Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Русия - Китай: Евразиатският вектор
Русия и Китай се обръщат към своя общ евразиатски вектор
05.2013

Най-важното международно събитие от началото на 2013 г. беше визитата на председателя на КНР Си Цзинпин в Русия и резултатите от срещата му с президента на Русия Владимир Путин.

Следя руската (съветска) и китайската тематика отблизо от четири десетилетия.

Ще припомня, че още в средата на 70-те години бях съавтор с известния китаевед Станислав Гломбински на единствената тогава излязла у нас книга за КНР под заглавието "Мао и другите" (бел. автора - през отминалите години тя беше изчерпана и аз нямам екземпляр, моля, ако някой от читателите я има, да се обади в редакцията). Що се отнася до съветската (и руската) тематика, заедно с китайската, "минаваха" през мен в "Работническо дело", което означава доста.

Напомням това, защото от перспективата на отминалите години и натрупаната информация бих могъл да оценявам със съответните критерии ставащото и в Русия, и в Китай. Тук е и последната визита на новия китайски ръководител в Москва. От какво се определяше нейното значение?

Това беше първата задгранична визита на Си Цзинпин след избирането му за председател на КНР. На второ място е приносът на тази визита за двустранното сътрудничество между Русия и Китай. На трето място е моментът, в който се намират двете държави в глобалната политика и на четвърто - израстването на БРИКС.

Резултатите от визитата на Си Цзинпин в Русия бяха доста голяма изненада и за познавачите на тази тема.

Путин и Си подписаха около 35 договора, нещо, доколкото знам, без прецедент в двустранните отношения.

Най-важните от тях са:

  • съвместната декларация на Русия и Китай за взаимоизгодно сътрудничество и задълбочаване на отношенията, за всеобхватното партньорство и стратегическо взаимодействие;
  • план за действие за реализацията на Договора за добросъседство, дружба и сътрудничество между Русия и Китай 2013-2016 г.;
  • договор за облекчаване на пътуванията на гражданите и за борба с незаконната миграция;
  • договори за разширение търговията с нефт, развитието на Далечния Изток, за културен обмен, радиоизлъчване, проучване, добив и реализация на въглеводороди;
  • договор между Газпром и Китайската нефтогазова корпорация за доставка на руски природен газ за Китай по източния маршрут и за електроенергийно сътрудничество;
  • договори в областта на добива и производството на алимуний, цветната металиргия, въглищата, сондажните платформи, туризма, хуманитарното строителство.

Вероятно беше подписан и договор в областта на оръжейните доставки.

Такъв обхват и разнообразие досега не е имало. Ето защо тези документи се определят не само като исторически, но и като стратегически, тоест двете страни стават стратегически партньори.

Несъмнено от началото на ХХІ век наблюдаваме висшата точка на сътрудничеството между тези две велики държави.

Ще припомня, че през 2001 г. тогавашният председател на КНР Цзян Цзъмин, подписа договор за добросъседство и дружба с Русия, който стана програмен документ за двете държави. През 2004 г. те окончателно регулираха граничните спорни въпроси и ликвидираха опасността от потенциални конфликти (като например през 1969 г. за остров Дамански). Истина е, че Русия направи някои отстъпки в полза на Китай, чиято актуална геополитическа ситуация също е доста сложна. Страната по периметъра е обкръжена от държави, в които има потенциални гранични конфликти, и да има мощен северен съсед, за който може да е спокойна, е в полза на КНР.

Политиката има и икономически пълнеж. От 2000 г. до 2011 г. руско-китайската търговия нарасна повече от 15 пъти - до 1000 млрд. долара, а до 2020 г. ще надмине 200 милиарда долара. Китай е в огромен възход, икономиката на Русия има трудности. В крайна сметка могат да спечелят и двете страни. Няма други две държави в момента, които имат толкова големи перспективи през своето сътрудничество.

Но има нещо, което може би е най-важното от визитата на Си Цзинпин в Москва и което остана незабелязано от медиите по света.

В речта си във висшата дипломатическа школа на Русия (МГИМО) Си Цзинпин каза нещо много важно - Китай и Русия трябва да запазят международния ред, който беше постигнат с победата във Втората световна война от силите на двете страни.

Какво може да означава това? На първо място, Си отправя поредно сериозно предупреждение към Япония и САЩ, които през последния период предприемат различни провокации в Югоизточна Азия и Тихия океан.

Но тези думи могат да се интерпретират и по следния начин - че промените, станали в Европа с разширението на НАТО на Изток, са грубо и цинично нарушение на установения от Втората световна война ред, закрепен с договореностите от Хелзинки, които никой не е отменял. Това за САЩ и НАТО си е чист геополитически ужас. Китайската страна искаше да включи и фразата за фашизма, но тя е отпаднала, вероятно по искане на Кремъл. Дали по време на последвалата визита на Путин в Берлин Меркел го е питала какво са искали да кажат Русия и Китай с "непризнаването на промените след Втората световна война" и интересно какво, (ако въобще) и е отговорил Путин.

Някои неща са безспорни. Китай вижда в Русия своя най-важен стратегически съюзник на ХХІ век. И обратното. Русия се обръща към своя евроазиатски вектор. Китай се позиционира като център на Изтока и не иска да "върви" на Запад, разбирайки същността на Запада. През 2012 г. в органа на ЦК на ККП Женмин Жибао, се появи важна статия за това, че Китай и Русия трябва да създадат алианс срещу Запада. Тук двата вектора съвпадат - и китайският източен вектор и руският евроазиатски вектор, като новият лидер на Китай искаше да изясни дали Русия наистина се отдалечава от западното направление и иска да спечели велик съюзник на Изток. Ако оценката на Пекин е, че Москва е искрена, тогава сътрудничеството ще се разшири и в регионалната Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) и ще се премине към големия Евроазиатски съюз на цивилизациите.

Принципни противоречия няма. Заедно двете страни могат да създадат нов икономически модел, отличаващ се от западния, още повече, че налице са опити на Путин да се върне към плановата икономика като основа на развитието на държавата.

Но САЩ и Западът имат и други причини за тревога. След срещата, Путин и Си, определени като "евроазиатски дует", заминаха за ЮАР за поредната годишна среща на високо равнище на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). И на тази среща беше предложено да се разработи обща концепция за международна стратегия за развитието на БРИКС.

Това означава, че в момента в света става "велика геополитическа революция", чиято главна черта е новата роля на развиващите се страни. Западният проект е изчерпан окончателно и е в смъртна агония. Със своята същност той обрича на гибел развиващите се държави. Заради това напълно закономерно се появи идеята за колективно лидерство на водещите държави в света, представляващи различни географии и цивилизации. От тази гледна точка създаването на БРИКС е отражение на обективна тенденция в световното развитие. След изчерпването на Западния проект и неговата доларова финансова система на дневен ред е формирането на многополюсна система на международните отношения.

Основното в модела на БРИКС е стремежът към реформиране на международната финансово-икономическа структура и създаване на нова система от резервни валути, тоест повишаване ролята на националните валути.

Срещата в ЮАР взе решение за създаване на нова Банка за развитие като противовес на Световната банка и на Международния валутен фонд.

Страните от БРИКС заемат единна позиция и по редица важни международни въпроси. Те признават Палестина като държава, подкрепят мирното решаване на конфликта в Сирия на основата на Женевското комюнике, че конфликтите в Африка трябва да се решават от самата Африка, правото на Иран на мирно използване на атомната енергия и т.н. Русия и Китай изразяват и подкрепа за Бразилия, Индия и ЮАР в техния стремеж да играят по-важна роля в ООН. Такава формулировка може да означава подкрепа за тези три страни към постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН.

В дейността на БРИКС се включват и въпроси на здравеопазването, енергетиката, образованието, спорта, туризма, борбата с тероризма, наркозаплахата, информационната безопасност, науката, технологиите, борбата с корупцията и т.н. Това означава, че БРИКС се движи към международна междуправителствена организация, тоест към получаване на статут на субект на международното право. Първата крачка вече беше направена с решението за създаване на Секретариат на БРИКС.

Така БРИКС придобива очертанията на глобален проект, противовес на Западния проект. Неговият успех или провал ще бъде успех или провал на цялата световна цивилизация.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 216, May 2013
"Разкарайте този идиот"
Такъв политически "сифилис" не е имало в Европа от 30-те години на ХХ век. И трябваше да се случи точно в България с поя...
    Finita la commedia. Теглете си парите
Ако трябва да ви посъветвам какво да правите, няма да е трудно - изтеглете си парите от банките, докато все още ги има. ...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com