Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Плутониевият увод към ядрената война
Русия и САЩ са на прага на апокалипсиса
11.2016

Само за 3-4 дни в началото на октомври 2016 г. светът измина разстояние, което в други условия се изминава за години, и наистина се озова на прага на Трета световна война. Ядрена.

Какви бяха причините за това рязко повишаване на залозите в най-голямото геополитическо и военно противостоене в началото на ХХІ век - Русия срещу САЩ.

В началото на октомври, на фона на войната в Сирия и на офанзивата на сирийските правителствени войски в битката за Алеппо, американските генерали се посъбраха, посъветваха и стигнаха до извода, че войната с Русия е неизбежна и, че конфликтът между държавите ще бъде смъртоносен и бърз.

Появи се ген. Марк Милли, председател на Комитета на началник-щабовете на САЩ, който заяви, че войната с Русия е започнала.

Преди това от американска страна бяха отправени и преки военни заплахи от Държавния департамент – че заради подкрепата на Русия за Башар Асад "Русия ще изпраща в чували труповете на своите войници в къщи и ще губи нови самолети".

След това последва предупреждение от Пентагона – САЩ са готови да нанесат превантивен ядрен удар по Русия.

Но тогава последва нещо което, никой не очакваше – така нареченият плутониев отговор на Москва, по същество ултиматум срещу САЩ, като формата му беше пределно ясна: "...Вразумете се, докато е време, защото иначе ще плащате контрибуции."

С други думи Русия съобщи, че спира действието на договора със САЩ за утилизиране на излишния оръжеен плутоний. Указът за спиране на договореностите се съпровождаше от няколко допълнителни искания, т.е. Москва е готова да нормализира отношенията със САЩ:

  • ако САЩ отменят "Закона Магнитски";
  • ако САЩ отменят санкциите;
  • ако САЩ върнат ситуацията в Източна Европа до положението от 2000 г.;
  • ако САЩ компенсират всички щети, понесени от Русия от изредените по-горе действия.

Засега Путин не поиска само връщането на Аляска, но тъй като действието продължава да се развива, може да ни очакват още доста изненади.

Всъщност от десетилетия, по-точно след краха на СССР, никой не беше отправял към САЩ такъв ултиматум и Вашингтон отдавна не беше изпитвал такова унижение, на което просто няма с какво да отговори.

А това означава, че Путин е стигнал до извода, че повече с "американските партньори" няма за какво да говори и вдигна залога до неприемливо за Вашингтон равнище, основаващо се на "появата на заплаха за стратегическата стабилност в резултат на недружествени действия". Така се казваше в указа за отказ от утилизиране на оръжейния плутоний.

Това стана и първото пряко стълкновение в Третата световна война между Русия и САЩ.

Веднага след спирането на плутониевия договор над света настъпи вой и всеки започна да дава мнения и да се изказва за "плутония на Путин" – политици, експерти, учени и т.н.

Но наред с това на Запад настъпи потресаваща тишина. Млъкнаха онези, които преди това се изказваха по всякакъв повод – Меркел, Оланд, Полша, прибалтийските републики. Млъкна даже и един български пожарникар, плещещ глупости наляво и надясно.

Само карикатурният външен министър на Великобритания Борис Джонсън обвини Русия във военни престъпления в Сирия, на което говорителката на Министерството на външните работи на Русия Мария Захариева радостно съобщи, че Русия излиза от договора за Международния съд в Хага, т.е. той си остава, но Русия няма да признава неговата юрисдикция.

Превеждайки това на по-прост език означава, че всеки опит на този съд да бъде осъден който и да било гражданин на Русия отсега нататък е незаконен. Следователно всеки такъв опит е Casus belli – т.е. причина за война, с всичко произтичащи за Холандия и съдиите от този съд последици.

Така мечката най-накрая се събуди. Други написаха, че вече е тръгнала на лов. Мисля, че е още рано да се твърди това. Защото Путин направи три фундаментални предупреждения към Запада.

Първият етап беше мюнхенската му реч през 2007 г., когато той заяви, че счита краха на СССР за най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век, че Русия е страна с над хилядолетна история и винаги е използвала привилегиите да води независима външна политика и няма намерение да променя тази традиция, и че в съвременния свят еднополюсният модел е не само неприемвлив, но и въобще невъзможен.

В САЩ обаче се направиха, че не чуват думите на Путин. Първа сериозна грешка.

Последва Валдайската реч на Путин през 2014 г.: "Нашите западни партньори начело със САЩ предпочитат в своята практическа политика да се ръководят не от международното право, а от правото на силния. Те са уверени в своята избраност и изключителност и в това, че им е позволено да решават съдбата на света, че прави са само силните, а при коалициите "който не е с нас, е срещу нас". Русия е самостоятелен активен участник на международния живот и при нея, както и при другите страни, има национални интереси, които трябва да се отчитат и уважават".

Но в САЩ отново се направиха, че не чуват какво им говори Путин. Поредна грешка.

Последва Кримската реч на Путин от 2015 г.: "Студената война завърши. Но тя не завърши със сключване на мир с понятни и прозрачни договорености и със създаване на нови правила и стандарти. Така наречените победители в Студената война решиха да изстискат ситуацията, да преустроят целия свят под своите интереси, нормите да подменят с произволно тълкувани и пристрастни оценки... Самото понятие национален суверенитет за болшинството страни стана относителна величина... Едностранният диктат и налагането на своите шаблони носи точно противоположния резултат, вместо регулиране на конфликтите – ескалация, вместо суверенни устойчиви държави растящо пространство на хаоса, вместо демокрация подкрепа на съмнителна публика от откровени неонацисти до ислямски радикали."

В САЩ отново се направиха, че не чуват. Последна грешка

Дойде октомври 2016 г., когато Путин вече имаше всичкото право да пристъпи от уговорки и предупреждения към конкретна конфронтация.

Така стигаме до плутония и защо именно той беше избран от Путин.

Става дума за Договора за утилизиране на плутония, признат за излишен за оръжейни цели, наричан по-кратко оръжеен плутоний, подписан на 29 август – 1 септември 2000 г. от тогавашния руски премиер Михаил Касянов и американския вицепрезидент Алберт Гор.

Документът се готвеше още от 1966 г. и неговата същност беше следната – гарантирано да се съкрати количеството оръжеен плутоний 239 в двете страни без формиране на възвратен потенциал. САЩ и Русия трябваше да разоръжат по 34 тона материал, останали излишни след изпълнението на договорите за съкращение на настъпателните ядрени оръжия.

Предвиждаха се два начина за "разоръжаване" на плутония. Основният беше преработка с облъчване в "граждански реактори" и производство от този плутоний на т.нар. смесено оксидно ядрено гориво МОХ и неговото използване в реакторите.

Резервният вариант беше разреждане на оръжейния плутоний със съдържание на 239-ти изотоп не по-малко от 93 процента до състояние с голям дял на 240-ти изотоп, който не може да се използва за оръжейни цели. По онова време САЩ имаха 103 тона, а СССР – 170 тона плутоний, от които можеха да се изработят 1800 ядрени заряди "Нагазаки". Двете страни нямаха готови технологии за реализацията на тази задача. 10 години експертни дискусии доведоха до сключването през 2010 г. на допълнителен протокол, набелязващ някои практически пътища за реализиране на договора.

Русия беше в по-добро положение, благодарение на напредналите работи с реактора на бързи неутрони БН-600. Първоначално се предвиждаха два варианта – за БН и за водородни реактори ВВЕР, но след това оставиха само един – бързият, за което решиха да построят завод за МОХ-гориво.

САЩ не разполагат въобще с технология за реакторно утилизиране на плутония. Те купиха решение на френската Areva и на негова основа пристъпиха към строителството на завод в Южна Каролина, но след това го спряха. Решиха, че МОХ-гориво няма да правят, тъй като е твърде скъпо за тях. Заводът към зимата на 2015 г. беше готов на 70 процента и неговото спиране предизвика скандал в САЩ.

Русия, която и без този плутоний набеляза път за развитието на атомната енергетика към реакторите на бързи неутрони, изпълни разумен минимум, позволяващ да се реализира споразумението.

Беше построен заводът за МОХ-гориво в Железногорск, а белоярските реактори БН-600 и БН-800 влязоха в експлоатация. Съответно беше подготвено и използваното в тях гориво.

Консултациите обаче не дадоха отговор на ключовия въпрос. Докато при руския вариант с облъчване на плутония в реакторите във вида на МОХ-гориво "разоръжаването" му е несъмнено, при разреждането с високоактивни материали на САЩ възвратният потенциал е напълно възможен, т.е. САЩ с малка операция могат да възстановят този плутоний за нови ядрени оръжия. А това е количество за няколко хиляди ядрени бойни глави.

Утилизирането на плутония трябваше да започне през 2018 г. А ако се вземе предвид, че САЩ вече не произвеждат плутоний 239 и че техните стратегични ядрени сили не са меко казано, в най-добра кондиция, стигаме постепенно до същността на нещата.

Най-напред защо именно плутоний-239?

Елементът с пореден номер 94 и атомно число 239 винаги е бил основна цел на политиците и учените. Изотопът на плутония 239 се оказа първи химически елемент, който човечеството се научи да получава изкуствено в промишлени количества, а не в милиграми или грамове, както при други синтезирани елементи.

Интересът към плутония 239 на първо място е заради неговото приложение, като материал за производство на ядрено оръжие. От него се правят така наречените имплозивни ядрени заряди, които за разлика от урановите практически се използват напълно в ядрения взрив. Освен това имплозията на плутония-239 прави бомбите от него "по-удобни". Те могат да са изготвят и с мощност от половин килотон тротил в "ядрено куфарче". Така съдбата на елемент 94 беше решена окончателно и "удобните" боеприпаси започнаха да правят именно от този елемент.

Заради това всички излишни количества оръжеен плутоний, които се появиха от съкращението на ядрените арсенали по времето на Студената война, трябва да бъдат смесени с природен уран и вредни изотопи на самия плутоний, след което да бъдат изгорени в граждански ядрени реактори. Но, докато Русия започна да прави това, в САЩ на политическо равнище беше взето друго решение.

Своя плутоний американците само разреждат с вредни примеси, след което организират неговото дългосрочно съхранение. Това означава, че с подобна схема той може да бъде възстановен като оръжеен плутоний за производството на ядрени бойни глави.

Така САЩ сами се поставиха в сложно положение. На първо място, отдавна не произвеждат оръжеен плутоний, и на второ – реалното състояние на ядрените сили на САЩ е под въпрос.

Нова междуконтинентална балистична ракета САЩ не започнаха да разработват. Подводниците от ново поколение засега са само в проект, като за тях нова ракета няма да се разработва. Междувременно САЩ се опитваха да убедят Русия да се откаже от своите стратегически ядрени въоръжения, за да стане "светът по-безопасен".

При Русия всичко е точно обратното. Практически завършва замяната на леките междуконтинентални балистични ракети. Въвежда се и супертежката "Сармат" на мястото на "Сатана". Завършиха изпитанията на новата балистична ракета "Рубеж". Строи се новата серия атомни подводници "Борей" с нови ракети. Приета беше на въоръжение крилата ракета с далечина 5500 км, с която даже Ту-95 става страшна сила. Не е изключено на "Искандер", който сега носи ракета от 500 км, да се появи ракета до 5000 км и да стане стратегическо оръжие.

В новото глобално противодействие САЩ и Русия трябва да произвеждат стотици нови тактически бойни глави. И за всички тях ще е нужен плутоний 239.

Разбира се, не става дума за опит на Москва да се помири с Вашингтон. По-скоро "плутоният" е проект за репарациите на САЩ спрямо Русия след колосалното геополитическо поражение на Вашингтон. И вероятно не е окончателно, защото това е само тяхната встъпителна част. Ами ако в Москва наистина се сетят за Аляска...

Красимир Иванджийски


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 257, November 2016
Какво да правим при ядрена атака
В САЩ Барак Обама предупреди американците да се готвят за извънредна ситуация, визирайки, че става дума за ядрена война....
    Кой ще излезе от US-зверилника
Наблюдавам висшата политика в САЩ от около 50 години, но не си спомням по-мръсна президентска кампания между двама канди...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com