STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Великата либийска река – осмото чудо на света
10.2015

Най-крупният инженерно-строителен проект на съвременността е Великата ръкотворна река /The Great Manmade river/ в Либия, огромна подземна мрежа от водопроводи, доставящи ежедневно 6,5 милиона кубометра питейна вода до пустинните райони и крайбрежието на Либия. Проектът беше идея на бившия лидер на Джамахирията Муамар Кадафи. Това беше и основната причина за неговото убийство от САЩ, Израел и НАТО.

Общата дължина на подземните комуникации на изкуствената река е почти 4000 км. Обемът на изкопания при строителството грунт е 155 млн. кубометра, 12 пъти повече от създаването на Асуанската стена. С използваните строителни материали биха могли да се построят 16 хеопсови пирамиди.

Освен тръбите и аквадуктите в системата влизат над 13 000 кладенци, сонди, повечето от които са дълбоки над 500 метра. Общата дължина на кладенците надвишава 70 пъти височината на Еверест.

Основните водопроводи се състоят от бетонни тръби с дължина 7,5 метра диаметър 4 метра и с тегло над 80 тона. Всяка от тези 530 000 тръби може да служи като тунел на метрополитен.

От магистралните тръбопроводи водата влиза в построените до градовете резервоари с обем от 4 до 25 млн. кубометра и от тях започват местните водопроводи в градовете и селищата.

Прясната вода постъпва във водопровода от подземни източници, разположени в юга на страната и захранва населените пунктове, съсредоточени предимно по брега на Средиземно море, в това число Триполи, Бенгази и Сирт.

Водата се събира от така наречения Нубийски водоносен слой, който е най-големият от известните в света източници за изкопаема прясна вода.

Това нещо е уникално. Нубийският водоносен слой е разположен в източната част на пустинята Сахара на площ от над 2 милиона квадратни километра и включва 11 огромни подземни резервоари. На територията на Либия са 4 от тях. На Нубийския слой освен Либия са разположени още няколко африкански държави, в това число северозападен Судан, североизточен Чад и голяма част от Египет.

Нубийският водоносен слой беше открит през 1953 г. от британски геолози по време на търсене на нефт. Прясната вода в него е под слой пясъчник с дебелина от 100 до 500 метра и се е събрал под земята в онзи период, когато на мястото на Сахара се е простирала плодородна савана, наводнявана от обилни дъждове. Това означава, че голяма част от тази вода е събрана преди 38 000 – 14 000 години. Когато преди 3000 години климатът на планетата рязко се е променил Сахара е станала пустиня, проникналата под нея вода е била събрана в подземни хоризонти.

След откриването на огромните запаси от прясна вода веднага се появиха и проекти за строителство на напоителни системи. Но идеята беше реализирана много по-късно, благодарение на Муамар Кадафи. Проектът предполагаше създаване на водопровод за доставка на вода от подземни резервоари от юга за севера, индустриалната и по-населена част на Либия.

През октомври 1983 г. беше създадено управлението на проекта и започна неговото финансиране. Срокът за реализация беше 25 години, стойността му – 25 милиарда долара.

Строителството се делеше на 5 фази. Първата – строителство на тръбен завод и тръбопровод с дължина 1200 км с ежедневна доставка на вода до Бенгази и Сирт от 2 милиона кубометра. Втората – довеждане на тръбопроводите до Триполи с ежедневни доставки от 1 млн. кубометра. Третата – завършване на строителството на водопровода от оазиса Куфра до Бенгази.

Последните две фази – построяване на западната нишка до Тобрун и обединяване на всички нишки в единна система около град Сирт. На 28 август 1984 г. Кадафи положи първия камък на проекта. Строителството в Либия на първия в света завод за производство на гигантски тръби се реализираше от южнокорейски специалисти според съвременна технология. В страната пристигнаха специалисти от САЩ, Турция, Англия, Япония и Германия. Като основна работна сила се използваше трудът на имигранти от Филипините, Бангладеш и Виетнам.

Стоителството се осъществяваше без международни кредити от МВФ. Правителството на Либия не взимаше пари от населението за водата. Не купуваше и нищо за проекта на Запад, а всичко необходимо произвеждаше в страната. Построеният в град Бурайка завод пусна над 500 000 тръби с диаметър 4 метра с предварително напрегнан железобетон.

До началото на строителството 96 на сто от територията на Либия беше пустиня. След пълното завършване на проекта се планираше да се снабдява с вода и обработват 155 000 хектара. До 2011 г. беше осигурена доставката на 6,5 милиона кубометра прясна вода за градовете на Либия с 4,6 млн. население. Целта на правителството беше не само пълно обезпечаване на населението с вода, но и осигуряване на собствено производство хранителни продукти. В страната се появиха кръговете на изкуствени оазиси с диаметър от няколкостотин метра до три километра.

Правителството се обърна и към египетските селяни да дойдат да работят в Либия. Населението на Либия е само 6 милиона, на Египет – 80 милиона.

В сравнение с другите световни системи проектът за Великата река имаше няколко принципни различия. На първо място се използва огромен подземен, а не малък надземен водоизточник. На второ място, това изключва загубата на вода при транспортирането, тъй като доставката става по закрит начин и изключва изпарението. Така Великата река стана най-съвременната система за подаване на вода на планетата.

Кадафи определи проекта като "най-силният отговор на САЩ, които обвиняват Либия в поддържане на тероризма".

На 1 септември 2010 г. на церемонията по откриване на поредния участък Кадафи каза: "След това достижение на либийския народ заплахите от САЩ срещу нас ще се удвоят, те ще направят всичко възможно и либийският народ да остане угнетен от Запада".

За съжаление се оказа пророк в собствената си страна. Няколко месеца по-късно НАТО, САЩ и Израел унищожиха Либия. Кадафи беше зверски убит. Русия, в лицето на тогавашния президент Медведев, направи трагична грешка като не спря агресията в Съвета за сигурност. Причините за това решение не са известни.

През 2011 г. беше свален и президентът на Египет Хосни Мубарак, един от малкото ръководители, които поддържаха проекта на Кадафи. Преди началото на войната през 2001 г. трите нишки на Великата река бяха завършени. Строителството на двете последни беше планирано за близките 20 години.

Бомбардировките на НАТО нанесоха щети на системата и разрушиха завода за производство на тръбите. Чужденците напуснаха страната. Заради войната беше нарушено водоснабдяването на 70 процента от населението, пострада и системата за напояване.

Водата днес става основен стратегически ресурс на планетата. За разлика от нефта човек може да живее без вода само 5 дни. През 2025 г. хората, живеещи при постоянен дефицит от вода, ще надминат 3 милиарда. Всяка година земята покриват все повече площи необработваема земя. Реките, езерата и крупните подземни източници в целия свят губят дебит. Стойността на литър качествена бутилирана питейна вода на пазара може да стигне няколко евро, повече от литър бензин.

Ресурсите прясна вода отдавна са в полезрението на транснационалните корпорации. Световната банка и МВФ поддържат приватизирането на водоизточниците и пречат на водните проекти, които страните от третия свят строят самостоятелно.

На този фон ресурсите на Нубийския водоносен слой са за западните корпорации огромен стратегически интерес, а либийският проект не се вписваше в общия проект за частно притежание на водните богатства.

Световните запаси от прясна вода в реките и езерата на Земята се оценяват на 200 000 кубически километра. От тях в Байкал най-голямото пресноводно езеро има 23 000 кубокилометра, а в големите пет езера в САЩ – 22 700. Запасите в Нубийския слой възлиза на... 150 000 кубокилометра, т.е. те са само 25 процента, по-малко от цялата вода, която е събрана в реките и езерата на планетата. Нубийският слой се равнява на 200 години дебит на Нил. Стойността на един кубометър вода в Либия беше 35 американски цента, а в европейските страни около 2 евро.

Стойността на либийската вода, даже да е по 35 цента възлизаше на около 60 трилиона долара, т.е. 7 пъти повече от стойността на либийския нефт. Ако беше изнасяна в бутилиран вид стойността ще скочи още 10 пъти.

Сега разбирате ли защо беше убит Кадафи и унищожена Либия?

Това беше първата Световна водна война.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 245, October 2015
Зад кулисите на войната в Украйна
Различни анализатори предлагат различни причини за връщането на Крим към Русия и за войната в Украйна. Но не забелязват ... »»»
    Демонтаж на глобалната финансова система, основаваща се на долара
На 11 август Китай започна девалвация на своята национална валута на етапи. Това беше началото на онова, което беше наре... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com