Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Вектори
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
GSM-бандитите и техните трикове
Как ни обират мобилните оператори
02.2015

В днешно време технологиите са навсякъде в живота ни. Но телефоните са по-близо до нас от всички други технологии. Еволюцията им ги направи толкова мощни, че днес от 10-годишна възраст не се разделяме с тях.

И все пак, замисляли ли сте се как точно ни измъкват парите от джоба мобилните и въобще телефонните оператори? И дали не го правят с нашето съгласие?

В телекомуникационния отрасъл все още има доста изкривявания, които вредят на клиентите и дори не максимизират печалбите на олигополните компании в сектора. Или са по-важни от тях.

1. Целоминутното тарифиране на разговорите

Преди около 12-15 години минималното първоначално таксуване на един разговор беше 15 секунди и следваше посекундно отчитане (т.е., ако разговорът е по-къс от 15 секунди, ще заплатите 15 секунди, а ако е по-дълъг, ще заплатите според дължината му с точност до една секунда).

Тогава цените бяха изключително високи - между 0,50 и 1,00 лв./мин.

Постепенно това тарифиране беше заменено с тарифиране с първоначални 30 секунди вместо 15 (преди около 9-10 години).

След това и то бе заменено с първоначални 60 секунди (преди около 6-7 години). И последно, през 2012 г. тарифирането придоби днешния си облик - 60/60 (първоначални неделими секунди/последващи неделими секунди), тоест на кръгла минута.

Какво означава това от статистическа гледна точка? Всеки наш разговор завършва в различна секунда. Ако изчислим средната опашка на разговорите си (последната непълна минута), ще получим половин минута. Но всъщност плащаме цяла заради метода на тарифиране. Това означава, че всеки разговор е оскъпен с половин минута. Ако имате пакет от включени минути, това означава, че реалните минути са приблизително с около 25 на сто по-малко спрямо същия пакет при тарифиране 60/1. Някои от вас може би ще кажат, че и предишните тарифирания с минимален праг не са честни. Преди да си направим извод за това, трябва да отчетем и факта, че от момента, в който чуваме сигнал "Свободно", разговорът всъщност тече, а ние започваме да плащаме едва след отговарянето на другата страна. Един минимален праг би бил оправдан, но затова трябва да се направят нужните статистически и технологични измервания и КРС да го облече в закон.

2. Гласовата поща

За добро или лошо нашенецът не обича да говори с машини и затова тази услуга е рядкост. Въпреки това някои оператори все още се възползват от тази услуга, без реално тя да носи полза на потребителя. Когато звъннете на даден абонат и се включи гласовата му поща, вие плащате цяла минута според настоящото тарифиране в страната, независимо дали ще оставите съобщение или ще затворите веднага. Ако имате пакет с включени минути, ви се отнема цяла минута.

Допреди няколко години и трите мобилни оператора активираха по подразбиране гласовата поща на всеки нов абонат и се налагаше абонатът сам да я изключи със специална молба до оператора. Днес единствено М-Тел продължава да го прави. Даже са станали още по-изобретателни. Ако знаете, че ваш близък има активирана гласова поща, но не искате да му оставите съобщение, то с най-голямо удоволствие бихте прекъснали звъненето преди 6-тото позвъняване, за да не се стартира нежелан празен разговор. М-Тел обаче са ви надхитрили и включват гласовата поща при 4-тото позвъняване. Честно и почтено, нали?

3. Международните разговори

Международните разговори са услуга, чиято цена зависи основно от цената за взаимно свързване с чуждия оператор. Принципно цената се формира от два елемента - национален разговор до точката за свързване + международна добавка. Себестойността на националните разговори е пренебрежимо ниска (около 1 ст./мин.), затова тя не оказва никакво влияние върху крайната цена на услугата. Освен това при националните разговори имаме конкуренция и избор за клиента, докато при международния елемент почти не можем да избираме. Какво имам предвид?

Ако сте абонат на Теленор-Глобул, при международен разговор не можете да ползвате международната услуга на Виваком, например. При това положение вашият мобилен оператор ви предлага услуга, съдържаща компонента от конкурентен пазар и монополистична компонента. Това води до изключително високо завишение на цената. Доказателство за това са цените на разговорите до европейските мобилни мрежи. М-Тел и Теленор-Глобул таксуват тези разговори с по 1,55 лв./мин., а Виваком с 0,76 лв./мин. (от мобилните си мрежи).

При разговорите до европейските стационарни мрежи положението е подобно (съответно 1,19 лв./мин. и 0,36 лв./мин.). Реално погледнато и трите оператора имат взаимни споразумения с европейските мобилни оператори и ползват мрежите им без заплащане срещу ползването на собствената им мрежа. С други думи, при себестойност от 1-2 ст./мин. получаваме крайно-клиентска цена, завишена от 38 до 77 пъти.

За съжаление Европейската комисия все още не е наложила ограничение върху цените на разговорите вътре в ЕС между различните държави (когато не сме в роуминг). Но за сметка на това можем да се възползваме от роуминг ограничението. А ако живеете близо до румънската или гръцката граница, за разговори до ЕС спокойно можете да ползвате мрежата на някой от техните оператори. Така ще заплатите 0,45 лв./мин. при тарифиране 30/1 вместо 1,55 или 0,76 лв./мин. при тарифиране 60/60. След 01.07.2015 г. тази цена от 0,45 лв./мин. ще падне още и се очаква на малко по-късен етап да бъде изравнена с цените на националните разговори.

4. Стандартните роумингови тарифи

Роуминговите тарифи са на практика международни тарифи. При тях нямаме конкурентен избор и всъщност избираме или да ползваме услугата, която ни предлага нашия оператор, или да не я ползваме. Монополистичното положение и преизползването на услуга от друг доставчик в чужбина повишава крайно-клиентските цени до космически нива. Услуга със себестойност по- малка от 0,10 лв./мин. се предлага на цени от 0,45 до 6,99 лв./мин. за изходящо повикване и от 0,12 до 3,29 лв./мин. за входящо повикване. За да са още по-високи тези цени се прилага и целоминутно тарифиране. КРС трябва да се намеси на всяка цена.

5. Евророуминговите тарифи на М-тел

Преди няколко години ЕК наложи ограничение за разговорите в роуминг в ЕС, като всяка година на 01/07 цените на входящите и на изходящите разговори постепенно падат.

За абонатите на Виваком и Теленор-Глобул това ограничение е автоматично и не се налага никаква молба до оператора.

При М-Тел съществуват няколко различни тарифни роуминг плана. Ако не го знаете и, ако по подразбиране не ви е включен Евро-роуминг плана, ще заплащате по доста по-високи тарифи. А, за да включите Евро-роуминг плана, преди пътуване трябва да го заявите пред оператора. Доколко това е законно, не знаем, но със сигурност е непочтено спрямо абонатите на компанията.В знак на компенсация (като че ли) наскоро М-Тел предложи нова тарифа за роуминг разговори и сърфиране в ЕС. Срещу 5,90 лв. дневно говорите и пращате SMS-и неограничено и сърфирате до 500 МБ на ден, а ако в даден ден нямате никакво потребление, не плащате дневната такса.

6. Стационарните разговори на Теленор-Глобул и М-Тел

От пет години насам на пазара на стационарните разговори в страната имаме конкуренция. М-Тел и Теленор-Глобул конкурират Виваком с доста добри оферти. На пръв поглед всичко изглежда нормално. Новите компании предлагат по-добри цени от наследствения монопол. Постепенно те увеличават пазарния си дял за сметка на традиционния телеком и към момента двете нови компании имат по около 300 000 абоната всяка. Това прави пазарен дял от около 15 на сто за всяка от тях. Всичко това е чудесно и представлява поредно доказателство за развитието на този пазар.

Но замисляли ли сте се, дали има нещо нередно в това развитие. Прави ли ви впечатление, че М-Тел и Теленор-Глобул ползват мобилните си мрежи за достъп до дома на своите стационарни клиенти? Единствената разлика между един стационарен разговор през мобилната мрежа и един обикновен мобилен разговор е фиксирането на клетката и спестеното търсене по мрежата на стационарния абонат. Тази разлика дали прави себестойността на един такъв ефирен стационарен разговор еднаква със традиционната себестойност на стационарен разговор по фиксирана мрежа?

Ако някой се опита да ви убеди, че една клетка на мобилен оператор харчи по-малко ток от един по-голям стационарен компютър (една стационарна централа на Виваком), не му вярвайте. И дума не може да става за сравнение.

Следва логичният въпрос "Как е възможно продукт с по-висока себестойност (ефирните стационарни разговори) да се продава на по-ниска цена от друг продукт с по-ниска себестойност (стационарните разговори на традиционния стационарен телеком). Дали въобще стационарните услуги на мобилните оператори са печеливши. Не се притеснявайте. Ако има загуба, мобилните абонати на М-Тел и Теленор-Глобул ги плащат със сметките си за мобилна услуга. На икономически език това се нарича кръстосано субсидиране.

7. Тарифирането след изчерпване на пакета от включени минути

В телекомуникационния бранш от край време е традиция отстъпките да се дават само при обвързване и при по-големи пакети. Досега не сме били свидетели на нито един тарифен план с пакет минути, при който цената и в пакета и извън него да е еднаква. Ако си изберете пакет минути (без значение с колко включени минути), задължително в договора ще имате цена за минутите извън пакета, която е поне три пъти по-висока от цената на минутите в пакета. При положение, че става въпрос за същата технология и за същия продукт, тоест еднаква себестойност, защо за минутите извън пакета, които ползваме по-рядко, да заплащаме толкова много? Единственото обяснение е опитът на мобилните доставчици да ни убедят чрез изнудване да си купим по-голям пакет от минути. Изключение правят единствено пакетите с почти неограничени минути, чийто минути на практика не се потребяват до край от абоната и съответно не съществува по-скъп пакет, който да му бъде предложен.

8. Тарифите на предплатените услуги и по-конкретно на М-Тел

В същия ред на мисли бихме могли да попитаме - при положение, че себестойността на предплатените и абонаментните минути е еднаква, защо едните трябва да са по-скъпи от другите. При себестойност от 1-2 ст./мин. предплатените минути се предлагат на цени от 0,32 до 0,83 лв./мин. Да. До 0,83 лв./мин. М-Тел все още имат такава тарифа. Можете да я видите на сайта им.

9. Скритите такси за обслужване на БОБ

Едно от най-новите попълнения на мобилния ни пазар е БОБ, ниско-тарифна марка на М-Тел. Цените й са доста примамливи, но преди да сключите договор, горещо ви съветваме да прочетете целия си договор от край до край, включително и ситния шрифт. Съответно не се изненадвайте, когато разберете, че смяната на тарифен план струва 9,90 лв. (при всички останали мобилни оператори е безплатно). Отмяната на гласовата поща също е платена услуга и струва 3,90 лв. Ползването на гласовото меню и връзката с оператор клиентско обслужване струват по 0,18 лв./разговор.

10. Услугата 0700 и междуградското тарифиране при стационарните оператори

Услугата 0700 е стационарна услуга, която се предлага както от големите телекоми, така и от множество по-малки компании. Целта на тази услуга е да предостави негеографски номер за връзка с компании, както с национално, така и с регионално присъствие. Удобството се състои в това, че фирма с национален бизнес би рекламирала услугите си с един номер в цялата страна и този номер може да се пренасочва към регионалните й офиси, според региона на повикващия абонат. Тарифирането при тази услуга би трябвало да е споделено. Повикващият абонат следва да заплати само регионален разговор, а компанията собственик на номера би следвало да доплати, ако се извършва междуградски разговор. Звучи добре, но и тук има подводни камъни. Разговорите към номера, започващи с 0700, не са включени в нито един пакет на нито един мобилен или голям стационарен оператор. Цените им при мобилните оператори започват от 0,11 лв./мин. и достигат и по-сериозни нива от 0,40-0,50 лв./мин., въпреки, че себестойността им е не повече от 1 ст./мин. Това ги прави много изгодни за мобилните компании и стационарния отдел на Виваком. Поради това всички предлагащи тази услуга компании се надпреварват и дори я предлагат на компании, които нямат нужда от нея.

Ще дадем един пример в подкрепа на това твърдение. "Топлофикация София" оперира единствено в град София и едва ли абонатите й биха й звънели често от други региони на страната. Независимо от това тя има номер 0700 и всички, които звънят от мобилния си телефон, плащат необосновано висока цена. Също така не бива да подценяваме факта, че на далечни разстояния разговорите се предават по оптично трасе с нулеви загуби и почти нулева себестойност. Крайно време е КРС да се намеси и да забрани със закон да се тарифират различно градските и междуградските разговори, след като няма разлика в себестойността им.

11. Услугата 0900

Това е една прекрасна услуга за неусетно измъкване на пари от джоба на повикващия абонат. Цените й са просто великолепни. Варират между 0,12 и над 2,00 лв./мин.Целта на услугата е да даде възможност на малки и големи компании да печелят от съветването на своите клиенти по телефона. Добре измислено, нали.

Къде е изкривяването тук. Изкривяването се корени в ценообразуването. Когато една компания иска да предложи своите консултантски услуги по телефона, тя трябва да ползва два ненужни посредника. Единият е мобилният или стационарният оператор предлагащ телефонната услуга 0900, а другият е фирма посредник, която координира разпределението на номерата, за да съвпадат за всички оператори и клиентите да ползват един номер за връзка с една компания. За съжаление компанията, предоставяща консултантската услуга печели 50 на сто от крайно-клиентската цена, а останалите 50 на сто се делят между мобилния/стационарния оператор и координационния посредник. Тоест, крайно-клиентската цена би могла да бъде два пъти по-ниска, ако се елиминира ненужното посредничество.

12. Взаимното свързване при националните мобилни разговори

Както всички знаем, когато звъним от една мрежа в друга, ползваме и двете мрежи, но плащаме само на нашия оператор. Всъщност той плаща част от нашето плащане за ползването на чуждата мрежа. Преди много години, когато БТК беше все още държавна компания и М-Тел беше почти монополен мобилен оператор и ползваше мрежата за междуградски пренос на БТК, М-Тел буквално беше изнудвана от правителството чрез БТК и плащаше доста високи такси за ползването на мрежата й (тогава М-Тел нямаше изградена своя национална оптична мрежа, както имат днес всички оператори). В знак на отмъщение М-Тел предлагаше на клиентите си тарифиране на разговорите към БТК, което просто ги убеждаваше да избягват този тип разговори. Съответно изискваше от БТК и много висока такса за ползването на своята мрежа. В резултат на всичко това българските абонати бяха научени, че от мобилен телефон е по-евтино да звъниш на мобилен, отколкото от стационарен към мобилен.

Това на практика няма икономическа обосновка, но взаимното изнудване между М-Тел и БТК тогава го направи факт. През всичките тези години цените за взаимно свързване бяха намалени над десет пъти, но цените за свързване от стационарен към мобилен винаги бяха по-високи. Днес те са съответно около 1 ст./мин. и около 3-4 ст./мин.Освен това ограниченията за взаимното свързване важеха и все още важат само и единствено за вътрешно-национално взаимно свързване.

А имате ли представа колко струва да се обадите от чужбина до български мобилен абонат. Тук регулация на практика няма и цените не са променяни може би повече от десет години. Най-ниските цени, предлагани от международни доставчици за интернет телефония са около 0,46 лв./мин. Спокойно можем да предположим, че традиционните мобилни оператори в чужбина предлагат тази услуга за поне 0,60 лв./мин. Такава цена плащат нашите сънародници зад граница за връзка с близките си в страната. Интересният въпрос, който всички бихме си задали, тогава е, защо цената е различна за различния тип изходящ оператор? Нали втората половина от трасето и в двата случая е мобилна мрежа и се ползва все същата технология? Не е ли време КРС да ги изравни със закон?

13. Неустойките по договорите

Болна тема. Изнудването спрямо клиента тук е грандиозно. Ако можете да ми посочите друга страна, в която договорите за телефонни (и въобще телекомуникационни) услуги не подлежат на предсрочно прекратяване по каквато и да е причина, бих ви почерпил. Макар и късно (по-добре късно, отколкото никога) КРС се е задействала и предприема мерки в тази насока. Наскоро получих уведомление по електронната поща от мобилния си оператор, че през януари и през април 2015 г. на два етапа ще бъдат променени условията за предсрочно прекратяване на абонаментен договор. В нормалните капиталистически страни винаги се предлага цена без обвързване и цена с обвързване за една и съща услуга. И ако даден абонат, например, сключи 12-месечен договор срещу 10-процентна отстъпка и пожелае да го прекрати на 6-ия месец, то просто заплаща разликите между намалената и редовната цена за периода на ползване на услугата. Толкова е просто. Предполагам, че с любопитство ще очаквате новите промени.

14. Вътрешният роуминг

Мнозина от вас, уважаеми читатели, може би за пръв път чуват този израз и се питат какво точно означава той. Този израз е сравнително нов, но не съвсем. Това всъщност е подходящо законодателство, което позволява на дадена телекомуникационна (или не такава) компания да наеме от един от съществуващите мобилни оператори неговата мрежа срещу заплащане по себестойност и да конкурира всички мобилни оператори в страната (включително и мрежата наемодател). Това е прекрасна практика, която увеличава конкуренцията без да изисква инвестиции в инфраструктура. Както сами се сещате, ползите са главно за потребителите и за новите играчи на пазара, а за старите компании в бранша или се запазват старите нива на печалба или поради загуба на пазарен дял може да последва известно намаление на печалбата. Какво се случва в нашата страна? Преди няколко години М-Тел се опита да предложи на други две компании мрежата си за ползване с техните търговски марки, съответно "Нюз Мобайл" (днес вече "Ало, да") и "Петрол Мобайл". Нямам никаква представа какви са били договорните условия, но със сигурност мога да кажа, че нито вестникарската група 24 часа/Труд, нито петролната компания Петрол успя да предложи по-ниски цени на пазара. Днес тези марки не се рекламират, а тарифите им са все още около 0,29 лв./мин. към други мрежи ш 0,01 лв./мин. в собствената мрежа.

Глобул по същото време създаде собствената търговска марка "Фрог Мобайл", която я сполетя абсолютно същата съдба. Днес М-Тел вече доста успешно оперира и постепенно налага марката "БОБ". Тук можем да говорим за конкуренция, но не трябва да забравяме, че собствеността е на М-Тел, тоест, има ограничена конкуренция и печалбите в сектора не се разпределят между по-голям брой компании.

Как го правят в развитите капиталистически страни? Просто със закон се дава възможност на всяка компания, отговаряща на изискванията на съответния регулатор, да ползва вътрешен роуминг чрез друг съществуващ оператор и да конкурира всички компании на пазара. Така се раждат не само по-добри цени, но и по-добри и по-разнообразни услуги. На нашия телекомуникационен пазар определено има място за още играчи.

Доколкото ни е известно, още преди години КРС е издала четвърти лиценз за мобилен оператор, включващ изграждането на своя собствена мрежа на конкретни честоти, на Булсатком. До ден днешен компанията е известна със своите телевизионни услуги, но не и с мобилна услуга. Защо се бави с навлизането на пазара, все още е загадка за обикновените потребители. Да се надяваме, че скоро и тази услуга ще стане факт. А въпросът към КРС остава отворен. Кога най-сетне ще имаме пълноценна конкуренция на този пазар?

15. Нормата на печалбата

Спомняте ли си протестите срещу високите цени на тока от зимата на 2013 г., заради които правителството подаде оставка? А спомняте ли си нарушението, в което бяха обвинени електроразпределителните дружества? По закон, тъй като са монополисти, трите ЕРП-та са длъжни да спазват норма на печалбата от 12 на сто, тоест, за всеки 10 лева, които им плащаме като абонати, техните цени трябва да бъдат такива, че печалбата им преди данъчно облагане да бъде 1,20 лв. Звучи прекрасно и ако се спазва, това наистина би било в полза на цялото ни стопанство. Електроразпределителните предприятия, обаче, чрез прехвърляния на средства по сметки на свои задгранични дружества, бяха прикрили по-високите си печалби и затова бяха наказани от ДКЕВР.

Нека сега разгледаме какво се случва на телекомуникационния пазар.

Наскоро Глобул беше продаден на норвежката Теленор. В една своя презентация от преди година приблизително Теленор без срам публикува нормата на печалбата на трите мобилни оператора тогава (за 2012 г. или за 2013 г.). Нивата бяха следните: за М-тел – 44 на сто, за Виваком – 42 на сто, а за Глобул – 36 на сто.

Значи, заради ЕРП-тата и техните закононарушения можа да падне цяло правителство, а за тези три пъти по-високи нива на норма на печалбата в немонополистичен, но олигополистичен пазар, дори и законови ограничения няма!

Има ли гражданин на нашата страна, който не ползва телефон (без значение мобилен или стационарен)? Едва ли. Тогава, има ли значение как ни обират пладнешком - чрез сметката за ток или за телефон. Крайно време е, да се събудим.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 237, February 2015
САЩ играят руска рулетка. Русия атакува нефтодолара
Глобалният геополитически конфликт навлезе в 2015 г. по два основни вектора – военният и енергийният.Първият се изрази в...
    Вкарват България във войната
В проведените от 5 до 30 януари у нас съвместни българо-американски военни учения Platinum Lion – 2015 България се позиц...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com