Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Русия в Сирия – game changer
04.2016

Последиците от неочакваното решение на Путин за частично изтегляне на руските части от Сирия /както и преди това от решението те да бъдат изпратени там/ ще имат дълготрайно значение.

Те са game changer, т.е. променят правилата на играта не само в Близкия Изток, където се води една от най-сложните, подли и кървави войни в историята на човечеството.

В момента няма анализатор, който да обясни, защо Путин взе в нощта на 14 март взе решението за изтегляне от Сирия. Повечето анализи акцентират върху технологията на решението – внезапност, изненада и непредвидимост, но не и върху неговата същност и най-важните реалности.

На технологиите на анализите се спирам на друго място. Тук ще се спра на по-важното – на същността на процеса, който доведе до сегашната ситуация, в която Сирия е важна част, но не е най-съществената. Тъй като съм един от малцината коментатори в света, които следят процеса още от 90-те години, грешките едва ли ще са големи.

Що се отнася до най-важното – процесът, в него от 10 години Русия бавно, постепенно и мъчително се стреми да си върне статуса на супердържава, загубен от перестройката и краха на СССР, определени от Путин в Мюнхен през 2007 г. като най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Само на фона на тази глобална картина може да се разбере и ставащото сега в Сирия и онова, което предстои.

Неслучайно споменах речта на Путин от 2007 г. Тогава моментът беше избран с голяма точност. Започваше последният акт от глобалната криза на САЩ и Запада. В този момент Путин даде заявка да върне статута на Русия на супердържава в периода на глобалната турболентност и да покаже изход от кризата. Да се прехване инициативата от американците е възможно само на пика на световната криза.

САЩ не разбраха или се направиха, че не разбират, за какво става дума. Вместо да се опитат да предложат приемлив за по-голямата част от човечеството изход от кризата те поставиха ултиматум на три четвърти от Земята. Изборът беше типично по американски – избирайте между физическото или духовното унищожение. Кризата продължи да се задълбочава в Либия, Египет, Украйна, Крим, Сирия, Турция, ЕС...

Простотата на решението обикновено е признак на гениалност, зад която обаче се крие такъв обем черна работа, която е страшно да си представим. На първо място Москва трябваше да осъзнае, че САЩ повече не могат да претендират за ролята на доминиращ или даже на първи сред останалите. Осъзнаването на това положение става само на основата на събиране, преработка и анализиране на огромни обеми различни данни, за да се разбере, че пред нас е краят на цяла епоха, епохата на капитализма.

На второ място при действащата сега картина, наложена от САЩ, единственият път за процъфтяване е чрез грабежа, насилието и унищожението на другите. Но за Русия, заради исторически и духовни причини, този път е неприемлив. Заради това тя трябваше да променя външните условия.

Фронталният сблъсък със САЩ е нещо смъртно опасно заради ядрения потенциал. Това избягваше даже СССР, който беше с пъти по-силен от Русия.

Ето защо от години правеше впечатление, че в путинската стратегия за промяна на външните условия, в това число и на отношенията със Запада, всички равнища на мозайката са разположени по растяща линия. Преходът от един етап към друг става в точно съответствие с трансформирането на глобалната финансова и геополитическа панорама. САЩ и НАТО противодействаха на този глобален подход с локални войни – Северна Африка, Украйна, Сирия.

Мюнхенската реч на Путин от 2007 г. в исторически контекст беше първото изпробване на реакцията на противника.

В отговор САЩ предсказуемо организираха цветните революции в Грузия и Киргизия.

Отговорът на Путин беше отделянето на Абхазия и Южна Осетия и създаването на Евразиатския икономически съюз, т.е. Русия показа, че американското влияние не е безгранично и може да бъде спряно.

Това "разузнаване с бой" трябваше да провери и до каква степен в САЩ ще оценят опасността и ще променят своето поведение. Но САЩ отново се уповаваха на своето непоклатимо "могъщество и изключителност". Недооценяването на противника обаче във всяка война може да доведе до летален изход.

На третия етап беше откритото противопоставяне на Русия на САЩ и отмяната на бомбардировките на Сирия през 2013 г. В отговор САЩ устроиха майдана в Киев, като на преден план излезе и ционизмът и плановете за реанимиране на несъществуващата никога "Хазария". Целта беше с ръцете на украинците да отнемат на Русия Черноморския флот и да изблъскат Русия от акваторията на Черно море. На Путин американците оставиха два варианта. И двата лоши – да воюва с Украйна, или да даде Черно море за бази на САЩ и НАТО. Путин, както винаги, избра трети вариант и присъедини отново Крим към Русия, а на плановете на Вашингтон и Тел Авив за "Нова Хазария" посочи, че руснаците и украинците са един народ. Отговорът ще е по-късно.

Всъщност в Крим Русия прекрачи Рубикон. След него пътят назад вече е отрязан.

Тези действия се разиграваха на фона на задълбочаващата се икономическа и финансова криза на Запада.

Но поведението на Русия отново беше различно. Вместо да седи тихо и да преживее бурята, като изяжда натрупаните в тлъстините години запаси, тя съзнателно влезе в битка за санкции и контрасанкции и започна да намалява икономическата си зависимост от Европа.

В САЩ схванаха накъде вървят нещата и обявиха лично Путин за връх № 1. Въведоха спрямо него и властовия вертикал санкции, като на Милошевич, Саддам и Кадафи. Но Путин не става за "момче за биене".

Последва петият етап – изпращането на военни контингенти в Сирия и изтласкването на САЩ от Близкия Изток. Наистина това беше направено доста своеволно и "вероломно" - когато поискаха влизаха, когато поискаха си тръгваха. Мога само да си представя в какъв шок бяха аналитиците от ЦРУ, Пентагона и т.н. Кой идиот им беше пуснал фитила, че Путин е само тактик, но не е стратег. Защото стратегията е, че в съвременния свят Русия може да съществува само при определени условия. На САЩ за утвърждаване и процъфтяване е нужна война и тероризъм. Такъв е генезисът на тази държава. Такава беше измислена от началото. На Русия за процъфтяване е нужен мир. Това е фундаменталното различие. Новата схема на Путин трябва да промени света.

Сега САЩ са принудени да търсят примирие, но вече на условията на Путин. Съдейки по предизборната кампания на Тръмп, периодът на антируските президенти на клана Буш – Чейни – Клинтън завършва. Ако не завърши, нещата ще тръгнат по втория кръг.

Що се отнася до вътрешната политика на Русия и тук нещата в близко време ще стават все по-радикални и "непредвидими".

Всъщност исторически руската гениалност винаги се е състояла в това, че е безкрайно разнообразна. Путин не е изключение. Неслучайно той е определян като най-непредвидимият политик в света, защото постоянно прави онова, което казва, че ще прави.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 251, April 2016
Всички банки са фалирали
Дългоочакваният доклад на главата на европейската централна банка Марио Драги на 10 март само показа, че нещата могат да...
    Все пак ни четат
Как да офейкаме – националната ни идеяСегашната бежанска вълна съвсем не е "авторско право" на тези милиони нещастници о...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com