Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Украйна е вратата към Третата световна война
Минският меморандум – затишие пред буря
10.2014

Какво става в Украйна. Защо Западът прави всички възможно да елиминира Путин чрез Украйна по пътя към Трета световна война.

Да започнем от така наречения "Мински меморандум", подписан на 19 септември между властите в Киев и двете народни републики – Донецката и Луганската, обединени в Новорусия.

Меморандум в превод на български означава "паметна хартийка", т.е. нещо, което сме си записали, за да не го забравим.

Киев беше представен от екс-президента Леонид Кучма, който ще се помни с това, че по негово време започна тоталното разграбване на Украйна.

От страна на опълченците примирието беше подписано след давление от страна на петата колона в Кремъл, начело със Сурков. Но веднага последва коментара на Игор Стрелков, който отново се появи, този път някъде в Русия. "Украинците, преодолели паниката, се преформират и подготвят за нови боеве и демонстрират, че са съгласни само с един вариант на развитие на събитията – капитулация на Русия в Новорусия. Путин ще извърши самоубийствена крачка, приемайки пробутваните му като "единствено решение" условия на партията на измяната.

Какво всъщност беше написано в меморандума от Минск:

  • да се прекрати използването на оръжие от двете страни
  • да се замрази месторазположението на двете страни по линията на тяхното съприкосновение от 19 септември
  • да се забрани използването на всички видове оръжие и воденето на настъпателни действия
  • всяка от страните да изтегли тежката техника с калибър над 1000 мм минимум на 15 км от линията на съприкосновението, т.е. създаване на 30 км зона за сигурност
  • въвеждане на наблюдатели от мисията на ОБСЕ.

Преди това, на 16 септември, украинският парламент прие закон на особени пълномощия на местните власти и възстановяване на мерките в редица райони на Донбас, чиито списък ще определят украинските спецслужби. Освен това се гарантира свободата на използването на всеки език и се поощрява трансграничното сътрудничество с Русия. Участниците в конфликта ще бъдат адмистирани и за 7 декември се планират местни избори.

Това беше определено като "предателство" на "петата колона" в Кремъл.

В България постоянно се използват думите, чието значение не се знае. Сред тях е съчетанието "пета колона", т.е. помощници на врага, работещи за подкопаването на страната отвътре при нападение на външния враг. В новата студена война понятието "пета колона" се обогати и в него влизат различни елементи.

Класическото понятие "пета колона" дойде от гражданската война в Испания през 1936-1939 г. Самият термин измисли франкисткият генерал Мола, настъпвайки през октомври 1936 г. към Мадрид и заявявайки, че освен четирите ударни колони има и пета, в самия Мадрид. И, че франкистите ще ударят републиканците в тила в решаващия момент.

Терминът влезе в обръщение по времето на Втората световна война, описвайки всички, които работят за победата на врага вътре в отбраняващата се страна.

Заради това като пета колона могат да се определят всички сили и групировки, работещи в полза на противника, подкопаващи боеспособността, икономиката, управлението, транспорта, моралния дух и инфраструктурата на страната по всички възможни начини – диверсия и саботаж, финансово-икономически, управленски, информационни, и т.н.

След примирието от 19 септември Киев веднага започна въоръжаване на своите части в Донбас с оръжие, идващо от страни – членки на НАТО, в това число шест единици ядрено оръжие, стоварено на летището на Ивано-Франковск, плюс 100 снаряда с обеднен уран. Ясно е, че примирието се използва за подготовка на киевските части за ново настъпление на югоизток, и, ако позволи обстановката, срещу Крим.

Веднага се появява въпросът защо бяха всички тези жертви, и въобще имаше ли смисъл да се вдигат в Донбас на борба с укронацизма. Сега той се признава за напълно легитимен, заедно с преврата, извършен в Киев срещу Янукович, и получава всички права да се вкорени и на територията на двете въстанали републики.

Едва ли лидерите в Донбас и в Москва имат такова намерение. По-скоро това е димна завеса пред поредния рунд на борбата срещу киевската хунта, като трябва да се осигурят условия за подготовка и отдих на своите части, и да се помогне на населението за зимните студове.

Но, даже ако е така, да се дава отдих на врага в момент, когато той е максимално отслабен и затворен в няколко котли и започна паническо отстъпление, от военна и политическа гледна точка е грешка, която е по-лоша и от престъпление.

А и самите консултации в Минск бяха странни. Официален Киев се представляваше неизвестно защо от екс-президента Кучма, който не заема никакви постове и няма никакви пълномощия. Порошенко пък веднага заяви, че договореностите в Минск няма да изменят позицията на Киев за "единна Украйна". Значи хунтата във всеки момент може да излезе от прекратяването на огъня, но за републиканските сили тази възможност е закрита. Ясно е, че и признанието на юрисдикцията на Киев над цяла Украйна води към това, че въоръжените сили на ДНР и ЛНР рано или късно ще бъдат изтласкани от украинската територия и ще се възцари терор срещу привържениците на Русия. Това не е ново и отговаря на схемата на предателството на Горбачов към страните от Източна Европа и Варшавския договор.

Сега да разгледаме варианта, според който споменатият меморандум е димна завеса. И той не трябва да се изключва. Гражданското население на републиките е изморено от бомбардировките и обстрелването. Но резултатът от такава маневра трябва да бъде потвърден от реални събития в близкото бъдеще. В този случай трябва да очакваме възобновяване на бойните действия от страна на армията на Новорусия, действия, които трябва да доведат до окончателен разгром на киевската хунта.

Има и трето предположение – политически комбинации, че Москва се е съгласила с компромис, срещу който Порошенко се е съгласил да регулира след изборите за Рада-та всички проблеми с Русия. Оттук и възможността за таен сговор на украинския президент с Москва. Този вариант обаче е най-малко достоверен.

По-вероятно е обратното. Групата на Коломойски / Тимошенко / Тягнибок и другите десни екстремисти на основата на радикалните националистически лозунги да отнемат от блока на Порошенко парламентарното болшинство и да сформират свое правителство. Тогава на дневен ред ще бъде нов майдан и нов държавен преврат и Порошенко ще бъде елиминиран като Янукович и Украйна ще получи двама формално легитимни президенти в изгнание.

От това може да се направи един основен извод. Порошенко все пак ще тръгне на фронтална атака срещу Русия и Кремъл през 2015 г. или през 2016 г. Значи "Минският протокол" е само затишие пред буря и двете страни сега се прегрупират, замразяват ситуацията, както беше на 19 септември.

Какво и кога ще последва не е ясно. Но ясно е, че Путин не иска да влиза в пряка конфронтация със Запада и слиза от линията на удара.

Каква обаче е реалната ситуация и какви са вариантите за нейната еволюция.

На първо място Украйна вече никога няма да бъде единна в смисъл на досегашните граници, без геноцид, национални чистки, кървава диктатура и без разпадане на страната на множество феодални владения.

Тук трябва да погледнем Киев и Донецк. Те "трябва" да живеят в една държава. Но десетките хиляди убити в геноцида, който и днес пропагандират политическите сили в Киев, прави това съжителство в рамките на нормална държава невъзможно. Абсолютно невъзможно. Украйна никога вече няма да е същата.

Донецк, Луганск и Одеса никога няма да се откажат от своето право да искат наказание за военните престъпници в Киев за масовите убийства на мирните жители. И киевските националисти никога няма да се откажат от идеята за своята "независима" от Русия държава. Киев може да се успокои само в един случай – ако там започне устойчив икономически ръст. Тогава национализмът може да бъде забравен и да се започне делбата на финансовите потоци. Но тук Киев попада в собствения капан. Икономически ръст в тази страна може да има само в сътрудничество с Русия и Евразиатския икономически съюз. Но, тъй като Киев влезе в неистов русофобски модел, шансове за икономически ръст няма никакви. ЕС няма пари и с развитието на кризата те ще бъдат все по-малко, а ако се погледне икономическото бъдеще на света, едва ли скоро Западът ще има възможност за реална помощ на Украйна.

А това означава, че киевският нацизъм и национализъм няма да изчезнат. Иначе режимът няма да удържи властта. А това означава, че спрямо Новорусия ще се използва само военна сила.

Заедно с развитието на деструктивните икономически процеси, вътрешната конфронтация в Киев ще нараства и устойчивостта на украинската държава ще се топи. Тя ще става все по-агресивна. Това е в противоречие с надеждите за мир в Украйна.

Тук трябва да се направи една уговорка. Има голяма разлика между националистите в Галиция и националистите в Киев. Последните винаги са имали източници за съществуване – бюджетът на СССР, бюджетът на Украйна. Национализмът на Киев не е идея, а инструмент. Заради това през последните месеци "десният сектор" т.е. националистите от Галиция все по-сериозно разглеждат въпроса за отделянето от Киев.

Значи, освен опълчението в Донбас, в Украйна се появява нова сила, заинтересована от разпадането на страната. Тогава и Донбас и Галиция ще получат относителна /в конфедерация/ или пълна независимост, тъй като е трудно да се представим държава, в която в едните училища учат, че Бандера е фашистки престъпник, а в други – че е герой. Останалата част на Украйна може да бъде единна.

Но, ако не бъдат постигнати такива договорености, конфронтацията в Киев неминуемо ще доведе до разпадане на страната на отделни феодални княжества. Колко ще бъдат, не е ясно.

Така стигаме до най-важния извод – за да се постигне мирна, единна и процъфтяваща Украйна е нужно опълченците от Донбас да вземат Киев. Ако това не се случи, войната ще продължава. Иначе шансове за нейното прекратяване няма. Както и за съхранението на Украйна.

На този фон се появява и въпросът защо Путин "не влезе" или не влиза в Украйна. Явно не е имал и няма такова желание. За силната руска армия няма да е никакъв проблем да извърши победен марш и да превземе цялата територия на Украйна. Евентуално само в Галиция ще има проблеми, но и с тях ще се справят.

Но какво всъщност "пропусна" Русия. Пропусна онова, за което в Одеса казват, че "не го е имало, няма го и не трябва", т.е. още по-голям провал. Същността на този провал се състои в перспективата, че Москва след този освободителен поход щеше да стане щастлив собственик на крупни неприятности, преди всичко, че ще трябва да храни 45 милиона гърла. В международен план такова "освобождение" на братския народ от игото на нацистката диктатура, щеше да бъде оценено като пряка военна агресия с всички произтичащи последици – изключване на Русия от ООН и тотална военно-политическа консолидация на Запада. Така или иначе днешна Украйна е колосален провал на Русия и лично за Путин. Защо да го задълбочават още.

А сега САЩ са в неведение какво да правят с този куфар без дръжка – "Украйна". Милиони гладни украинци, липса на дееспособна икономика и чудовищна нужда от енергоносители, при неспособност на Запада да финансира цялата тази отвикнала да работи украинска публика.

В съвременния свят и новите реалности Украйна не е нужна на никой, освен на нейния народ. А на нея живее руски народ, както и да се нарича. И само той възприема тази територия като своя. И украинците най-накрая ще стигнат до озарението, че са били използвани и че без Русия нямат накъде и как. Народите са умни. Само че истината бавно стига до главите им, като при жирафите.

Разбира се, Украйна има преди всичко геополитическо измерение. Путин избира дългосрочния вариант. Поне това е оправданието.

За да се разбере какво става в Украйна трябва да се разберат и кои са действащите в глобален план сили.

На Запад основните действащи сили са три. На първо място е лондонската групировка, условно наречена "уиндзори", "ротшилди", т.е. бившият елит на британската империя. На второ място са така наречените неоконсерватори в САЩ, които от времето на Буш-старши контролират външната политика на САЩ, заедно с "новите пари", т.е. Федералната резервна система. Третата сила са "старите континентални европейски елити", координирани от Ватикана.

В момента атаката се разиграва от Лондон и Вашингтон и от тяхната марионетка в Близкия Изток – Израел, които в Украйна работят с Порошенко и Коломойски. Ватикана засега се държа зад кулисите, което означава, че ставащото отговаря на неговите интереси, особено в Галиция. За Ватикана оптималната ситуация е отделянето на Галиция в самостоятелна държава. Това вещае сложни времена и по линията ЕС – Русия.

Русия прави опит да играе със "старите немски елити". Меркел пое курс към трансатлантическо сътрудничество и подчинение на неоконсерваторите в САЩ, докато "старите елити" са готови да работят с Путин. Заради това Путин не прави излишни движения от рода на нахлуване в Украйна.

Това обаче не съвпада с плановете на Лондон и Вашингтон, респективно на уиндзорите и неоконсерваторите, които искат Путин да започне активни действия и да въведе войски в Украйна. След като не успяха, сега насочват всички усилия към свалянето на Путин чрез петата колона в Русия и ционизма в Украйна. На руската прозападна пета колона беше заповядано да елиминира Путин. Това е главният конфликт, който ще бъде на територията на Русия. Как ще завърши?

На първо място Лондон и Вашингтон в близко време ще трябва да минат в дълбока защита след като се сринат световните финансови пазари. В този момент ресурсът за глобално позициониране в тях ще изчезне. В тази ситуация в атака в Европа ще премине Ватикана, а в света – Китай.

Това означава, че Путин е длъжен да мине в атака, заедно с тези промени, т.е. длъжен е да започне смяната на своята икономическа, политическа и финансова система и екип в момента на срива на глобалния пазар.

Китай вероятно счита, че това ще се случи есента на 2014 г., защото обяви за ноември среща на военните ветерани от целия свят, на която ще бъде обявена новата военна доктрина на Пекин. Вероятно това ще бъде остра и агресивна доктрина. Нейното обявяване преди срива на финансовите пазари е безсмислено. Значи, там някъде ще започне и сривът.

Путин има една много голяма слабост, която се състои в това, че той няма концептуална доктрина за властта. Такава доктрина имаше руската империя – православието. Такава доктрина имаше СССР – комунистическата идея. Но днешна Русия няма своя идея. Русия живее според "вашингтонския консенсус", т.е. като суровинен и идеологически придатък към САЩ.

Западът заложи на елиминирането на Путин и няма да спре. Значи, Путин трябва все пак да предяви някакви концептуални основания за своята власт. И те трябва да са по-широки отколкото днешна Русия.

Трябва да се отчита и войната в Близкия изток. Ако САЩ нанесат удар по "Ислямската държава" в Сирия, ответният удар няма да бъде нанесен по САЩ, а по Израел. Той ще предизвика още по-голяма война и унищожението на Израел. Голямата война ще позволи на САЩ да откажат да изплащат своите задължения.

Заради това есента на 2014 г. е основополагаща за оформянето на конфигурацията на света, който ще бъде в следващите десетилетия. Украйна е само малка част от този процес.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 233, October 2014
Колонизацията на Луната
...
    Курс по теория на глобо – бандитизма
В началото няколко известни неща.Войната е продължение на политиката с други средства.Политиката пак е концентриран изра...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com