STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Геофизика и геополитика
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Последните дни на Земята
Климатичната катастрофа е неизбежна
08.2017

От много години наблюдаваме признаците на климатичната и геофизическа катастрофа на планетата, която се подсилва от критичната геополитическа ситуация и кризата на общественото управление. Крайно време е да се погледнат фактите и да се вникне в същността на катастрофалните събития.

Земята, която е на ръба на геофизически апокалипсис, е в предверието на тотален колапс...

Нашата планета е единен организъм и като всеки организъм процесите в нея са взаимно обвързани. Климатичните и геофизически събития влияят едно на друго във верижни реакции, създавайки нови и нови макросъбития.

Така например при анализа на много стихийни бедствия учените забелязаха, че сеизмичната активност се предшества от аномалии на магнитното поле на Земята. Например в Япония, преди земетресението на 11 март 2011 г., беше фиксирано активиране на Тихоокеанската литосферна плоча, чието движение се ускори. Дали беше естествено или изкуствено е друг въпрос. Допълнителен фактор в този катаклизъм беше и изместването на магнитните полюси, което съществено влияе на геомагнитната обстановка на архипелага като цяло. В резултат на съвкупността на тези явления стана серия от мощни земетресения със сила 9,0 по Рихтер.

Съвременната наука вече знае, че отслабването на магнитното поле на Земята води не само към изместване на геомагнитните полюси, което за последните 20 години се ускори няколко пъти, но и към така нареченото преполюсиране, когато северният и южният магнитен полюс променят местата си и става инверсия. Тези геофизически събития водят до глобални климатични промени, в частност към повишаване на средногодишната температура на планетата и повишаване на тектоничната активност, което винаги се съпровожда от колосални стихийни бедствия.

Магнитосферата е защитен пашкул над Земята срещу унищиожителната космическа радиация и високоенергийните каскадни заредени частици, движещи се от Слънцето. Магнитните силови линии на естествения щит на планетата осигуряват преминаването на тези потоци над нейната повърхност на достатъчна отдалеченост, което създава и условията за развитието на биологичните форми на живот.

Критичното отслабване на магнитосферата под определена величина може да доведе до това, че молекулите на газовата обвивка на планетата да бъдат отнесени от слънчевия вятър. Именно по такъв начин Марс преди милиони години е бил лишен от неговата атмосфера.

Наблюденията на последните десетилетия показват, че заради непонятни засега причини магнитното поле на планетата стремително отслабва.

През 2014 г. европейската космическа агенция /ESA/ пусна на околоземна орбита три спътника Swarm за изучаване на състоянието и следене на динамиката на изменението на магнитното поле на планетата, както и на процесите, свързани с ускореното изместване на полюсите.

Данните потвърдиха, че за последните 100 години магнитното поле на Земята е отслабнало с над 15 процента, а в областта на така наречената Южноатлантическа аномалия – от бреговете на Бразилия до западното крайбрежие на Африка – до безпрецедентна величана. Отрицателната динамика нараства всеки ден. Като цяло, на Западното полукълбо силата на магнитното поле е доста по-силна отколкото над Източното и процесите на неговото деградиране вървят с пъти по-бързо.

Именно отслабването на магнитосферата доведе до това, че полярното сияние разшири своята география и се спусна от високите широчини към умерените и сега може да се наблюдава в Полша, Германия и други европейски страни. Това е сериозен сигнал за бедствието. Земята стремително губи своята защитна бариера и става безпомощна пред космическите стихии.

Немските учени съобщават, че в близко време магнитосферата може да отслабне толкова, че намиращите се на орбита спътници ще станат беззащитни пред слънчевата радиация. И сега, прелитайки над областта на южноатлантическата аномалия, повечето спътници, заради повишената радиация, се изключват при преминаване над тази зона.

Смяната на магнитните полюси ще се съпровожда от изменение на положението на планетарната ос на въртене. Това ще предизвика глобално инерционно движение на въздушните и водни маси във вида на мегацунами с височина над 300 метра.

Според последни данни /от началото на 2007 г./ скоростта на дрейфа на северния магнитен полюс се увеличи от 10 км на година през 70-те години до 40 км/годишно през 2000 г. и до 60 км на година през 2004 г.

Динамиката на ускорението продължава. Изследванията в областта на палеомагнетизма показаха, че по-рано, по време на преполюсирането, които са ставали постепенно, магнитното поле на Земята е губело своята двуполюсна структура. Инверсията на магнитното поле е предшествало неговото отслабване, а след нея, величината на полето отново е нараствала до предишните значения.

С времето магнитното поле на Земята от двуполюсно може да се превърне в многополюсно, а след това отново да се формира стабилна двуполюсна структура. Но направлението на полето ще се измени на противоположно. Северният геомагнитен полюс ще се окаже на мястото на южния, а южният ще премине в Северното полукълбо.

Експериментално беше доказано, че изменението на знака на магнитното поле значително намалява неговото напрежение. Така например, ако Земята прекрати днес изработването на магнитното поле, то ще изчезне след 15 000 години, както при нормално функциониране – след 1500. Сериозна заплаха за човечеството носят и процесите на глобалното затопляне. Повишаването на средногодишната температура вече доведе до топене на полярните шапки и зоните на вечния мраз на сушата и на морското дъно, повишава се нивото на световния океан, пропадат терени, от недрата им се освобождава огромно количество парникови и отровни газове – на първо място метан, сероводород и въглероден двуокис, които се отделят от зоната на вечния мраз и водят към рязко снижаване на съдържанието на кислорода във водата и атмосферата.

Климатът за последното десетилетие рязко се промени. Расте средногодишната температура, всяка година бие нови рекорди. 2014 г. стана най-топлата за цялото време на метеонаблюдение, започвайки от 1880 г., 2015 г. беше още по-рекордна, последва 2016 г. – най-горещата година досега, 2017 г. отново бие всички предишни рекорди. Това доказва, че процесите на глобалното затопляне на Земята се развиват с аритметична прогресия, с горещини в Индия, пожари в САЩ, топене на ледниците в Арктика, Гренландия и Антарктида.

Но Земята се нагрява неравномерно. Например Арктика се нагрява два пъти по-бързо от останалата планета, а в западна Антарктида темповете на ръста на температурата четири пъти надвишават средните световни показатели – с 2,4 по Целзий.

Така през 2016 г. беше фиксирано най-ниското средногодишно равнище на ледената покривка, а на Северния полюс през ноември 2016 г. температурата беше с 20 градуса по-висока от нормата.

Заради топенето на ледовете и на вечния мраз Земята променя своето положение. За последните 35 години територията на Арктика се намали с 9 процента, а обемът на ледовете на Антарктида – с 23 процента. По този начин човечеството се намира пред пуснатото махало на грандиозен по своите мащаби механизъм за глобално изменение не само на климата, но и на облика на планетата.

Скоростта и мащабите на процесите дават основание да се твърди, че през следващите 5-10 години очертанията на континентите и тяхното положение ще се променят до неузнаваемост и човечеството ще се окаже на ръба на своето съществуване.

Върху глобалните климатични процеси влияние оказват и повишените температури на океанските води, фактор, който до неотдавна въобще не се отчиташе. И именно затоплянето на океана води към ускорено топене на полярните ледници, към откъсване на айсберги и нарушаване на шелфовите ледени щитове.

В края на януари 2017 г. от ледника Пайн Айлънд в Антарктида се откъсна айсберг с широчина около 1 км и дължина с 8 км, което потвърди необратимостта на процеса на рушенето на ледника. Основната причина на деградирането на леда на Антарктида е затоплянето на неговата основа от топлата океанска вода отдолу.

Тези дни от масива на шелфовия ледник Ларсен С на брега на Антарктида се откъсна най-големият в историята на човечеството айсберг с дължина 210 км и площ около 6500 км. Неговото топене ще издигне равнището на световния океан с 1 метър.

От друга страна източно атлантическият леден щит на Антарктида се считаше за по-устойчив от западния. Но и тук върви интензивно топене на ледниците. Причината е топлата вода не само на океана, но и на огромното количество езера с топла вода, които в последно време се появиха както на повърхността, така и под купол, разрушавайки ледниците отвътре.

Започналото разрушаване заради тази причина на ледника Тоттен в източна Антарктида ще вдигне равнището на световния океан с 5 метра.

Заради повишената морска температура се топи и ледникът Zachariee Sistrom в Гренландия, който е съставна част от ледения щит на острова.

Ако на планетата се стопи само леденият щит на Гренландия това ще доведе до повишаване на равнището на световния океан със 7 метра. А ако се стопят полярните ледени шапки, тази цифра ще достигне 60-70 метра.

Топенето на ледниците влече със себе си и увеличение на парниковия ефект, защото ледените шапки на нашата планета отразяват част от слънчевата светлина, което също повишава средната температура.

Вече се появиха картини на света след топенето на ледниците. На някои от тях под водата са погребани Дания, Естония, Холандия, значителна част от европейската част на Русия, половината Украйна, всички крайбрежни гъстонаселени територии на планетата.

Не трябва да се забравя, че водата има и маса. Става дума за милиарди и милиарди тонове и цялата тази грамада ще оказва значително давление върху тектоничните плочи. Как ще се държи всяка плоча е трудно да се предвиди. Заради това трябва да се мисли линейно и да се предвиди височината на нашия град и село над морското равнище.

Сега е ясно само едно нещо – след няколко години от сушата ще остане много по-малко. Едновременно човечеството ще се сблъска и с парниковите газове. През последните 100 години парниковата активност на метана е нараснала 28 пъти, а в 20-годишна перспектива – 84 пъти.

В ледниците на континенталния вечен мраз и на подводния източносибирски шелф се съдържа гигантско количество хидрат-метан, изчислявано в милиарди тонове.

Хидрат-метанът е замръзнала силно канцерогенна форма на метана, срещаща се в природата. Само при умерено давление и достатъчно ниска температура хидрат-метанът остава стабилен. Но заради затоплянето вечният мраз започва да се топи, освобождавайки метан в атмосферата, което засилва парниковия ефект.

Така се образува затворен цикъл – топлината идва от Слънцето към повърхността на планетата – повишава се температурата на въздуха и водата в океана – ледниците и вечният мраз се топят, освобождавайки метан, сероводород и други газове – те се задържат в атмосферата и влошават ситуацията още повече.

Най-мащабните отделяния на метан в атмосферата ще стават в Северния ледовит океан. Само през 2010 г. от недрата на Арктика в атмосферата са били изхвърляни 6 млн. тона метан. През 2011 г. в северната част на морето Лаптеви на площ от 1 кв. км са били регистрирани няколкостотин газови изхода.

Изхвърлянията на метан се свързват и с аномалиите в така наречения Бермудски триъгълник. При подводно издигане на балон от метан плътността на водата рязко се снижава и бездната поглъща корабите.

Заплаха с библейски мащаби се крие в недрата и на Черно море. Не е тайна, че Черно море е най-крупният в света меромиктичен водоем, който под 150-160 метра е запълнен с безкислородни води, съдържащи отровен сероводород и метан. Водообменът със Средиземно море става през плиткия Босфорски праг. В дълбочините на Черно море се утаява по-солената и по-тежка средиземноморска вода. И обратното. В Мраморно море отива опресненият речен отток и по-леката черноморска вода. По този начин за последните 6000-7000 години се е формирал гигантски утаител, в чийто недра се натрупали отровни газове. И днес тази мъртва дебелина възлиза над 90 процента от обема на цялото Черно море.

Учените от 100 години не могат да стигнат до единно мнение за източника на сероводорода и метана в недрата на Черно море, както и за причината на процесите в тънките горни слоеве на морската вода. Засега се коментират само резултатите от наблюденията и че още през 2007 г. дебелината на горния утаен слой на водата на места ще надминава 10-15 метра. При силни щормове сероводородът се издига на повърхността и жителите на крайбрежните зони чувстват характерната миризма.

В началото на 1950 г. в залива Уолфиш Бей – Намибия, възходящото течение изнесе на повърхността сероводороден облак, чиято миризма се чувстваше в дълбочина на континента до 250 км. Това, по същество, беше мека газова атака.

И днес в Черно море се фиксират аномални вълни. При пълно затишие в открито море за броени секунди се появяват огромни валове с височина над 25 метра, които също така мълниеносно изчезват. Водата просто внезапно кипва и след секунда над нея се появява вълна, която може да погълне 9-етажен дом. След това този колос бързо изчезва. За разлика от цунами, те се появяват стихийно и не подлежат на прогнозиране.

Ще припомним ялтенското земетресение от 1927 г. Освен страшните по своите мащаби разрушения от 70 до 100 процента то показа на човечеството таящата се в дълбините на Черно море заплаха. Епицентърът на земетресението тогава беше в морето, където минават многобройни тектонични разломи. В резултат на трусовете на повърхността започнаха да излизат стълбове от сероводород и метан.

Едновременно над морето имаше буря с гръмотевици, биещи право във водата, откъдето към небесата се издигнаха огромни огнени стълбове с височина 500-800 метра. Огънят се простираше на десетки километри в морето. Истински библейски ад.

Ако подобно земетресение се случи в наши дни, то ще завърши с глобална катастрофа. В резултат на първичния трус ще стане обемен взрив на метана и сероводорода. Заради състоянието на кората на планетата това ще доведе до силни тектонични промени и движение на литосферните плочи, които ще предизвикат разрушителни трусове и цунами по цялата планета. освен това в атмосферата ще бъдат изхвърлени милиарди тонове концентрирана сярна киселина.

Счита се, че ахилесовата пета на САЩ, заедно с тях и на цялото човечество, е Йелоустоунският супервулкан. Някои експерти даже изчислиха с каква сила е необходимо да се нанесе ядрен удар в американския национален парк, за да се предизвика неговото изригване. Но други учени изчислиха, че за взрив на сероводорода в Черно море е достатъчен ядрен заряд с мощност равна на ядрената боба унищожила Хирошима, т.е. до 18 килотона тротил. Последствията ще са съпоставими с последствията на сблъсък на Земята с астероид с маса само 2 пъти по-малка от масата на Луната.

Технически в Черно море е възможен и още един вариант за развитие на събитията – взрив например на ядрен заряд с малка мощност на морското дъно, който никой няма да забележи освен приборите, или някакво природно събитие, например земетресение. След няколко часа на брега ще се почувства миризмата на развалени яйца. А след едно денонощие в братска могила ще се превърне не само Черно море, но и всички крайбрежни райони до 500 км от крайбрежието.

Сериозна опасност за цивилизацията е и влошаващата се тектонична ситуация. изригванията на вулкани и земетресенията се увеличават с по-голяма сила и мощност. Най-опасни са супер вулканите, които в миналото няколко пъти са унищожили цивилизацията. През 1783 г. е имало грандиозно изригване на вулкани в Исландия, които са убили над 10 000 души на острова и над 223 000 на Британските острови. От отровните газове в атмосферата е имало глад и неурожай в цяла Евразия.

Всички вулкани на планетата са свързани помежду си като скачени съдове. Ако стане изригване само на един супервулкан, той ще предизвика верижна реакция и ще последва серия от земетресения и изригвания, цунами и наводнения. Тектоничните плочи ще се раздвижат, раждайки нови мощни катаклизми. И няма да е важно кой е изгърмял първи – Йелоустоун или Лонг Вали в САЩ, Айра – в Япония, Бардарбунга – в Исландия, вулканите на Камчатка и т.н. Земята за няколко десетилетия ще потъне в мрака на така наречената ядрена зима – рязко охлаждане до отрицателни показатели, човечеството ще е обречено на глад и мъчително измиране.

Готово ли е човечеството за тези изпитания? Нищо подобно. В Европа няма единен център за извънредни ситуации, няма системи за координация на национални и общоевропейски норми и правила за действия при такива събития.

Исландия например е готова да нанесе удари по Европа. Този остров принадлежи на две различни тектонични плочи – Северноамериканската и Евразиатската, които постоянно се движат в различни посоки. За Исландия е характерен непрекъснатият вулканизъм, но класически вулкани тук няма, а има вулканизъм от пукнатинен тип. По принцип този остров с площ 100 000 кв. км е един огромен вулкан, условно разделен на множество по-малки.

Това са реалностите на днешния ден. Човечеството стои пред климатичен апокалипсис.

Засягаме само малка част от глобалните събития, които днес стават на планетата и формират нашето близко бъдеще. Те са само върхът на айсберга. Разглеждали сме много пъти сложната сеизмична ситуация на северноамериканския континент – Йелоустоун, разломите Сан Андреас и Нов Мадрид, които вече гърмят. В близко време, заради неспособността да се измества, платформата на този материк ще бъде разкъсана на части.

Ахилесовата пета на Европа е сеизмичната зона Вранча в Източните Карпати, северно от Букурещ, чието активиране всеки момент може да доведе до унищожително земетресение в цяла Европа. Активността расте от есента на 2013 г. и е предвестник на наближаващата катастрофа.

На този фон се появява един закономерен въпрос – защо сме все още живи. Нали по-просто е да се спечели джакпота в лотарията, отколкото нашата цивилизация да оцелее в настъпващите събития.

Съществува и очевидна закономерност с геополитическите събития, които се развиват право пропорционално на климатичната ситуация на планетата.

Планетата е на ръба на грандиозна катастрофа. И само глупакът може да се надява, че този падащ меч ще мине покрай неговата шия.

За съжаление времето за приспособяване и взимане на решения вече е отминало. Вече е твърде късно.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 266, August 2017
"Хранилището на Страшния съд" е наводнено
Така нареченото "Хранилище на Страшния съд" беше построено в арктическа Норвегия, за да съхрани световната банка от семе...
    Сирийският военен театър
Срещата на Путин и Тръмп в Хамбург в рамките на Г-20 не беше съвсем напразна.След двучасовото обсъждане на разни въпроси...

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com