Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Още не е краят на света, но...
02.2013

Ако бях по-млад, щях да се радвам, че предвижданията ми се сбъдват. Но тъй като отдавна съм извън обсега на суетата, сбъдването ми е повод за тревога. Тя съвпада и с края на 2012 г. и нейната обща панорама.

Разбира се, най-важна е икономиката. Тук актуалните глобални финансови и икономически елити все пак започнаха да осъзнават неизбежността от задълбочаването на кризата. А тя е най-страшната в новата история на човечеството. Но елитите нямат намерение да се опитат да контролират процесите. Вече са разбрали, че става дума за перманентно кризисно състояние на западната система, тоест за системна криза.

Обама и Путин спечелиха отново изборите. Значи, хората в САЩ и в Русия не са готови за резки движения с нови личности.

Още един важен момент беше XVIII конгрес на Китайската компартия. Спечелиха така наречените "консерватори", "конфуцианци", "комунисти", в смисъл че ще се грижат преди всичко за вътрешната ситуация в страната.

В края на 2012 г. се появи и докладът на разузнавателната общност на САЩ за "бъдещия свят до 2030 г.". В него нямаше нищо интересно, освен едно нещо - че и той не предвижда доминиране на САЩ през този период, т. е., че западният елит повече не е готов да поема отговорността за събитията в света и започва да се оттегля, за да прикрие своята вина.

Досега в историята на света винаги имаше някакви групи - монополни или на конкурентна основа, които бяха готови да поемат отговорността за "цялото човечество" и да предлагат универсални "правила на играта" - Библията, Римската империя, Византия, християнството, ислямът, капитализмът, фашизмът, комунизмът, така нареченият Западен проект, срещу който беше издигнат Червеният проект…

Но сега за първи път в историята на човечеството няма кандидати за месии или за еднолични лидери. Напротив, в момента елитът на Западния проект се отказва от своето доминиране. Разбраха, че предстои нещо без прецедент - срив на брутния продукт на целия свят с около 35 процента, на Евросъюза - с не по-малко от 50 процента, и на САЩ - с около 60 процента. И този елит разбира, че няма начин, повтарям, няма начин, да запази социално-политическата стабилност на западното капиталистическо общество. Ситуацията изисква колосални действия, а не имитации.

Що се отнася до ЕС, той прилича на голям кораб с пробойна някъде под ватерлинията. Разположението на дупката не се знае и екипажът се мотае паникьосан в трюмовете. Но водата нахлува и корабът потъва. Сегашните правителства в ЕС бездействат и не проявяват никакъв интерес за реално решаване на кризата. Дават си сметка, че изход от задънената улица, поне в рамките на сега действащата система, няма.

Вече никой не се съмнява, че е необходим радикален прелом. Но всички ги е страх, че и най-малкото движение ще предизвика политико-икономическа цунами, която ще отнесе сегашния елит и ще остави само хаос. И колкото повече така наречената "национално-държавна част" се отказва от решаването на проблема, толкова повече разходи ще плащаме в бъдеще.

Заради това не беше решен и нито един международен проблем - в Близкия Изток, Северна Африка, между САЩ и Русия, между САЩ и Китай, при газа и енергетиката… Нищо. Напрежението расте и няма изгледи за стабилизиране на опасните процеси, които в близко време ще доведат до Трета световна война.

В това няма нищо изненадващо. Последните три десетилетия се съпровождаха от глобални сътресения. Изчезнаха Варшавският договор и СССР, Китай излезе на първо място в световната икономика, внедряват се нанотехнологиите в генното инженерство… Но в основите на устройството на света продължават да лежат старите принципи от края на XIX век и началото на XX век, тоест на капитализма. Именно това противоречие между съдържанието и формата е причина за колосалното напрежение по света. Икономическата криза е само изява на по-дълбоката и мащабна цивилизационна системна криза. Това означава, че нищо не може да бъде решено без смяна на системата и избор на нов цивилизационен модел. Дали ще е свързано с използване на сила. Отчитайки глобалния характер на процесите, трябва да се очаква, че и мащабът на тези военни действия ще бъде нова световна война.

Ще си позволя да припомня, че анализирам тези процеси още от 70-те и 80-те години, когато пишех и международните уводни статии в "Работническо дело" (именно в него) по въпросите на световната икономика, които бяха четени като директива и от всички днешни новоизлюпени "либерални" икономисти. Явно, нищо не са схванали.

Разбира се, днес такава социална система като социализма до 90-те години няма никъде, даже в страните, които се опитаха да запазят някои социалистически механизми. Действат и сили, които полагат титанични усилия хората да забравят как са живели, какво е било постигнато и по какъв начин. Но направиха грешка и си помислиха, че тази тема е забравена завинаги заедно с така наречения "тоталитаризъм". Що се отнася до него нито една "тоталитарна държава" не е инвестирала толкова много в образованието на своите граждани, както социалистическите страни. Това само по себе си говори за безсмислеността на този термин. В този смисъл днес САЩ и ЕС са наистина тоталитарни, тъй като затвориха вратите за образованието на своите народи.

Но по-важна е икономиката. Неслучайно споменах за статиите ми отпреди 30 години. Разрушението на социализма стана заради две основни причини. първата беше обективна и се състоеше в това, че по-нататъшното ни икономическо развитие се нуждаеше от разширение на международното разделение на труда. Но тъй като вече нямаше свободни пазари, изходът беше победа над конкурентната система, тоест над западния проект. но тук се появи "политическият елит" на СССР при Горбачов, който доброволно или предателски отстъпи. и резултатът беше логичен.

Но и от това има полза, тъй като изминалите оттогава години показаха, че победата на Западния проект беше фикция. така наречената "рейгъномика" позволи на САЩ да спечелят срещу СССР и социализма. но от друга страна доведе до най-крупния икономически и социален провал в историята на капитализма.

Сега икономическата база на западния проект се разпада пред нашите очи заради същата причина, заради която почти рухна през 70-те години, тоест повече не може да поддържа своята система на разделение на труда. Настъпва огромен срив на жизнено равнище по целия свят и особено в основните страни на Западния проект.

А това означава, че проектните идеи на социализма отново печелят разбиране. Просто няма друг изход.

Никой не знае каква ще бъде новата система след погребението на либералния капитализъм. Но тя по никакъв начин няма да е капиталистическа. В тази ситуация опитът на социалистическото общество, въпреки всички грешки, наивности и волунтаризъм, е реален.

Този опит, на фона на сегашната криза, става направо безценен, тъй като друга алтернатива поне засега няма, и едва ли ще има.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 213, February 2013
Салафитският Коминтерн срещу Русия
САЩ, Англия, Франция и Израел се опитват да оседлаят войната в Сирия и събитията в другите арабски страни, за да ги прев...
    Най-страшната карта на Европа
Най-страшната карта на съвременна Европа от политическа, икономическа, финансова и социална перспектива е безработицата ...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com