Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Войната е глобална, територията е локална
Въпросът е защо все още няма ядрен конфликт
06.2015

Както неведнъж писах, войната за преразпределението на света върви. Засега върви във фаза на локални войни от неоколониален тип. Но войната е глобална с обхват на два континента.

Онези, които помнят близката история знаят, че Втората световна война също започна вяло и извън Европа с нахлуването на Мусолини в Абисиния и на Япония в Китай. А колко са нахлуванията на САЩ и НАТО в различни страни през последните години.

Появява се въпросът защо войната досега не е преминала във фазата на глобален ядрен конфликт.

На първо място, заради страха от ядреното оръжие и неприемливите поражения от ответния удар.

На второ място, защото засега не съществуват средства за гарантирано унищожение на средствата за ответния удар или за париране на ответния удар с ПРО.

На трето място, на американските планове пречат географията на Русия, колосалните й мащаби и разстояния. Гарантирано да унищожат руските ракети преди те да излетят, американците засега не могат.

И на четвърто място - засега не е създадена предвоенната геополитическа конфигурация.

Но едно нещо е сигурно. Както вече се казва "войната никой не я искаше, войната беше неизбежна".

Защо? Защото Русия е най-старата естествена преграда пред англосаксонското-ционистко глобализиране на "всички времена и народи". Тази преграда никой засега не е успял да преодолее. Последните опитващи се бяха Наполеон и Хитлер. Но опитите продължават. Русия може да бъде или подчинена, или унищожена. Унищожението не е възможно. За подчинението Путин декларира, че Русия никога няма да бъде подчинена.

Сега, след провала на тези планове, Западът се връща към доктрината на желязната завеса и възпиране. На практика това означава опит за ликвидиране на руската заплаха по пътя на ерозиране и подкопаване отвътре, съчетано с външно давление.

Заради това започна издигане на нова желязна завеса - Прибалтика, Източна Европа и Кавказ. Стратегията на САЩ е Русия да бъде обкръжена и блокирана и да бъдат отрязани от нея не само части от нейната историческа територия, но и живеещото там руско население.

Целта е Русия да бъде въвлечена във военни конфликт по нейните граници с Европа и по този начин да бъде свалена от глобалната световна сцена, за да не пречи на окончателната победа на глобализма. Точно така, както протече и в миналото, заради което Западът разпали двете световни войни.

Втората световна война беше предопределена дълго преди нейното начало от резултатите от Първата световна война, а корените на Третата световна война са в резултатите на Втората световна война. При всичките различия на днешния свят от онзи, който беше в навечерието на Втората световна война, ключовите елементи остават предишните.

Има глобален проект, който се налага от англосаксонската доларова глобална върхушка със зверска и месиянска заслепеност.

Имаме и Русия, която, както преди 200, 100, 75 или 25 години, е основна пречка за тези проекти със своя глобален проект от времето на СССР. Тези два глобални проекта заедно не могат да съществуват.

Връщането на Крим стана символичен знак на завършването на 25-годишния период на хаос. Русия започна да връща своите земи. Никога в историята тя не е губила толкова територии и съюзници, както при Горбачов и Елцин. Но това движение към реинтегриране на голяма Русия предизвика в глобалистите в началото тактическо, а след това и стратегическо противодействие. И отново за англосаксонците няма по-важна задача от изолирането на Русия и лишаването я от възможностите да се развива в нейните естествени граници. Заради това Русия ще бъде възпирана, и провокирана по всички начини – от финансови до военни, с предпочитанието, както сега в Украйна, войната да е вътре в руския мир, и да се чака Русия да рухне през вътрешно ерозиране и диверсия, без съюзници.

Какво е положението със съюзниците?

Външните заплахи сега за Русия са много по-голям проблем, отколкото за СССР след 1945 г. До 1990 г. в сферата на влияние на СССР беше цялата територия на Източна Европа, 70 процента от Близкия Изток, почти пълно господство в Средиземно море, контрол в Азия и Южна Америка. Всички възможни подстъпи и фронтове бяха прикрити и можеха да бъдат отразени с превантивни политически и военни мерки. Това беше отбрана в 100 процента.

В орбитата на СССР бяха почти 2/3 от населението на планетата, 50 процента от брутния световен продукт, половината от земната суша. Това беше мощна империя, може би най-мощната в историята, която имаше пълен суверенитет, ясни приоритети и вектори на развитие.

Какво е положението днес. Русия до неотдавна нямаше нито един стратегически съюзник в света.

За да се разбере понятието съюзник, тази структура може да се раздели на три равнища.

Първо равнище са страните, които гарантирано ще влязат във военен конфликт на страната на Русия и ще защитават нейните интереси.

Второто равнище са съюзниците, които са готови да окажат финансова и политическа помощ в случай на изостряне на ситуацията на Русия.

Третото равнище са съюзници, които запазват неутралитет с Русия в случай на война, но няма да съдействат и на противниците на Русия.

Допреди 2-3 години този списък беше празен. Но изведнъж кошмарът за Запада стана истински и списъкът със съюзниците започна да се попълва – Китай, Индия, Виетнам, КНДР, Монголия, Алжир, Сирия, Иран, Бразилия, Аржентина, Венецуела, Чили, Куба, ЮАР. И се оказа, че става дума отново за две трети от човечеството.

Най-важно значение на Русия има и ще има Китай, който от няколко години е много по-близък до Русия, отколкото до САЩ и никога вече няма да бъде партньор на САЩ на политическата и военна арена.

Така стигам до Украйна. Операцията в Крим наистина беше гениална, дотолкова, че обезкуражи напълно НАТО, Пентагона и ЦРУ. Никой не очакваше такава скорост и ефективност – стремително, чисто и коректно. Това ще влезе във военните учебници, като най-бързата операция за присъединяване на толкова голяма територия за по-малко от 3 седмици без въоръжен конфликт, при външно давление. Това доведе до повишаване на бойния и морален дух на руската армия, сплотяване на народа и консолидиране на елита, което пролича най-ярко на парада на 70-годишнината от победата в Москва.

Междувременно САЩ създават ударна сила в Прибалтика и Полша, изграждат инфраструктура в Румъния, България и Черно море, подпалват Балканите. Създава се в Украйна нацистка архитектура, враждебна на Русия, подкрепяна от задкулисието на САЩ, ционизма, Ватикана и немския Четвърти райх /б.а. – на тази тема ще се спра в бъдеще/. Целта е война на унищожение между руснаците и украинците, определени от Путин като един народ.

Русия започна да изгражда национално ориентирана икономическа политика и разширява военните и икономически връзки с Китай.

Така се връщам към въпроса защо при такава глобална инфраструктура и вътрешна ситуация в Русия войната още не е започнала в световен мащаб. Защото не е създадена предвоенна геополитическа конфигурация.

В геополитиката най-устойчивата конфигурация е триъгълникът на силите. Когато има три страни от потенциален конфликт, в случай на война печели онази страна от трите, която не воюва или влиза във войната последна.

А когато третата страна от конфликта изчезне, тогава геополитическата конфигурация става неустойчива. Печели онази от двете страни, която първа се подготви и нанесе удара.

Сега имаме три страни:

  1. САЩ, НАТО и сателити като Япония, Южна Корея.
  2. Китай.
  3. Русия с нейния мощен ядрен арсенал, наследен от СССР и модернизиран през последните години.

В момента военните съюзи все още не са формирани окончателно. Русия, САЩ и Китай правят маневриране, като всяка от трите държави активно нараства своя стратегически потенциал по пътя към абсолютно военно превъзходство, което е недостижимо.

Докато се запазва това положение глобална война няма да има. Пречката е Русия. Борбата за преразпределение на света ще се води по пътя на локални конфликти, държавни преврати и т.н.

Но вероятно тази "битка на булдози под килима" стигна до пропастта, "световните лидери" започнаха нещо да подозират и се опитват да изпълзят настрани. Разбира се, това засега е обусловено с неприемливи условия към другата страна. И никой не е готов открито да показва слабост с отстъпление или с подвита опашка.

Но войната си е война и да се измами противникът е свято дело. Това може да са маневри преди "последната решаваща схватка".

От глобална гледна точка тенденцията е към сливане на активните военни огнища в гигантски мегащорм. И актуалните привидни затишия могат да се окажат падините между вълните, в които става прегрупиране на енергията и зареждане на "деветия вал". И в тази автономна вече динамика намеренията или страховете на играчите могат да се окажат без никакво значение в малката лодка и повличащата я вълна-убиец.

Целта на Запада остава унищожението, подчинението или разпадането на Русия, елиминирането на нейния военен потенциал и геополитическо влияние, да бъдат погълнати нейните пространства и ресурси. Целта на Русия е точно обратната. До този извод Путин стигна необратимо.

Компромис между тези сили по принцип не може да има. Това е борба между две непримирими сили – дотогава, докато Западът не унищожи Русия или сам не бъде унищожен в съвременния си вид, в резултат на война или в резултат на саморазпадане. Защото някога казваха "географията е съдба". Днес се казва "геополитиката е съдба".

Войната вече върви като глобална на локална територия.

Американците си повярваха, че са велики и започнаха да прекрояват света. Сегашното обръщане на Русия на Изток с ориентация към Китай, Индия и БРИКС беше в голяма степен принудително решение след като в Кремъл най-накрая разбраха, че на Запад Русия не я чакат, тъй като Русия и преди революцията, и след революцията е възприемана като основен геополитически враг преди революцията през 1917 г. обвиняваха династията на Романови, че реализира завещанието на Петър Велики, а след 1917 г. обвиняваха болшевиките, че искат да превземат целия свят. Сега обвиняват Путин, че иска да окупира съседните страни и да върне онова, което е било или преди 1917 г. или след ...1917 г.

Моментът е много опасен, тъй като САЩ отдавна не са реален хегемон /отстъпиха тези позиция на Китай и Русия е във възход/, и прикриват своята слабост с нарастваща външна агресия.

Какво може да се очаква сега от американците? Те са предсказуеми. През 2008 г. Саакашвили, по заповед на САЩ, нападна Южна Осетия и Русия трябваше да го върне обратно до Тбилиси.

През май 2014 г. Порошенко нападна Донбас и САЩ подготвиха капан на Путин, но той не скочи в него.

Сега американците ще продължат да въвличат Русия във война в Европа, като изострянето може да се очаква в Приднестровието, Прибалтика, Украйна... за да бъде създадено огнище на постоянно напрежение, което ще сковава ресурсите на руската държава и на ЕС.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 241, June 2015
След Луната, американците "кацнаха" на Марс
Няколко пъти обръщахме внимание за неубедителността на снимките от повърхността на Марс, които американците, или по-точн...
    Бойно поле: Черно море
На фона на рязкото засилване на активността на НАТО в Източна Еовропа Русия планира укрепване на собствената военна груп...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com