STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID:
Password:


Голямата игра
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Тръмп обяви на Путин икономическа война
Основната битка е на енергийния фронт
09.2017

САЩ обявиха жестока търговска война на Русия. Конгресът на САЩ гласува нов закон, който беше подписан и от Тръмп, за санкциите, от които голяма част са срещу енергийната политика на Русия в Европа и в други райони на света. Целта е Русия да бъде елиминирана оттам. Войната става глобална.

Под санкции попадат всички компании, предоставящи стоки, услуги, технологии, информация или поддръжка за руските източни тръбопроводи. В закона се съдържа пряко задължение на Вашингтон да не допусне строителството на Северен поток – 2 и да се диверсифицират енергооператорите на ЕС.

Това е война не само срещу Русия, но и срещу Европа, тъй като руският газ в Европа не може по никакъв начин да бъде заменен от фиктивния американски втечнен шистов газ, защото, на първо място, такъв няма, на второ – няма инфраструктурата за тяхната доставка до Европа, на трето – защото САЩ излязоха от Рамковата конвенция за изменение на климата, която се превърна в Протокола от Киото и накрая, в Парижкото споразумение. Тръмп пречи по всички възможни начини на всички. Реално обяви война на целия свят.

Темата в момента е най-важната в световната политика и вероятно ще остане такава и през следващите десетилетия. Да тръгнем подред.

САЩ са в пълна безизходица, дължаща се на осъщественото от тях глобализиране на световното разделение на труда. Производственият им сектор премина напълно при евтината работна сила в Азия, преди всичко в Китай.

Добивът на полезни изкопаеми и вредните емисии, ограничавани от споменатите международни споразумения е съсредоточен в така наречените ресурсни държави – Русия, Близкия, Изток, Венецуела. Така нареченият Запад искаше да си отреди ролята на офисния и финансов център на цялата световна икономика и световно население, където всички ще ходят на работа в офиси с бели якички, гледат синьото небе без смог, ще дишат чист въздух и ще ядат само биологично чисти продукти. А на другите – майната им. Но не се случи и няма да се случи.

САЩ са в безнадеждна от всички гледни точки ситуация. Брутният продукт на САЩ днес се състои в 80 процента от услуги и продажби, но това не са услуги вътре в американската икономика. Това са световните банкови операции, световният фондов пазар, патенти и комисионни за продаваните по целия свят, но произведени Китай американски и европейски айфончета, долчегебанчета, луивитончета, и японските тойоти, нисани и т.н.

От тези постиндустриални компании беше продиктувано и Парижкото споразумение, чийто главен смисъл, беше не подобрение на абстрактната световна екология, а екологията на конкретен "офисен център САЩ".

Споразумението въвеждаше налог върху индустриалните страни в полза на постиндустриалните, преди всичко на САЩ, които наистина са постиндустриални, тъй като вече нямат никаква индустрия. Предвиждаше се през 2020 г. квотата на отделяния СО2 да бъде 10 евро на един тон, през 2030 – 35 евро за тон, през 2050 г. – 100 евро за тон.

Екологията е скъпо нещо, заради което със създаването на екологичен район на основата на алтернативната енергетика трябва да се занимават богатите страни на Запада и да плащат за него онези, които най-много се нуждаят от пари – бедните. Още при 35 евро за тон въглищната енергетика става губеща, а при 100 евро вятърната и слънчевата енергия започва да носи печалба в сравнение с газовата.

Без Парижкото споразумение всичко е точно обратното. Днес в Германия и Дания, където са разположени много вятърни и слънчеви батерии електроенергията струва 29,5 и 30 евроцента за киловатчас, а в България електроенергията от старите методи е 9,6 евроцента.

Реализирането на Парижкото споразумение би било възможно само при запазване на досегашния проект на глобализирането, в който ресурсните и произвеждащи страни ще изпълняват безприкословно заповедите на "офисния център", т.е. на САЩ, и на неговата борса на Уол Стрийт, населена предимно с кретени и бандити.

Но това, рано или късно, трябваше да доведе до съпротивата на ресурсните и произвеждащи страни, т.е. на реалната икономика, срещу виртуалната на САЩ.

И изведнъж стана ясно, че не може да съществува никаква постиндустриална цифрова икономика и че за хората най-важна е промишлеността и енергетиката.

Именно заради това Доналд Тръмп, който вероятно е поне малко по-умен от Буш-младши и Обама, реши да прави "Америка отново велика", да й върне промишлеността и енергетиката, като първата отдавна е изнесена от САЩ, а втората досега се свеждаше до грабежа на енергоресурсите от Близкия Изток и Русия и заплащането им със зелени хартийки, без никакво реално покритие в САЩ. Заради това Тръмп излезе от Парижкото споразумение и го погреба. Крахът на глобалното преформатиране на енергетиката и илюзията на Тръмп, че може да върне на сцената САЩ, като енергийна сила и да изтласка от нея арабите и Русия в Европа оставя ЕС при разбито корито на неефективната енергия. Въпреки че са стара цивилизация в ЕС повярваха в илюзията за чистия въздух, подарен им от американския офисен център. Пълна глупост.

През 2000 г. енергетиката от слънцето, вятъра, океана, биомасата възлизаше на 4 процента в горивно-енергийния баланс на Европа. Газът заемаше 16,9 процента, въглищата – 24,4, АЕЦ – 22,6, хидроенергетиката – 20,7, нефтът – 11,4.

През 2015 г. енергобалансът на ЕС се промени неузнаваемо. Нефтът падна до 3,7, газът скочи на 21,2, а алтернативните източници – от 4 до 29 процента.

През последните 10 години собственият добив на газ в ЕС падна с 31 процента. Появилият се дефицит се покриваше с ръст на енергоефективността /намаление на загубите/ и алтернативните източници с разчет на бъдещи дотации. И изведнъж Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, което беше в основата на тези дългосрочни планове и трансформации.

През 2019 г. завършва дългосрочният договор за доставка на руски газ за Европа. "Южният поток" беше унищожен от ЕС с помощта на един газов абориген от Банкя. Евтиният втечнен газ се оказа скъп. "Турският поток" се строи, но Европа е пред дилема от кого да е зависима – от Путин или от Ердоган. И Германия започва да защитава руския газ.

През Украйна, след 2019 г., вече няма да минава никакъв транзитен руски газ. На 12 август Газпром съобщи, че е спрял транзита на газ през Украйна и го насочва към "Северен поток".

Това означава, че още от 2008 г. - началото на сегашната криза, проектът за глобализирането се раздели на две: САЩ и Западът тръгнаха по свой път, Китай, Русия и Азия – по свой.

В тази ситуация САЩ трябва да се готвят не за ролята на световен мениджър и банкер, а за промишлена и енергийна самодостатъчност. Само от 2009 г. до 2014 г. ръстът на добива на нефт в САЩ беше 61 процента, а на газ – 25 процента. При това делът на шистовия газ и нефт и газ в националния добив нарасна от една десета – досега, на една трета. Това беше и една от причините за започнатите от САЩ преврати и войни в Близкия Изток.

Европа е пред съдбоносен избор. Или отново и напълно да се обвърже със САЩ по въпросите на енергийната си независимост и окончателно да се превърне във васал на САЩ, даже при условие, че енергийните доставки отвъд океана скоро няма да дойдат, което ще бъде катастрофа за ЕС, или да се договори с Русия, Китай, Индия, Иран, Катар, което ще увеличи противоречията й със САЩ.

Така или иначе, изборът е исторически и винаги е завършвал с голяма война.

САЩ рискуват много. В сегашната си икономическа и финансова кондиция те са по-слаби от ЕС, Китай и даже от Русия. От есента ще започне поредното и евентуално последно действие на кризисната драма. Тръмп или по-точно онези, които го инсталираха в Белия дом, не могат да отстъпят и слабостта им ще става още по-силна.

Русия също не може да отстъпи, защото няма накъде и защото това ще означава окончателното й разпадане и физическо пропадане в историческото небитие.

И Китай няма да може да стои и да гледа от хълма "как реката носи труповете на противниците му", тъй като ще загуби статута на производствения цех на планетата.

Каква е тактиката на САЩ през последните 4 години, откакто започнаха да предлагат на Европа замяна на руския газ с американски втечнен газ?

За да се получат доходи от продажбата на втечнен газ най-напред трябва да се инвестира голяма сума за танкерния флот за доставка на втечнения газ за Европа. Но газът, за разлика от нефта, не носи големи свръхпечалби. Това означава, че разходите за инвестицията ще се върнат чак след 15-20 години и ще са необходими най-малко 100 танкера за втечнения газ за Европа. Трябва да се отчита, че себестойността на добива на шистовия газ е доста висока, че трябва да се втечни преди транспортиране, да се добави самото транспортиране, регазифицирането в терминалите и т.н.

Ясно е, че Европа сама няма да се самоубие с втечнения газ от САЩ. Заради това САЩ трябва най-напред да разпалят огромна русофобия и Европа да се откаже от строителството на нови газопроводи от Русия.

Но за успеха е необходима и тояга. Това може а е само контролът над потока от енергоресурси, постъпващи в ЕС. И, тъй като основен доставчик на газ за европейците е Русия, трябва да се спре строежът на нови тръби от Русия към Европа и да се получи контрол над украинската газотранспортна система.

Заради това САЩ предложиха преди години идеята за тръбата "Набукко" и спряха посредством марионетната мафия в София "Южен поток". Сега правят всичко, за да провалят и "Турски поток".

Над Европа са сгъстяват облаците на търговска война. Първи я усетиха англичаните и офейкаха обратно на острова – Брекзит.

САЩ и Израел организираха вълната от бежанци към Европа през Турция, Италия и Гърция.

Но Германия започна строителството на "Северен поток – 2" и европейските компании бързо заделиха 50 процента от предвидените за него средства. Това са Shell, OMV, Engie, Uniper, Wintershell. Именно "Северен поток - 2" стана причината за рязкото изостряне на отношенията между немския и американския бизнес, наред с американската атака срещу Фолксваген и Мерцедес под предлога на големите емисии на двигателите им.

САЩ си дават сметка, че чрез контрола на линиите на газа могат да хванат за гушата и европейската промишленост и даже да я фалират, като по този начин ще превземат европейския пазар. Това е главният "бизнес" за Тръмп.

Така стигаме до въпроса за снабдяването на Европа с американски втечнен газ.

Защо им е на американците да харчат стотици милиарди за танкерен флот, щом като по-големи обеми на газа няма да са нужни на Европа, тъй като повечето европейски корпорации или ще фалират или ще се пренасят отвъд океана, където ще имат по-благоприятни условия.

Отговорът е прост – американците нямат никакво намерение да строят танкери. Те или ще ги откраднат от Катар, или ще унищожат Катар и Иран, или най-добре – Русия.

Заради това започнаха войната в Сирия. Заради това се опитваха да елиминират и Ердоган. Заради това са и санкциите срещу Русия. Заради това започнаха и атаката срещу Катар, като Тръмп има намерение да замени Русия с втечнен газ не от САЩ, а от Катар. Но, за да се реализира този план най-напред трябваше да постигнат контрол над украинската газотранспортна система и американците извършиха кървавия преврат в Киев и инсталираха криминалисти като Порошенко. Русия, според плановете на Белия дом, трябваше да изпрати армия в Украйна, но Москва не се хвана на уловката и си върна Крим и Донбас. Сега се появи идеята за Новорусия и Малорусия. Нещо напълно ново.

Що се отнася до евентуалното транспортиране на втечнен газ от САЩ до Европа, да се обърнем към аритметиката.

Един танкер за втечнен газ е примерно около 100 милиона кубометра газ в еквивалент. А Русия доставя на Европа всеки ден по тръбите 600 млн. кубометра, т.е. всеки ден от Русия в Европа пристигат 6 танкера втечнен газ.

За пътя до Европа и обратно, както и за натоварване и разтоварване на един танкер средно остават 20 дни. Умножаваме 6 по 20 и получаваме 120 танкера за втечнен газ, които САЩ трябва да построят, за да могат вместо Русия да станат монополист на европейския пазар. Но трябва да имат и танкери в резерв. Значи американският танкерен флот трябва да е около 150 танкера. САЩ от 2-3 години предлагат своя втечнен газ на Европа, но през това време само 2 техни танкера са докарали втечнен газ до европейските терминали. Как могат да обезпечат Европа с газ? Никак. САЩ нямат никаква възможност да заменят каквото и да било, нито с танкери, нито с газ, нито с доставки и т.н. Могат само да лъжат – в това са майстори.

Ясно е, че САЩ искат да се измъкнат от кризата, да подчинят целия свят и да запазят своята доминираща роля. Но за този план им пречи една държава – Русия, а напоследък Китай и Иран.

Какво е ситуацията при цените на газа.

През 2016 г. средната цена на руския газ за Европа беше 167 долара за 1000 кубометра, тази година може да достигне 180-190 долара.

През 2016 г. делът на руския газ в Европа нарасна с 3 процента и достигна 34 процента, което дава 179,3 милиарда кубометра.

Какво могат да предложат САЩ? Тяхната цена при преизчисления на кубометри е със 77 долара по-висока от руската базисна цена за Европа, т.е. реално цената на американския газ, даже ако намерят споменатите количества, ще е по-скъп от руския с 23-44 процента. Заради това засега американците доставят на Европа само 10 процента от втечнения газ на единствения им завод в Sabine Pass.

Но Тръмп се разхожда по европейските столици и обещава да ги залее с огромни количества евтин американски втечнен газ и да наложи санкции на Русия, Китай, Иран и Катар.

Значи въпросът е в друга плоскост – втечненият газ от САЩ може да конкурира само втечнения газ на друг производител. И така, стигаме до другия производител – Катар.

Вече всички знаят, че това е малка островна държавица в Персийския залив, световен лидер в доставките на втечнен газ. През 2016 г. Катар изнесе 79,6 млн. тона, което е еквивалентно на 24,7 милиарда кубометра тръбопроводен газ, което е почти 14 процента от всички обеми на доставките на Газпром. Това пък означава, че Газпром трябва най-много да се страхува от Катар. Но дали е така наистина?

Първият въпрос е къде отива катарският газ – в Полша, Италия, Испания, Португалия, Англия, които имат терминали за втечнен газ, които работят обаче с непълен капацитет и нови не строят. Скъпо е и рисковано.

Така че позицията на Газпром е ясна – не трябва да се страхува от Катар, както и от втечнения газ от САЩ.

Тогава за какво става дума? Да погледнем календара, когато внезапно започна изострянето на ситуацията около Катар и Тръмп заяви, че американският втечнен газ ще изтласка от Европа руския тръбопроводен газ. Едното и другото станаха почти едновременно. И веднага след началото на конфликта Катар съобщи, че ще купи американско оръжие за 12 милиарда долара.

Катар е 32 процента от световния пазар на втечнен газ. Катар е най-големият в света завод за втечняване на газ Pearl GTL, основан от държавната компания QatarGas и европейските Royal Dutch и Shell.

Катар е най-големият залеж в света на газ Северен/Южен Парс, разделя го с Иран. Това са 80 млн. тона втечнен газ годишно, което се равнява на 110 млрд. кубометра тръбен газ. Катар е с най-големия в света флот от газовози. Катарският газ, както и руският е по-евтин от американския. Значи, САЩ, за да се преборят на европейския пазар с катарския газ, обективно са заинтересовани да има напрежение около Катар. Така например Египет може да намери предлог да затвори Суецкия канал за катарския газ, който, ако тръгне около нос Добра Надежда вече ще е по-скъп от американския и в двата случая американците получават отслабване на позициите на Катар, а не на Газпром. В този случай риториката на Тръмп е отвличаща маневра.

Вторият въпрос идва веднага – какви всъщност са отношенията между Катар и Русия?

През 2013 – 2014 г. това беше остро противостоене. Именно Катар нанесе удар по Русия с опита да прекара газопровод, заобикалящ Иран, което стана и една от основните причини за разпалването на войната в Сирия.

Катар заложи на свалянето на Башар Асад, финансирайки различни банди от ислямисти. Но, когато Асад помоли Иран и Русия за помощ, в Катар бързо осъзнаха, че той ще остане на мястото си и никакви ислямисти няма да победят.

Всичко се свежда до проста аритметика. Русия, която осигурява една трета от снабдяването на Европа с газ не планира по-нататъшен експанзионизъм в това направление. Поема големи ангажименти към Китай и въобще на Изток. Нещо повече, за да ги изпълни трябва да си сътрудничи с Катар, Иран и Туркменистан със суапови сделки, т.е. тези страни да поемат част от ангажиментите на Русия на Изток, а Русия да поеме например част от катарските ангажименти към Европа.

А нефтът постепенно отпада от енергийния баланс, като и въглищата.

Ако се приеме Газпром за константна величина с 1/3 от доставките, борбата сега се разгаря за 2/3 от газовия пазар на Европа, т.е. кой ще стане доставчик № 2.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 267, September 2017
Хидрогигантът в планините на Етиопия
През март 2015 г. президентът на Египет, маршал Сиси, посети Етиопия, за да ги предупреди да не строят язовира на велико... »»»
    Защо убиват масово банкерите
Страшна епидемия върви сред западноевропейските банкери. Унищожават ги с целите им семейства.В Европа продължава серията... »»»

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com