STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Сирийският военен театър
Предстоят мащабни събития
08.2017

Срещата на Путин и Тръмп в Хамбург в рамките на Г-20 не беше съвсем напразна.

След двучасовото обсъждане на разни въпроси те се договориха да разширят сферите на примирието в Сирия и да включат в него района на югоизтока – Дераа и Кунейтра, където САЩ ще поемат задълженията да прекратят огъня на местните групировки, а Русия, с помощта на своя военна полиция и чеченски военни части - изпълнението на примирието от страна на Сирия. САЩ би трябвало да способстват режима на примирие да се изпълнява и от Израел и Йордания.

Като цяло тази сделка № 3 би трябвало да представлява тест, който ще определи фактическата, а не декларативната политика на САЩ в Сирия.

Ще отбележим, че веднага се появиха и обвинения, че Русия и САЩ делят Сирия без участието на Сирия.

Важен е и районът на съгласуването – югозападът, до границите на Израел.

Нетаняху още от началото на войната има намерение да анексира завинаги Сирийски Голан, окупиран през войната от 1967 г. от Тел Авив, и да изгради буферна зона със Сирия, като спре евентуалния шиитски мост от Иран, през Ирак и Сирия, до Ливан.

Дали ситуацията ще се успокои ще покажат близките няколко седмици. Или това ще са зърната на следващия етап на войната, тъй като Израел почти веднага рязко се противопостави на руско-американската сделка за Сирия и по-точно на споменатата югозападна зона на деескалация в южна Сирия.

Претекстът беше старият. Нетаняху в Париж заяви, че споразумението за Сирия противоречи на интересите на Израел, тъй като увековечава присъствието на Иран и шиитската милиция до израелската граница, без да споменава, че става дума за окупирания от Израел сирийски Голан.

Тел Авив не е доволен, че отговорни за съблюдаването на споразумението в зоната на деескалацията за Голан ще бъдат руските военни и особено чеченците, които могат да са за Израел още по-голям кошмар от иранските шиити.

Така, както се казва, войната направи пълен кръг и се "върна в къщи", там, където започна преди няколко години, т.е. в Тел Авив и Вашингтон които разпалиха серия от преврати и кръвопролития, определяни като арабски пролети и т.н.

Стремейки се да ликвидира Башар Асад, за да може окончателно да присвои Голанските възвишения и да не допусне засилване на позицията на Иран, разчитайки на дълга гражданска война в Сирия, подкрепяйки терористите, Тел Авив с изненада откри, че на "изхода" от войната се получава още по-лошо – Асад остана, военната инфраструктура на Иран се приближава към израелската граница, а Хизбула, която Израел не можа да победи във войната през 2006 г., през последните години съществено се укрепи, както количествено, така и качествено, като получи иранско и руско оръжие, което в рамките на една "бъдеща война" ще бъде използвано срещу Израел.

Не това очакваха в Израел, залагайки на разширяването на сирийската война.

Сегашната позиция на Нетаняху показва, че, както Израел, така и другите участници в антиасадската коалиция, сега жънат последствията от стратегическите изменения, които настъпиха след образуването на руско-иранския алианс и влизането на Русия в сирийската война. Това спаси Башар Асад и Сирия от унищожение, създаде предпоставки за ново стратегическо военно присъствие на Русия и за разширение на иранското влияние и образуването на шиитски мост, който осигурява на Иран сухопътна връзка през територията на Ирак и Сирия към границите на Южен Ливан.

Опити да се попречи на това имаше от страна на САЩ, Израел, Турция, Саудитска Арабия. Но блокът, който американците се опитаха да съберат в Ат Танф за да попречат на Иран, не сработи. Него просто го подминаха от север, което показа липсата на достатъчно американски сили за противопоставяне на плановете на Иран.

Ударите по Хизбула принуждават Иран да засилва оръжейните доставки за нея, което подготвя основата за укрепването на нейното влияние в граничещите с Израел райони в Западна Сирия и Южен Ливан.

Сега Тел Авив започна публично да се оплаква, че неговата стратегия е в задънена улица и плаши с нова война. А съвсем неотдавна там развиваха оптимистични прогнози за борбата с Иран и Хизбула с помощта на сунитските радикали.

От тази гледна точка Ислямска държава беше и остава основен съюзник на Израел, което вече не се укрива.

След разгрома на Ислямска държава и напускането на района от САЩ и съюзниците, Израел може да се окаже сам на сам с Иран и Хизбула.

Провалиха се и идеите за разпадане на Сирия на сирийски алавистан, кюрдистан, сунистан и т.н.

Асад устоя и осигури платформа за руското и иранско военно присъствие непосредствено до границите на Израел, както и качествен и организационен ръст на Хизбула. Отгоре на всичко и Ердоган, който до неотдавна се занимаваше със същото, с което и Нетаняху, взе и се пренесе набързо в другия лагер и договори прекратяването на огъня с Русия и Иран.

В рамките на изменените отношения, Русия и Иран наложиха международно легитимиране на присъствието на Башар Асад във властта през бъдещия преходен период, което ще гарантира желаните от Москва и Техеран промени в Сирия след завършването на войната.

Но основната цел е постигната. Вече никой не оспорва началната цел на Москва, че Сирия след войната трябва да запази своята териториална цялост и от нея да не бъдат отрязани някакви кюрдски или сунитски анклави.

Разбира се, по въпроса за кюрдите, които отново заложиха на "лошия кон", т.е. на САЩ и Израел, договореностите на Русия, Иран и Турция не отговарят на плановете на САЩ. Не беше изненада, и че част от групировките в Южна Сирия отказаха да участват в споменатата руско-американска сделка. По принцип тези групировки са свързани с ан-Нусра, което е местното наименование на Ал-Кайда.

Заради това, както и по-рано, може да се диагностира простият факт, че САЩ не могат и не искат да осъществяват пълен контрол над тези групировки, в контраст например на Турция, която ефективно въздейства и върху най-упоритите – фронтовете в Идлиб, Латакия и Северно Алеппо са относително спокойни и проблем с изпълнението на турските ангажименти няма.

От друга страна Пентагонът не може да се примири с провала в Сирия и също саботира американско-руските договорености с надеждата да реализира кюрдския фактор в интерес на САЩ.

На този фон дойдоха и информациите от Турция, че САЩ са открили секретни военни бази в Сирия в района на Рмейлан – в провинция Хасака, която действа още от октомври 2015 г., и от март 2016 г. – в близост до Кобани, през която минава военната помощ и оръжието на сирийските кюрди, които Анкара счита за съюзници на Работническата партия на Кюрдистан, която е призната за терористична организация в Турция.

На този фон Доналд Тръмп, който дойде на власт с антивоенни и проруски лозунги, днес е потенциално по-опасен, отколкото беше Обама или можеше да стане Хилъри Клинтън.

Заради това не е трудно да се предвиди, че в Сирия предстоят мащабни събития. Какви ще бъдат, скоро ще видим.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 266, August 2017
Последните дни на Земята
От много години наблюдаваме признаците на климатичната и геофизическа катастрофа на планетата, която се подсилва от крит...
    Как да си направим атомна бомба
Търговията и контрабандата с ядрени материали има направо радиоактивно бъдеще.Един грам от стоката, която двама непознат...

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com