъците на славата на руския спортист Александър Йемеленко, който победи своя американски противник в смесените видове борба ММА. Но вместо аплодисменти Путин получи освиркване и дюдюкане. Ситуация, на пръв поглед банална, но при Путин - показателна. Това беше първото освиркване.

Второто беше по време на изборите, в който "Единна Русия" загуби няколкодесетки процента спрямо предишните и регистрира "само" 49,3 на сто от гласовете. Но ако се вземе предвид, че изборите бяха фалшифицирани и че реално резултатите за "Единна Русия" бяха около 30 процента (толкова, колкото и за комунистите), паниката започна да расте.

Всъщност тя започна още на конгреса на "Единна Русия" в Лужники, на които Дмитрий Медведев преждевременно издигна кандидатурата на Путин за президент. Но резултатите от изборите на 4 декември показаха, че потенциалът на неоспорвания досега лидер започва да се изчерпва като протестът възприема остра форма.

Той се изяви на митингите срещу фалшифицирането на изборите, организирани от различни групи, не само от така наречените "либерасти", но и от патриотичните сили и компартията.

Това съвпадна със спецоперацията срещу Путин и Русия, осъществявана от американските и някои западни централи.

Получи се ситуация като в блатото, когато на повърхността всичко е спокойно, но отдолу прониква мириса на разложението и гниенето от периодично изхвърлен нагоре метан. С една дума, руският народ повече не иска да гние и иска така наречения "елит" и лично Путин да превърнат това смърдящо плато в чист водоем.

Не е трудно да се разбере, че по-голямата част от протестите бяха предизвикани от три обстоятелства: от положението в икономиката (промишленост като такава Русия вече няма и зависи напълно от доходите от износа на нефт и газ); от корупцията; и от олигарсите, ограбващи руския народ и изнасящи богатството му в чужбина вече над 20 години.

Протестиращите показаха, че крадците, корупционерите и продажните чиновници като пиявици са окупирали цялата страна и че управляващата клика с техния либерално-дясноконсервативен курс претърпя поражение. Заради това в повечето крупни градове хората гласуваха за комунистите.

Започна да се говори за кризисна или за революционна ситуация, срещу която веднага се обяви патриарх Кирил, който призова Русия към световно лидерство. Патриархът каза, че Русия няма да издържи още една революция и че лимитът на разкола на нацията е изчерпан. В този контекст думите на Кирил за необходимостта от корекция на властта следва да се разбират в национално-патриотичен смисъл.

В интерес на истината признаци за остра битка в елита се забелязаха доста преди парламентарните избори, когато Медведев поиска отстраняване от постовете в държавните корпорации на държавните висши чиновници. Именно тези корпорации са хранилка на корупцията.

И именно от "либералната опозиция" започнаха да говорят за "оранжева революция". Това съвпадна с американската атака срещу Путин като в Белия дом отново залагат на такива прононсирани ционисти като Немцов, Каспаров, Шендеревич, Шевчук, Кудрин, Венедиктов, Парфенов, Акунин, Горбачов и др. Връзката е ясна. Поколението и техните ментори на Запад, разрушили СССР, сега предават щафетата за разрушението на Русия на така наречените "либерал-реваншисти", които говорят за "снежна революция в Русия", за "революция на белите лентички" и т.н.

Изявленията на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, че "изборите в Русия не бяха нито свободни, нито справедливи" не бяха изненада. Изненадата беше, че те бяха намеса във вътрешните работи на Русия, която ни върна към времената на Студената война, когато на Запад действаше "фабриката за мръсотии", тоест информационна матрица за подстрекаване на деструктивните процеси на Изток.

Срещу Путин започна да играе и част от неговия "елит". След Елцин, Путин зае позицията на гарант на баланса между групите на "елита". Но постепенно този баланс беше разбалансиран. Борбата между груповите интереси се засили, особено за контрола над финансовите потоци от природните ресурси, газа и нефта.

Това е и целта на Запада - да постигне контрол над колосалната ресурсна база на Русия чрез своята "пета колона", предимно либералите, които са кресливо малцинство, обслужващо чуждия, антируски проект.

От тази гледна точка Путин стана неудобен за САЩ, които не искат той да се върне в Кремъл. САЩ не искат консолидирана Русия, още по-малко, около Путин.

Заради това не трябва да се изключва и сценарият, в който ситуацията в Русия може да премине в държавна криза и в атака срещу целостта на страната.

След 1991 г. в Москва си затваряха очите, че САЩ са противник номер едно. Но кризата на западната икономика и балансирането на ръба на пропастта сега принуждава Запада да форсира атаката срещу Русия. От гледна точка на интересите на САЩ деградирането на Русия върви с твърде бавни темпове. Заради това Западът форсира сценария в две модификации - издигане във властта на откровени прозападни колаборационисти, и дестабилизиране на обстановката с цветна революция, тоест "руска зима".

Но тук се появява отново проблемът с Путин и неговата заявка за връщане на президентския пост. При всичките свои грешки и недостатъци Путин е неудобен за САЩ, защото връщането му като президент, на фона на околния хаос в целия свят, ще означава относително стабилизиране на Русия. Ами, ако тя изгради съюз с Китай? Кошмар за САЩ и Запада.

Западът е в смъртна агония, човечеството е на кръстопътя на най-сериозната криза в своята история.

Разбира се, тази тактика за износ на хаоса крие колосални рискове на самите САЩ и техните съюзници, тъй като влече след себе си срутване на цялата международна политическа архитектура. Но те възприеха стратегията "всички ще мрем, но най-напред - другите".

Заради това мащабите и динамиката на ставащите по света процеси, в това число и в Москва, показват че те вече са регулирани в оперативен режим, като някои от тях излизат въобще извън контрол.

Западът си е въобразил, че може да се измъкне от пропастта на кризата с война, както правеше с Първата и Втората световна.

Но по този път основният противник продължава да е Русия, поне дотогава, докато притежава целия спектър ядрени заряди - от тактическите до стратегическите, и цялата пълноценна ядрена триада носители.

Заради това основна задача на Запада през отминалите 20 години беше лишаването на Русия от статута на водеща ядрена държава.

Операцията върви в два паралелни сценария.

Първият е лишаването на Русия от ядреното оръжие и се разиграва по две направления. Едното е компрадорската власт в Русия сама да унищожи промишления потенциал на страната, като направи невъзможно поддържането на стратегическите ядрени сили в необходимия обем и готовност. По същество до реализацията на тази цел остават само няколко години, тъй като повечето междуконтинентални ракети на Русия ще бъдат "пенсионирани" и изтеглени от въоръжение.

Второто направление в същия сценарий е идването на власт в Русия на още по-компрадорски "елит", който ще предаде под външен контрол на САЩ всичките тези руски ядрени "играчки".

Вторият сценарий е лишаването на Русия от възможността да използва своето стратегическо ядрено оръжие като САЩ максимално бързо и ефективно изградят около нейните граници антиракетната ограда, наречена ПРО. И тогава на Русия ще бъде поставен ултиматум. Или може да не бъде поставен. Просто ще бъде принудена да стане третостепенен играч в еднополюсния англо-американски нов световен ред. В този контекст Путин наистина може да повтори съдбата на Кадафи.

И така, Русия навлезе в новата година в момент, когато е очевидно, че курсът наложен преди 20 години е банкрутирал. Епохата на "реформите" и "перестройките" приключи. Моделът на Горбачов-Елцин се оказа фатален. Ако Русия продължи по курса на либерално-криминалната икономика, ще се разпадне както СССР през 1991 г. Ясно е, че има необходимост от смяна на курса.

За да се разбере по-добре същността на ставащото, ще приведем няколко реда от обръщението на Олга Зиновиева, вдовицата на Александър Зиновиев, под мотото "Стига сме хранили Уол Стрийт"…

"От крушението на СССР, най-крупната катастрофа на XX век, изминаха 20 години.

20 години нашата страна е колониална демокрация. Соковете, жизнените сили на Русия се източват капка по капка от онези, които стреляха по комунизма, но уцелиха Русия.

През това време изнесеният от Русия капитал надмина 3 трилиона долара. Това е страшна сума. За тези пари бихме могли 5 пъти напълно да възстановим разрушенията от Великата отечествена война, войната с фашизма. Стабилизационният фонд на Русия се държи в празни държавни облигации на САЩ, а самият фонд е неподконтролен на народа. Всички пари отиват за кредитиране на най-богатите страни на света, вместо да се строят в Русия нови пътища, мостове, училища, болници и достойно финансиране на науката и образованието, всичко което се нарича инвестиции в своя народ.

Всяка изнесена рубла на сметките на Уол стрийт е рубла от колониалния данък. Това е предателство спрямо собствения народ. Бедната страна, в която над 20 милиона деца гладуват и живеят под чертата на бедността, която всяка година намалява с 1 милион, днес е сред 10-те най-големи кредитори на САЩ.

Цялата страна работи за световните финансови мошеници от Уол стрийт. Парите, изработени с труда от целия народ отиват в мошеническия сапунен балон в историята на човечеството.

Такова ограбване на руския народ не е имало от времето на татаро-монголското иго… Народът плаща непомерен колониален данък, с който е обложена нашата страна, окупирана от глобалния капитализъм."

От своя страна ще посочим, че най-важният в момента износител на Русия - минерално-суровинната база - има 10 000 кариери и рудници, от които само 416 принадлежат на населението. Останалите са завладени от така наречените олигарси, които ограбват Русия и изнасят богатството на Запад.

Но в този псевдоелит нарастват дълбоки противоречия. Някои групи са застрашени и ще бъдат отстранени от паразитните финансови потоци. Трудно е да се предположи, че те ще се примирят с поражението. И те сега също използват парламентарни избори за разпалване на общественото недоволство и делегитимирането на предстоящите президентски избори.

Що се касае до САЩ, интересите им са Русия да не бъде консолидирана. Да се държи в безтегловно състояние руската държавност е техният естествен геополитически интерес. От примера с арабските страни виждаме, че САЩ са заинтересовани в унищожението на всякакви режими, които по някакъв начин им се противопоставят или могат да съберат такъв потенциал в бъдеще.

Каква е позицията на Путин? Основата на модела, който беше построен от него, е бюрокрацията и държавните корпорации. Заради това напълно реален е сценарият, в който кризата може да премине в държавна криза и проблемът с териториялната цялост на страната да стане актуален.

Путин изпусна шанса през годините, когато се ползваше с доверието на народа, да го привлече към изграждането на държавата отдолу. Дали сега ще успее - не е ясно?

В международен план има тревожни симптоми, че в момента Русия не води достатъчно последователна политика, за да спре намесата във вътрешните работи на Сирия и подготовката на удара срещу Иран. Руското ръководство води и непонятна игра по отношение на противоракетната отбрана на САЩ (ПРО). Не е ясно защо Москва не разглежда ПРО на САЩ като обща заплаха с Китай и не изработват заедно противодействие.

Още едно "историческо събитие" през последните седмици стана предстоящото влизане на Русия в Световната търговска организация. В сегашните условия тя е напълно неподготвена за това за разлика от Китай и поставените от него условия при влизането в СТО. Това означава самоубийство, преди всичко на руското селско стопанство.

12 години управление на Путин бяха достатъчен срок, за да се разбере, че той няма дневен ред, в чийто център е възраждането на Русия като световна сила на основата на Руската идея. Путин няма потенциалът да излезе извън пределите на наложената му преди 12 години формула.

Вече 20 години Русия живее в тази неопределеност. Дали ще издържи още шест - не е ясно? Но ясно е, че в Русия нещо не е наред. Нещо много не е наред. Настъпването на глобалната криза е неизбежно. Тя навлезе в нова спирала и в Русия ще възприеме тежки форми. Онова, което сега се наблюдава там е някакъв отлив. Но преди удара на цунами, водата най-напред се отдръпва от бреговете.

Революция в Русия през 2012 г. няма да има. Това е 1905 г., а не е 1917-та. Путин най-вероятно ще остане на трона. За него много руснаци ще гласуват от страх. Просто, защото не искат да заменят мишата отрова с цианкалия, на "демократичната" опозиция, която в повечето жители на Русия предизвиква само омерзение…


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 201, February 2012
САЩ - Иран: ескалация в Ормузкия пролив
От няколко години, месец след месец, предупреждаваме за предстояща война срещу Иран. Въпросът е само по какъв начин САЩ ...
    Кризата преодоляна, започва депресията
Последните събития във финансовата сфера показват, че координираната атака на западните банкери по заповед на задкулисни...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com