STROGO SEKRETNO
Krassimir
Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Как КГБ направи през 1989 г. "кадифената" революция в Прага
12.2017

"Никой не знае кога всичко ще почне. Причината може да е увеличаването на цените на бензина или пък, както през 1968 г., някаква студентска демонстрация" – каза Вацлав Хавел на 1 ноември 1989 г.

Едва ли предполагаше, че само 13 дни по-късно хиляди студенти – участници в легална студентска демонстрация щяха да маршируват към центъра на Прага.

Беше 19.30 часа. След 15 пъти повторени призиви да се разотидат, останаха около 2500 души. Изведнъж те бяха атакувани от 940 полицаи и 629 специално обучени за борба с терористи части подчинени на Държавна сигурност. Бяха с кучета. Биеха точно и методично.

Това беше началото на "кадифената революция". Насилието беше само този ден. И свърши в този ден. На 18 ноември 1989 г. половин милион граждани излязоха на Вацлавския площад. Над тях от балкона звучеше хрипкавия глас на Вацлав Хавел. След това, без нито едно счупено стъкло, без нито един изстрел, без нито един ден стачка, само за няколко дни в Чехословакия беше свален комунизмът, скъсаха с Москва и стигнаха до "победата на любовта и истината над лъжата и ненавистта".

Само няколко месеца по-късно същият Хавел заяви, че "онова, което беше на една ръка разстояние отиде много далеч".

Защото прословутата "кадифена революция" оказа напълно студено подготвена, прекрасно реализирана, отразяваща много и различни варианти, сложна, но и точно изчислена политическа игра.

Датата 17 ноември 1989 г., заради побоя на полицията над студентите, Федералното събрание обяви за "ден на народната памет".

След това същото събрание се чудеше как да заличи следите на най-голямата камуфлажна операция и по своето същество провокация в историята на чехите и словаците.

В началото всичко изглеждаше ясно и просто. Изкупителната жертва за инцидента беше членът на Президиума на ЦК на ЧКП и първи секретар на пражката партийна организация, 44-годишният Мирослав Щепан. Беше сигурно, че заповедта за изпращането на полицията и за нейната намеса беше издадена именно от него. Това беше потвърдено и от шефа на пражката сигурност ген. Бохуслав Чарда: "Аз изпълнявах заповеди само от министерството, но Щепан се бъркаше в акцията, почти я ръководеше."

Щепан беше избутан в затвора на 23 декември 1989 г., а Чарда (най-важният и единствен свидетел) замина служебно за Берлин, където се разболя и се опита да се самоубие. "Напълно съм невинен" – заяви Щепан.

Наистина вината на Мирослав Щепан, въпреки утежняващите положението му показания, не беше съвсем ясна. Същото каза и нарушилият мълчанието друг военен – майор Петр Жак, същият, който преди години беше арестувал за дисидентство Вацлав Хавел. "В ръководството на ЧКП през есента на 1989 г. имаше четири борещи се помежду си групи, като най-амбициозен между тях беше Щепан".

Ясно беше, че амбициозният столичен секретар искаше да компрометира тогавашния генерален секретар на ЧКП Милош Якеш, и да заеме неговото място. Но дали наистина беше така? Ако е така, Щепан беше безмилостно измамен от хората, които чрез неговите ръце свършиха мръсната работа. А те си останаха чисти.

Правеше впечатление, че на нито един етап от последвалите събития не беше казана и една лоша дума срещу тогавашния президент Густав Хусак. Той напусна Храдчани. Въпреки че знаеше, че на 17 ноември сутринта шефа на Министерството на вътрешните работи Франтишек Кинцел, след консултация с Милош Якеш, беше издал заповед 16/89, въз основа на която силите на сигурността в цяла Чехословакия пристъпиха към изпълнението на акцията "Студент".

Ръководството на пражката организация на ЧКП още на 14 ноември обсъждаше тази заповед. Антитерористичните сили за бързо реагиране, милицията и частите на Народната милиция бяха готови да действат от сутринта.

Техните шефове знаеха даже къде ще започнат да бият. Това означаваше, че студентите щяха да бъдат докарани там от сътрудници на сигурността. Един от тях – агентът с псевдоним "Ружичка" – вървеше начело на демонстрацията, по зададеното му трасе.

Обаче разпитваните на 4 януари 1990 г. представители на контраразузнаването – полковниците Вацлав Менцъл и Карел Въкипел, заявиха, че участието на контраразузнаването в събитията на 17 ноември е било минимално. "Имахме сигнали, че студентите ще злоупотребят с манифестацията и изпратихме няколко души да ги наблюдават. Това е всичко".

Другите офицери казваха същото – нищо не знаят, нищо не помнят. И следствието вървеше трудно. Не можеше да се разбере кой е бил, и кой всъщност е бил бит. Кой е нарушил закона.

Да не говорим за основния въпрос – кой е издал заповедта.

По принцип Министерството на вътрешните работи на първия етап остана непокътнато. Впоследствие това се оказа един от основните фактори на мирния и успешен преход в Чехословакия. На прокуратурата не беше предаден нито един служител на Държавна сигурност.

Нито един министър на вътрешните работи не допусна да изтече каквато и да било информация за 140 000 чехи и словаци, сътрудничещи с органите за сигурността.

Чехословакия, като единствена страна от бившия комунистически блок, не разби органите си за сигурност – за разлика от ГДР, ПНР, Румъния, Унгария и България.

По-късно атаките отвън срещу тогавашния министър на вътрешните работи Рихард Сахер го принудиха да уволни 35 началници и техните заместници в департамента на разузнаването. Но и тогава не се разбра каква връзка имат тези съкращения със събитията от 17 ноември.

Международният контекст пролича на 12 март 1990 г., когато парламентарната комисия замина за Москва и се срещна със съветския генерал, който през ноември е бил в Прага, като наблюдател в центъра за ръководство на силите на реда.

На 31 март, без да се съобщава източникът, стана ясно, че името на този генерал е Тежленко.

С него и с други съветски съветници се е срещнал в Прага всемогъщият ген. Алоис Лоренц – тогавашният І-ви заместник-министър на вътрешните работи, заемащ този пост от декември 1985 г. След това Лоренц поръчал да бъдат унищожени всички материали за тези срещи и консултации.

На 4 април 1990 г. Лоренц беше арестуван.

На 9 май парламентарната комисия съобщи, че през август – септември 1989 г. той е бил в Москва и е говорил (съдържанието на разговорите не е известно) с тогавашния шеф на КГБ Крючков, с неговите двама заместници и с шефа на контраразузнаването ген. Грушко. Именно последният генерал се е срещнал на 17 ноември на вечеря с ген. Лоренц. Вечерята е била официална. И работна. В течение само на час и половина Лоренц и шефът на чехословашкото контраразузнаване полк. Въкипел са направили 20 телефонни разговора.

"Имаме всички основания да твърдим – казаха от парламентарната комисия – че на 17 ноември в Прага съществуваха и действаха два центъра, като всеки от тях взимаше решения въз основа на различни информации."

След това в Прага избухна истинска "бомба". Това беше публикацията в "Стшедочешки експрес", която изкара от равновесие говорителя на Вацлав Хавел, който, запитан за нея, изкрещя. "Това е огромен скандал. Една голяма невероятна мръсотия".

Този брой на "Експрес" стана апокрифен. Предаваше се от ръка на ръка. Шокираше с интерпретацията си, архаичния си речник и крайните изводи.

Основният извод беше, че "Чехословакия и след 17 ноември се ръководи от комунисти, с пълното съгласие на трите власти – президента, правителството и парламента."

Ето как се е стигнало до това...

"Харта 77" още от самото си начало – според "Експрес" – е била масонска лоша и е декларирала готовност за разговор с комунистите. ЧКП умело изработи позиция на хартистите в обществото като големи дисиденти и хора на съпротивата срещу комунизма. Финансите даваше Западът. През 1980-1989 г. на опозицията бяха предадени под различна форма (литературни награди, преводи на частни сметки, пари в брой) 1,7 милиона долара. Дейността на "Харта 77" се контролираше от КГБ, който от 1974 г. разшири своята база в тогавашна ЧССР.

В "Харта 77" действаше и развита агентура на самата Чехословашка Държавна служба за сигурност (STB). Според Сладек, членове на агентурата са били 42 на сто от хартистите. Тези дейци на опозицията са контактували както с посолството на САЩ, така и със стремящата се да вземе властта група в ЦК на ЧКП, предимно в ХІІІ Отдел (армията и сигурността) на Рудолф Хагенбарт.

Именно той, още от 1988 г. е готвел събитията, които станаха на 17 ноември 1989 г.

В резултат на косвени консултации между КГБ (т.е. прогорбачовското крило в него) и Държавната сигурност на ЧССР се стигнало до определянето на група хора, свързани с приятелски и семейни връзки, които и днес управляват Чехия и Словакия.

Тези семейства са около сто, Сладек споменава за 180. Това са Хавел, Динсбир, Румъл, Ниемец, Хромадка и т.н.

Повечето от тях са бивши комунисти (много от тях с еврейски произход или масони). Някои от тях са били затваряни в затвора, за да им изработят чувство за дисциплина и съответно алиби.

Разбира се за всеки от тези "дисиденти" е осъществил компромат. И продължава да съществува. Това са алкохолът, наркотиците, сексуалните пороци, хомосексуализъм.

Служителите от Държавна сигурност са следели опозицията отвътре, както и нейните връзки с дисидентите в Полша, Унгария, България, СССР и ГДР, където те пък са били манипулирани по абсолютно същия начин.

Компрометиращите Хавел и неговата група материали са били унищожени точно преди "революцията". По-нататъшното изтриване на следите са направили членовете на новия екип на Храдчани, в Министерството на външните работи. Въпреки това, и до днес съществуват документи, разкриващи връзката между "Харта 77" и заговорничещата група от ЦК на ЧКП.

Всичките работещи за разкриване на истината групи са правили точно обратното – чудели са се как да я потулят. Ако беше излязла истината наяве – пише "Експрес" – Хавел, неговото правителство, президентството и самата "Харта 77" трябваше веднага да изчезнат.

Хагенбарт – с помощта на бъдещия генерален секретар на партията Карел Урбанек и с най-младия член на Секретариата на ЦК на ЧКП Васил Мохорита – с помощта на КГБ, подготвяха свалянето на Милош Якеш.

В критичния момент на 17 ноември нито един от опозиционните дейци и членовете на семействата им не са били в Прага.

Умело е бил изолиран Якеш.

С преврата не можеше да се чака. Започваше срещата в Малта между Горбачов и Буш. Горбачов трябваше да се похвали, че руши умело системата.

Интригите на Хагенбарт не дадоха възможност на Якеш да използва частите на Народната милиция.

Не успяха и с провеждането на голям митинг на комунистите на Старе место на 23 ноември.

Не беше позволено на армията да предприеме предвидения за такива случаи оперативен план. 1 млн. и 750 хиляди членове на ЧКП, 250-хилядната армия, 150 хиляди членове на Народната милиция, 60 хиляди милиционери и служители на сигурността не си мръднаха даже пръста.

Когато на 18 ноември 1989 г. като студентите бяха набити и се състояха споменатите в началото безредици) Хавел е бил докаран до Прага на първата среща с връщащите се в столицата други дисиденти.

В появилите се в цялата република структури на Граждански форум КГБ внедри 1000 души.

"Харта 77" спази всички договорености с ЧКП. Хавел не допусна отстраняването на бившите членове на ЧКП и на ръководството на партията като умело тушираше избухващите скандали...

Впоследствие Горбачов загуби всичко. И Източна Европа, и СССР, и себе си. Най-смешният играч на най-голямата политика в края на ХХ век.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 270, December 2017
50 години от първите цветни контрареволюции в Европа (11)
В предишнийе броеве се спрях на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и появ...
    Войната в Сирия и Ирак навлиза в заключителен етап – за петрола и газа
Поражението на ислямска държава и крахът на това квазидържавно образувание води към нова трансформация на конфликтите на...

 



 
(c) 1991-2017, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com