STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Шахматната дъска
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Сценарият на Третата световна война (2)
Конфликтът навлиза в нова сложна фаза
07.2017

Войната в Сирия не е завършила. Тя преминава от една фаза в друга, по-сложна.

Зоните на дезангажиране са само временно решение между трите основни воюващи сили – просирийската, проруската и проиранска, проамериканската /произраелска/ и Ислямска държава.

Сега, когато Ислямска държава търпи поражение след поражение, във всеки момент може да започне пълномащабна война между двете основни сили – проруските /проирански/ и проамериканските.

Именно за това се готвят и двете страни. Заради това се разгаря и катарската криза.

Особено опасно е излизането на "пряка видимост" в юга на Сирия на иранските и американските сили. Нещата бързо могат да излязат извън контрол...

96 процента от руската ядрена триада в момента е в постоянен оперативен капацитет, т.е. в пълна бойна готовност. 60 процента от триадата са въоръжени с последното поколение ядрено оръжие. Това съвпадна с рязкото нарастване на американското и натовско присъствие по западните граници на Русия и въобще с придвижването на НАТО на Изток.

Появиха се и разработки на евентуалния сценарий на началото на третата световна преди всичко в Близкия Изток и разпространението й в другите райони. Това се дължи на факта, че именно в Близкия Изток ситуацията е най-опасна и всеки момент може да избухне голямата война.

В този момент това е най-вероятният сценарий, разработван професионално на равнище оперативно управление на Генералния щаб на Русия.

Сценарият се появи на 26 април.

"Начало на конфликта... В определения ден терористите от Джебхат Фатх ал Шам извършиха инсценировка на химическа атака, като пуснаха в определено място зарин, доставен от САЩ. След това в западните медии започна информационна кампания, обвиняваща за това престъпление президента Башар Асад.

На този фон Доналд Тръмп даде заповед за ракетен удар по Сирия. Ударът беше нанесен от американски кораби в Средиземно и Червено море и от подводници. Това бяха два ракетни крайцера от клас "Тикандерога" от района на Крит, изстреляли 25 крилати ракети Tomahawk по летището Кувейрес до Алеппо. В резултат на удара бяха унищожени няколко самолета и хеликоптери. Загина и руски хеликоптерен екипаж.

Президентът на Русия разбра за удара още преди американските ракети да бяха стигнали до Сирия. След половин час му доложиха за гибелта на хеликоптерите. Веднага след това президентът на Русия даде на началника на Генералния щаб заповед да атакува американските кораби, които стреляха по летището Кувейрес. След 10 минути руската фрегата "Адмирал Григорович", намираща се източно от Кипър, изстреля по американските крайцери 12 противокорабни ракети "Калибър НК". Те бяха влезли на въоръжение съвсем неотдавна и американците не знаеха техните характеристики. Системата на ПРО на крайцерите прехванаха само 8 ракети, но 4 попаднаха в целта. Единият от крайцерите беше потопен с три ракети, другият получи сериозни повреди от попадението на четвъртата ракета. Ответният удар на крайцерите не достигна целта, тъй като руската фрегата се намираше извън пределите на обхвата на американските крилати ракети "Харпун".

Тогава удар по фрегатата нанесе американска подводница от клас "Лос Анжелис", притаила се на южния бряг на Кипър, недалеч от британската база Акротири. Тя изстреля по "Адмирал Григорович" целия си боезапас от "Харпун – 9 бройки. Защитата на фрегатата свали 7 "Харпун"-а, но една ракета попадна в целта. Руската фрегата получи пробойна, но остана на повърхността.

Още преди долитането на американските ракети, движещи се с дозвукова скорост, "Адмирал Григорович" получи координатите на американската подводница от руските обзорни самолети, които излетяха от базата Хмеймим, заедно с всички руски изтребители Су-35 и Су-30М, веднага след американската атака на Кувейрес. Заради това руската фрегата успя да пусне четири противоподводни ракети "Калибър-91Р1" в района на подводницата още преди да получи поражение от американската ракета. Подводницата не успя да смени позицията си и получи смъртно попадение от една от ракетите.

Обменът на удари завърши с поражение на САЩ и президентът Тръмп даде заповед за нанасяне на масиран ракетен удар по руските военни обекти в Сирия. Той беше нанесен с крилати ракети и авиация.

В първата вълна взеха участие 500 крилати ракети Tomahawk с морско базиране от борда на две подводници от централното Средиземноморие и четири крайцера в Червено море. Задачата на удара беше да се извади от строя руската и сирийска противовъздушна отбрана в Сирия.

Тъй като руската авиация в Сирия след началото на конфликта се намираше в режим на постоянно патрулиране, пускът на американските ракети беше веднага засечен от въздушното разузнаване. Руското командване взе решение да не противодейства на крилатите ракети на противника и да вдигне във въздуха цялата бойна авиация, да разсредоточи изтребителите и бомбардировачите по шосейните пътища и да изведе комплексите С-400 и С-300 на запасни позиции. Същото направи и сирийската страна. Едновременно бяха включени мобилните комплекси за радиоелектронна борба "Красуха-4" и "Борисоглебск-2".

Като следствие американският удар имаше ограничен ефект. Втората вълна започна почти едновременно с първата. В нея участваха изтребители, изтребители-бомбардировачи на САЩ и Англия и британските "Торнадо", американските F-16 и F-15, както и десет най-нови F-22, общо 200 самолета. Тази армада се съпровождаше от два самолета на Боинг Е-3 и три Боинг ЕА-18. Задачата на тези тип атака беше да доубие мобилните системи на ПВО и самолетите, които са оцелели и са били разсредоточени извън пределите на летищата.

Атаката беше координирана така, че всички самолети да пристигнат в района на бойните действия практически едновременно.

Първата група излетя от базите в Бахрейн и Саудитска Арабия и летя с дозареждане до границата на Сирия.

Към тях се присъедини и втора група от базата в Кувейт.

Когато се приближиха към сирийското пространство във въздуха излетяха и американските самолети от базата Инджирлик в Турция и британските "Торнадо" от базата на Кипър.

На англоамериканците се противопоставиха четири Су-35, шест Су-30М и два Т-50, както и 11 сирийски Миг-25 и 30 Миг-29. Общо 67 самолета, както и един самолет за далечно разузнаване и два танкера за зареждане, които могат да действат само с руски самолети.

Сирийците имаха по-проста задача – да привлекат към себе си основната част от самолетите на противника и да дадат на руските изтребители време за поразят най-ценните цели, т.е. двата американски самолета за далечна радиолокация и за радиосмущения.

Още в първите моменти на боя руските самолети с ракети с голяма далечина РВВ-БД унищожиха Боингите Е-3 и ЕА-18. На този етап F-22, останали без подкрепа, трябваше да излязат от режима на радиомълчание и да загубят невидимостта си. Тогава в боя влязоха руските наземни системи за противовъздушна отбрана.

Въздушното сражение продължи около час. В него почти всички руски самолети бяха свалени, оцеляха само двата танкера Т-50, които влязоха във въздушното пространство на Иран.

Сирийската авиация загуби 35 самолета, останалите кацнаха на шосета. Руснаците загубиха и комплексите С-400 и С-300 и два комплекса "Бук".

Американците загубиха 180 самолета, в това число половината F-22. Останалите самолети едва стигнаха до Кипър.

Въпреки големите загуби американците преминаха към третата вълна на удара с тежките бомбардировачи В-52, излетели от базите на Диего Гарсия и от британския Милденхол. Тяхната задача беше да нанесат окончателен удар по руската и сирийска авиация и да прокарат пътя към методичното унищожение на военната инфраструктура и въоръжени сили в Сирия.

Общо участваха 60 тежки бомбардировачи, съпровождани от 20 изтребители F-16 и два летящи танкера. По същото време на иранската авиобаза под Тебриз бяха съсредоточени 20 руски Су-27 и 10 Миг-20, прехвърлени от Маздок, веднага след началото на американската въздушна операция срещу Сирия. Докато те се готвеха за боя, в сирийското небе навлязоха 60 бомбардировачи В-52, които бяха посрещнати от сирийските системи "Двина", "Бук" и "Куб", на въоръжение още от войната във Виетнам. Бомбардировачите падаха като мухи от небето.

Американските изтребители се опитваха да атакуват наземните станции на ПВО, но в този момент от иранската територия надлетяха 30 свежи руски изтребители Су-27 и Миг-29, които унищожиха напълно американската въздушна група.

Веднага след първата вълна на американския удар по Сирия руските ракетни катери в Каспия и корветите и фрегатите в Черно море изстреляха 300 ракети "Калибър-3М1" по американските летища в Близкия Изток - Кувейт, Катар, Бахрейн, Саудитска Арабия.

Подводница "Ясен" от Индийския океан изстреля още 20 "Калибъра" по базата на САЩ на Диего Гарсия. Голяма част от останалите самолети на тези бази беше унищожена, пистите повредени и т.н. Да вдигнат нова авиация в помощ на своите бомбардировачи американците вече не можеха. А две пускови установки "Искандер" нанесоха мигновен удар на британските летища на Кипър, превръщайки ги в прах и пепел. Русия не атакуваше само турската база Инджирлик.

Сражението постепенно затихна. Практически всички бомбардировачи над Сирия бяха унищожени. Само два от тях успяха да се скрият на летища в Турция. Загубени бяха още 25 американски изтребители.

По този начин първият ден на войната беше неутешителен за САЩ. Въпреки сериозните разрушения на ПВО на Сирия загубите на авиацията на САЩ бяха несъизмерими с постигнатите резултати. Практически цялата авиация на САЩ в Близкия Изток беше унищожена и те нямаха с какво да продължат въздушната кампания.

Разбира се, биха могли да продължат ударите от самолетоносачите и те трябваше да бъдат приближени на работна далечина за въздушни операции, но за това бяха необходими няколко дни.

Междувременно в Сирия бързо вървеше възстановяването на пистите на летищата. В Иран бяха съсредоточени нови изтребители за прехвърляне на базата Хмеймим. Два комплекса С-400 и два С-300 бяха готови за транспортиране и разполагане в Сирия, прехвърляха се и системи на ПВО с малка и средна далечина "Тор-М2" и "Бук-М3".

Русия и Иран предупредиха Турция да прекрати операциите на авиацията на САЩ от Инджирлик. Повечето страни от НАТО отказаха да помагат на Турция и да влязат във война с Русия, тъй като Сирия се намира извън пределите на географската зона за отговор на НАТО. В тези условия Анкара се съгласи с искането на Русия и Иран. Президентът Ердоган избра отново неутралитет, както неговите предшественици по времето на Втората световна война.

Но всичко тепърва започваше.

Втората степен на ескалацията.

Още от момента, когато над територията на Сирия започваше въздушното сражение, президентът на Русия даде заповед за привеждане на стратегическите ядрени сили в пълна бойна готовност. Люковете на стратегическите ракетни шахти бяха отворени, мобилните ракети "Топол-М" изведени на огневи позиции, подводните ракетоноси потънаха в океаните, екипажите на стратегическите бомбардировачи заеха място в кабините и зачакаха заповед за излитане.

САЩ отговориха по същия начин.

Светът замря в очакване на ядрен апокалипсис.

Но засега нито една от страните не даваше заповед за пуск на ядрените ракети. В този момент политиците в САЩ и Европа станаха много внимателни. пред ръководството на САЩ се появи сложен избор – да пренесе ракетните удари на руската територия без използване на ядрено оръжие или да се ограничи до бойните действия в Близкия Изток. Теоретически американците биха могли лесно да атакуват Русия от Полша, Прибалтика, Румъния и България, но по същото време Москва започна да разполага по границата с Литва и Естония 6-та общовойскова армия. Ускорено вървеше и прехвърлянето в Западната част на Русия на няколко дивизии и бригади от Урал. Стана ясно, че в отговор на удар от Полша или Прибалтика Русия просто ще въведе там войски.

Англичаните знаеха, че руските "Калибър" ще унищожат и Лондон даже без ядрени глави. И американците се страхуваха от руските крилати ракети с голяма далечина с въздушна базиране Х-101, които можеха през Северния полюс да атакуват Ню Йорк, Вашингтон и Бостън, и през Тихия океан – Сиатъл, Сан Франциско и Лос Анжелис. Реално за първи път в историята, по територията на САЩ би бил нанесен ракетен удар. Под удара на Русия бяха и Хаваите и Аляска.

Заради това Тръмп, след консултации с Лондон, реши да ограничи бойните действия до Близкия Изток и направи съответно изявление с две основни тези:

  • САЩ не се стремят към разширение на зоната на конфликта;
  • единствената цел на САЩ е да принудят руснаците да си отидат от Сирия и да престанат да поддържат режима на Башар Асад.

След два часа последва отговор на президента на Русия без общи думи със следните тези:

  • Русия не се стреми към разширение на зоната на военния конфликт и към неговото продължаване;
  • конфликтът беше иницииран от САЩ и Русия ги призовава да го прекратят;
  • Русия се намира в Сирия по покана на законното правителство и няма намерение никъде да излиза;
  • продължаването на атаките срещу руските военни обекти и военни ще получи адекватен отговор.

Възникна патова ситуация. Тръмп искаше от Пентагона да изхвърлят "тези руснаци от Сирия". Но сраженията от предишните два дни показаха, че само въздушните атаки не могат да донесат американската победа в Сирия. Запасът от крилатите ракети намаляваше. За два дни американците изстреляха 1000 от всичките 7000 ракети. Попълване на запаса при такива интензивни бойни действия беше нереално. Бяха загубени и около 400 самолета, половината от които заедно с пилотите.

В тези условия единственият останал вариант беше да се проведе сухопътна операция. Но единственият крупен контингент сухопътни войски беше разположен в Кувейт – 15 000 личен състав.

Персоналът на военните бази в Бахрейн и Катар беше 5000 и 4000 души, но предимно специалисти по обслужване на кораби и самолети.

Във Вашингтон разбираха, че при сухопътна операция ще се сблъскат с армията на Иран – около 1 млн. души. Значи беше необходимо прехвърляне на значителни сили от територията на САЩ по въздуха, защото по морето щяха да отидат няколко месеца.

Пентагонът взе решение да прехвърли в Близкия Изток 18-ти въздушно десантен корпус на сухопътни войски от около 90 000 души. Времето за пълното разгръщане на корпуса на всеки от задокеанските военни театри е 75 денонощия. Но първата дивизия можеше да бъде прехвърлена за 12 дни, а бригадата – за 4 дни.

За базиране беше избрана Саудитска Арабия, тъй като Йордания беше в зоната на досегаемостта на руската ПВО в Сирия и американските самолети щяха да бъдат лесна мишена.

Що се касае до Израел, той не бързаше да влиза в конфликта, поне открито. В Тел Авив искаха да свалят режима на Башар Асад, но не и да воюват сами. Още повече, че във войната участваше и Русия. Едно нещо е да бомбардираш арабите и палестинците, друго нещо е да станеш обект на ракетни удари от страна на една от най-мощните държави.

Египет обяви бързо неутралитет.

Подкрепа за САЩ обявиха Йордания, Бахрейн и Саудитска Арабия, за които победата на руско-иранска коалиция означаваше край на техните режими.

По същото време в Саудитска Арабия започнаха да пристигат части от 101-ва въздушна десантна дивизия на 18-ти корпус. Лондон също се присъедини към операцията, изпращайки 16-та бригада и да хеликоптерни полка.

Разбира се, това не остана скрито за руското командване. В разговор президентите на Русия и Иран се договориха да не чакат докато американците се прехвърлят и стигнат до границата на Сирия. Беше решено да се въведе съвместна групировка в Ирак и да се блокира придвижването на американо-британската войски на границата на Саудитска Арабия. Започна прехвърляне в Тебриз на руски въздушни десантни дивизии.

По същото време иранските войски преминаха границата с Ирак и започнаха настъпление по три направления – Мосул, Багдад и Басра, без да срещат съпротива. Шиитската иранска армия посрещаше иранците като освободители. В Багдад беше набързо извършен преврат и на власт дойде проиранско правителство. Американците бяха изпъдени от столицата на Ирак.

В Израел започна паника. Правителството обяви всеобща мобилизация. Нетаняху няколко пъти звъня до Москва и искаше иранците да не се приближават към територията на Израел. Иначе Израел ще влезе във войната и ще използва ядрено оръжие. След няколко часа преговори не се договориха за нищо.

Кралят на Йордания обяви неутралитет. Да воюва с иранската армия нямаше никакво желание. Йордания излезе от войната без нито един изстрел.

В момента, в който иранските войски преминаха границата на Ирак стратегическата обстановка в Близкия Изток се промени кардинално. Иран стана цел на ракетни удари на САЩ. Но иранците бяха подготвени. Руските комплекси С-300, "Бук" и "Тор" работеха добре. Само 20 процента от американските ракети стигнаха до своите цели. Американците вече нямаха ракети след като изстреляха от Иран 700 ракети и поразиха само 140 цели. САЩ бяха принудени да намалят интензивността на ударите с крилати ракети.

В отговор Иран засипа с ракетен удар Бахрейн, Кувейт и Саудитска Арабия. Унищожена беше военната инфраструктура и пистите.

В резултат, в района не останаха действащи летища. Самолетите трябваше да кацат на автомобилни трасета и постоянно да променят позициите си, за да не бъдат открити от спътниците.

За да се измъкне от ситуацията Пентагонът реши да прехвърли в района няколко самолетоносача – "Хари Труман" с 90 самолета, намиращ се около остров Диего Гарсия, далеч от обхвата на руските "Калибър", "Теодор Рузвелт" – на база в Неапол, който обаче трябваше да заобиколи цяла Африка, и "Джордж Буш", който в момента беше в Южно-Китайско море, който пък трябваше да преодолее 7000 км. И американците прехвърлиха в Оманския залив "Хари Труман".

Нефтът вече струваше 200 долара за барел. Цялата нефтена структура на Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар и Кувейт беше унищожена. В Европа и Япония настояваха САЩ веднага да прекратят конфликта. Стотици чиновници от Европа, Япония и Китай се появиха пред нефтените кабинети в Москва за доставки на нефт и газ.

Нефтената структура на Иран също пострада, но имаше резерви за собствени нужди в защитени подземни хранилища. Ердоган получаваше нефт и газ по стабилни и договорени цени. Икономиката на Турция започна отново да набира обороти.

Продължение – в следващия брой.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 265, July 2017
За какво се готвят милиардерите
Американската компания Survival Condo строи убежища в които може да се преживее ядрена война. Лари Хол, основател на ком... »»»
    Климатът: 2017 г. e начало на края
Ситуацията се развива драматично. Учените обявиха 2017 г. за "година на заплахата за началото на края на човечеството".З... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com