Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
В Ханчжоу погребаха Pax Americana
Пекин предлага на Москва и военен съюз
10.2016

Това, което се очакваше се случи на срещата на "Голямата двадесетица" Г-20 в китайския Ханчжоу - нова ера в международните отношения. При няколко условия.

Форматът Г-20, както и форматът Г-8 и Г-7, са неформални и не задължават с нищо. Но те дават на участниците две възможности, заради които се и събират.

Първата е да обсъдят в широкия кръг на развитите страни и въпросите на световната икономика, отнасящи се за всички.

Втората възможност са личните срещи на лидерите на най-големите държави.

Първата среща на високо равнище беше проведена като отговор на кризата в края на 90-те години, когато на Запада стана ясно, че нито във формата Г-7, нито във формата Г-7+1, някои важни въпроси няма да се решат. Отначало се обсъждаше формат Г-33, след това Г-22, накрая беше свикана първата Г-20.

Втората среща на Г-20 се състоя през 2008 г., отново, когато се разпали финансовата криза. От тогава срещите са редовни.

Така се стигна до срещата в Ханчжоу, която за първи път потвърди лидерството на Китай в световната икономика и регулиращите я принципи. На срещата беше приет документ под названието "Ханчжоуски консенсус", подготвен в най-добрите китайски традиции.

Китай предложи на света нов модел за управление на световната икономика. В Ханчжоу за първи път бяха поставени въпросите на развитието и за първи път беше разработен дългосрочен план за действие до 2030 г.

Това беше изненадващо, тъй като на тези срещи не е прието да се приемат документи. Въпреки това "Ханчжоуски консенсус" може да се приеме минимум като протокол за намерения. Детайлите на този проект ще подлежат на дълга разработка, но същността на новия модел е следната – "плодовете от икономическото развитие не трябва да се използват само от малко хора или страни, те трябва да се използват от всички страни, независимо дали са бедни или богати, развити или неразвити. В това се състои задачата за развитието на глобалната икономика".

Това е първата вменяема програма за глобално развитие, която противоречи на англосаксонския модел за "глобализиране". Китай има модел за построяване на тази идея, т.е. китайците са готови да предложат и построят принципно нов модел на световното устройство.

А това означава край на господството на САЩ в световната икономика и китайско глобализиране, насочено към развитие, многостранно сътрудничество и ново разделение на труда.

Вторият основен момент в Ханчжоу беше излизането на Русия от изолацията, която Западът се опита да й наложи на предишната среща на Г-20 в Брисбейн – Австралия. Тогава атаката срещу Путин беше от всички страни, като западните лидери му даваха да разбере, че е нежелан гост сред тях. Срещата беше след катастрофата на малайзийския Боинг над Украйна и австралийските власти даже не искаха да пуснат Путин на срещата, обвинявайки го, че самолетът е свален с руско оръжие или от руснаците. Премиерът на Канада му заповяда "веднага да се изнесе от Украйна". Премиерът на Англия Камерън гледаше отвисоко и страшно Путин, а Обама парадираше, като единствен свръхдържавник. Пародия на политиката. Путин не остана до края на срещата и отлетя обратно по-рано, защото имаше по-важни неща. Което беше истина. Но за всеки случай в океана в района на полета се появи руски крайцер на борда със С-400.

Коренно различна беше обаче срещата в Ханчжоу, където Путин, наред с домакина Си Цзинпин и турския президент Ердоган бяха основни действащи лица, а на Обама даже не му дадоха стълбата с червеното килимче и той трябваше да слезе от задния вход на "Air Force 1". Той пък си отмъсти на китайците, като залепи дъвката си на гърба на креслото в залата на заседанията, като предизвика недоволството на чистачките.

След това нещата тръгнаха съвсем не като в Брисбейн.

Пред Путин се нареди опашка от политици и лидери – Саудитска Арабия, Англия, Франция, Германия, Япония, Турция...

Но преди всичко беше срещата на Путин с китайския лидер Си Цзинпин.

Ще започна с изявлението на Си, който много точно обозначи позицията на китайския политически елит по отношение на Русия. Китайците обикновено предпочитат много мек и метафорен език, но този път лидерът на КНР се изказа максимално праволинейно.

На първо място каза, че развитието и процъфтяването на Русия е шанс за развитието на Китай. И на второ, че е необходимо засилване на руско-китайското сътрудничество за защита на суверенитета на двете страни. Нямаше нужда да уточнява срещу кого. Всичко е ясно. Всъщност това означаваше открито предложение на Китай към Русия за военно-политически съюз.

Фактическият военно-политически съюз на Русия и Китай съществува отдавна и за никой не е тайна. Но на срещата в Ханчжоу лидерът на КНР за първи път заяви за необходимостта от формално оформяне на тези отношения, толкова открито, колкото позволява китайската политическа дипломатическа традиция.

Изявлението за засилване на взаимната защита на суверенитета беше направено от Си Цзинпин в хода на срещата, т.е. то беше следствие на настъпилите вече в света изменения, още повече, че за руско-китайския противовес на НАТО се говори още от 2014 г. Всъщност Русия и Китай отдавна координират международната си политика и действията във военната сфера. На съвместни учения войските им отработват взаимодействие срещу общ противник.

Това означава, че в Ханчжоу настъпи преломен момент в Третата световна война – военно-политическото съюзяване на Китай и Русия. След време именно такава ще е оценката за тази среща.

Ясно е, че сега ще започне серия от взаимни консултации, определяне на позициите, разработка на проекти, търсене на компромиси, като в крайна сметка ще бъде подписан отделен договор, защото и двете страни са заинтересовани в него.

Досега китайската военна и политическа доктрина предвиждаше отказ от формализиране на военно-политическите отношения, с който и да било. Китай трябва да се намира извън блоковете. Но сега Пекин направи предложение на Москва именно в тази насока и никой не обръщаше внимание на Барак Обама.

Китай е единствената държава в света, която помни със столетия нанесените й обиди и никога не бърза с отговора, но не го забравя. И онова, което сервираха на Обама в Ханчжоу беше дреболия от богатия китайски репертоар – не му дадоха стълбата от самолета с килимчето, категорично се отнесоха към американските журналисти: "Това е нашата страна и нашето летище", на общите снимки на Обама никой не обръщаше внимание...

Разбира се, всички знаеха, че Обама е "пътник", че това е последната му среща на високо равнище и че биха могли да му окажат по-голямо внимание. Но китайците мислеха различно. Обратното.

Именно срещата на Си Цзинпин с Путин привлече най-голямо внимание на световните медии и именно Путин беше поставян в ролята на главен гост на срещата. От Москва заявиха, че са удовлетворени от формата Г-20, който позволява да се получи пълен разрез на реакциите на водещите икономики на света спрямо ставащите процеси, пълно отразява разстановката на силите и позволява на Русия да разкрие своя потенциал.

Ще припомня думите на Си Цзинпин на тържественото събрание за 95-годишнината от компартията на КНР през юли: "Светът се намира на границата на радикални промени. Виждаме как постепенно се руши Евросъюзът, как търпи крах икономиката на САЩ, как всичко това ще завърши с ново световно устройство. След 10 години нас ни очаква нов световен ред, в който ключов ще се окаже съюзът на КНР и Русия. Ние сега наблюдаваме агресивни действия от страна на САЩ срещу Русия и Китай. Считам, че Русия и Китай могат да създадат съюз пред който НАТО ще бъде безсилен и това ще сложи край на империалистическите стремежи на Запада".

Всъщност такива думи не бяха звучали от двете страни от времето на Сталин и Ма. И без да сме сталинисти или маоисти можем да кажем, че това е краят на Pax Americana, което официално беше съобщено на срещата на Г-20 в китайския Ханчжоу.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 256, October 2016
Годзила срещу октопода
Японската Якудза е считана за най-мощната мафия на света. Организираната престъпност в Япония процъфтява, но сега гангст...
    Защо кабалата избра Хилъри
В момента, в който пиша тези редове, все още нищо не е ясно. И не е ясно дали ще стане ясно. Всичко е възможно с така на...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com