STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Българските лъжи от Втората световна война /3/
07.2017

Започваме публикуването на поредица от стенограми за някои от най-големите тайни и лъжи за България, хитлеро-фашизма, монархизма и българските политици от времето на Втората световна война.

Става дума за разпитите на най-високопоставени нацисти, дипломати и есесовци, като Адолф Хайнц Бекереле, Карл Клодиус, Делиус, Фридрих Панцингер, Антон Морман и др., които засягат и висшия ешалон на Третия райх – Хитлер, Химлер, Рибентроп и т.н.

Едновременно те оборват и лъжите за някакъв "неутралитет" на Борис III, мита, че имал принос за "спасяването на българските евреи", дейността на шпионската мрежа на Гестапо и Абвера в България, пропагандната нацистка машина и т.н.

***

Протокол от разпита на бившия германски посланик в България, обергрупенфюрер от SA Адолф-Хайнц Бекерле

30 януари 1950 г., Москва

Въпрос: Разкажете всичко, което ви е известно за организацията на английския и американски шпионаж в България.

Отговор: Американският шпионаж се оглавяваше от американския посланик в България /Джордж/ Ърл, който лично издирваше нужните му хора и ги вербуваше. Трябва да се каже, че към началото на Втората световна война, американският шпионаж в България не представляваше още значителна сила, отличаваше се с изключително груби прийоми на работа, по-точно, с откровено подкупване на агентурата, и беше комплектуван с малкоопитни разузнавачи. Характерен е в това отношение преди всичко самият Ърл – пияница и развратник, прекарващ своето свободно време в софийските нощни барове и кръчми. Както за българските, така и за германските контраразузнавателни органи не представляваше голям труд да установят неговите връзки и да му подставят своята собствена агентура с цел на дзинформиране.

По друг начин работиха англичаните. Дейността на английското разузнаване на Балканите и по-специално в България се опираше на стари, изпитани кадри от агентурата, при това в числото на завербуваната от английското разузнаване агентура имаше видни държавни дейци, умело насочващи политиката на България в нужното на английския империализъм направление.

От информацията на бившия началник на германския разузнавателен орган в България Делиус и от подчинения ми полицейски аташе Випер ми беше известно, че английската разузнавателна мрежа в България се оглавяваше от представителя на "Интелиджънс Сървис", полковник Смит-Росс, работещ под прикритие на чиновник по издаването на визи в английското посолство в София.

Смит-Росс, още преди моето пристигане в България, беше заминал със състава на английското посолство и се разположи в Турция, където по-късно се формира обединен англо-американски разузнавателен център за Балканите.

Спомням си, че в беседа с премиер-министъра на България /Иван/ Багрянов през 1944 г. последният ми заяви, че се опасява от подривната работа на английското разузнаване, и че опитите на българската полиция да открие и залови английската агентура досега не са се увенчали с успех.

Въпрос: На вас ви е известна агентурата на англичаните и американците в България. Разкажете за нея.

Отговор: На мен ми е известен един американски шпионин в България – аржентинският консул Зауер, в течение на доста години живял в София.

По данни на агентурата на Делиус, Зауер е бил вербуван от посочения по-горе полковник Смит-Росс. Аз се опитах да изгоня Зауер от България, но на мен това не ми се удаде, тъй като, освен агентурни донесения, с други по-сериозни документални данни за неговата разузнавателна дейност в полза на американците, които бих могъл да предявя на българското правителство, аз и Делиус не разполагахме.

За английската агентура в България мога да кажа следното. От донесенията на германското разузнаване, и по-специално на Делиус, ми бе известно, че гореспоменатият полковник Смит-Росс е вербувал и включил в разузнавателната дейност в полза на Англия бившия премиер-министър на България, а в мое време – депутат от Народното събрание /Никола/ Мушанов и българския патриарх Стефан.

Германският полицейски аташе Випер, потвърждавайки данните, получени от мен от Делиус, ми донесе, че Мушанов през 1940 г. е пътувал до Прага под предлог на лечение. От агентурното наблюдение беше установено, че Мушанов се е срещал с редица лица, заподозрени в английски шпионаж.

От страна на българското контраразузнаване също имаше подозрения в принадлежността на Мушанов към агентурата на английските разузнавателни органи. Обаче всички опити да се отстрани Мушанов търпяха провал, тъй като той се ползуваше с неограничена поддръжка от страна на цар Борис и се смяташе за негов приятел, използувайки, разбира се, това обстоятелство за получаването на данни, полезни за английското разузнаване.

Същата трудност, но в още по-голяма степен, съществуваше по отношение на патриарх Стефан, който по силата на своето високо положение в Българската Православна църква се смяташе за неприкосновено лице.

От германското разузнаване беше установена близката връзка на патриарх Стефан с английското разузнаване, с което той поддържаше връзки чрез разпространените в България масонски ложи и чрез подчинените му църковни организации.

Патриарх Стефан използваше всякаква възможност за посещения в чужбина, където бяха фиксирани редица негови срещи с представители на английската църква и с маскираните като църковници английски разузнавачи.

Трябва да се отбележи, че в общуването с германците, по-точно с мен, Стефан маскираше своите англофилски настроения, обаче, бидейки в кръга на доверени хора, открито твърдеше, че България може да получи своето бъдеще само с връзка с Англия. Стефан беше враждебно настроен по отношение на СССР и най-много се страхуваше от сближаването на България и Съветския съюз. Във връзка с това той смяташе за необходимо да поддържа германците в борбата им срещу СССР. Реално не предприе нищо за положението на евреите. Напротив, мълчанието на Стефан беше "оглушително".

Въпрос: Разпитаният от нас бивш германски посланик в Уругвай Ото Лангман посочи, че в беседа с него през лятото на 1944 г. сте му посочили редица от числото на българското духовенство, които са били проанглийски настроени. Защо криете това?

Отговор: Аз вече посочих на предишния разпит това, че през 1944 г. действително се бях срещал с Лангман, който беше пристигнал в България в качеството на представител на германското министерство на външните работи събираше информация за настроенията на българското духовенство.

Признавам също, че аз тогава посочих редица лица от числото на българското духовенство, имащи проанглийска ориентация, и най-напред посочих патриарх Стефан. Другите лица, за които аз му казах тогава, не си спомням.

Въпрос: От документите, открити в архивите на германското посолство в България, във връзка с англичаните се уличават братята Цоневи. Те известни ли са ви?

Отговор: Да, известни.

Въпрос: Разкажете за тези английски разузнавачи.

Отговор: Представителят на управлението за имперска сигурност на Германия Болман, за който аз разказвах на предишните разпити, ме информира, че управляващият делата на германо-българската търговска палата в София Драгоман Цонев и неговият брат – бившият ръководител на Българския институт за експорт – Любен Цонев, са доста подозрителни за принадлежността им към английския шпионаж.

Болман, по-специално през своята агентура, беше установил, че братята Цоневи са се намирали по-рано в близък контакт с посочения по-горе от мен полковник Смит-Росс и в кръга на близките им хора се изказвали срещу хитлеристка Германия. Братята Цоневи са били уличени също така в черни валутни и други спекулации. Това обстоятелство, германското разузнаване се опитваше да използва за въдворяването им от България, тъй като преки данни за връзките им с англичаните нямаше. Българското контраразузнаване обаче взе под своя защита Цоневи, а предишната им връзка с английските представители в България, била уж с безобиден характер.

По такъв начин ние бяхме лишени от възможността да предприемем срещу Цоневи репресивни мерки и германското разузнаване се ограничи единствено с това, че предупреди за своите подозрения спрямо Цоневи съответните германски представителства в София, имащи отношение към тези лица.

Въпрос: Болман ви е донасял и за други английски агенти. Разкажете за тях.

Отговор: Скоро след моето пристигане в България през 1941 г. Болман ми съобщи за своите подозрения по отношение на една от богатите жени в България – Паница /възможно е да става дума за Мария (Милка) Евстатиева-Паница или за секретарката на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев – Лиляна Паница/, името й не знам, имаща състояние от няколко милиона лева.

Паница, по данните на Болман, била яростна англофилка. Нейният дом в София и вилата й в курорта в Панчерево, са били мястото, където особено гостоприемно са били посрещани сътрудниците на английското посолство. Чрез мъжа на своята дъщеря, известен търговец, Паница поддържаше конспиративна връзка с английския разузнавач Смит-Росс.

Болман ми съобщи, че след отпътуването на английското посолство от България в Турция, връзката на семейство Паница с английското разузнаване продължавало с предишната интензивност през търговските канали. Тъй като охотно събираше в своя дом висши германски офицери, ние подозирахме, че това се прави с цел събирането на разузнавателни данни, германското контраразузнаване предупреди всички учреждения и щабове на германската армия в България за тези свои подозрения по отношение на посочените лица.

Аз нееднократно изисквах от Болман факти за предаването от семейството на Паница на разузнавателни сведения на англичаните, обаче той беше само в състояние да фиксира срещите на Паница с английските разузнавачи. На базата на тези данни аз все пак не се реших да поставя пред българските власти въпроса за използването на репресивни мерки по отношение на Паница, тъй като последната се явяваше влиятелна личност, поддържаща близки отношения с българския царски двор, с членовете на Съвета на министрите и с други високопоставени лица.

Въпрос: Кого вие още познавате от агентурата на англичаните и американците?

Отговор: Трябва да кажа, че Абвер не без основание подозираше във връзка с английското разузнаване също и бившето германско авиационно аташе в България полковник /Карл-Аугуст/ Шьонебек. Веднъж ме посети Делиус и ми съобщи за тези подозрения по отношение на Шьонебек. Припомням си, че както ме беше информирал Делиус, германското контраразузнаване смяташе Шьонебек за причастен към предаването на англичаните на секретни сведения за подготовката през 1941 г. за десант на о. Крит, по време на който, както е известно, германците дадоха тежки загуби.

Освен това, бидейки по-рано командир на авиационна част, Шьонебек имаше в качеството на свой началник-щаб някой си майор Фукс, също заподозрян в принадлежност към агентурата на английското разузнаване.

Работата беше в това, че много преди окупацията на Чехословакия, в органите на Абвера постъпиха сигнали, че в германската армия има офицер, който е агент на английското разузнаване. След окупацията на Чехословакия в Прага бяха открити материали, потвърждаващи наличието на такъв агент в германската армия, обаче никакви установъчни данни за него, освен фамилията Фукс и званието майор, тези материали не съдържаха. В хода на по-нататъшното издирване от Абвер на този агент под най-силно подозрение е попаднал майор Фукс, служил при Шьонебек.

Изключително подозрителна беше също и връзката на Шьонебек с българския инженер Кръстев, който по поръчение на Шьонебек извършваше за последния различни черни комбинации на "черния пазар" и, както ми докладваше Делиус, събирал за Шьонебек разузнавателна информация. Кръстев, също както Шьонебек, беше богат, при което източниците на забогатяването им не бяха известни.

Шьонебек, безусловно, щеше веднага да бъде арестуван, но него се опасяваха да пипнат, тъй като той беше приятел на Гьоринг, на когото доставяше различни деликатеси от България. В края на 1943 или в началото на 1944 г. Шьонебек беше произведен от Гьоринг в генерал и изпратен на Западния фронт, където командваше авиационно подразделение.

С други данни за агентурата на английското и американското разузнаване в България не разполагам.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 265, July 2017
50 години от първите цветни контрареволюции в Европа (5)
В предишния брой се спряхме на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и поява... »»»
    В Украйна се реализира проектът ционистка Хазария
Хунтата в Киев готви нова война срещу Донбас. Вече не е тайна, че Украйна е окупирана от ционистката мафия, която използ... »»»

 



 
(c) 1993-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com