Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Победа на Путин в хибридната война
Руският гамбит в Сирия – позиция над схватката
04.2016

Рядко в реалния живот се среща постъпката на един човек, който с едно действие зачерква цяла система, построена срещу него и срещу цяла страна.

Става дума за Путин и за неговото решение за частично изтегляне на руските войски от Сирия.

Маневрата на Путин беше огромна изненада и сега хиляди анализатори се питат какво всъщност стана и какво са намислили Путин, Лавров и Шойгу.

Анализите отново са в двете крайности – от "гениална тактика" на Путин до "поредно предателство и бягство след Донбас". Между тях са десетки варианти, на които близкото бъдеще ще даде отговор.

В момента е ясно, че Москва се отказа да печели окончателна или решителна военна победа в Сирия и насочи ситуацията към политическо и дипломатическо решение, като ще продължи да контролира военното положение в Сирия и Близкия Изток с контингента, в който ще бъдат извършени някои промени.

Частичното изтегляне на Русия е логична стъпка на този етап от сирийския конфликт, когато от оръжието може да се премине към преговори.

Москва никога не е обещавала "война до край" или "безкрайно присъствие". Укрепена беше сирийската армия, така че да може да воюва с джихадизма сама. Изтеглянето няма да подкопае войната срещу Ислямска държава, тъй като целта да се предотврати колапса на Сирия беше постигната.

Фокусът на този анализ, т.е. решението на Русия да се намеси в сирийския конфликт, както и решението за частично изтегляне, е в цялостната рамка на подхода на Москва спрямо този конфликт от самото негово начало.

Още през 2012 г. Русия зае позицията, че решение на вътрешната криза в Сирия може да се намери само с преговори между отделните фракции, създаване на преходно правителство и нова конституция, водеща към избори. Москва предупреждаваше срещу опитите да бъде решена кризата със сила и че Сирия трябва да остане единна и светска държава, като сирийците сами определят формата и кой ще ги управлява.

Вътрешносирийският диалог беше договорен на Женевската конференция от 2012 г. от всички заинтересовани. Но диалогът не се получи заради намесата на САЩ, Израел и Турция на страната на така наречената "опозиция", която настояваше като предварително условие за слизане на Башар Асад от сцената. С това Москва не можеше да се съгласи. Същото се отнасяше и за Иран, основен съюзник на Асад на земята.

Проблемът не беше, че Асад отказва да преговаря, а че неговите противници, подкрепяни от Запада, отказват да преговарят с него.

Москва се противопостави на доктрината на САЩ за "смяна на режима" и на всички опити на САЩ да я приложат в Сирия. В същата насока Русия действаше и в Съвета за сигурност на ООН, където блокираше опитите на Запада за резолюция, която да им отвори пътя за намеса в Сирия и за сваляне на правителството на Асад.

През август 2013 г. Москва предотврати плановете на САЩ да бомбардират Сирия без оторизиране от Съвета за сигурност.

До лятото на 2015 г. Москва нямаше намерения за военна намеса в Сирия. Решението дойде след като руското ръководство стигна до извода, че това е нужно, за да бъдат защитени националните интереси на Русия.

Сирийската гражданска война създаде вакуум, който се запълни от джихадисти, ислямисти и Ал-Кайда, и стана заплаха за сигурността на Русия. Интервенцията в Сирия отговаряше на руската политическа философия и на руската военна доктрина. И в нито един момент Путин и Лавров не се отказаха от постановката, че сирийският конфликт трябва да бъде решен чрез преговори и без предварителни условия на страните в тях.

Другите цели бяха да се предотврати колапсът на сирийското правителство, да не се даде възможност на Ислямска държава да стигне до Дамаск през октомври 2015 г., да се осигури време на сирийската армия да се възстанови от загубите и да получи ново оръжие. Путин още в началото заяви, че операцията ще бъде ограничена във времето, че Русия не поема ангажимент с отворен край и че всяко решение без Асад е невъзможно, даже ако е имало недоразумения между него и Москва.

До 14 март тези цели бяха постигнати. Правителството на Башар Асад беше спасено. Ислямска държава беше спряна и обърната в бягство, създадено беше пространство за преговори в Женева под егидата на ООН, сирийската армия беше укрепена и е в състояние сама да воюва срещу джихадистите. САЩ бяха принудени да изоставят плановете за безполетна зона, Ислямска държава не контролира Дамаск, сирийската опозиция се съгласи да преговаря със сирийското правителство без предварителни условия и т.н.

Логично последва решението за частично изтегляне на руската групировка в течение на пет месеца.

Но изтеглянето няма да е тотално. Руснаците не изоставят и не предават сирийците. И след изтеглянето руските ВВС ще присъстват на територията на Сирия.

Руснаците започнаха изтеглянето на своите бомбардировачи и на транспортните Ту-154 и Ил-76. Но изтребителите Су-30 и Су-35 не са изтегляни. На второ място изтеглените Су-34 са далекобойни машини и могат да удрят цели в Сирия като излитат от юга на Русия или от Иран.

На трето място, стратегическите бомбардировачи Су-22МЗ и Ту-160 никога не са били базирани в Сирия.

Що се отнася за руските крилати ракети "Калибър" с радиус 1500 км и Х-101 – с радиус 4500 км, те могат да бъдат изстрелвани от Каспийско и Средиземно море, или от въздуха.

Базата в Кхеймим ще бъде оперативна и на нея ще останат С-400 и Панцир-Ф, както и изтребители. Това означава, че Русия ще продължи да контролира въздушното пространство на Сирия.

Освен това в Сирия и в района започва хамсина – сезонът на пясъчните бури от два месеца, и великите пости през които да се убива е грях. Двигателите на хеликоптерите се пълнят с пясък и спират, авиацията лети по-високо, но не вижда нищо заради пясъка във въздуха. Това означава, че в Сирия ще останат сили на ПВО и кораби, които всеки момент могат да нанесат удар с "Калибър", морска пехота и авиационна техника. И, ако изведнъж се появи някакво масово струпване на джихадисти, ще може бързо да се прехвърлят допълнителни средства само за няколко часа с размери и въоръжение, отговарящи на специфичната ситуация и да се използват всички налични опции.

Ситуацията е пределно ясна. Путин потвърди неизменната позиция спрямо конфликта в Сирия – не война, а преговори. Всъщност това тази позиция е стратегията на Кремъл от началото.

Не е изключено в руския генерален щаб да са получили информация за предстоящо нахлуване в Сирия на Турция и Саудитска Арабия, но, тъй като руският контингент никога не е имал за цел да отблъсква турска агресия нито агресия на САЩ и НАТО, руснаците щяха да се окажат в много трудна ситуация. Тактиката беше вместо най-напред да унищожават Ислямска държава и след това да се "реформира" Сирия с политически диалог, Русия да опита обратния вариант – най-напред да се започне политически диалог, който ще помогне да бъде "реформирана" Сирия, за да ликвидира Ислямска държава, създадена от САЩ и Турция и Израел. С една дума, руснаците създадоха възможност на сирийците да спечелят своята война.

Но руснаците не инвестират всички надежди в мирния процес. Не изключват опцията да се върнат в нужния момент, ако ситуацията стане критична. Асад не може да бъде елиминиран с военна сила. Най-вероятно групировките, които воюваха срещу него не са джихадисти и сега разбират, че единственият изход е да търсят мир или компромис.

Изборите, които Асад насрочи за април, са насочени към консолидиране на този процес. Със сигурност перспективите за стабилизиране сега в Сирия са най-добрите от 2011 г. насам. Ако настъпи политическо стабилизиране сирийската армия ще може да се съсредоточи срещу джихадистите и победата ще е само въпрос на време.

Ще припомним, че въпреки общоприетото мнение, преди 2011 г. Сирия не беше съюзник на Русия. Нейните връзки бяха много по-близки със САЩ и Европа /особено с Франция/ и даже с Турция, отколкото с Русия. Значението на дока в Тартус беше надценявано. Това не беше база и Сирия не беше военен, политически, икономически партньор или даже близък приятел на Русия. Но започнаха газовите и нефтени маневри на Катар, Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Турция, Израел, кюрдите, Ислямска държава и от тази гледна точка Русия трябваше да се намеси.

Сега Русия се опитва да заеме позиция над схватката. Москва избра тактика за оптимално присъствие в региона, която й позволява да не затъва в Сирия.

Но войната в Сирия е далеч от своя край. Женевският формат на преговорите с опозицията се реализира трудно. Тук най-важното е, че процесът беше въведен под егидата на ООН и приоритетите на тази организация за решаване на международните проблеми. Освен това женевският формат се използва от руската дипломация, за да легитимира в преговорите сирийските кюрди срещу което възразяват САЩ, Турция, "умерената опозиция" и Дамаск.

Въпроси се появиха и за отношенията на Русия с Иран и неясности за връзките с Израел, особено за окупираните от него Голански възвишения, за които има няколко резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които предвиждат пълно изтегляне на Израел от Голан.

И накрая, но не на последно място, в Сирия Русия изпробва най-новите оръжия – изтребители, кораби, ракети, артилерийски системи и т.н., като целият комплекс се командваше в реално време от новия команден център в Москва. За Пентагона именно това беше най-важното предупреждение на глобално равнище, а за НАТО и Киев – на регионално.

Засега ситуацията се движи в тези рамки, въпреки че особено в такъв район като Близкия изток може да се очаква всичко възможно и невъзможно.

Красимир Иванджийски


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 251, April 2016
Планетата Х от външния космос е реална (2)
Учените от Калифорнийския технологически институт /Caltech/ съобщиха, че са намерили доказателства за гигантска планета,...
    Ядрената атака на САЩ без давност
Американската организация NSA /National Security Archive/ публикува плановете за американската военщина за превръщане на...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com