Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Шахматната дъска
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Нефтът – битка на унищожение
Обективни или спекулативни фактори
01.2015

Основният въпрос, който засяга страните-производителки на нефт, е дали евтиният нефт е за дълго или за късо, дали се дължи на спекулации, политика, или на фундаментални фактори.

Съдейки по всичко, имаме действието на няколко съвкупни причини, започвайки от нова нефтена атака срещу Русия, свръхпроизводството на въглеводороди, надуването от американците на балона с шистовия нефт, появата на съобщенията за успехите на новата енергийна установка Росси и на минитермоядрения реактор на Locheed - Martin към 2017 г.

Но даже и неспециалистът трябва да се сети, че след 14 години високи цени на нефта и там ще се насочат огромни капитали за разработката на нови залежи - шистите, енергопестенето и разработката на алтернативни източници, високите темпове на развитието за нефта ще започнат да намаляват, защото няма трайни линейни промени в икономиката, енергетиката и технологията, а има циклично развитие, по спирала или торсионно – възходящо и низходящо.

Заради това евтиният нефт този път най-вероятно е за по-дълго време, според повечето експерти минимум за 15 години.

Но има и една основна причина, на която се спирахме през последните години няколко пъти. Това е крахът на теорията за органичния произход на нефта или на така наречената пикова теория за нефта. Според нея нефтът е с органичен произход и е необновяем ресурс, запасите му са ограничени, т.е. може да бъде изчерпан. Този възглед и досега господства в официалната наука под названието "пикова теория за нефта" с няколко нейни челни научни представители. С една дума нефтът е все по-малко и все по-малко, заради което цените му ще бъдат все по-високи и по-високи. И, евтини въглеводороди повече няма да има.

Но някои учени и експерти говореха обратното – че нефтът е с неорганичен произход и че процесът на неговото формиране върви постоянно.

Още през 70-те години при сондиране в СССР на свръхдълбоката колска сонда, на многокилометрова дълбочина беше открит нефт, а на такава дълбочина останки от биопроцеси не може да има по никакъв начин. И във Виетнам съветските нефтяници започнаха да добиват нефт от такива ниски хоризонти, на които официалната наука отричаше каквато и да било възможност за поява на нефт.

Появиха се и информации за поява на нефт на изчерпани преди това нефтени залежи и тяхното попълване отново в течение на 10-15 години. По този начин органичната теория за изчерпаемостта на нефта претърпя крах с икономически и политически последствия. Това означава едно нещо – Земята постоянно ражда нефт и старата теория, според която нефтът е продукт на органично разпадане на останките от древни живи организми или растения не е истина.

Според неорганичната теория нефтът е продукт на синтез, ставащ в дълбочините на земята при високи температури и под високо налягане. Този синтез е започнал много отдавна, още преди биологическата еволюция, по времето на химическото изграждане на планетата.

Нефтът, който традиционно добиваха нефтяниците, е само малка част от огромния нефтен айсберг, от подземния океан на така наречения дълбочинен нефт. Заради това сондажите, от които добивът е изпомпал целия нефт, след известно време са длъжни да се напълнят отново с черно злато, като воден кладенец. Това беше потвърдено и от практиката – даже най-наводнените нефтени сондажи след време отново се възстановяват в предишните обеми. Подобни случаи на превръщане на сондажите във вечен двигател и неизчерпаем източник на нефт са известни в нефтоносните райони на Русия, Казахстан, Азербайджан и Беларус като средната скорост на регенериране на залежа е 12-15 години. Разбира се, нефтените концерни знаят това, но не го афишират, защото нямат никаква изгода от тази теория.

Но, ако нефтът напира изпод земята с нескончаем поток, значи, някъде долу трябва да го има много. И този дълбочинен нефт беше намерен в гигантски количества. Това стана по времето на СССР на дълбочина 3 км, (рекордът на дълбочинно сондиране беше на ВР – 10,7 км). И това беше неорганичен нефт. Органичен нефт на такава дълбочина не може да има заради геологическите данни за строежа на земната кора и физическите условия за налягане и температура. Но според руската теория за неорганичния произход на нефта несметните залежи от дълбочинен нефт трябва да са разположени именно на тези дълбочини в платформата на земната кора, която акумулира в своите празни пространства и разломи въглеводородите, постъпващи от мантията.

Първият дълбочинен нефт беше открит във виетнамския морски шелф на централната платформа, съвсем близко – на 2,6 км от морското равнище. През 1975 г. американската компания Mobil проби тук първата сонда "Белия тигър" и в обикновените за онова време сондажи до 600 метра откри маломощни залежи от нефт. Американците не бяха заинтересовани и оставиха залежа на виетнамците. През 1981 г. беше създадено съвместното съветско-виетнамско предприятие и руснаците решиха да проверят залежа. Бяха възнаградени с фонтан от дълбочинен нефт само на 3 км. "Белия тигър" и днес дава на Виетнам годишно над 13 милиона тона нефт в шелфа бяха открити и други залежи, но заради териториалните спорове с Китай работата по тях беше спряна.

Въоръжени с така наречения "закон на Кудрявцев", т.е. за дълбочинния нефт, американците и англичаните копаеха там, където преди това имаше традиционен нефт. Законът е прост – във всички без изключение нефтоносни райони, където има нефт или газ в някакъв хоризонт, ще ги има и във всичките по-ниско разположени хоризонти. Това не зависи от състава на породите, условията на образуване и съдържанието в тях на органичните вещества.

Аварията на платформата Deep Water Horizon на ВР в Мексиканския залив най-вероятно беше неуспех при "дълбочинен лов". Вероятно нефтяниците бяха отвикнали от нефтените фонтани с такъв напор и такъв обем. Въпреки руските предупреждения, че въглеводородният синтез в мантията на земята през последните столетия върви ускорено и нефтът напира нагоре със страшна сила.

Американската компания Chevron откри в шелфа на Мексиканския залив на дълбочина 8,5 км от морското равнище гигантски нефтен басейн с 15 милиарда барела. Chevron, BP, Exxon Mobil, Shell и AnadorKo Petroleum за кратък срок увеличиха разчетните запаси на САЩ с пъти. Настъпи краят на теорията за пика на нефта – Peak oil.

Дойде нова реалност, въпреки че повечето хора не я забелязаха. Съветските и американски специалисти разбираха същността на ставащото. Но не бързаха да споделят своите знания с другите, а и помежду си. Те просто идваха в страни, в които нефтът на старите залежи беше изчерпан и обещаваха на правителствата нови нефтени фонтани и потоци от нефтодолари.

Завърши епохата на монопола на ОПЕК и на красивите графики за края на нефтените запаси на Земята.

Завърши и епохата на високите цени, които се обуславяха не толкова от себестойността на добива, колкото от страха пред настъпващия неизбежен дефицит. Стана ясно, че запасите от нефт са практически неизчерпаеми.

От друга страна, свръхдълбокото сондиране е по възможностите само на най-богатите компании. Но на първо място технологиите постоянно се усъвършенстват и стават все по-евтини. На второ място, всеки нефтен специалист знае, че голямата част от разходите отиват за геологическото проучване. Но според закона на Кудрявцев те сега се свеждат до минимум. Всичко вече е открито, няма нужда да се правят хиляди нови сондажи. Досегашните сонди и знания дават възможност да се определи безпогрешно къде да се пробива и на каква дълбочина.

На трето място, дълбочинният нефт на една сонда достига такива обеми, че и най-скъпата технология бързо се изплаща. Така е и сега – предлагането на нефт на пазара стабилно надвишава търсенето и тази разлика между търсенето и предлагането заради кризата нараства.

Заради това американците прибягнаха към балона с шистовия нефт. Добиват нефт колкото се може повече и го продават докато цените са високи, като се оправдават с високите цени на добива от шистите. Именно през 2009 г. Chevron и British Petroleum стигнаха до големия нефт в Мексиканския залив и широко отвориха вратите към новата реалност – свят без нефтен дефицит.

Няма никакъв нефтен заговор. Днес всяка страна най-егоистично е заинтересована колкото се може по-бързо да продаде колкото се може повече нефт.

Стана не "шистова", а неорганична абиотична дълбочинна революция.

Шистовият нефт не променя нищо. Той е ограничен. Но дълбочинният нефт свали напълно от дневен ред плашилото от нефтения дефицит и от настъпилия край на въглеводородните запаси на планетата.

Именно заради това сега цените на нефта падат. И вероятно никога повече няма да растат. Заради това ОПЕК, Русия и САЩ не предприемат никакви мерки за ограничаване на добива, а обратното, искат колкото се може по-бързо да изпомпат от своите недра колкото се може повече нефт и да го продадат по възможно най-високи цени.

Но заговор все пак има – той е в информационната област. САЩ укриват същността на своята нова стратегия на нефтодобив и подхвърлят на журналистите приказките за шистовата революция. Това е заговор на осведомените хора срещу наивниците, които не разбират новите реалности и продължават да вярват, че нефтът на планетата свършва, заради което цените ще растат постоянно. Но истинността на дълбочинната теория доказва всеки нов залеж от дълбочинен нефт.

Това е глобалната нефтена картина.

На този фон да погледнем ставащото в момента на световния нефтен пазар и спада на цените на нефта до равнището им от 2006 г.

Бях във Виена по време на последната среща на ОПЕК и имах възможност да наблюдавам какво ставаше на този основен световен нефтен форум и в кулоарите.

Ще започна с една констатация – глупостите, които се пишат в медиите за нефта и ОПЕК не отговарят на действителността.

Как стоят нещата.

На първо място целият добиван нефт е договорен и отива за износ в три направления – непосредствено за текущо потребление, за създаване на стратегически държавни запаси, и създаване на търговски запаси. Излишъци няма. Добива се толкова, колкото е купено. Обемите не се променят съществено от 2004 г.

До 2005 г. основното направление за доставка на нефта бяха Европа и САЩ. От 2005 г. акцентът се измести към Азия. Потреблението на нефт в САЩ е на равнището от средата на 90-те години, когато реално започна и сегашната криза, а страните от Европа имат потребление на нефт на равнището отпреди 30 години.

Но Азия и преди всичко Китай увеличаваха потреблението. Световното търсене на нефт през 2013 г. беше на равнището 90 милиона барела дневно. Сега е около 92 милиона – нов рекорд от 2010 г. Търсенето на нефт стабилно расте с 1,5 – 2 милиона барела дневно в годишен разчет.

На второ място, САЩ внасят нефт от страните от ОПЕК наистина по-малко отколкото преди три години, заради ръста на собствения добив. Но спадащата тенденция продължава. За първите 9 месеца на 2014 г. в сравнение с 2013 г. обемът на вноса падна с 11 на сто, а през 2013 г. спрямо 2012 г. – с 15 на сто. Вносът намалява предимно от Африка, но Саудитска арабия си запазва пазара в САЩ – първите 9 месеца на 2014 г. общо с около 345 милиона барела в сравнение с 348 млн. през 2013 г., т.е. няма никакви изменения.

Онова, което се губи на пазара в САЩ се компенсира в Азия, където потреблението на нефт расте. Загубите от Европа бяха напълно компенсирани още през 2011 г.

Що се касае до потреблението в Европа, то започна да пада през 2013 г. и сега стагнира. В този контекст обемът на износа на нефт от страните от ОПЕК се държи на равнището 28 млн. барела дневно, т.е. както през 2011 г., когато цените на барела бяха под 120 долара.

Що се отнася до световния баланс на търсенето и предлагането, от първата половина на 2014 г. няма никакви фундаментални изменения, нито драматичен спад в Европа, нито стагниране в Китай, нито активно нарастване на добива в САЩ.

Всички тези фактори действаха от 5 години, което не пречеше на нефта да е над 110 долара за барел.

Още една глупост, за която пишат разни "експерти", че Саудитска Арабия била решила да накаже САЩ заради техния шистов газ и спуска цената надолу, за да стане неговият добив нерентабилен, след което САЩ ще спрат производството му, което ще позволи на саудитите да запазят своя дял на пазара.

Такова нещо не отговаря на реалностите.

На първо място, Саудитска Арабия не контролира финансовия нефт /производните, които се котират на американските и европейските пазари/, ценообразуването на финансовия пазар и контрактите на него в 98 на сто принадлежат на САЩ и на съюзените със САЩ европейски структури. На крайното ценообразуване саудитите не оказват никакво влияние, защото САЩ взеха финансовия сектор на Саудитска Арабия под външно управление още през 90-те години и Риад не може да манипулира краткосрочните цени както става сега.

Страните от Близкия Изток и Африка загубиха самостоятелност в разпределението на нефтените потоци в средата на 90-те години и напълно през 2003-2008 г. Трендът започна още през 70-те години след израелско-арабската война, когато американците поеха курс към тотален контрол над стратегическите товарни потоци, за да не бъде подкопана самата система и СССР не успя да им противодейства.

ОПЕК е политически нефтен картел под контрола на американските и европейски олигархични и политически групи. ОПЕК не е независима структура, тъй като ключовите решения се взимат след одобрение от страна на САЩ. ОПЕК се създаваше за съгласуване на послушанието. Такива страни, като Венецуела и Иран фактически нямат право на глас. Те могат да предлагат каквото искат, но решенията се взимат от САЩ и техните сателити от Близкия Изток.

Това означава, че Саудитска Арабия колкото и да иска не може да влияе върху цените на нефта в краткосрочен план.

А щом САЩ допуснаха падане на нефта до такива равнища, това може да показва сериозното равнище на намерението относно техните планове да подкопаят Русия. Няма никакви съмнения, че сривът на цените на нефта е политическа маневра без фундаментални краткосрочни обоснования. Тук Путин е напълно прав – става дума за политически мотивации и спекулации.

САЩ вложиха огромни пари в шистовите проекти, които са рентабилни при около 85-90 долара за барел. Сега цените са около 60 долара и застрашават цялостната енергийна доктрина и дългосрочна стратегия за развитие на САЩ. Но Залозите са толкова високи, че САЩ въвлякоха в конфликта 33 държави, ЕС, Канада, Австралия, Япония, Швейцария. Освен това САЩ поставят под заплаха основните си съюзници в Близкия Изток.

Това означава, че САЩ са в такава ситуация и безизходица, че не само блъфират, но играят ва-банк. Атаката е по целия фронт около Русия – от Сирия през Черно море до Украйна и Прибалтика.

Започна война на унищожение.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 236, January 2015
Дали BG-банките са фалирали
Още през май 2013 г. написахме "Ако трябва да ви посъветваме какво да правите, няма да е трудно. Изтеглете си парите от ...
    Отново за амебата и бомбата за маймуната
В началото на 2015 г. отново бих искал да напиша нещо оптимистично. Започнах да се оглеждам за подходяща тема. Онези, ко...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com