Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


III-а Световна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
В Крим световният хаос беше закрит
Руската пружина започна да се разпуска
04.2014

Целта на ставащото в Украйна е предизвикване на вътрешнославянска война и окончателно решаване на така наречения от Запада "руски въпрос".

Събитията в Украйна и Крим са малка част от дългосрочния проект за отстраняване на Русия /след това на Китай/ като единствена бариера по пътя на северноатлантическите финансови, политически и задкулисни структури към световно господство.

Програмата максимум е същата както при създаването на немския нацистки Трети райх.

Ситуацията в Украйна съвпадна с развитието на ситуацията в Сирия. Но има и разлики. Докато по сирийския въпрос в световната върхушка имаше разногласия, то по украинския въпрос Западът беше единен. При това е ясно, че икономически Украйна не е необходима на северноатлантическия елит. Тя му е нужна геополитически, да откъсне Украйна от Русия и да я превърне в антируски плацдарм.

Курсът на откъсване на Украйна от Русия е стар геополитически проект на Запада, т.е. на немците, англичаните, американците и ционистите. Онова, което се цитира от потомствения русофоб Збигнев Бжежински - че без присъединяването на Украйна Русия няма да може да си върне статута на велика държава, не е съвсем вярно. Вярно е, че Русия и без Украйна ще си върне този статут, но ще й бъде по-трудно и ще се нуждае от повече време.

Бжежински не е оригинален и повтаря чужди думи – на немския генерал Паул Рорбах, който в началото на ХХ век предрече, че за да бъде изключена опасността от Русия за Европа, и преди всичко за Германия, е необходимо напълно да се откъсне Украинска Русия от Московска Русия. За немския генерал Украйна и Московия беше все Русия. И той говори за предизвикване на вътрешноруски разкол. В този план разви идеите на немските политици от последната трета на ХХ век начело с Бисмарк, които не само настояваха за такъв разкол, но и предвиждаха конкретни средства за решаване на тези задача.

На първо място те подчертаваха необходимостта от противопоставяне Украйна на Русия, за скарване на техните народи, за култивиране сред самите руски украинци на хора със съзнание, променено до такава степен, че ще започнат да ненавиждат всичко руско. Става дума за психоисторическа специална операция и информационно-психологическа диверсия, чиято цел е създаване на славяни русофоби като психокултурен тип и политическа сила. Те трябва да откъснат Украйна от Русия. Това беше оформено в галицийския проект, над който активно работеха в началото разузнаванията на Австро-Унгария и кайзерова Германия , след това на Третия райх, а от втората половина на ХХ век до наши дни – американското ЦРУ и немската BND.

След оранжевата революция в Украйна в 2004 г. на Запад помислиха, че са успели. Но збъркаха. През 2013 г. им се струваше, че задачата ще бъде решена. Но своята роля изигра позицията на Русия /и вероятно на Китай/ и Янукович отказа да подпише договора за начало на асоциирането с ЕС.

В този момент Западът отписа Янукович и досегашния оранжев път за откъсване на Украйна от Русия и заложи на бандеровците и украинските неонацисти, продукт на същата тази психоисторическа операция, която немците започнаха да готвят пред 150 години. След това по време на Втората световна война щафетата беше поета от нацистите, които създадоха дивизията на SS "Галичина", попълнена от същите западни украинци, а от 90-те години се включиха и наследниците на Третия райх в създаването на "нов световен ред" /термин взет направо то устата на Хитлер от американците/.

САЩ и ЕС демонстрират лицемерие, двойни стандарти и русофобия, която е толкова силна, че ги принуждава да са толерантни към украинските нацисти и техните есесовски маршове. Логиката им е проста – щом нацистите на Украйна и Прибалтика са срещу Русия, те са "наши хора".

Именно на този фон на 19-21 февруари в Киев стана неонацистки бандеровски преврат, подкрепян от Запада, преди всичко от САЩ. Именно американците спряха в зародиш антитерористичната операция на украинските власти. Ако тя беше започнала, с така наречения Майдан щеше да е свършено веднага. Той вече беше започнал да отстъпва. Но надделяха дългите години работа на спецслужбите на САЩ с украинската върхушка и с бандеровското подземие, което беше активирано и възстановено. Стана ясно, че февруарският преврат може да промени и геополитическата ситуация в Източна Европа, Русия, Евразия и целия свят. Западът и прозападните сили в Украйна използваха за своите цели естественото недоволство на жителите на Украйна, преди всичко на Киев.

Какви са техните цели?

Програмата минимум е създаване в Западна Украйна на славянско-неонацистки, бандеровски райх за постоянно давление върху Русия, провокирайки я по различни начини, в това число и с диверсии, като това се съпровождаше с информационна кампания, че "малка Украйна" е жертва на "голяма Русия", според отработените в Югославия схеми – "бедните албанци са жертва на кръвожадните сърби".

Програмата максимум е същата като през 30-те години на ХХ век от немския нацистки райх – създаване на сила, която при необходимост за Запада да поеме върху себе си, решаващата част от войната с Русия и максимално да я изтощи, като едновременно се самоунищожи.

С други думи – окончателно решение на славянския въпрос със силите на самите славяни с разделяне на Русия и Северна Евразия и присвояване на техните ресурси и пространство. При това трябва да се помни, че откъсването на Украйна от Русия се планира като давление върху Русия или нанасяне на удар по нея със сили на нацистко-бандеровския режим.

Това отразява и борбата в американската върхушка. Клановете, стоящи зад Обама, преминават към активни действия. След две години идват избори и демократите не искат да напуснат Белия дом. Обама трябва да поработи за новия президент-демократ този път бял. Неслучайно Хилъри Клинтън побесня от създаването на Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан, и даже го определи като ресъветизиране на постсъветското пространство, което САЩ не трябва да допуснат по никакъв начин.

Ще повторим, че Русия даже в сегашната си състояние е единствената бариера по пътя към световното господство на евроатлантическата олигархия. На Запада е нужно само едно – Русия да я няма – стратегически и геостратегически. За организирането на нейната смърт е нужен таран както някога Хитлер, който нападна СССР на 22 юни 1941 г., още повече, че сегашните северноатлантически елити са много по-сериозни противници от Хитлер. Освен това Русия не е СССР, нито по икономически потенциал, нито във военен аспект.

Развитието на ситуацията в Украйна и Крим отразяваше целите на нацистко-бандеровския метеж, организиран от Запада. След като взеха властта в Киев екстремистите, които веднага забраниха използването на руския език, планираха да поставят на колене и руския Изток, и Югоизток. Но се оказа, че тези райони имат подкрепа. И това беше Русия. На пътя на геноцида на руското население от неонацистите застана страната, която вече веднъж беше разгромила нацизма.

Превземането на Изтока и Югоизтока е жизнено необходимо на северноатлантическата върхушка. На нея е нужна цяла Украйна, не само западната й част. Тази част, сама по себе си, е безсмислена и става само за второ Косово. Там ще бъде изградена огромна американска база. Заради това намесата на Русия вбеси западната върхушка, която едва ли ще може да направи нещо по-сериозно. В онова, което прави Западът, се чувства безсилна злоба. Те биха искали Русия безучастно да наблюдава как се унищожават руснаците, как се формира неонацистки славянски райх на нейната западна граница.

За Запада сега започва нов период с Русия. Свършва епохата след 1991 г. и предателството на Горбачов и беловежските споразумения за разпадането на СССР. Започва друго време, още повече, че огромните си проблеми Западът може да реши само по пътя на голяма война. Русия продължава да е уязвима както отвътре, така и отвън. На Запад е НАТО, който иска да формира в Украйна бандеровски неонацистки режим срещу Русия. На Юг е Кавказ и Централна Азия с ислямистките джихадистки и техните западни господари и наднационалните структури на световното управление. Именно те са основният противник на Русия, която с ядреното си оръжие е бариерата към тяхното световно господство. Те ще се опитат да решат "руския въпрос" с вътрешнославянска и вътрешноруска война.

Действа и друг важен фактор. Русия не е била и няма да бъде /ако се съхрани/ национална държава, в нейния буржоазно западен смисъл. Това не е нейният формат, нейният размер, нейната същност. Русия може да бъде само империя или в ХХІ век импероподобно образование. Имперкостта на Русия не е форма както на Запада, а съдържание.

На този фон не може да подминем ренесансът на носталгията към Сталин и неговата роля. Откъде се взе това?

На първо място, Сталин се появи от сложното съотношение между международното крайно ляво движение /групата на Ленин/, руското ляво движене /бакинската група на Фиолетов/, отчаяните действия на разузнаването на контраразузнаването на Генералния щаб на руската империя през 1917 г., спасяващи Русия от установяването над нея на англоамерикански контрол и готови да сътрудничат в руско-имперско ориентираното болшевики, какъвто беше Сталин.

На второ място, появата на Сталин като историческа фигура, беше обусловено от развитието на "голямата система Русия" и отрицанието от нея на схемата "световна революция", в чиято пропаст бяха готови да хвърлят Русия интернационал-социалистите.

Сталин създаде "червена империя", държава, а не структура за наднационално съгласуване с руския фундамент в борбата именно със западните наднационални структури за световно управление, използвайки техните противоречия.

На този фон тоталното отрицание от руснаците на Горбачов е оправдано. Горбачов беше един малко образован провинциален кариерист, оказал се по историческо недоразумение на върха на властовите пияници на СССР. Но въпросът не беше толкова в Горбачов, а в социалния блок на силите, чиято фасада стана Горбачов и неговата група, начело в Яковлев и Шеварнадзе. Тази група беше част от съветската номенклатура и специалните служби, стремящи се да се превърнат в собственици и в част от наднационалните структури за световното управление, отразяващи интересите на глобалния капитал и действащи с помощта на различни структури на САЩ, Англия, ФРГ, Израел – ЦРУ, MI-6, Моссад.

Групата на Горбачов напълно съзнателно рушеше икономиката, за да може след това да обоснове и несъстоятелността" на социализма и прехода към друга форма на собственост. Кукловодите на Горбачов от западна страна използваха тези действия за разрушаване на СССР и Източна Европа и след като в началото на 1989 г. прехванаха управлението на тези процеси в СССР и Източна Европа, в това число и в България, постигнаха своите цели.

Да се каже, че Горбачов беше глупак е вярно. Този човек наистина се оказа глупав и алчен. Когато беше първи секретар в Ставропол неслучайно го наричаха "Миша с пликчето".

Но глупакът по принцип прави грешки в различни посоки, а при Горбачов грешките вървяха само в едно направление – унищожение на СССР, КПСС и съюзниците в СИВ и Варшавския договор.

Това е важно минало, за да се разбере същността на украинската криза и присъединяването на Крим и Севастопол към руската федерация.

Това беше отразено в тезите на Путин за кризата.

  1. В Киев стана въоръжен преврат – метеж.
  2. Янукович не беше дал нито една заповед за използване на сила.
  3. След преврата всички органи на властта в Украйна са нелегитимни.
  4. Изтокът и Югоизтокът на Украйна могат да помолят Русия за помощ.
  5. САЩ нямат никакво право да определят "легитимността" на властите в Киев.
  6. За последствията от възможните санкции на първо място трябва да се замислят онези, които ги въвеждат.
  7. Решението на референдума за създаване на Република Крим е легитимно, както и решението за присъединяване към Руската федерация.
  8. Народите имат право да определят своята съдба.
  9. Дългът на Украйна за газ надминава 2 милиарда долара. Газпром може да отмени намаленията.
  10. Западът и новата власт на Украйна унищожават страната.
  11. Предвидените за май избори, Русия не признава.
  12. Разглеждани са различни аспекти по евентуално вмешателство на НАТО.

Така се връщаме към началото. Днес противостоенето срещу Русия не е заради идеологически причини. Но нищо не се променя. Русия не е приемана и няма да бъде приета в "клуба" на западните държави като равноправен партньор. От тяхна гледна точка тя е заплаха. Отслабването на Русия по всички възможни направления остава приоритет на западния блок начело със САЩ, както по времето на СССР. Актуални са думите на един руски експерт – "Ние мислехме, че не ни обичат защото сме червени, но се оказа, че не ни обичат защото сме руски"…

Световната система е в криза. САЩ и Западът опитват да елиминират Русия в преддверието на настъплението си срещу Китай.

Така стигаме до основния извод от сегашните събития.

Реално ХХІ век започна на 16-18 март 2014 г. Започна го Русия. Хаосът на еднополюсния свят беше обявен за закрит. Официално беше обявено възкресяването на Русия и нейното културно-историческо пространство.

В Украйна в близко време ще се реализират и други сценарии в същата посока – волеизявлението на народа като единствен източник на властта, приоритет на националните по-точно многонационални интереси на Русия, и нейните традиционни нравствени ценности.

Политиката на Русия в украинската криза остава неизменна – "ние сме един народ". Киев е майка на руските градове и е люлка на руската цивилизация. Това е отговорност на Русия за кризата в сегашния световен ред. Крим е поредната крачка към формирането на евроазиатския геополитически материк, като една от основите на бъдещия следкризисен световен ред.

Русия не е сама. В списъка на единомишлениците Путин на първо място спомена Китай. И Китай сам се определи. Този път пряко и категорично.

Руската пружина започна да се разпуска. Реално ХХІ век започна на 16 март 2014 г. Хаосът в света беше обявен за закрит. Новият век ще има нови идеи и нови лидери. Историята никога не свършва. Тя винаги е в своето начало.

Красимир Иванджийски
25 март 2014 г.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 227, April 2014
9 факта, че босненските пирамиди съществуват
Наскоро бяха публикувани нови аргументи в полза на съществуването на босненските пирамиди. Да припомним, че те бяха откр...
    Можете да целунете мечката по задника
В доста дългата си, за съжаление, журналистическа кариера се убедих в две неща: че невежеството и мракобесието са моти...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com