Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Нови маневри в Кремъл
Блъфира ли Путин или сменя курса
06.2012

Още от първите часове на третия мандат на Владимир Путин като президент на Русия се появиха въпроси, които все още го разглеждат в "черно-бяло", "признание - отричане", "добър - лош" и "способен - бездарен".

Парадоксално, вече 11 години отговор на тези въпроси не беше даден.

Така е и в началото на новия му мандат, който накратко би могъл да се обобщи, че "новият президент Путин обеща да поправи грешките на правителството, допуснати от премиера Путин, получени в наследство от експрезидента Путин". Но даже това не може да скрие обстоятелството, че на Путин, не само в Русия, но и в целия свят, продължават да отделят особено внимание. Защо е така?

На първо място, това се дължи на формата на режима, установен в Русия преди 20 години, който оттогава до днес може да се определи като компрадорски, зависим и манипулиран, тъй като са му присъщи следните черти:

  • обвързаност на руската държава с външните световни структури. Ресурсите за оцеляването на режима се черпят преди всичко от външната подкрепа и външното признание;
  • авторитарният принцип на властта, основаващ се на конкретна личност - Путин. Населението няма възможност да участва в работата на властта;
  • крайно поляризиране на обществото. Играта се осъществява чрез противопоставянето на 10 процента от руснаците, които са се "приобщили към правилния цивилизован свят", и 90 процента от руснаците, които "не искат да се приобщят към тази цивилизация. Авторитарната техника на властта й позволява да държи обществото в напрегнато неравновесие и максимално да отлага неизбежния взрив;
  • социалният взрив ще означава разпадане на Русия и външната интервенция.

Разбира, се трябва да се отдаде дължимото на Путин, който в тази ситуация е идеалният политик на Русия, създадена с неговото решаващо участие. Сравнението е в негова полза. На фона на герантофилските генерални секретари на ЦК на КПСС, на откровения глупак и шарлатанин Горбачов, и на нечленоразделния алкохолик Елцин, Путин изглежда направо като Цицерон. Превърна се в риторик и полемист.

Но тук има два проблема. Първият е, че той не отговаря на въпросите, а ги погребва. Вторият е, че вече над едно десетилетие е съвършено непонятно какво защитава или проповядва освен своята собствена позиция и заличаването на причините и обстоятелствата, довели го до върха, в това число и началната зависимост от Вашингтон.

Иначе Путин говори за : европейска Русия, либерална или класическа авторитарна империя, противовес на американския империализъм, събиране на руските земи, повече капитализъм или повече социализъм, възраждане на СССР, икономическо чудо, научно-техническа революция, повече политическа свобода, по-малко политическа свобода. И вече толкова години не се вижда в тези словосъчетания нищо друго освен самия Путин, неговото лутане, или неговия прагматизъм, или даже цинизъм.

Путин е като фехтовчик, който добре защитава своето място в центъра на кръга, но в името на какви цели иска да управлява още русия не е ясно. Няма предмет, няма и осъждане, няма и неизпълнени обещания. За удвояването на брутния продукт руснаците забравиха отдавна. Главната ценност в съвременната политика на Русия е късата памет на избирателите. Путин е субект, който изпълва със себе си този вакуум.

Така се стигна до един безспорен и изключително опасен факт, че Русия се държи само на Путин, че той пренесе собственото си оцеляване върху оцеляването и бъдещето на Русия.

Путин говори на всички онова, което искат да чуят - на пенсионерите - едно, на свещениците - второ, на бизнесмените - трето. Научи се да говори и полемизира, но избягва с мълчание основния въпрос защо се качи преди толкова години на трибуната и не иска да слезе оттам. Заради това вече над 10 години битката на Путин е за запазване на капиталистическия начин на получаване на печалба, тоест борбата между глобалния капитал и местните руски компрадори за пряко паразитиране върху ресурсите на Русия за сметка на нейното население.

И сега, още от първите часове на третия мандат на Путин и новите му кремълски маневри, въпросът е дали отново блъфира или наистина има намерение да промени курса, преди всичко спрямо САЩ.

Тук нещата стават все по-интересни. Русия и САЩ погребаха набързо "перезагрузката" и на дипломатическо и експертно равнище преминаха към конфронтационна риторика и публични агресивни действия.

Така например на международната конференция за американската противоракетна отбрана, състояла се в Москва, руските генерали и даже членове на правителството открито заплашиха с превантивен удар Европа в случай на разполагане на ударни ракетни системи по западната граница на Русия.

След това, без да губят време, в Москва и Вашингтон пристъпиха към втория етап на охлаждането. Путин демонстративно заяви, че заради напрегнатия си график няма възможност да пътува до американския Кемп Дейвид на 18-19 май за срещата на високо равнище на Г-8, тоест "голямата осмица". Предлогът беше доста неубедителен - формиране на правителството, с което по принцип трябва да се занимава новият премиер Медведев. Още по-интересно е, че Путин прати на Г-8 именно Медведев. Но явно е, че сценарият за охлаждането е написан подробно в Кремъл и е утвърден на висшите равнища. Решението на Путин видимо изненада Барак Обама и хвърли неговата администрация в шок. Заради това оттам предприеха ответна мярка - Обама няма да присъства на срещата на високо равнище на страните от Азиатско-Тихоокеанския район през септември във Владивосток. Предлогът е подобен - Обама ще бъде много зает с предизборната си кампания.

Но и това не беше всичко. Путин за първа своя визита избра съюзната държава Беларус и срещите с Лукашенко, който напоследък отново е отричан от ЕС и САЩ. Последва и съобщението, че през месец юни Путин ще пътува до Пекин и ще се срещне с китайското ръководство преди конгреса на китайската компартия.

Но и това не беше всичко.

Завършващият акорд на встъпителните действия на Путин беше неговият указ за "мерките за реализация на външнополитическия курс на Руската Федерация". И именно тук е заровено "голямото куче". Това е и основанието за въпроса дали Путин прави маневри с цел да натисне Запада след това и да го принуди да направи отстъпки, или наистина е осъзнал, че Русия трябва да изгражда независима външна платформа. Или ще прави завой към Китай и е готов да събере, както някога Александър Невски, Изтока срещу Запада.

Третият вариант засега е най-нереален, тъй като Путин по своята същност е "западник" и "антисъветчик". Но между първия и втория вариант границата е доста условна. И това се вижда от указа, който заслужава по-подробен анализ.

Документът допълва някои предишни изявления, но и съдържа някои новости. Досега основната линия на политиката на Русия, а преди това и на СССР, беше "мирът над всичко", за разлика от политиката на САЩ още от времето на Рейгън, че "има неща много по-важни от мира". Тази формула е фундамент на поведението на Вашингтон на международната арена.

От друга страна в Русия/СССР под флага на "борбата за мир заради спасението на цялото човечество" бяха осъществени най-подлите предателства на основните стратегически интереси, не само на руснаците, но и на техните съюзници.

В новия указ на Путин за първи път няма никакви изявления за "мира в името на цялото човечество". Основната позиция като че ли е взета от китайски официални документи за външната политика, които заявиха подобна формула през 1979 г., когато беше поставено началото на модернизирането на Китай. Сега основната цел на външнополитическата дейност на Русия е да бъдат "създадени благоприятни външни условия за дългосрочното развитие на Руската федерация, модернизиране на икономиката, укрепването на Русия като равноправен партньор на световните пазари".

На пръв поглед, нищо особено. Но самата задача говори за тясната връзка между вътрешните и външни реалности на курса на Русия и зависимостта не от идеологически установки на либералите като Горбачов или илюзиите за "влизане в цивилизования свят", а от движението към самостоятелен курс и собствена роля в световната икономика и политика. Дали това са само думи не е ясно, но възможно е в тях да се крие и ново начало.

Защото веднага следва задачата външнополитическата дейност да действа за "утвърждаване върховенството на законите в международните отношения, отстояване на централната роля на ООН и основополагащите принципи на ООН". С други думи, документът веднага визира Либия и Сирия.

След това в указа се говори с какви инструменти към тази цел ще се движи Кремъл. На първо място са страните от БРИКС, следва групата на 20-те, и чак тогава е Г-8, на чиято среща Путин не намери време да отиде.

Следващите точки от указа вече третират стратегическите приоритети на Русия. И тук на първо място е многостранното взаимодействие със страните от Общността на независимите държави (ОНД) и интеграционните процеси между тях. Това е ключово направление във външната политика на Русия чрез Митническия съюз, който наред с изграждането на съюзна държава с Беларус, се извежда на преден план. Говори се и за възможността за присъединяване на нови държави към този процес, тоест за възраждането на СССР в нова версия.

Потвърждава се и идеята за формиране на Евразиатска икономическа общност.

И чак след това идва ред на отношенията с ЕС, Азиатско-Тихоокеанския район, и на последно място, САЩ. Накрая е въпросът за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, а това означава твърда позиция на Русия спрямо американската ПРО.

Но вече на всеки политик е ясно, че САЩ и Западът, затъвайки в новата фаза на финансовата криза, ще тръгнат по пътя на разпалването на нов мащабен военен конфликт. И тук Москва ще се сблъска с необходимостта от съдбоносни решения. И отново интересите на Русия ще се окажат успоредни или напълно съвпадащи с интересите на комунистически Китай.

Ако Путин в началото на новия мандат прави някакви маневри, с цел след това да развие връзките със САЩ, новите обстоятелства ще го принудят да излезе от пътя на взаимодействието с Изтока и с Китай. Затова ще е необходимо на първо място разгром на руската олигархична корупция и заимстване на основни елементи от китайския икономически модел.

Дали Путин ще може да осъществи това? В края на краищата, реалностите ще го принудят да се върне към интересите на Русия, а не само към маневрите.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 205, June 2012
Смъртта на вестниците
Вестникарството у нас е в огромна криза. Заради постоянното спадане на тиражите и интереса, издателите трябва да намерят...
    Истината не влиза в парламентите
Най-силното оръжие е истината. И всеки знае, че влизането с оръжие в парламентите е забранено. Каква е истината?С избори...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com