STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Дали Путин ще отиде на нов мандат
10.2017

Горещата есен започва с горещите въпроси – дали Асад ще се справи с джихадистите, дали китайският юан ще стане златен, дали Мадуро във Венецуела ще изхвърли долара от нефтения си баланс, дали Тръмп ще бъде пометен от американския червен октомври, дали Ким ІІІ ще изстреля ракетите си по Гуам или американците ще го изпреварят, дали британската Елизабет ІІ е жива или ни показват нейния клонинг, дали Меркел ще спечели срещу Шулц, дали най-накрая ще осъдят Нетаняху в Израел, дали Меси ще вкара повече голове от Роналдо? И така нататък.

Но над целия този мравуняк от въпроси се изкачи основният – дали Владимир Путин ще се кандидатира за нов мандат. Това в момента е "въпросът на въпросите". Дали Путин ще се кандидатира отново за президент през 2018 г. и ако "да", каква ще бъде неговата изборна тактика и следизборна идеология. И вторият въпрос, ако не е Путин – кой вместо него?

Тъй като съм единственият все още жив журналист в Европа, който следи появата на Путин още от началото на 90-те години, ще ги припомня съвсем накратко.

Путин се появи от нищото, от Ленинградското управление на КГБ след кратко пребиваване в ГДР, т.е. с неподготвеност не само за велики дела, но и без елементарен административен и държавнически опит.

Путин стана приемник при доста странни обстоятелства на руините оставени му от алкохолик-демократа Елцин и от перестройчика Горбачов, които превърнаха Русия в бледен призрак на великата Империя.

На външната арена тя беше второстепенна регионална държава, световна бензиноколонка, територия с огромни ресурси, чието разчленяване беше започнало – тази част на САЩ, онази – на Англия, вдясно – на Турция, онази отзад – на Япония, тук, около морето – на Германия. Всичко, както по времето на интервенцията срещу Русия през 1917-1922 г. Бившите врагове не укриваха своите планове. Мислеха, че мечката вече не диша.

Вътре в Русия – приватизация, инфлация, девалвация, корупция, рекет, убийства, мафия – пълно деградиране на държавата. Загуба на население и територии, грабеж и отмъкнати в банките на Запад около 100 трилиона долара.

Вариантите бяха два – или да погребе страната, или да я спасява.

Путин избра вторият – без никакъв опит, без властови вертикал или партийна подкрепа.

Обстановката беше критична. Но постепенно, ден след ден, месец след месец, Русия започна да се изправя – мъчително, скърцайки, след опити и грешки, за да стигне до момента, когато отново е велика сила, наред със САЩ и Китай.

Започна да се говори за "доктрината Путин", но всеки я виждаше, както му се иска.

За кастата на властовия вертикал на Путин това беше стабилността и наследствеността.

За бизнеса "доктрината Путин" беше позволението за узаконяване на богатството им натрупано криминално.

За военните "доктрината Путин" е величието на Русия и т.н.

Но дали наистина Путин имаше доктрина или идеология? Всъщност, той не е теоретик, а разузнавач. Там начинът на мислене е различен. Всяка доктрина е уязвима. За разузнавача, който работи под прикритие като Президент, най-важна не е доктрината, а прагматизмът, т. е. нещата да работят.

Заради това Путин идеологически и доктринално е либерал и консерватор, патриот и космополит. И капитализмът признава, но не ругае социализма. И на църква ходи, и атеистите не проклина. И е славянофил, но и германофил. Всъщност не може да се разбере какъв е този човек, без лице и доктрина.

Така се появи и въпросът кой всъщност е Путин. Вече 17 години.

Той вече отговори, но не беше забелязано: "Какво е това доктрина? Русия винаги е била в трудно положение, кога й е било лесно? Каква доктрина? Трябва да се работи. Да се работи така, че Русия да бъде и стабилна, и справедлива, и богата, и велика. И въобще да Бъде. Останалото си допишете сами."

Това е неговата оценка за доктрината и идеологията. Трябва да се работи за Русия. Това е на везните за оценката на Путин, на които плюсовете все пак започват да натежават повече от другите неща, особено от миналото.

Това е основният вектор и отговорът на въпроса кой всъщност е Путин – жертва на узурпирането на властта, неин заложник или съучастник.

Отговорът по-скоро е, че Путин си е руски патриот, започнал като заложник на руините, наследени от Горбачов и Елцин, който няма да предаде Русия на милостта на глобалистите и на победителите в Студената война.

Предстои му да излезе и от наследената система. Това ще е най-трудно.

Вероятно такава е оценката за него и в най-тъмните кабинети на Запад, тъй като беше превърнат в "основен враг" и му готвят съдбата на Милошевич и Кадафи, въпреки че Путин, по неясни за мен причини, продължава да ги нарича партньори, за което известни анализатори му написаха, че "Западът не е партньор, а враг" на Русия, защото Путин там от 10 години е демонизиран, а Русия практически е в положение на международна изолация с открити намеци, че, "ако махнете Путин всичко ще се промени". Така Западът се опитва да спечели руската пета колона и да им заяви, че кандидатурата на Путин за следващ мандат не е желателна.

А какво мисли самият Путин? Дали ще се кандидатира?

В началото на август на този въпрос отговори "Ще помисля за това, благодаря ви".

От кремълската администрация заявиха, че Путин има всички конституционни права, които му позволяват да се кандидатира за нов срок.

Путин по-късно каза: "Президентът не е назначено длъжностно лице. Президентът може да бъде избран само от народа."

В началото на септември се появиха информации от президентската администрация, че издигането на Путин за президент се планира в близко време и ще бъде на два етапа. Първият ще бъде изявлението за съгласие да отиде на нов срок, вторият – стегната президентска кампания.

Вероятно Путин ще съобщи за кандидатурата си към края на октомври, а кампанията ще протече стегнато, тъй като назначението на изборите трябва да се състои от 7 до 17 ноември и не по-късно от 20 дни след регистрацията, т.е. до 6 януари 2018 г.

Очевидно вече всичко е решено. През последните месеци Путин се отчете и "разплати" и с елцинистите, и с олигарсите, и със силоваците, и с еднопартийците.

Вече на никого с нищо не е длъжен. Той е напълно независим и иска да стане президент на народа. Това ще е неговият последен мандат и последен шанс. Вероятно ще успее най-накрая да започне борба срещу корупцията и за решаване на вътрешните проблеми на Русия, за да й върне богатството, достойнството и нормалността.

Дали ще му позволят? В никакъв случай. Предстои още по-свирепа съпротива на Запада. Демонизирането на Путин ще продължи. Изолирането на Русия ще се засили. Хунтата в Киев ще се опита да започне война. Ще искат да провалят световното по футбол в Русия и нейното участие в следващата олимпиада.

Но, било е и по-тежко. Всъщност никога на Русия не е било лесно. Това е нейното перманентно състояние – да не й е лесно.

Дали Путин ще направи следващата крачка като президент на народа – че социализмът не е минало, а бъдеще? Ще видим.

Разбира се, трябва да се разглежда и вероятността Путин да не се кандидатира или да му бъде попречено. Кой вместо него?

В момента има само две сериозни кандидатури. Първата е на министъра на отбраната Сергей Шойгу. Втората е на Алексей Дюмин. Наистина на запад трябва да се замислят.

Но най-вероятно Шойгу ще остане министър на отбраната при Путин, а Дюмин ще бъде новият премиер.

На открития урок на Путин с младежите той заяви: "Нужен е пробив, иначе ще ни смажат".

Тук Путин ще се нуждае от подкрепата на всички руснаци на техния вътрешен "ядрен реактор", който максимално ефективно работи "само в режим на общо дело, на общи идеали и общи ценности".

Дали съм прав? Както винаги, въпросите са повече от отговорите. Първият от тях ще получим в най-близко време – кой ще е следващият президент на Русия.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 268, October 2017
Термоядреният шок на Пхенян
"Заплахата от пълномащабна ядрена война на Корейския полуостров достигна най-високите си показатели за последните 10 год...
    Време е за барикадите
Още преди няколко години предупреждавахме, че лицето Б. Борисов ще обяви война на Русия. Не бяхме разочаровани. Направи ...

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com