STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Ким ще изпрати САЩ на Марс преди НАСА
Войната между САЩ и КНДР е неизбежна
05.2017

От 7 до 15 април светът два пъти /поне засега/ се изправи пред глобалната ядрена катастрофа. Никога в миналото, в това число Карибската криза или Студената война, не сме били толкова близо, на секунди, от апокалипсиса.

Войната се движеше от Сирия, през Афганистан към КНДР. Инициаторите отново бяха обичайните заподозрени – САЩ, Израел и Англия, с ракетния залп от 59 крилати ракети Tomahawk по сирийската /по-точно по-руската база в Сирия/ Шайрат, мощната американска бомба "майка на всички бомби" МОАВ в Афганистан, и накрая заплахата със стратегически удар по ядреното оръжие на КНДР.

От тези три зловещи детайли се състоеше картината на военната активност на САЩ по класическата англосаксонска дъга на анакондата по периметъра на нейните основни противници Русия и Китай. И с всяка от тези стъпки рисковете от ядрена война нарастваха – от Tomahawk, през супербомбата до ядрения сблъсък.

Логиката на нагнетяването на напрежението беше проста и трагична. И продължава да се движи по същата линия в момента. Нищо не е отменено. Посоката е същата.

Какво се случи?

На 5 април два есминеца на ВМС на САЩ – Potter и Ross, въоръжени с противоракетната отбрана Aegis и с крилати ракети Tomahawk, все още бяха в района на Сицилия в Средиземно море.

На 6 април двата кораба извършиха бърз преход и се оказаха на 40 мили югозападно от Тел Авив, като в 3,26 ч. беше нанесен първият залп с ракетите Tomahawk, вторият в 3,48 ч. За прелитането на ракетите е било открито въздушното пространство на Израел.

Движението на корабите показваше, че решението за атаката е било взето доста по-рано, като за това е било съобщено и на съюзниците /вероятно са били информирани и руснаците/. Крайната цел на ракетния удар беше базата Шайрат, същата, за която американците твърдяха, че от нея няколко дни по-рано беше извършена "химическата атака срещу мирното население на Хан Шейхун" в Идлиб, но всъщност поредно престъпление на Ислямска държава и САЩ.

Рискът беше голям, тъй като дефакто базата Шайрат е руска, разположена е на 200 км в дълбочината на Сирия. Траекторията на ракетите минаваше над Израел и беше взета на атака на израелските ВВС. Така беше съобщено от сирийската опозиция – че сутринта на 7 април Израел е нанесъл удари по военни обекти на Хизбула и Сирийската арабска армия.

В провинциите Дамаск и Даря ракетите са летели и над окупирания от Израел сирийски Голан, използвайки релефа на височина 50 метра над долината. И веднага се появи въпросът защо руската противоракетна отбрана в Сирия, състояща се от С-300, С-400, Панцир, Бук не е реагирала, което беше удар по ефективността на това руско оръжие.

Този въпрос със сигурност беше поставен от външните министри на Сирия и Иран при светкавичната им визита в Москва след атаката, както и на срещата на 13 април на Путин с вицепремиера на Китай Чанг Гаоли.

На този фон фактът, че от споменатите 59 ракети само 23 долетяха до целите на споменатата база беше вече второстепенен.

След още незатихналите противоречия между Путин и лидера на Беларус Лукашенко, дойде съобщението, че Казахстан до две години ще премине от кирилицата на латиница. Това има само едно обяснение – дистанциране на Назърбаев от и заемане на позиция между Русия и Китай.

Проблемът трудно можеше да бъде прикрит и от несъмнено най-опитния външен министър на планетата Сергей Лавров, който наистина върши чудеса в многоъгълника Русия- САЩ, Сирия – Иран – Ирак – Турция и т.н.

Отпадна и първоначалната версия, че повечето американски ракети не са долетели, защото са били свалени от руски С-400 или от радиоелектронната защита. Това не беше вярно. Ако имаше свалени американски ракети, това можеше да се дължи само на действието на сирийската противоракетна отбрана или пък на самите калпави американски ракети, въпреки че бяха ново производство от 2015 г.

Закономерно войната в Сирия след тази атака излезе на глобално равнище. По същото време новият държавен секретар на САЩ Тиллерсон беше Москва с някакъв ултиматум и с липсата на договорености след няколкочасовите му разговори с Лавров и Путин.

Какво можеше да преследва Тръмп с тази атака.

1. Ясно е, че отново застава зад Израел във войната срещу Сирия, Иран и Хизбула.

2. Подготовка на пълномащабна агресия за свалянето на Асад.

3. Демонстрация на сила спрямо вътрешните ястреби в САЩ, които вече го атакуват за неговата нерешителност.

4. Унищожение на ВВС на Сирия и ликвидирането на базата, от която бил "нанесъл удара с химическото оръжие".

5. Демонстрация на сила за отслабване на Русия и Китай в района.

Съобщението за ракетната атака срещу Шайрат беше направено от Тръмп по време на срещата му с китайския лидер Си Цзинпин в САЩ. Обидата беше разбрана. Отговорът ще последва. Китайците не забравят такова обидно поведение.

Сега войната в Сирия ще се ожесточи и жертвите ще бъдат много повече, като основен печеливш ще бъде Ислямска държава.

Тревога будят и съобщенията, че в южната част на Сирия са навлезли американски части, че голяма колона военна техника на САЩ е влязла в Сирия и от Турция към новата база в контролирания от кюрдите град Айн ел-Араб на север в провинцията Алеппо.

Позицията на Путин и съюзничеството му със Сирия и Иран ще става все по-сложно.

Още пушеха ямите от американските ракети в базата Шайрат и американците пренесоха своята атака на Изток – в Афганистан, където на 12 април беше хвърлена най-мощната неядрена американска бомба ВGU-43 над планинския укрепен район на Ислямска държава в Ачин, провинцията Нангархар.

И тук, както при атаката на Шайрат, се появиха много въпроси. Оказа се, че там не е имало никакво съсредоточие на Ислямска държава. Ударът беше нанесен по несъществуващ противник, защото още през март 2017 г. президентът на Афганистан Ашраф Гани разказа за победата с американската въздушна подкрепа над Ислямска държава в района на Ачин и в други райони на Нангархар, т.е. територията отдавна беше освободена от ислямисти.

И само няколко дни по-късно започна ескалацията срещу КНДР. Тук нещата са още по-сложни.

Предлогът за поредната агресия на САЩ спрямо КНДР е да бъде принуден Пхенян да седне на масата на преговорите за ядрено разоръжаване с максимално давление и, ако се наложи, и с удар по ядрения потенциал на КНДР. Времето беше избрано подходящо. На 15 април Пхенян честваше 105-ата годишнина от рождението на Ким Ир Сен, заради което готвеше голям военен парад и поредно изпитание на "ново оръжие". САЩ започнаха да придвижват към бреговете на КНДР самолетоносачна групировка със заплаха, че ще нанесат удар, ако Пхенян извърши опит на балистична ракета. Нищо, че през последните години именно КНДР предлагаше на САЩ да прекрати своята ядрена програма, ако САЩ прекратят ежегодните си военни маневри в района заедно с Южна Корея и Япония, но Вашингтон постоянно отхвърляше предложението.

На САЩ е нужна нова голяма война. Корейският полуостров е идеален за тази цел, потенциалът за такъв конфликт отдавна е натрупан. Ако бъде взривен САЩ решават въпроса с КНДР, с Китай, с елиминирането на Южна Корея и Япония като търговски конкуренти и в голяма степен с Русия.

Така е на теория. Но на практика, най-общо казано, КНДР не е нито Сирия, нито Либия, нито Украйна, нито даже съвременна Русия. Това е държава, която от 70 години знае как да защищава своя суверенитет. При новия ултиматум на САЩ севернокорейците не започнаха да се крият, а отговориха твърдо и принципно. В началото набелязаха целите на удара си в случай на американска провокация – самолетоносачната групировка на САЩ, военната база на САЩ в Южна Корея, резиденцията на президента в Сеул, след това игнорираха ултиматума и направиха това, което обещаха – на 15 април са изстреляли балистична ракета. Пускът обаче се оказа неудачен още на старта, но никой не беше видял балистичната ракета, като опитът можеше да е със Скъд-1В с далечина само 300 км, най-малката в ракетния арсенал на КНДР. Така или иначе отговорът на Пхенян беше никакво отстъпление.

Американското политическо ръководство по своята натура е страхливо. Бият само слабите и немощните, а онези, които държат удара избягват. Принципът е прост – бий само при гаранция за липса на обратен удар, в противен случай търси други механизми от хибридната война. Новата военна доктрина на САЩ прехвърли повече влияние към спецслужбите, Държавния департамент и хибридните войни. Ударът по Сирия, Ирак и Либия беше нанесен не защото бяха слаби, а защото нямат ресурси за защита от по-мощния удар от САЩ и Израел. Иран и КНДР обаче издържат военно, информационно, политически и икономически.

Защо не слагам в този списък и Русия? Тук не всичко е ясно.

От 1991 г. до 2014 г. Русия беше в коленна позиция, играеше по свирката на англосаксонския-ционистки елит, т.е. беше либерална прозападна страна /същото се отнася и за Китай/. Но в началото на 2014 г. се случиха събитията в Крим и Украйна. Това беше прелом. За първи път от 25 години Русия започна да придобива отново субективност. Връщането на Крим беше събитието, което блокира за известно време САЩ. За това бяха необходими смелост и решителност и Путин ги прояви.

Но след това САЩ, Лондон и Тел Авив започнаха да натискат руския елит, който почти напълно е ориентиран на Запад и чрез заплахи и шантаж го принудиха:

  • да се откаже от провеждането на референдум за югоизтока на Украйна;
  • да отдаде военната инициатива, спирайки дебалцовското настъпление;
  • призна през май 2014 г. русофобския фашистко-ционистки преврат в Киев, начело с Порошенко;
  • блокира редица успешни операции на сирийската армия срещу Ислямска държава и т.н.

Дойде и последната атака срещу сирийската база Шайрат. Може само да си представим реакцията на СЩА при подобна акция срещу Япония, Южна Корея или Израел.

Така стигам до още една важна връзка – за КНДР и нейните отношения с Иран, Сирия и Йемен. КНДР и тук стои твърдо. Въпросът е какви всъщност са корейските ракети и защо в САЩ толкова се боят от тях. Имат защо. Именно тези ракети в близко време могат да донесат голяма промяна.

Какви всъщност са ракетите на КНДР. Твъргоривният комплекс Точка. Образците са копирани от КНДР и са получени най-вероятно от Сирия. Днес тези ракети свободно се движат в Близкия Изток и Йемен. И паникьосват Израел, Саудитска Арабия и САЩ. Пуккинсон 2.

КНДР има три главни противници – Южна Корея, Япония и САЩ. Срещу Южна Корея ще използва Точка-У и вероятно нейното развитие. Твърдогоривната ракета с далечина 500 км ще покрие напълно задачите в южната част на Корейския полуостров.

Срещу Япония КНДР създаде съкратен вариант на класическа ракета със средна далечина, която може да се помести и на много малка подводница от типа Sinp,o, вероятно най-малката в света подводница с балистична ракета на борда. Енергетиката на новата ракета й позволява траектория минимум 1000 км.

Сухопътната версия на ракетата Пхенян демонстрира през февруари 2017 г. Именно тя се появи на парада в Пхенян в първия ред.

С далечина 1200 км тя покрива задачите по удар на основните японски острови.

Нова балистична ракета със средна далечина. Засега няма название, но от парада се видя, че това е аналог на съветската Пионер, двустепенна ракета с далечина 2500-6000 км и бойна част от 1200 кг.

Не е изключено да видим в близко време и 5-6 корейски подводници с радиус до 5000 км и с ракети до 6000 км на борда. Това за американците ще е кошмар.

Твърдгоривни междуконтинентални балистични ракети. За този образец отдавна има слухове, че работата върви интензивно. Стендовите и огневи изпитания на ракетата вече са минали. Сега се полетните изпитания. Балистична ракета с твърдо гориво с мобилно базиране – има от какво да се страхуват американците. Вероятно това ще бъде копие на съветския Топол.

Събитията продължават да се развиват. Противоречията са непреодолими. В този момент войната е неизбежна...


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 263, May 2017
Къде все пак е Елизабет II
Мистерията с изчезването на британската кралица Елизабет ІІ продължава. Но, както вече писахме няколко пъти, мистерия ня... »»»
    Ядрен трафик през България
От 18 март 2017 г., според някои източници, се разиграваха изключително опасни събития, в чийто център беше България. Ст... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com