Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Как умира една държава
11.2014

Преди 25 години СССР и Източна Европа започна първата "цветна контрареволюция" и безпрецедентен геополитически преврат. света се възцариха насилието, страхът, терорът, техногенните катастрофи, природните катаклизми като предизвестие на "армагедона".

Когато преди 25 години, като един от малцината в Европа и света, започнах да обяснявам какво и защо става, ме заплашваха, провокираха, заговорничеха, и разработваха разни лумпени и политизтърсаци. Но по-важно за мен беше да си свърша работата и да напиша онова, което ще остане в историята.

Днес много от онези, с които преди години работех не издържаха, предадоха или си "заминаха". А тъй като аз съм вече в "есента" знам добре, че ще бъда ударен от неизбежността и че "панаирът трябва да свърши". Това ще бъде една студена прозрачна утрин, в която повече няма да има "повече" – повече прегръдки със семейството, празнуване на юбилеи, обаждания, за "да си поговорим". Но преди тази студена утрин още много неща трябва да се кажат.

Подходът ми към екзистенциалните проблеми и суетата е доста рационален. Ако има висша сила /възприемам я като космически разум/, "божията справедливост" ще възтържествува. Ако я няма, няма за какво да се суетите. Каква е разликата дали ще се парализирате като гений или като пенсионер. Дали ще приключите този път като властелин или като клошар. Заради това не се суетете и правете онова, което според вас трябва да правите.

Това не е претенция към онези, които не издържаха или се загубиха по пътя. Нищо такова не се беше случвало в историята – такъв човешки регрес и връщане с епохи назад. Животът на милиарди хора се обърна нагоре с краката, без ориентир и посока. Повечето се предадоха.

В началото беше колосалното предателство на един кариерист от Ставропол, който по ирония на историята се озова на най-неподходящото място в най-неподходящото време. Сетихте се – Горбачов, с неговата "перестройка", т.е. със социалната, икономическа и геополитическа контрареволюция, която не подмина и България.

В този брой на вестника ще прочетете първият в Европа по-обстоен анализ на станалото преди 25 години. Ще забележите, че превратите в края на 1980 г. имаха общ генезис. Цветната контрареволюция стана обобщение на системен сценарий за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създадена политическа нестабилност, изкуствено създадено протестно движение и шантаж на властта и обществото с открит терор. Обект на тези преврати винаги е властта, а предмет – политическият режим и неговата смяна с марионетен от гледна точка на агресора.

Този шаблон на сценариите се повтаря непрекъснато в епохата на глобализирането. На сегашния глобален елит не са нужни мислещи и можещи хора. За капланите на всяка вяра не само в религиозен, но и в политически смисъл, няма нищо по-лошо от самостоятелността на мисълта. Онзи, който мисли или се опитва да прави това, няма право да съществува. Салонът на съвременния свят е като зала с катафалка по средата, пред която близките на починалия обещават да вървят в неговите следи, т.е. и те да измрат. България стана член на този мъртвороден свят.

Истината е проста – капитализмът не може да съществува без агресия и плячкосване. Той поглъща всичко около себе си и когато не остане нищо друго започва да се самоизяжда. Колко ще продължи тази агония не е ясно. Но ясно е, че тази система не е вечна, тъй като причината за нейната смърт е в нея самата. Това е системна криза. Но преди да изчезне е най-опасна – ще поглъща и унищожава държави, нации и народи.

Това е и причината на започналото грандиозно преформатиране на цялото мироустройство. Трагедията е, че основният инструмент за него е войната. Тя е същността на капитализма – война в световен мащаб, но този път с ново съдържание, продължаваща десетки години. Заради това са объркани всички – дали става дума за втора Студена война, Трета или Четвърта световна и т.н.

Заради това от 20 години ви обяснявам, че само революцията ще ни спаси от… смъртта. По-добре революция, която ще отнеме живота на 10 милиона, отколкото война, която ще изтреби 6 милиарда. Но, за съжаление, и революцията засега е невъзможна. Значи, остава войната и неотклонното унищожение на цели държави.

Избраха бавният вариант. Така например живеещите по времето на упадъка на Рим не са имали и понятие, че той се случва, тъй като процесът е продължавал няколкостотин години и един човешки живот не е бил достатъчен за обхващането на цялата картина. Днес процесът е кондензиран в около 20 години, но отново много малко хора успяват да забележат признаците на държавната смърт. Защото повечето от нас са заети с ежедневното оцеляване и нямат време за разсъждения за смъртта на държавите и нациите. На този фон не е изненада изводът, че от 25 години държавната власт в България е най-големият враг на народа и сама твори геноцид.

Думата геноцид е позната на всички. Тя идва от гръцкия "генос" – род, племе, и латинското саеdо – убивам, т.е. действия, извършвани с намерението да бъде унищожена напълно или частично национална, етническа, родова или религиозна общност.

Геноцидът не е само в национален, но и в глобален мащаб. През последните години той се реализира под прикритието на религиозни конфликти или "войни на цивилизациите". За поръчителите на новата световна война това е най-удобният начин да избягат от възмездието.

Кога и как умира една държава:

  • когато икономиката и хората стават все по-бедни, все по-трудно изхранват семействата си, няма никакъв ръст, расте безработицата. Започва "изтичане" на мозъци, по-талантливите бягат, за да търсят нов шанс. Това отново удря жизнения стандарт, хората харчат спестяванията си или вегетират, мислейки си, че става дума за временна ситуация, цели райони се обезлюдяват, налице е демографски срив. Това е началото на загиването на държавата
  • след това нещата стават още по-лоши. Държавата минава в режим на преструване, че е държава. Преструва се, че нещата не са толкова лоши, че не е отговорна за краха. Държавата има само една цел
  • да остане на власт. Множат се законите и ограниченията, въвежда се тиранията под предлога за защита от епидемии, терористи, климатични промени и т.н.;
  • обществото все повече се криминализира, властта става жертва на мафията, която решава какво трябва да правите и как да живеете. Оруел с 40 години закъснение. Картината става все по-мрачна. Група маргинали, които са разбрали цялата безнадеждност на ситуацията се опитват да запазят средата, в която единството е възможно тяхното лично съществуване. Цинизмът е безкраен, както и несъкрушимата глупост.

Това е новият глобофашизъм, който пълзи към властта в глобален мащаб. Скоростта на загниването расте. Или както се казва "държавите загиват по два начина: постепенно и след това внезапно".

Началото на този процес в България и Източна Европа започна през ноември 1989 г. с тогавашните цветни преврати. На мястото на социалната ни държава, която беше сред първите 15 на планетата, дойде уродът, наречен "демократична България".

В момента тази държава е като вампир. Дали ще умре? Някой трябва да му забучи дървения кол в гърдите. Казват, че времето в такива случаи е най-добрият палач и гробар. Лошото е, че именно на нас се падна да живеем в това време. Още по-лошо е, че няма да ни дадат даже да умрем спокойно.

Vae victis. – "Горко на победените".


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 234, November 2014
Ариергардни боеве между Русия и САЩ
Горещата фаза на Третата световна война вече е реалност и украинската криза е ариергардният бой между Русия и САЩ. След ...
    Двете най-опасни графики
Дебилизирането на човечеството върви ръка за ръка с неговото милитаризиране. Тук показваме двете графики, които са най-о...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com