STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


От нашия архивен фонд
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години от първите цветни контрареволюции в Европа (5)
07.2017

В предишния брой се спряхме на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и появата на одиозния театрал Михаил Горбачов.

Имаше само две структури, които можеха да реализират неговите планове за елиминиране на партийно-държавните ръководства на всички други социалистически страни, без изключение, в това число, и в България. Това бяха КГБ и ГРУ – военното разузнаване, или по-точно техните ционистки крила, които доминираха от времето на Андропов.

Паралелно се движеха много по-дълбоки и неизвестни по онова време процеси – връзките между Горбачов, Рейгън и Буш-старши, между КГБ и ЦРУ, и оформянето на огромната геополитическа атака на САЩ и Запада срещу СССР и Източна Европа.

По този начин се стигна до най-големия парадокс – че превратите в източноевропейските страни се осъществяваха съвместно от КГБ, ГРУ и ЦРУ.

Но операцията на КГБ и ГРУ се оказа грандиозен провал. Това не беше само провал на КГБ. Това беше преди всичко огромно предателство на Горбачов.

***

Когато през декември 1987 г. Михаил Горбачов пристигна с "историческата си визита" в САЩ, в неговото обкръжение се намираше и един сив, непривличащ вниманието човек, който беше напълно инкогнито. Това беше Владимир Крючков, по онова време началник на Първо главно управление на КГБ на СССР, т.е. на външното разузнаване.

Във Вашингтон Крючков пристигна за суперсекретна среща с американските си противници, като детайли за тези срещи станаха известни през 1996 г. от Робърт Гейтс. Даже ако се допусне, че неговите спомени са манипулирани, те разкриват изключително важни кулиси на ставащото тогава по линията СССР - САЩ. А то беше грандиозното предателство на Горбачов и спецструктурите.

По онова време Гейтс беше заместник-директор на ЦРУ (директор беше Уебстър). И на 4 декември 1987 г. се срещна с Крючков на обед във вашингтонския елитен ресторант Maison Blanche – "Белият дом", недалеч от едноименната резиденция на Роналд Рейгън. С Гейтс беше и Фриц Ермарт, който по онова време работеше за Националния съвет за сигурност, и Колин Пауъл – директор на Националния съвет за сигурност. Крючков се съпровождаше от посланика на СССР в САЩ Юри Добринин.

Впрочем някои думи на Крючков така изненадаха Гейтс, че той едва ли е могъл да ги забрави. Например Крючков под секрет каза на Гейтс, че "перестройката върви много по-бавно, отколкото очаквахме преди две години." По този начин Крючков търсеше... помощ на САЩ и на ЦРУ за перестройката и лично за Горбачов. Капанът се отваряше.

Крючков на първо място искаше да каже, че би искал да ускори перестройката в СССР, която през последните две години върви много бавно заради съпротивата в КПСС, силовия блок, армията и широките съветски маси. И молеше САЩ да му помогнат именно срещу тези негови противници.

Молбата беше ясна – ЦРУ да продължи да преувеличава мощта на СССР и да плаши с нея американците, т.е. върху СССР да продължи военнополитическото давление. Тогава на Горбачов ще бъде по-лесно да убеди своите противници в партията, армията, спецслужбите и военнопромишления комплекс, че съюзът със САЩ, като по-младши партньор, ще бъде най-добрият изход за СССР.

Крючков се опитваше да внуши на Гейтс, че Горбачов е истинският демократ и че Елцин е бил изгонен за пиянство и професионална неадекватност (което беше истина).

Едно е сигурно, че Горбачов установи чрез Крючков и Гейтс конспиративен канал за връзка с висшето ръководство на САЩ, по-точно с дясното крило на Републиканската партия около Буш-старши – Чейни, Ръмсфелд, Игълбъргър, Райс, които определяха и външната политика на САЩ. Ставаше дума за 1987 г.

Несъмнена заслуга за разгрома на СССР носи и Крючков, който от 1988 г. до 1991 г. беше председател на КГБ, т.е. в пиковия момент на перестройката, ликвидирането на социализма в Източна Европа, слизането от сцената на Горбачов и появата на Елцин. Крючков не само безпрекословно се подчиняваше на заповедите на Горбачов, но сам се опитваше да ги формира.

Специалистите добре разбират, че срещата в ресторанта Maison Blanche във Вашингтон беше фактическа вербовка на Крючков от ЦРУ, а не обратното.

Първият признак за това беше, че перестройката след срещата на Крючков с Гейтс започна да се движи по-бързо. И именно след нея започна ускорената подготовка на превратите срещу партийно-държавните ръководства в социалистическите страни. /След 1987 г. се активира и групата на Луканов-Младенов/.

След тази среща Горбачов направи Крючков от шеф на външното разузнаване, председател на КГБ.

Така се стигна и до срещата през декември 1988 г. в Малта на Горбачов и Буш-старши, които съобщиха за края на Студената война.

Няколко дни след нея на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Горбачов съобщи за плановете за едностранно съкращаване на числеността на Съветската армия и на обикновените оръжия. В силовите структури на СССР изчезнаха съмненията. Горбачов започна да сдава всичко. Ако дотогава в КГБ и в ГРУ имаше някаква вътрешна съпротива тя изчезна. И те бързаха да се преустройват като послушни чиновници.

Страшната истина е, че от началото на 1989 г. висшето силово ръководство на СССР стана ударната сила на разгрома на своята страна и на социалистическия лагер, в това число на НРБ. И се хвърлиха напред, към светлата ера на капитализма. Реално нямаше кой да спре или да елиминира физически Горбачов.

В края на 1989 г. нещата навлязоха в решаваща фаза – превратите в Берлин, София, Прага, Варшава, Будапеща, Букурещ. И всичко това ставаше с преките заповеди на Горбачов, Крючков, Шебаршин, Язов.

В края на 1989 г. и началото на 1990 г. по принцип демонтажът на източноевропейския социализъм приключваше.

Дойде редът и на СССР. Процесът беше необратим и вече нямаше кой да спре грандиозното предателство на Горбачов и провала на КГБ и ГРУ.

Втората среща на Гейтс и Крючков се състоя в Москва през май 1989 г. Това беше първата визита на Гейтс в СССР в делегацията, водена от Бейкър. От Крючков Гейтс разбра, че КГБ продължава да подкрепя перестройката и че Крючков е в групата на Горбачов.

Третата и последна тайна среща между Крючков и Гейтс се състоя през февруари 1990 г. в Москва в стария кабинет на Андропов, в щабквартирата на КГБ на Лубянка. В навечерието на срещата Бейкър беше убедил Горбачов и Шеварднадзе да се съгласят с влизането на обединена вече Германия в НАТО, като по този начин ще бъде контролирана като евентуална опасност... срещу СССР.

Каква беше тази последна среща на Гейтс и Крючков в кабинета на Андропов през февруари 1990 г.? Тонът на Крючков се отличаваше т предишните срещи. Той беше напрегнат. Изглежда, че вече се беше отказал от Горбачов и перестройката, и беше стигнал до извода за "ужасната грешка".

Това оформяше и последния етап от предателството и дилетанщината на Крючков. В началото молеше вашингтонските ястреби да помогнат на Горбачов да се пребори със съпротивата на съветските "консерватори". Накрая, през февруари 1990 г., Крючков говореше на същия Гейтс да съобщи на своите началници, че вече не могат да разчитат на неговата лоялност към Горбачов. Разбира се, Крючков добре знаеше, че Гейтс и Райс вече са отписали Горбачов и работеха за "техния човек" – Елцин.

Гейтс стана директор на ЦРУ през май 1991 г., няколко седмици преди августовския пуч в Москва неслучайно. След пуча позициите на Елцин вече бяха много по-силни.

Унищожението на социализма в Източна Европа, започнало с идването на Горбачов беше началото на новия кръстоносен поход на САЩ и Запада.

Можеха ли в София, Прага, Будапеща да се противопоставят? Живков, Хонекер и Якеш се опитаха. Но срещу тях беше грандиозното предателство на Горбачов, неговото тясно обкръжение, в това число и спецслужбите на СССР.

Ситуацията в България, както преди 1989 г., така и след нея, беше и е функция на ставащото в СССР и Русия. Трагедията е, че приемането ни в НАТО и ЕС е и окончателно решение на "българския въпрос" от атлантизма и неговата геополитика.

Елиминирането на Живков, а след това на Младенов и Луканов, беше детайл на тази шахматна дъска, на която играеха Горбачов и началникът на Първо главно управление, т.е. разузнаването на КГБ, Владимир Крючков (ръководител на КГБ от 1988 г. до 1991 г.) през ключовия период на разгрома на социалистическите страни и на СССР.

От американска страна те имаха сериозни противници или по-точно ментори, организирани около олигархичното семейство на Буш-старши, обединяващо американските неоконсерватори зад неостаряващата програма за англосаксонския миропорядък, начело със САЩ и Англия.

След поражението на нацистка Германия, консервативните елити на САЩ и Англия наследиха нейните разузнавателни и научни кадри (групата на Вернер фон Браун) и създадоха в САЩ и Англия общности от колаборационисти на Хитлер от Европа и СССР, което оказва и до днес влияние върху геополитическата и външнополитическата ориентация на САЩ.

Втората елитна формация се подхранваше от идеологията на американския "месианизъм и изключителност", чийто носители бяха елитите от Ню Йорк, Бостън и Нова Англия, с база във финансовия и индустриален капитал на Източното крайбрежие на САЩ.

Инкарнация на този месианизъм стана "Проектът за новото американско столетие". Десните републиканци не можеха да се помирят с мирното съвместно съществуване със СССР. Към средата на 70-те години те започнаха да се прегрупират и да приключват с политиката на разведряването. Центърът на този елит, в това число и в спецслужбите на САЩ, се формираше около Буш-старши. Този център постепенно стана щаб на стотици сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия и ЮАР, които бяха участвали във военни преврати, генерали от спецназа, бивши началници на генщабове, на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на закрити елитни общества на атлантизма и новия световен ред.

Малко хора си даваха сметка за ролята на две лица в този списък – Робърт Гейтс и Фриц Валтер Ермарт. Първият при Буш-младши беше секретар на отбраната на САЩ, заради това ще започнем от втория, който продължава да е неизвестен в Източна Европа.

Роден през 1941 г. в Чикаго, Фриц Ермарт има няколко биографии, от които може да се предположи, че е получил магистърска степен в областта на съветологията в Харвард през 1963 г. През 1965-1968 г. е аналитик по стратегията спрямо СССР на "Радио Свободна Европа" в Мюнхен. През 1978-1980 г. е сътрудник на Съвета за национална сигурност, 1980-1993 г. и председател на националния съвет по разузнаването – NIC. Официално излиза в оставка от ЦРУ на 1 октомври 1998 г.

В средата на 90-те години в Русия се появиха публикации, определящи Ермарт като "супершпионин" и "голям анализатор", предвидил колапса на СССР. Обратното. Заедно със своя началник, бъдещ директор на ЦРУ и секретар на отбраната Робърт Гейтс, Ермарт постоянно е фалшифицирал разузнавателните данни и анализите на ЦРУ за СССР и социалистическите страни, преувеличавайки съветската военна мощ с цел да се оказва давление върху Конгреса на САЩ за изостряне на отношенията с Москва, разчитайки на политическото невежество и неинформираност на американската публика. Напоследък за него не се чува нищо но може да се предполага, че беше ангажиран с така наречената "операция Русия 2008", т.е. окончателното решаване на руския въпрос.

Въпреки че беше изчезнал от сцената, той пак се показа след смъртта на Александър Литвиненко, за да предположи, че отравянето му носи почерка на "бившите чекисти в нови дрехи".

Някои източници го определяха като контрольор на Борис Березовски от страна на ЦРУ.

Следващото име е по-известно – Робърт Гейтс, роден през 1943 г. в семейство на имигранти немци (с немски произход е и Ермарт).

Кариерата на Гейтс, владеещ руски и немски, започва в средата на 60-те години, когато завършилият Джорджтаунския университет, абсолвент с дисертация за съветско-китайските отношения е поканен в ЦРУ.

Цялата биография на Гейтс показва, че това е единственият аналитик в историята на ЦРУ, който става негов директор (ноември 1991 – януари 1993) и единственият директор, започнал кариера като редови сътрудник. Това обаче се дължеше не на някакви особени качества, а на неговата преданост към шефовете на управлението и преди всичко на десните републиканци.

Гейтс и Ермарт подчиниха аналитичния процес на ЦРУ на политическите и военни планове на дясното крило на американската върхушка, искаща да сложи край на разведряването и да изостри още повече Студената война.

Именно по онова време тогавашният директор на Първо главно управление на КГБ и следващ шеф на КГБ, Владимир Крючков, по нареждане на Горбачов, в сътрудничество с ГРУ, т.е. с военното разузнаване на СССР, подготви и осъществи превратите в социалистическите страни, като кулминацията им беше втората половина на 1989 г. Ясно беше, че това става в сътрудничество между КГБ и ЦРУ и по други линии, като чрез Крючков, Горбачов беше установил контакт с дясната републиканска върхушка на САЩ, лично с Рейгън и Буш-старши, и се опитваше да ги използва във вътрешно-политическите си битки с Елцин.

По-просто казано, Горбачов и Крючков вече бяха в капана. Професионалистите наричат това фактическа вербовка, т.е. бяха пионки в чужд сценарий, колкото и след това да се опитваха да го опровергават Нещо повече. Това беше супер предателство, най-голямото в съвременната история на човечеството. Горбачов и неговите спецслужби предадоха собствената си страна и съюзниците си от Източна Европа. И не само това.

И Горбачов искаше да сключи със САЩ някакъв "стратегически съюз", в който СССР щеше да бъде младши партньор. В тази схема нямаше място за такива съюзници като НРБ, ГДР, ЧССР, Румъния, Куба или СФРЮ. Горбачов ги беше отписал.

За да бъде разрушен СССР, най-напред трябваше да бъдат унищожени другите социалистически страни, които пречеха и бяха ненужни свидетели на наближаващото грандиозно предателство. Заради това бившите соцстрани преминаха през нелегитимната отмяна на техните конституции – от нелегитимни конспиративни творения като някакви "кръгли маси" към още по-нелегитимните договорености между Горбачов и Белия дом в Малта и Рейкявик.

Инерцията на цунамито на предателството беше толкова огромна, че помете и Горбачов. На американците той вече беше ненужен. Елиминираха го, за да поставят Елцин.

Паралелно и в България се разиграваха подобни процеси с елиминирането на все още присъстващите на сцената политици и идеолози от времето на Живков и замяната им с някаква измислена опозиция. БКП беше унищожена като потенциална опасност за американците и НАТО. В България беше извършен и геополитически преврат.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 265, July 2017
Фундаментални промени на световния газов пазар
Отдавна не е имало толкова важни новини от газовия фронт.На първо място, България окончателно отпадна от Южния газов кор... »»»
    Българските лъжи от Втората световна война /3/
Започваме публикуването на поредица от стенограми за някои от най-големите тайни и лъжи за България, хитлеро-фашизма, мо... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com